Общината

Тук беше седалището на кмета на Илиос - Марк Марсус. Той беше един от Шесте. Шесте бяха най-верните и влиятелни васали на Вайл. Общината беше голяма сграда, пълна с корупция. Всеки ден там се даваха безброй подкупи.

Рей влезе в общината през пощението от което изнасяха боклука заедно с партньорката си в тази мисия - Моника. Хлапето незнаеше точно къде трябва да отидат в сградата затова остави момичето да го води , Сансоу знаеше че в сградата няма как да има охрана. Докато вървяха по пътя до общината Рей разбра , че финансовия съветник на кмета ще трябва да работи до късно. Явно бяха улучили идеалния момент , колкото и охрана да имаше в сградата тя щеше да бъде значително по-малко отколкото през деня. Двамата асасини започнаха да си проправят път нагоре. Минаваха по стълбите като бавно оглеждаха всички коридори за някой случаен минувач , които можеше да ги забелжи. В момента и двамата използваха умението си за промъкване , като внимаваха къде стъпваха за да не идадът дори малък звук. Момичето продължаваше да води парада , като при всеки завой двамата спираха криейки се в сенките и оттам изучавайки следващите си стъпки нагоре до кабинета на съветника. Умело се изкачиха до етажа , на които бе стаята на финансиста. Те спряха на един завой след които се намираше вратата за кабинета на съветника. Обаче имаше една лоша подробност , явно когато оставаше до късно имаше лична охрана някой да не се опита да направи това , което се опитваха Рей и Моника. Сега трябваше да измислят как да неутрализират охраната , която пазеше тяхната жертва. Въпреки , че бе вечер в коридара бе осветено , те трябваше да измислят накъв начин да елиминират гардовете без съветника да разбере защото можеше да се опита да избяга. Единственото което хрумна на убийците бе Моника като по-опитна да уцели двамата с отровни ножове , а през това време Рей вече да е тръгнал към кабинета , щяха да използват стомана не за друго , защото черните магий на асасините търсеха директен очен конткакт , които не бе в наличност.

Моника погледна Рей, но не успя да види очите му, защото беше скрил лицето си под качулката. Тя му кимна и рязко се появи изад ъгъла, хвърляйки два отровни шурикена към гардовете. Мъжете бяха двама и бяха едрички, но когато шурикените се забиха във вратовете им и парализиращата отрова блокира мозъчната им система започнаха да се свличат безмълвно на земята. Моника се затича безшумно и бутна единия с рамо към отсрещната стена, отклонявайки по този начин траекторията на падането му. Той опря гръб там и седна на земята, очите му гледаха кристално празно. Другия се беше свлекал на колене, а ръката му инстинктивно беше замръзнала на врата му. Ако някой от тях беше паднал изцяло на земята щеше да издаде силен звук, породен или от масивните им тела или от двете дълги ками, прикачени на бедрата им, който можеше да предупреди жертвата. Рей през това време вече се беше вмъкнал в стаята безшумно. Момчето се огледа и разбра, че кабинета е голям и се състои от няколко стаи. Тази, в която се намираше младия асасин нямаше никой друг освен него. Рей не знаеше външния вид на жертвата, но щеше да го познае ако го види. Въпроса беше да го намери. Може би съветника беше усетил нещо и се беше прикрил в някоя от съседните врати?

Плана на асасините вървеше по план , гардовете се свлекоха мъртви но имаше един проблем. Когато Рей влетя в кабинета на финансиста него го намеше , поне в тази стая от кабинета му. Хлапето не мислеше да почне да тършува сам из другите стаи а да изчака Моника , която още бе отвън. През това време Сансоу се приготви като в лявата си ръка хвана един от ножовете му които бе обилно напоен с отрова. Мислеше да атакува с него отдалеч , а ако се стигне до хватка щеше да използва скритото си оръжие. Когато момичето влезе гледаше очудено заради липсата на тяхната жертва , тя погледна към Рей без да казва и дума , защото момчето я изпревари с готов план за действие.
-Аз ще тръгна натук , а ти натам...-като използваше и жестове , заради тихото си говорене. В момента хлапето не се допитваше до силите си на полу-елф , защото действаше инстинктивно. Рей тръгна към врата в дясно , като я отвори с дясната ръка и да бъде готов да хвърли ножа , ако мъжа които търсеха беше там. Моника тръгна наляво ...

Рей отвори стаята внимателно и погледна вътре предпазливо. И тя беше празна. Изглежда кабинета на този финансов съветник беше повече то голям. Момчето се приплъзна в сенчестото помещение и се огледа добре. Не видя нищо забележително, освен, че срещу него има нова врата. Младия асасин се приближи към нея и веднага усети с изострените си сетива, че нещо не е наред там...Имаше някакво присъствие, или няколко...не можеше да различи добре, нещо беше странно.

/Рей, избери дали да влезеш там. Ако го направиш остави на разказвача да опише какво си видял. Ако не искаш да рискуваш потърси Моника или някаква друга врата. Трябва да намерите проклетника./

Влетявайки в стаята Рей остана доста очуден , финансиста отново го нямаше. Стаята в която беше водеше отново към друга , това му бе много странно какъв е този кабинет , повече му приличаше на жилище. Хлапето започна да оглежда стаята преди да мине към другата стая , надяваше се Моника да е свършила работата , но нямаше да се връща докато не стигнеше до задънена улица. След като обиколи стаята младия асасин се насочи към другата стая , като точно преди да отвори врата усети че вътре има не един , а няколко души. Преди да влезе момчето се поколеба за момент започна да мисли какво би било по-добре да направи , стигна до извода че е по-добре да извика Моника и двамата да щурмуват тази стая. Но искаше да се докаже пред момичето , бяха го обидили и сега хлапето имаше какво да доказва. Хвана с двете си ръце два ножа , като бе готов да влезе в стаята , вместо да я отваря с ръце изрита вратата като искаше да я разбие. Още с влизането си чакаше само да види позицийте на хората вътре и щеше да ги атакува с ножовете като след това да атакува с ножът скрит на ръката му. Но дали планът му щеше да мине по вода ?

Вратата се изтръгна от пантите си и хлътна навътре. Момчето пристъпи бързо след нея и обходи стаята с поглед.
- Очаквахме те. - каза един глас до него. Само нечовешкия рефлекс на Рей го спаси от ножа. Момчето отскочи настрани и видя как един шурикен се забива на мястото, където до преди миг беше гърлото му. Мъжа, който беше проговорил и се появи от сенките. Беше асасин и си му личеше, въпреки, че прикриваше аурата си. Рей усети втори движение зад себе си и залегна, спасявайки се отново на косъм.
- Брей, имал си умения. - каза още един мъжки глас.
Момчето разбра, че финансовия съветник е очаквал мисията им...А сега Рей беше в една стая с двама много опитни асасини, които бяха наети да го убият. Не беше усетил аурите им, защото ги прикриваха. Но не можеха да се прикрият от новопридобитите му елфски сетива. Жалко обаче...Те едва ли щяха да му помогнат в момента.

/Рей, в стая си с двама маниака. Scared

Не е сигурно, че ще се справиш с тях, а дори не се знае дали съветника е още в сградата. Избери дали да останеш да се биеш с тях или да се опиташ да се измъкнеш и да потърсиш Моника, преглъщайки гордостта и достойнството си./

Явно Рей този път бе сбъркал бе се отдал на желанието си да се докаже , и това му бе изиграло лоша шега. Сега той се намираше в плачевно състояние бе в стая с двама асасини , които бяха доста по-опитни от него. Развитите му сетива обаче помогнаха да избегне по-опастните атаки , които със сигурност биха взели живота му. Тъй като сам се беше набутал в тази каша , нямаше как сам да се измъкне въпреки , че не искаше да търси помощ от Моника , но самочувствието му в момента не бе важно , а това да спаси живота си. Само трябваше да измисли как да се оттърве без да понесе някой сериозен удар. Отскочи назад като искаше да се озове в предишната стая , така че атаките да могат да дойдат само през вратата , а не и зад него. Ако успееше да се добере до стаята , в която бе преди да разбие вратата щеше да хвърли ножовете си , като така да забави нападателите си , и да може да потърси Моника. Но докато течеше сражението , най-интерестното на момчето му бе как финансиста е разбрал за мисията им. За това обаче трябваше да мисли по-късно , или поне след като спаси живота си. Ако действията му бяха успешни Сансоу бе готов да се втурне в стаите , които партньорката му обхождаше. Като момчето се надяваше и тя да не се е натъкнала на нещо подобно защото тогава положението им ставаше доста сериозно...

Рей избегна една атака и успя да излезе през вратата, като хвърли двата ножа зад себе си с цел да забави убийците. После се затича откъдето беше дошъл. Двамата му преследвачи не се помотваха много и бяха точно зад него. Момчето залегна и над главата му мина един нож. Ситуацията изглеждаше отчайваща. Внезапно нещо го дръпна настрани и Рей залитна и главата му потъна в нещо меко, което почти го задуши. Младият асасин точно реши, че това е краят му, когато чу тихия глас на Моника до себе си :
- Тихо, да се надяваме, че няма да ни видят.
Рей измъкна главата си от бюста й( Yeah!

) и разбра, че се намират в една ниша, може би в малък гардероб или тайник. Пред тях обикаляха четири фигури и претърсваха и обменяха реплики.
- Няма ги.
- Проклятие. Да вървим към имението на Глеард. Това е по плана на Валар, нали?
- Да тръгваме.
Като изчезнаха от стаята, Моника се отдръпна от тясната ниша, където се бяха сгушили и каза :
- Лорд Глеард е в опасност...А ние не знаем къде е съветника Валар...всъщност имам едно предположение. - подсмихна се тя. - Когато работех под прикритие за него разбрах характера му. Той ще иска да присъства на убийството на лорд Глеард, а ние няма да позволим това, нали?

/Рей, ако искаш можеш да се откажеш от мисията, която излезе извън контрол и стана по-трудна, но ако искаш може да продължиш до края й. Ако е така пиши на Улиците как сте тръгнали към имението на Глеард./