Казармите

Казармите бяха мястото, от което започваха завършилите Магическата академия ученици, чието желание е да се присъидинят към Черната цитадела. Това беше началната точка на йерархията в империята на Вайл. Всеки трябва да започне като обикновен войник, ако иска да се издигне до довереник и васал на Вайл.

Португас влезна в бараките и започна да търси Командир Келиан Магуейн след като пораспита тук там го намери и отиде при него подаде му белешката която получи от мисоният център и му каза:
-Добър Ден аз съм Португас.Д.Асе ранг Напреднал идвам от мисиония център

Мъжът, на който Португас беше заговорил го погледна объркано и се почеса по наболата брада.
- Мисля, че се сещам за какво става дума. - каза той, докато четеше бележката. - Аз не съм Бригадирния Командир, но ще ви заведе при него, последвайте ме.
Мъжът заведе Португас при една висока жена, с дълга червена коса. Странно, но явно командирът беше жена, при това доста симпатична.
- Сир, този младеж идва от Академията. - отададе чест войникът като се чукна левия си юмрук в лявата страна на бронята, при сърцето.
- Добре, Йамада(xD), свободен си. - каза Келиан, после погледна към Португас и го попита. - Сигурен ли си, че си готов за тази работа? Не ми изглежда хм...много силен. Как ти е името?

Vlad написа:: Мъжът, на който Португас беше заговорил го погледна объркано и се почеса по наболата брада.
- Мисля, че се сещам за какво става дума. - каза той, докато четеше бележката. - Аз не съм Бригадирния Командир, но ще ви заведе при него, последвайте ме.
Мъжът заведе Португас при една висока жена, с дълга червена коса. Странно, но явно командирът беше жена, при това доста симпатична.
- Сир, този младеж идва от Академията. - отададе чест войникът като се чукна левия си юмрук в лявата страна на бронята, при сърцето.
- Добре, Йамада(xD), свободен си. - каза Келиан, после погледна към Португас и го попита. - Сигурен ли си, че си готов за тази работа? Не ми изглежда хм...много силен. Как ти е името?

-Сигорен съм
/отвърна Асе и добави
-Името ми е Португас.Д.Асе

- Е, щом казваш. - съгласи се Келиан. - Мисията ти е следната. Трябва да отидеш до Безкрайният лес, намиращ се на севет от Илиос и да се...хванеш един беглец. Всъщност доведе ми го тук, жив или мъртъв. Ако го убиеш искам трупа му като доказателство. Името му е Дарвин и изглежда така.
Тя му подаде една скица.
- Исках маг от Академията, защото този Дарвин е точно такъв...Уми маг е. А и безкрайния лес е място, пълно с магия. Така че един маг или боен маг ще се справи по-добре от асасин. Е, тръгвай, Учида(сличайно бърка името xD).

Vlad написа:: - Е, щом казваш. - съгласи се Келиан. - Мисията ти е следната. Трябва да отидеш до Безкрайният лес, намиращ се на севет от Илиос и да се...хванеш един беглец. Всъщност доведе ми го тук, жив или мъртъв. Ако го убиеш искам трупа му като доказателство. Името му е Дарвин и изглежда така.
Тя му подаде една скица.
- Исках маг от Академията, защото този Дарвин е точно такъв...Уми маг е. А и безкрайния лес е място, пълно с магия. Така че един маг или боен маг ще се справи по-добре от асасин. Е, тръгвай, Учида(сличайно бърка името xD).

-Веднага се залавям Госпожице
/Потругас излезна от барактие

Португас влезна в бараките видя госпожица Келиан отиде при нея хварли чувала с главата на Уми Мага на земята отвори го и каза:
-Ето ви главата на Уми мага както заповядахте гозпожице Келиан

Тя огледа главата и кимна.
- Да, той е. Поздравления, Йамада. Ето и наградата ти. - тя му подаде кесия с немалко жълтици. - Беше ми приятно да правя бизнес с теб.

/+340 злато./

Акума навлезе в Казармите с бавна и бешумна крачка. Огледа се наоколо и фактът, че не знаеше кого търси не му се нравеше.

Аои видя как един висок човек, с една глава по-виск от него и с мускули, с които сигурно можеше да вдигне планина, и носеше на гърба си един огромен чук, след като той беше пред Аои каза:
- Добър ден, Вие от Академията ли сте?

- Да. Аз съм Акума Аои. В какво се състои мисията ми?

- Радвам се, че най-накрая някой от Академията се появи. Аз съм Енрико и изпратих съобщение до Мисионния Център, защото ми трябваше ассассин. Ето и какво искам от теб: искам да отидеш в Безкрайния Лес, да минеш през Лабиринта, отиди в Дървения Дворец намери Ингрид. Тя е дъщеря ми, кажи и че аз те изпращам, тя знае какво да прави. - И наведе глава тъжно.

Аои просто се обърна и тръгна в към Безкрайният Лес.

Асе пристигна с господата армията бе готова за сблъсъка всички елитни войни облечени в тежки черни брони . Маговете бяха облечени в черни роби дълги и извити по краищата . Напрежението летеше във въздуха аурите на хилядите войни се носеха във въздуха усещането бе велико . Всеки върховен войн борещ се от дете за да се присъедени към няй-елитната армия в Шелтър . Всички бяха готови и бяха решени да победят . Асе се изправи на един стол и извика .
-Добър ден аз съм Португас.Д.Асе дошъл съм тук с тези господа за да изпълним волята на Императора Вайл .
-ЗА ИМПЕРАТОРА!!! ЗА ИМПЕРИЯТА ЩЕ ЗАЩИТИМ СТОЛИЦАТА И ЩЕ СПРЕМ ТАЗИ ХОДЕЩА СГАМ!!!!! /Аурите се приблежаваха познатата до кост аура на Огненият Император и непознатата аура на чудовището което може би щеше да се бие с императора . Асе слезна от стола и се обърна към господата които го следваха и каза .
-Вие господа ще трябва да се биете на редом с армията . Аз Хелиар ла Найт ще се изправя срещу Огненият император АЗ ЩЕ ГО ПОбЕДЯ . / последните думи на Пиро магът прозвучаха като рев на огнен дракон , а пламъците които блеснаха в очите заслепиха хората които го гледаха . Войската беше готова единствения липсващ компонент бе вражеската войска . Пиро магът бе готов да победи или да умер това нямаше значение за него той се отдалчеи в страни от погледите на хората . Коеничи и шепнешком каза .
-Господарю на пламъците вие които управлявате Вечния пламък . /В този момент той започна да чертае пентаграм с кръв която беше взел след като сряза част от бузата си .
-Вие които ми дарихте Крилата на Млаах призовавам те господарю . /В този момент пентаграма запчна да се нагрява .
-Дайте ми сили за да сразя Огненият император и да върна силата на вашето оскърбено име . Оскърбено от това същество което никога не трябваше да ходи по земята . Но днес аз ще го премахна от този свят веднъж и за винаги . / В този момент една черна огнена топка удари Португас в гърдите пламъците се пръснаха и се впиха в кожата му там където беше белегът оставен от Огненият Император . Асе погледна там се бе появил втори пентаграм същият като на гърбат му с разликата че този на гърба му бе червен , а този на гърдите му черен . В този момент Португас почуства че ще бъде смачкан като малка бубуолечка , а пред него във въздуха с реешее огнена топка черна огнена топка . Превлапащението на Млаах който секи момент щеше да заговори .

Дълбокият глас на Божеството отекна в съзнанието на Ейс.
"Имаш благословията ми, Португас Д. Ейс. Ще влея част от силите си в теб по време на битката. Това неестествено същество трябва да умре веднъж завинаги. Нека вечните пламъци водят действията ти."
Португас усети силен прилив на сила в себе си, миг след думите на М'лаах. Аурата му се надигна по-силна отвсякога и огромната войска за миг бе стъписана от силата на гвардееца. Ейс притъпи малко присъствието си и го запази за смъртният си враг - Огненият император, който с всеки миг се приближаваше все повече и повече към столицата на империята.
- Сир. - Ейс се обърна и видя лорд Мариъс, който изглеждаше уморен от всичко, което се бе случило с Лорион, но и адски амбициран за битката-реванш. - Ще е чест за мен отново да се бия рамо до рамо с вас.
Наришма Хел, Каунт и Лейвин Лий, нисичката и налудничево изглеждаща гвардейка, също се приближиха към тях и кимнаха. Бяха готови за битка.
Лей Лий се усмихна и каза:
- Ще отида да видя какво мога да направя за собствените ни анти-обсадни машини. Мисля, че ми хрумна нещо доста, хм, хитро, така да се каже. И неприятно.
Тя се изкикоти и се отдалечи, а Хел поклати глава и въздъхна театрално. Дългата му коса се развя и Каунт на свой ред го смъмри:
- Няма да е зле да вържеш на опашка тази грива, за да не ти влиза в очите по време на мелето.
- Както нареди милорд. - поклони се ироничо гвардеецът и после се ухили, когато лицето на Каунт се стегна от подигравката. - Спокойно, приятелю. Знаеш, че не го правя със същата цел като останалите.
Ейс следеше заяжданията им и осъзна, че това им беше като обичай. Очакваше ги огромна и кървава битка, от която не се знаеше дали ще излезат живи. За това се опитваха да се държат естествено и да се радват на живота, докогато могат.
- Към стените. - извика Каунт, с подсилен чрез Дух енергия глас, и огромната войска нададе силен боен вик, който сигурно се бе чул чак в Черната цитадела.

/Следващ пост - в темата "Стените"./