Сварталището

Сварталището се намираше в една тъмна уличка далеч от центъра на града. Това всъщност бе една порутена къщурка , необитавана от хора. Дограмата й бе излющена , прозорците счупени и при по-силен вятър всичките прозорци скърцаха. Бе страховито място като хората от Ридем , дори се страхува да минат покрай нея. Тази къща обаче бе скривалище за наемните убийци , като тук се даваха поръчки за убийства. Още с влизането в сградата имаше мъж , които събираше поръчките стига сумата да бе изгодна както за него така и за убийците , които често минаваха да проверят списъка. След приемането на поръчката мъжът записва името , местоположението и длъжноста заемана от човекът , които трябва да умре. След това ги закачаше по стената , спрямо това колко трудна е поръчката и наградата за нея.

Влязох почти задушила се от миризмата на улицата.Постройката беше порутена,прозорците счупени,дограмата излющена.С влизането си разбрах всъщност,защо никой не идва тук и всички се страхуват от така нареченото: Свърталище.Завъртях очите си в знак на ужасна агония-защо на мен...Някакъв мъж седеше на входа и изучаваше погледът ми,тялото ми,самото ми присъствие.Не ми хареса.
-Добър вечер,на мисия от Академията съм.-директно започнах аз,не ми се увърташе-Не знам целта й,пишеше,че тук ще я открия.Търся Ворс,както пише тук.-посочих с нокът името на бележката ми-Къде мога да го намеря?-дойде и дългоочакваният въпрос,интересуващ ме всъщност

- Последвайте ме. - отвърна й мъжа и влезе в една тайна вратичка, която се намираше на него. Кейтлин предпазливо го последва, оставайки нащрек, мястото не изглеждаше много приятно. Озова се в една доста по-добре оборудвана стая. Не беше кой знае какво, но имаше нови мебели и беше сравнително чисто и спретнато. Мъжът, който я доведе тук излезе и Кейт остана в стаята само с един друг мъж, който седеше на едно кресло.
- Седни, няма смисъл да стоиш права. - покани я той. Имаше още няколко кресла, столове, канапе. - Ти си обещания човек от прословутата Магическа Академия нали? Е, винаги съм искал да разбера дали асасините им струват. Поне едно ще им призная, повечето владеят добре магията. - усмихна се мъжа. - Аз съм Ворс, междудругото. - беше на около 35 години и имаше доста белези по лицето, които му придаваха зловещ вид.

-Кейтлин.-кратко казах аз и погледнах въпросително към него.Реакциите и видът му не ми харесаха,навяваха чувство на страх и лицето му беше цялото в белези.Страховито беше...Не ми харесваше и тук,както и в уличките до тук:
-Не знам,каква е задачата ми и много ме озадачи частта с парфюмът...Бихте ли ми разяснил нещата?-културно попитах аз,с равен тон.Краищата на косите ми вече бяха катранено черни,лицето ми беше спокойно.Скръстих крака един върху друг,чакайки с интерес задачата си.

- Да, парфюма... - каза Ворс, все едно сега се е сетил за него. - Свърталището, както може би вече си разбрала е организация на свободните асасини. Славим се с компетентността си. Но възникна един проблем, с който не можем да се справим сами, колкото и да не искаме да си го признаем. - усмихна се той криво. - Появи се един...или една убийца, която елиминира членовете ни. Имам подозрения, че преди е работила за нас, но поради някаква причина сега е ренегат. Според мен е жена, защото си борави с...парфюми. Всъщност, това е главното и оръжие. Използва ги като отрова. Избива главните ни организатори и най-опитните ни членове подред. Имам подозрения, че използва и силна магия, може би заради това нямаме голям успех и решихме да използваме огън срещу огън, за жалост не разполагаме с хора, които владеят магията и занаята убиец добре. Надявахме се да намерим такъв човек в академията. - той повдигна въпросително вежда, гледайки Кейтлин втренчено. - Ще приемеш ли работата да елиминираш този ренегат? Ако имаш някакви въпроси или искаш допълнителна информация за каквото и да е, ние ще те снабдим с такава, все пак това ни е работата.

Спогледах се.Как можеше да се убива с парфюми и защо аз не знаех този номер...!?Трябваше да питам Дред,но това за по-късно.След като се отърсих от завистливата мисъл,отправена към жена,избиваща най-опитните асасини,погледнах отново Ворс.Със сигурност не изглеждаше много горд,че техните не са се справили с една жена,която ползва парфюми за убийствата...От това леко се стреснах,при положение,че те не са се справили,как се очаква аз да го направя...Пък и като беше свързано с жена,работата продължаваше да се усложнява.Никак не ми вървяха мисиите с жените.Но нямах друга алтернатива,трябваше да приема мисията:
-Приемам,обаче имате ли някаква идея,къде да я/го намеря и моля ви,нека да е място,от което не пищи цял свят!?-отчаяно го погледнах аз и започнах да обмислям,как ще го направя.Не би трябвало да е лесно,мисия е все пак.Което ме наведе на мисълта да се направя и аз като нея,да я накарам да ме обучи и да убивам с нея,след което в удобния момент да забия камата си в гърба й...Или да пробвам като за начало с шпионаж.Все пак,ако се окажеше мъж,всичко щеше да се нареди.Щях да видя,как действа,как убива и после може би щях да знам от какво да се предпазя.Щях да я атакувам с неговите/нейните камъни,по нейната/неговата глава.И щях да играя мръсно,ако се наложи.Обаче въпросът отново се стигна до това прословуто "Къде?".Ако нямаха информация?Започнах леко да навързвам нещата-къде може да е една жена,работеща с парфюми?На пазара може би,за да си набави билки или ги взема от друго място?В друго такова Свърталище,но само нейно...Обаче би й трябвало нещо загубено,забутано,за да не я открият.Или пък беше "той" и въобще не го интересуваше,къде ще е,знаейки за предимството си,че не знаят кой е...Вариантите бяха страшно много.Очите ми се мъчеха да скрият целия хаус в главата ми,който ставаше все по-оплетен..Просто спрях да мисля и се съсредоточих в отговора на Ворс-беше важна всяка подробност,къде напада...бяга ли после или нещо друго...?!Ето,отново си блъсках главата в нищото и теориите на вероятностите.Та аз незнаех от какъв пол е,като за начало,само още едно сухо предположение...Вярно,имаше логика да е момиче,заради парфюма,но пък дали беше парфюм или отвара?!Отново теории,започнах да си игра с рубина на колието.Трябваше да се отърся от целия този размисъл преди съвсем да съм се объркала...

- Парфюмения асасин най-често прави ударите си на улиците. По-точно забутаните и тайни улички и най-вече на "Улицата на керваните", по която минават всички амбуланти сутрин. Незнам поради каква причина убива там...Разпитвахме амбулантите дали някой подозрителен човек е купувал от тях някакви екзотични вещества или аромати, но те казаха, че е в правото им да пазят тайните на клиентите си. Може би пазарува от сборището на керваните, но не успяхме да разберем дали това е истина. Само няколко слуха го потвърджават. Възможностите да го/я намериш са малко - или на "Улицата на керваните"("Улиците") или да го/я хванеш на тясно, още докато пазарува отровите си("Керваните"). Бъди нащрек. Ако успееш да елиминираш убиеца ще те възнаградим подобаващо.

/Кейт, избери къде да потърсиш този така наречен Парфюмен убиец. Може би информацията не е съвсем точна, но засега разполагаш само с нея./

Да,както и предполагах,набавя си ги от керваните.Стъпка по стъпка.Първо трябваше да остана скрита в сенките,за да не ме заподозрат.Когато видя,кой купува билки,как изглежда и на къде отива,трябваше да действам.С плавно и същевременно рязко движение се изправих:
-Добре,благодаря за информацията,ще се постарая...-кимнах аз.Обърнах се и тръгнах към вратата все още мислеща,как ще се действа от там на сетне.Осъмних се,че с този вид ще остана незабелязана,трябваше ми мантия.А и имах чувството,че това ще ми отнеме не само ден...

Дойдох пред Свърталището,отново...Този път не мислех за мисията си толкова,колкото трябваше.Вървях и погледа ми бе в тази посока,която трябваше да вървя,но бе празен.Отново замисленовглъбена в собствените си капризи,прищевки,илюзии до някъде.Хм,Вайл..Вайл,бях просто една глупачка,наивна...е,тази мисия трябваше да свърши вече.Дрехите,с които бях много бързо ми омръзнаха.Очите ми светнаха,погледа ми се изпълни,вече бях и до вратата.Усмихнах се и казах:
-Мисията,мисля,че я свърших сполучливо...Може ли пак да се срещна с Ворс?-ясно попитах аз вторачена в кожената кесийка с амулета на Храрх

- Последвайте ме. - каза пазача и я поведе навътре. После й показа същия коридор, като миналия път и допълни. - Ворс те чака на същото място.
И Ворс наистина беше там. Изглеждаше изненадан.
- Толкова бързо? - успя да каже само той.

-Разбрах кой е,проучих къде напада,проследих го с асасин уменията си и го убих с пиро уменията си,стана на прах и амулетът му е у мен.Това е,което стана.-казах аз без да увъртам.Предоставих кожената кесийка на бюрото му.

Ворс прегледа доказателството щателно, после сви рамене и каза:
- Неочаквано, но явно все пак сме попаднали на компетентен човек в твое лице. Благодаря.
Той й подаде една друга торба - пълна със злато.

/Кейтлин -> 400 Злато(защото плати и за парфюма + мисията е от втора степен), 2 Атака, 2 Защита, 15 Слава, 15 Опит/

-Много ще се радвам да помогна отново и то по-качествено от сега.Не бях разгърнала и една четвърт от истинските си възможности,но пък мисията се оказа дълга и бих се насладила на почивката у дома.Довиждане господин Ворс!-усмихна се Кейт,взе кесийката със злато,помаха с другата ръка и излезе от свърталището...