Къщата на Ийтън Хас- Мрака

Тишината. Тя говори повече от всички думи. Казва ти, че отсрещният мисли за нещо, подсказва ти, че иска ти да се замислиш или ти нашепва, че си нежелан. Ухае на тъга, на радост, облъхва те със студ или те топли като глуха прегръдка. Всичко това е тишината. Всичко това може да се усети само при отсъствието на думите.
Те пречат. Объркват. Разсейват.
Заблуждават хората, затрудняват емоциите, спъват чувствата, защото са бедни и в своята многолика многообразност, пак не могат да изкажат всичко, а рискуват още повече да заплетат възела. А тишината е простичка. Поне за зрелите хора като Ийтън. Тереса беше още млада, дори малка, копнееше за думи, за свалени звезди, за празни обещания. Искаше да слуша приказки, да вярва в илюзии, да се залови за думите. А Ийтън не беше празнословец. Предпочиташе тишината, защото както мракът скрива недостатъците, които светлината подчертава, така и тишината прави всичко някак по- лесно.
Но сега тишината беше различна.
До него беше едно същество, чието присъствие правеше мълчанието някак плътно и меко като памук. Нямаше ехо на пустота.
Дихание не се чуваше, пулс не се усещаше, но те го докосваха, прониквайки в кожата му.
Защо, да го вземат драконите, й даде бонбоните? Защо ги купи изобщо.
На всички въпроси той отговаряше кратко и ясно: "Така прецених, така исках, така направих"
Нещо като още по- крайна форма на "Дойдох, видях победих".
Пълен странник, обвит в мрак и тишина.
Но дали на Тереса тази тишина не й се струваше някак по- приятна от тишината, която щеше да върлува в нейната стая, ако е сама? Дали мълчаливата компания на Ийтън, който не я заговаряше, не се правеше на веселяк както по- рано, й беше приятна?

Мрака обра остатъците на порцията си, обърна няколко гълтока вино в устата си, запали лулата си и загледа Тереса. Малка, свита, по детински кротка. Не като по- рано, когато му правеше кокетни номерца. Да, това беше истинското й лице- спокойната повърхност на езерото, което лесно се размътва, но само в този един момент е в нормално положение- без приливи и отливи на незрели емоции.

И това му харесваше. До толкова, че.......

- Наистина си се справила чудесно с вечерята. Мина изпитателния срок и си на постоянен договор, така да го кажем.- промълви Ийтън с една нова усмивка- мила усмивка.- А сега... ще ти задам един въпрос, Тереса. Искам да ми обясниш била ли си някога във вашето имение тук, в Хилион, и знаеш ли случайно дали само този твой чичо, вуйчо или какъвто ти се пада, има права над имуществото ви.

Недоумяващият поглед на девойката накара Хас да бъде малко по- изчерпателен, отколкото му се искаше:
- Питам те, защото има една добра оферта относно него. От нея могат да се изкарат големи пари. Но ако ти предявиш убедително някаква... претенция от името на майка си, можем да го... попритиснем, да вземеш ОНОВА без нито една жълтица и да си поделим парите.
Ийтън Хас стана от стола и се отправи към шкафа за втора бутилка, спирайки се точно до стола на Тереса.
- Днес видях, че можем да се сработим.- мъжът се наведе към нея с безизразен поглед.- Вуйчо ти е мошеник. Отчаян мошеник. А ти... може и наистина да имаш дял от това. Така че... ако влезеш в жилището му... не се брои за взлом, нали? Все пак е и твой дом до някъде... та и вземането на някоя вещ не е кражба... Не бих изложил другиго, тоест теб, на някакъв риск. Аз не съм пропаднал до там, че да прекрача тънката линия, по която съм избрал да се движа. Просто нека изкараме теб собственика на ОНОВА нещо, а парите вместо на мухъла, ще ги дам на твоя светлост. Съгласна? Да продължавам ли?

Мрака стоеше и говореше спокойно. Колко странен и нелогичен човек... всъщност на момента му хрумна този вариант за сравнително законно присвояване на една вещ, от която ще паднат най- набъбналите кесии злато, които някой може да си представи... без странични емоции Тереса беше просто лице, което има право да вземе НЕЩОТО без пари и Ийтън да го продаде от първа ръка, увеличавайки още повече печалбата си. Някъде там се криеше и чувство на симпатия и предпочитание на девойката пред вуйчо й, но сантименталностите бяха толкова чужди на Хас, колкото слънцето на нощта... От младата Сериен зависеше всичко в тази странна и доста подозрителна история... дали искаше да си върне и малкото имущество, което все още роднината й не е разпродал? Дали се чувстваше в правото си и дали имаше сила да се бори за това? Все пак тя никога не беше виждала вуйчо си наживо...

Тереса стоеше на стола с въпросително лице. От къде му бе хрумнало на Ийтън да я пита по такъв въпрос. Тема за чичо й да тя бе болна тема за младата девойка. Тереса не познаваше чичо си лично, никога не го е виждала дори не знаеше как изглежда ако по случайност се разминат по улицата тя нямаше да разбере, но това не я касаеше в момента. Този човек им бе отнел всичкото наследство полагащо се на майка й, а сега пред очите на девойката изскочи научавана възможност да си върне поне нещо от все още останалите вещи на родът й. Тя погледна към Ийтън с безизразен поглед и заговори със спокоен тон :
- Не познавам чичо си и както вече знаеш може би това е по добре за него за сега. Смятах да се изправя пред него като навърша пълнолетие да оспорвам правото си на имущество като наследница все пак имаше завещание от дядо ми което не е намерено и най вероятно е скрито някъде в имението. За жалост не съм стъпвала там майка ми се е преместила при баща ми една година преди да се родя. – Тереса се чудеше каква ли е тази вещ за която Ийтън има предвид тя самата се интересуваше само от една от старите реликви на родът и принадлежащ и по право като млада магьосница понеже от предишното поколение е нямало кой да я наследи дали по случайност ставаше въпрос за същата вещ. Като малка тя беше накарала майка си да й разкаже за маговете от нейния род що за хора са били и в един от разказите майка й и беше споменала за един дълъг сравнително лек за вида си меч извит със сърповидна форма. Този меч бил предаван през поколенията на най силния воден маг в семейството понеже в острието бил гравиран специален воден кристал помагащ водната магия да се използва чрез него усилващ мощта й. Тереса се надяваше някой ден да притежава този меч, но нямаше как да се сдобие с него поне докато не бе достатъчно силна да си го върне сама от чичо й.
- За каква вещ става въпрос ? Съгласна съм да си върна каквото и да е като имущество от Чичо си, но само една реликва ме интересува, което не бих продала за нищо на света. Ако е нещо друго можеш да го продадеш.

Ийтън беше впил зъби в корковата тапа на новата бутилка вино. Гледаше празно в една точка, сякаш обмисляше отговора на Тереса, като същевременно демонстрираше уменията си с устни върху инатливата тапа.
Умът му беше забавил оборотите си в края на деня, трудно претегляше отговора, мъчно прозираше отвъд думите и все по- слабо надушваше подтекста. А въпросът на девойката още повече натовари затлачените от умора мозъчни клетки.
Той застина с тапа между зъбите. Миг, два...
Чу се звучното "пук" и след този звук сякаш не само виното, но и разсъжденията му се отпушиха. Той бързо, сякаш от притеснение да не си забрави мисълта, седна на стола, приведен и заговори равно, дълбоко, трескаво:
- Дръж настрана тези сантименталности. Не можеш да жегнеш един мазен охлюв с мазни приказки. Вуйчоподобният ти роднина не е такъв тип. Ако има завещание, то вече е на пепел. Ако има второ- то е като първото. Имението ви вече не е това, което е било- половината е дадено под наем на едни новобогаташчета, преустроено е така, че буквално е разделено на две части. Дори двора с езерото.... да, имате и езеро с водни лилии и седефени статуи на русалки... не ги е махнал още, защото те вдигат цената на мястото и правят лъскав фасон... сещаш се... та... отплеснах се, чакай... какво щях да казвам... а! Да!
Относно реликва... не знам дали е реликва. Ако се касае за същото нещо и не те устройва да я продадем, вземай си я сама! Няма да си топя ръцете в кошер с мед без да си близна изобщо после... но ще се договорим после. Мразя да правя сметки, докато рибата е още в морето.. сещаш се какво имам предвид, нали? Трябваш ми ти, която формално да ме "наемеш" за изпълнител на завещанието или де да знам... един вид като твой защитник... ако не бях пил толкова, щях да го измисля, но ще го оставя за утре.. Та, появяваме се ние с една хартийка, махаме я насам- натам като байрак, вдигаме дандания, ако вуйчо се опъва и си прибираме каквото решим... е, няма да ставаме нахални... пък и няма кой знае какво за прибиране, но това ми грабна окото.
Възстановяваш се, отиваш да пличкаш вода с Нивал и компания в Академията, докато аз се подготвя, а после- действаме.

Ийтън изведнъж беше започнал да говори не разпалено, защото огънят беше твърде чужд на природата му, а по- скоро настървено. Хищно. Съскащи и разтърсващи като електричество думите му лазеха по Тререса и сякаш зловещия, решителен блясък се отразяваше в зениците му.

- Сега не се тормози с това- отсече Хас накрая, облягайки се доволно на стора, сякаш се наслаждаваше на собствения си план, който нямаше търпение да пусне в действие. Наслаждението на ловец, който е намерил идеалната клопка и идеалното място...- Ще се заема още утре... сега искам да си почина. Лягай и ти. Нямам задачи за теб утре.

Мрака побутна подноса с празните съдове към момичето. Загледа се за миг в лицето й и попита:
- И все пак някакви въпроси, възражения, предложения? Мисля, че сега няма смисъл да умуваме, ще го нагласим по- натам... но ако има нещо- казвай.

Младото момиче плуваше в мислите си като видя, че Ийтън и побутна подноса с чиниите прилежно изпразнени от храната по рано намираща се в тях. Това зарадва девойката и за миг тя се разсея забравяйки мисълта си за нещото което крояха. Да нямаше смисъл да се умува сега, а й тя самата бе изморена силите й се бяха възстановили, но не напълно утрешния ден щеше да й бъде последен ден за почивка смяташе да се върне възможно най скоро в катедралата за да не изостава в уроците си по магия. Тя взе подноса и разсеяно каза:
-Ще се разберем допълнително като измислиш плана. Лека нощ. – с което тръгна към вратата с поднос в ръка и се запъти към кухнята. Там тя изми чиниите и се оттегли в стаята си. Бързо се подготви за спане и не след дълго сънят й настъпи. Сутринния час настъпи неусетно Тереса се успиваше в топлото си легло личицето й светеше от спокойния сън. Вече нямаше черни петна под очите или видими следи, че е боледувала от нещо. Утринното слънце погали нежно лицето й с което тя се събуди с широка прозявка. Косата й бе разрошена от възглавницата сигурно се бе въртяла известно време докато си намери удобна поза за сън. Тя се среса ред огледалото преоблече се и слезе долу да си направи някаква закуска в кухнята. Като приключи с хапването реши да излезе малко на двора да подиша чист въздух. Днес щеше да почива но нямаше намерение да стои в леглото си цял ден. Прохладната утрин бе спокойна и приятна. Тереса огледа двора и въздъхна от грозната гледка в него нямаше нито едно цвета само дива трева зарязана да расте както си пожелае разполовена от една пътека свързваща външната врата с прага на къщата. „Когато имам повече време ще се заема и с градината. Но за сега трябва да наваксам с изпуснатите часове.“ За момент тя си помисли за медалюна липсващ на врата й и потръпна от спомена за ужасното преживяване. Бързо се опита да мисли за нещо друго. В главата й се оформи образа на Ийтън издокаран като аристократ и приятния им обяд вчера. Бузките й поруменяха малко и тя разтърси глава „защо си мисля за него“ след което реши да се прибере в къщата.

... Но не успя. Поне не веднага.

Зад къщата- там, където нямаше пътека, нямаше прозорци в стените и една малка ивица суха трева делеше сградата от високата ограда, се носеше странен, глух звук. Като от удари. Удари в нещо меко, но тежко... Като човешко тяло.

Понякога любопитството е ключът към всички най- изкусителни съкровища, понякога е карта и към най- жестока гибел. Но ето какво щеше да види Тереса, ако решеше да се промъкне покрай източната стена, обляна в приглушената от утринна мъгла светлина:
Ийтън Хас - Мрака.
Този мъж имаше завидно здрав организъм, който той по всички здравословни норми съсипваше упорито и методично. С педантичност и упоритост, равна на безразличието му. Алкохол, нередовно хранене, пушене, стрес- това бяха подправки, които правеха дните на Хас по- сладки или поне лесни за преглъщане.
Не можем да го виним. Определено не можем и да го упрекнем, още повече ако видим реалното физическо състояние на Мрака- то е достатъчна контра за нашите поучителни лекции за здравословен живот. Мускулите му бяха жилави, изпъкнали като на състезателен кон; гърбът му бе широк, изправен; раменете - здрави; ръцете- ловки, бързи и непогрешими. Изглеждаше така, сякаш няма нито един излишен грам, нито един сантиметър, който да пречи на оптималната скорост и сила. Може би вече не беше толкова гъвкав, може би беше позанемарил тренировките /освен онези с нежния пол/, но все пак беше достатъчно млад, че да вкара тялото си във форма бързо и лесно.

Ийтън беше провесил един голям чувал с жито на старо бадемово дърво. Юмруците му нагърчваха чула и зрънцата потъваха, обгръщаха кокалчетата му, поемаха удара. Здравото въже се поклащаше със скърцане, триейки се о клона. Той проскърцваше, кората му се ронеше, вейките вибрираха чак то връхчетата при всяко кроше.

На стеблото бяха подпряни две дървени копия и два дървени меча- тренировъчни, ще кажете вие. Не. Нищо, което е безопасно не привличаше вниманието на Мрака и фалшиви оръжия нямаха място под неговия покрив. Само онова, което носеше смърт, боен дух и можеше да бъде напоено с кръв, представляваше интерес за този мъж. Просто дървените остриета на мечовете представляваха ножница, която плътно прилепваше по метала вътре и се отстраняваше безпроблемно. Същото се отнасяше и за копията.

На вид бяха невзрачни- наистина обикновени оръжия, непретенциозна изработка, нескъпи материали. Но пък вършеха работа. А и само по себе си оръжието е нищо, ако не бъде направлявано от умела десница. Или левица.... защото Хас боравеше еднакво добре с двете ръце. Но нека понаблюдаваме скришно тренировката му....
Когато приключеше с разгрявката, нанасяйки средни телесни щети на чувала, Мрака щеше да премине към някои техники с копие- за да си припомни ръката му това усещане... след това с мечовете...
Техниките бяха заучени- като във всяка школа- въображаем противник, премерени движения, отработвани с години.
Нещо припламна в Ийтън през тази нощ. Нещо, което му напомни, че съществото му е в летаргия вече много време. Че губи контрол, изпуска юздите на собствените си дни, че животът му поема посока, в която той няма думата. А нямаше нещо на този свят, което Ийтън да мразеше повече от безсилието... Безсилието в случая произлизаше от неговата апатия- беше захвърлил всичко, беше скъсал картата към мечтите си, строши компасът на целите си и руля на собствения му живот пое някаква незнайна посока. Мрака сви платна и безучастно, малодушно се понесе по течението. Така е по- лесно. Винаго е по- лесно, когато нищо не зависи от теб и не поемаш отговорност. Винаги е по- безболезнено да нямаш надежди, които да се разбият, да нямаш очаквания, които никога да не се оправдаят... но това не може да се нарече живот...
А именно снощи Хас проумя, че все още егоистът в него копнее за живот. Нямаше тази самоотверженост, която да му позволи да захвърли щастието си... все продължаваше да търси радост и удоволствие... не можеше да се обрече на гибел, заради трагедията в миналото. Нещо все го дърпаше към живота.
И в мрака на неговия ден все тлееше един син пламък- студен, но кипящ от енергия. Плашещ, но красив...
Снощи осъзна, че ако няма волята да се обрече на изгнание, по- добре да се залови за работа и да съгради сам своя черен пантеон, пред който да треперят онези, от които отвръщаше толкова години поглед... нека сега ТЕ отвръщат поглед, подвивайки коляно.

Не! Още не беше изпята неговата песен! В най- разрушителната буря има повече живот, отколкото в спокойната, притихнала пустиня!
И ако сам си зададеше въпроса защо и от къде се появи този хъс за работа, Ийтън би си отговорил, че отново би искал да изпита онова божествено усещане на превъзходство и доминация, което почувства вчера- там, сред хората. Отново жив, отново с миродавно мнение, отново с глас, кънтящ в сводовете!
Светкавицата има нужда от блясък, гръмотевицата- от тътен, електричеството- от посока. Ийтън Хас- Мрака не можеше да стои незабелязано, тихо и в бездействие още дълго. Време беше нещо да го пробуди... а това нещо може би стоеше от другата страна на градината и слушаше подозрителните звуци от тренировката.

Очите на мъжът искряха, смръщени- сякаш искаше да си го върне на света. Ръцете му- изпънати като корабни въжета плющяха все по- бързо и силно своите серии в трупа, увиснал на клона. Едва дочакваше чувала да се върне и нов юмрук потъваше в плътта му.
Кокалчетата на Ийтън бяха омотани с плат, ризата- захвърлена настрани. Пара излизаше от цялото му тяло, потта лъщеше въпреки студената сутрин. Кога ли беше започнал?

Изпод устните му се оголваха от време на време хищни зъби, някакво сумтене, ръмжене, някаква ярост, закана излизаше при всяко издишване.
Тогава той внезапно грабна едно копие. Завъртя го над главата си, парата, излизаща от тялото му също затанцува около него, а капките пот се изпариха. Фуниевиден облак мъгла обгърна Мрака и само след миг, когато той се концентрира и затвори очи, той буквално застина и се счупи с кристален звук, посипвайки се на малки ледени късове върху чувала, раздирайки го зловещо като с ренде. Зърното се посипа с глух, шепнещ звук като тънки струйки кръв по земята..... красиво... и зловещо.

Ийтън се усмихна. Това явно му доставяше огромно удоволствие.

/Тереса- напълно свободно РП: ако искаш опиши как го наблюдаваш, ако искаш направо се прибирай без да си видяла всичко това/

Тереса възнамеряваше да се прибере в стаята си да поразтреби и да си намери някое занимание за отминаване на времето й, но преди да мине през входната врата на къщата долови странен шум идващ от двора до къщата. Любопитството в нея набъбна и я изтласка към ъгъла да погледне какво става там. Тя надникна леко прелепена към предната стена и какво да види. Ийтън удряше чувал окачен на един от по големите клонове на старото бадемово дърво във двора му. Мускулите му изпъкваха напоени с под от усърдната тренировка. Тереса се скри веднага след като зърна Мрака от една страна не искаше да го прекъсва, а от друга желаеше да го понаблюдава малко наслаждавайки се на гледката пред себе си. Той май не я бе усетил първия път когато тя надникна или поне тя така си мислеше. Ийтън блестеше със всеки удар нанесен над чувала той се зъбеше свирепо по въображаемия си противник като див звяр разкъсващ жертвата си. Тереса наблюдаваше с удоволствие оглеждаше цялото тяло на Мрака всяко негово движение. Ризата му бе захвърлена на страна и силните му мускули бяха оголени и напомпани от дългата тренировка. След малко Ийтън подхвана едно копие и с едно движение разряза чувала на две с дяволска усмивка. Тереса се почуди дали той не я бе забелязал, но това не я изплаши тя сякаш се наслаждаваше на гледката на по малко от самия него с „убийството“ си над противника. Сутринта й бе започнала добре Тереса реши да се оттегли оставяйки Ийтън да продължи необезпокоен с тренировката си. Тя се върна в стаята си и започна да разтребва да чисти и подрежда. След като бе приключила настъпваше обяд. Време бе да отиде в кухнята и да приготви обяда. Хазяинът й най вероятно умираше от глад след стабилната тренировка затова тя реши да се захвани с готвенето. Приготви фурната и сложи да се пече агнешко със сушени плодове. Когато ястието бе готово тя се нахрани и остави другото във фурната да стой топло докато Ийтън решеше да слезе да се храни, след което се оттегли в стаята си и влезна да си удари един приятен душ. Следобеда тя реши да го прекара в почивка. Имаше един ден за мързелуване, но енергията в нея кипеше тя бе готова да се учи да попива нови знания и нямаше търпение да възобнови обучението си.

... Тогава на вратата те почука- от онова кратко, формално почукане, което няма за цел да зададе въпроса "Може ли да вляза?", а ти казва директно "Влизам."

Тереса още беше загърната в дълга кърпа, а с друга по- малка сушеше косата си.
Девойката се обърна стреснато по посока на вратата, където се появи Мрака. Явно той нямаше търпение да стигне до стаята си преди да започне обяда, затова още по пътя беше заръфал една агнешка мръвка. Той явно не се смути от вида на момичето, загърнато с нещо, което повече приканваше и нашепваше какво се крие под плата, отколкото наистина да служи за прикритие.
Капките блестяха по кожата й като сребърен прах, посипал се от мокрите й, сиви коси.
Светлината в очите й играеше с пламъка на Вечерницата, а руменина се беше разстелила по устните и кожата й.
Несъмнено стройното й тяло нямаше "арсенала" на зряла жена, но не разцъфналата й като пролетно цветче красота нашепваше за жарко и плодовито лято, което тепърва предстоеше...
Не че Мракът не можеше да мисли за повече от едно нещо едновременно, но просто беше напълно погълнат от вкуса на яденето, а и се беше нагледал на толкова жени в живота си, че не се смути при гледката.
Обаче не можем да кажем същото за Тереса. При нея веднага се отключи женският рефлекс "грабни първото видяно нещо и се завий"
Тя дръпна завивката на леглото, при което паднаха дрехите, които беше наредила там, и се омота с нея.
Ийтън, не обръщайки внимание на смутеното й, донякъде раздразнено изражение, просто заговори, преди тя да е започнала поучително мъмрене от сорта "Нищо, че къщата е твоя, нямаш право да влизаш така".
- До къде стигна с обучението си в Академията? Ако си в състояние и искаш, мога да ти предам някой и друг урок, за да си върнеш формата и да свикнеш с пълния капацитет на силите си без... онзи камък.

Тереса скляпаше учудено, смутено и яростно едновременно. Искаше й се Ийтън да излезе на секундата поне докато се облече в нещо, но този въпрос я изненада. Той определено бе силен маг и тя с удоволствие би желала да се научи на нещо ново. Младата девойка си придаде сериозно изражение с което отвърна:
- Мога да суша неща и вървя по вода за сега само това сме учили. Бих желала да изпробван нещо ново, но първо би ли излязъл да мога да се облека ? – с което тя се нацупи със все още румени бузки.
- Добре, оправяй се и след 15 минути се качи горе - отговори Йитън, при което лапна още едно парче агнешко и пое към своя етаж.
Тереса изчака малко след като Ийтън излезе да се подсигури, че няма да има втора изненада. Отгърна завивката от себе си и я постави на леглото. После отвори гардероба и си изкара дрехи по удобни за тренировка. Облече ги и пое нагоре към етажа на Ийтън. Почука на вратата и зачака за отговор.

Но отговор не получи... поне не в буквалния смисъл на думата.
Просто Мрака отвори вратата- лицето му беше като озарено от светкавица- блясъкът на свещите в коридора и едва пристъпващото в следобедния сумрак слънце от стълбището караха чертите му да изглеждат още по- изострени, защото падащите сенки бяха по- тъмни и резки от обикновено. Само в зениците му нямаше никаква сянка- те бяха мътнолилави, но с отенъка на опушен кристал.
Фигурата му, загърната в нещо като ритуална пелерина подсилваше тайнството, в което щеше да въведе Тереса- а именно лични уроци. Най- сетне младата Сериен щеше да види малко по- детайлно уменията на нейния хазяин. Откъслечни бяха наблюденията й, макар и изводите, че е изключително силен да бяха верни, истината зад тях беше стократно по- мащабна...

Сега сякаш бе станал по- висок, със стойка, показваща, че сетивата му са изострени и че е захвърлил маската на черен особняк и пъклен женкар. Хас изчака Тереса да пристъпи в антрето. Затвори вратата и я поведе нататък. Не беше изненада, че подминаха спалнята, но когато подминаха и всекидневната, девойката се учуди.
Но преди да си е задала вътрешно въпроса "Къде отиваме?", отговорът се изправи пред нея. Буквално. Пред тях се извисяваха металните стълби, водещи някъде към тавана.
Мракът се заизкачва пръв- отвори масивна метална капандура и потъна в зейналия черен квадрат, откъдето трябваше да се промуши и ученичката.
Перилата и стъпалата бяха също масивни и при стъпването от тях не се чуваше типичното тракане на тенекия, а сякаш ходилата ти се слепваха с материята... все едно бе намагнитизирана.

Момичето подаде глава и огледа пространството на това ново ниво, в което пристъпваше. Погали я дъх на солена вода, на йонизиран като след буря въздух, пара и хлад едновременно.
Мракът /напълно в стила на обитателя/ беше непрогледен.
Но ето, че когато очите й привикнаха, тя различи фигурата на Ийтън, който я изчакваше да мине, за да затвори почти безшумно тежката капандура. Когато и това се случи, единственото петънце светлина беше заличено, сякаш връзката с външния свят изчезна и девойката потъна в една плътна като мастило тишина. Стори й се, че усеща присъствието на Хас, чувстваше движение някъде около нея. Разбира се, нашата героиня не се изплаши- беше свикнала на ескстравагантните привички и плашещи /или симпатични? А може би дразнещи?/ чудатости на този мъж, затова просто зачака. Не че й се чакаше- напротив!- изгаряше от любопитство и нетърпение. Вълнуваше се и нервничеше, но реши да си придаде спокойно изражение, докато пристъпят към същината... макар че и предигр.... пардон, прелюдието беше интересно.

Изведнъж, или по- скоро неочаквано, но плавно, в помещението се разстели синкава светлина.
След това тя се засили още и още, докато най- накрая всичко грейна в тюркоазено като под водна повърхност- голям басейн заемаше центъра на залата. Стените и тавана образуваха кос ъгъл, защото това фактически беше покрива на къщата. Гредите дори се виждаха, макар помещението да се оказа много високо и наистина широко- обхващаше площта на цялата къща.
По стените имаше рафтове, колби, няколко дървени /а не като в Академията- сламени/, мишени и още много, което Тереса не можа да огледа от първия път. Светлината идваше от капандура към самия покрив, която беше едно огромно синьо стъкло като панорамен прозорец, разположено точно над басейна. Как и какво го беше крило до сега остана загадка, също като това от къде се пълнеше вода в правоъгълното "езеро" и колко беше дълбоко всъщност.

- Да видим сегаа...- започна Хас провлачено, крачейки напред-назад покрай водата.- Влага си извличала само от парцали предполагам... сега ще я извличаш от растения. После от... месо. От плът.
Хас стрелна с някакъв особено вдъхновен поглед момичето при мисълта за нанасянето на телесни увреждания, които можеха да се причиняват с тази техника, но бързо върна сериозното си изражение и се облегна на една дървена греда от многото, които като корони пронизваха пода и крепяха тавана.
- Това тук- той почука по дървото.- Е пълно с влага. Всичко живо е пълно с влага, а и да не е живо, някъде из материята му има вода. Не може да няма! Пясъкът, може би ще посочиш ти, за да ме контрираш и само и само да спориш, като нещо, което не съдържа никаква влага. Песъчинката- не, но я помисли под повърхността му? Ние използваме приложението, насочваме се към практика, която пряко ще ни помогне в конкретна ситуация. В Академията голата теория, история, краснопис и философия за хубаво нещо, ако искат да те правят ревностен хилионец... лоялни към системата, а не към себе си. Затова запрятай ръкави, харесай си някоя дъска или дървена мишена от онези там /Мракът посочи с пръст една купчинка очевидно накиснати преди идването на Тереса "жертви"/ и започвай!

Всичко беше ясно... остава да видим дали младата девойка беше готова за нови тренировки и дали освободената й енергия попадаше под нейна власт или тепърва трябваше да започва всичко отначало...

/Тереса- опиши детайлно опита си, а резултатът остави на мен/

Младата девойка се огледа и огромно любопитство стаята бе доста обширна подобна на тренирировачната зала в академията макар не чак толкова голяма обхващаше целия мащаб на къщата. Тя си хареса една мишена поставена на купчина с други като нея и престъпи уверено напред хвана мишената й я огледа от всяка страна след което я изправи на стойката й . Тереса запретна ръкави допря дланта на едната си ръка на мишената и затвори очи. Първо се постара да избистри умът си от всички излишни мисли и чувства оставяйки само празнина и концентрацията над предмета. Тя вдиша дълбоко няколко пъти и с всяко следващо вдишване се започна да усеща въздуха, влагата и енергията не само с носът си, но и с цялата си същност. Когато умът и се избистри напълно тя се концентрира само върху мишената допряна до ръката й. Представи си формата й и започна упражнението, което  бе научила с дрехите си. На мястото на мишената тя си представи един облен съд пълен с вода. За разлика от миналия й път съдът се стабилизира веднага, след което тя го наклони и започна да излива съдържанието му.

- Не! Не! - разнесе се гръмкият, строг глас на Ийтън, изтръгвайки Тереса от нейната съсредоточеност.- Това не ти е кофа с вода, момиче! Така и една десета от водата няма да извлечеш! Искам да вникнеш вътре в дървесината! Тя се съпротивлява- усети отпора, който дава на силата ти- тя иска да живее, алчна е за влагата, а ти трябва да накараш влагата да бъде алчна за теб, да иска да ти се подчини! Мисли мащабно.

Черното наметало се раздвижи и Мрака се приближи до девойката.
- Почувствай елементът не като външно тяло, а като част от самата теб!- гласът му беше твърд, но не и строг- все пак подходът на младата ученичка беше до известна степен правилен.- Все едно събираш нещо, което ти принадлежи- все едно ти си окована в това дърво и искаш да се освободиш- вникни отвъд повърхностното! Опитай пак!

Хас скръсти ръце и зачака втори опит. Ето още нещо, което коренно го различаваше от брат му- подхода към материята на магията. Но в това Тереса тепърва щеше да се убеждава. Сега тя изгаряше от желание да развие на по- високо ниво уменията си и ако считаше, че учителят й прави забележка неправомерно и твърде рязко, това само щеше да е в неин минус, защото критиката поражда освен злоба и първична амбиция- неосъзната, но толкова силна, че кара кръвта ти да кипи и да иска да докаже способностите, които се крият в нея. Дали ще бъде с цел от инат да опровергае критиката, дали ще иска да му натрие носа или ще осъзнае правотата на думите- за Ийтън нямаше никакво значение- той не се интересуваше от хорското мнение. Не искаше подчинение, не го интересуваше и съпротивата- трябваха му резултати независимо от методите. А той си падаше по строгите, но ефикасни действия, защото и похвалата, която въпреки всичко не спестяваше и не премълчаваше, трябваше да е заслужена.

/Тереса, давай втори опит с повече старание/

Тереса въздиша нервно пое дълбоко дъх отново и започна от начало. В умът и стояха думите на Мрака трябва да мисли за извличането като част от нея самата не като външно тяло. „Добре да опитаме пак“. Тя затвори отново очи допря длан до мишената и я оформи в съзнанието си. Този път се постара да не я променя в облен съд, а вместо това се опита да надникне под повърхността на дървото в самата същност на мишената. Тя се концентрира единствено над влагата. „Как да накарам влагата да пожелае да дойде при мен сама. Да я накарам хмм до този момент не съм си мислила, че „тя“ е живо нещо. Това променя нещата. Воля да това ми трябва.“ Тереса потърси енергията в себе си. Не бързаше първо почувства цялата си същност от петите до края на косата си, а след това се постара да се слее с образа на мишената да накара водата в нея да се присъедини към нея самата. Сякаш се стараеше да изпие всичката енергия която чувстваше от предмета.

Гледната точка е много важа. Наричат я субективна, наричат я манипулативна, но когато тя не се отклонява и не вулгаризира истината, а напротив- доближава се максимално до нея, гледната точка е единствената отпора към правилния подход и последствията от него. Както е аксиома, че през една точка минава точно една права, успоредна или пердендикулярна на дадената, така и останалите науки се ръководят от това- правилната позиция, която отваря пред теб вратите, единственият ключ за тези врати и единственият начин да минеш отвъд тях, разкривайки тайните, които крият.
Тереса откри тази отправна точка благодарение на Ийтън Хас.
Овладя ситуацията, подчини стихията си благодарение на това, че започна да я възприема по ПРАВИЛЕН начин.
Резултатът, естествен, не закъсня.
Огромно количество вода- неподозирано, че дървесината може да побере, се изцеждаше от дъската и се събираше пред девойката.
- Браво! - чу се най- сетне гласа на Мрака, който видя, че целият капацитет, който силата и уменията й позволяваха до момента бе достигнат. А той не беше никак малко.- Много добре! Ето това се искаше!
Мъжът на свой ред застана пред мишената и заговори с равен глас:
- Ще направиш същото и с жива материя- не такава, което изкуствено напоих, а онази, която се е родила в него. Тя има своя енергия и съпротивлението, колкото и крехко да ти се струва едно цвете, ще бъде много по- голямо. Слез долу и донеси някакви зеленчуци или треволяци. Но преди това...
Ийтън спря момичето, което в радостта и ентусиазма си хукна към капандурата.
- ... преди това виж колко още потенциал има магията и до къде ще се развиваш, ако ти е вродено и е във възможностите ти да го овладееш...
С тези думи той отметна настрани перелината, нави ръкава си и хвана уж вече изцедената мишена.
Само след миг цялата му ръка се покри смътни водни сокове. Дървото взе да пращи, няколко трески се изметнаха и то се сбръчка като изсмукано, докато накрая се разпадна с трясък на парченца- сухи като прахан.
Събралата се влага, Ийтън запокити в басейна, след което се отправи капандурата и я отвори, повтаряйки нарежданията си:
- Слез долу и не се бави.

/Тереса, опиши това плюс процеса да извлечеш влагата от онова, което си донесла. Ще играе зарът- нагласи го на едно и при нечетно число опитът ще е успешен/

Тереса се зарадва веднага като малко детенце успяло да направи нещо показано му от близък човек определено, както Ийтън изтъкна можеше да достигне много по далеч от това което бе показала но тя самата все още не познаваше новите си умения за това не се възгордя а се устреми към следващата задача. С пипкава бързина тя мина през стаята на Ийтън без да се спира излезе в коридора и следна до градината от там измъкна няколко плевела е рано или късно възнамеряваше да предаде някакъв вид на тази градина, но засега имаше друга задача. Тя побърза да се върне горе в тренировъчната зала постави растенията близо до езерото в средата да легнат на тъмния камък. Вдиша дълбоко и се постара да повтори предишния си опит с разликата че си представи растенията три на брой бурена от обикновена трева вместо мишената. Постави ръка върху тях затвори ръце и се концентрира. За разлика от бездушната мишена растенията бяха живи излъчваха своя енергия по концентрирана от тази на дървото. Тя усети по голямо съпротивление като се опита да се пресегне към водата в тях. Сливането им дори й в собствения й ум не бе толкова лесно колкото с дървото. Тя си пое отново силен дъх и си представи как тя самата е бурен и как водата е част от нея самата.

The member 'uns7opabl3' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :