Керваните

В центъра на града, близо до самия площад, се събириха керваните, чрез които Ридем търгуваше с изтока. На това място се събираха всички амбуланти и пътуващи търговци, които почти винаги бяха готови да наемат допълнилни охраници за скъпоценните им кервани. Това беше един лесен начин да пропътуваш от една зона до друга и да спечелиш малко пари от това.

Странно спокойна,с тихи стъпки,непринудено изражение,но все пак нащрек се движех по улиците на Ридем,проправяйки си път към центърна на града,именно-площада.Възползвайки се от тъмнината на нощта се пъхнах в сенките на едно дърво,доста голямо,с плътна корона от листа,точно това което ми трябваше.Качих се за секунди и зачаках скрита в клоните и листата на дървото.Седнах на по-вътрешен клон,с добра видимост за надблюдение към керваните.Нямаше смисъл,обаче да питам,кой,какво купува,защото явно пазят информацията в тайна.Застанах кротко сваляйки рубина от шията си.Започнах да прокарвам палеца си по него,сякаш галейки кървавата повърхност.Зачаках,нямаше,какво друго да направя,но естествено,не смятах да стоя там вечно.После се сразих.Как можеше да съм толкова глупава?!?Та аз от къде да знам,че като дойде някой,то той е моят човек?!?Зениците ми се разшириха от яд.Слязох също толкова бързо и незабележимо,колкото и се качих.Нямах никакви алтернативи.Просто се приближих до един керван и попитах:
-Къде мога да купя отровни парфюми,можещи да служат за убийства...?-попитах тихо аз и закачих отново кърваво червеното колие на шията си.

Последва кратка пауза, в която търговеца за миг разшири очите си. После бързо отвърна :
- Отровни парфюми? Не съм чувал за такива. - тона му беше напрегнат и Кейт сто процента усети това. - Продавам качествени парфюми от изтока, които могат да пленят всеки мъж, обаче. - опита се да замаже положението той.

/Кейт, от теб се изисква някаква хитрост, подкуп или психически натиск, с който ще изтръгнеш информация от този амбулант./

-Мисля,че сам виждате,че мога да пленя всеки мъж и без качествените ви парфюми от изтока...-промълвих аз.Лъжеше-прозираше от километри...Лицето ми не издаде черти на това,че знам,остана невинно и спокойно.Щях да пробвам с добро,краен вариант беше да ползвам сила:
-Слушайте,наистина ми трябват.Какво трябва да направя,за да ми кажете къде се продават?-попитах аз с миловидно изражение.

- Откъде да знам, че не сте шпионка на стражата, отговаряща за нелегална търговия? - попита тихо той и очите му започнаха да шават притеснено. - Ако натопя колегата си ще наруша договора на свободното амбулантство и бизнеса ми ще бъде съсипан. Откъде да знам, че мога да ви се доверя?

/Изглежда плана ти донякъде успява, Кейт, защото човека вече признава, че знае за какво питаш. Но все още го е страх да сподели. Smile

/

-Незнам,как да Ви убедя,че и аз нямам полза от вашето мълчание.Наистина,парфюмът ми трябва,за да го ползвам,не за да натопя някой на властите.Пък и имам информация за друг човек като мен,който си е купил и е ефективно.Ако ми споделите,за какво става дума бих била много благодарна.Парфюмът е ефективен,кажете ми-как да се сдобия с него или ако не желаете да забърквате колегите си,кажете къде да намеря,човек който купува от тук и имате неговото доверие,за да си купя от него...-започнах хитро аз с втората алтернатива да ме заведът направо в леговището на звяра...

Търговецът все още изглеждаше разколебан, но леко по леко се отпускаше.
- Ами, мога да ви кажа кой от колегите ми го разпространява, но се изисква дискретност. Ако си купите от него ще му направя услуга по този начин, но ако ги хване някой да го използвате не трябва да издавате откъде сте се сдобили с него, разбрахме ли се?

-Хм...говори се,че някой сериозно е подхванал хората в Свърталището с тези парфюми...Бих искала кординати,за да мога да попитам,как точно става.Мога да заложа,каквото пожелаете,че няма да има проблем с приятелят ви,който продава парфюмите.Моля ви,важно е...нямам и понятие,а се говори,че този човек е специалист,мисля,че сам разбирате върху кого е риска-в случая върху мен.Аз ще рискувам,а няма и да спомена,кого ми е казал,къде да го намеря.Много ви моля,напомням Ви,че ще заложа каквото пожелаете,за да ми дадете кординати или някаква информация+мълчанието ми...Наистина,господине,умолявам ви...-очите ми жадно се впиха в неговите,правейки мила физиономия с нежните черти на лицето ми и съблазъна от тялото ми...

- Аха, е добре, щом обещаваш дискретност. Не ми изглеждаш като момиче, което не си държи на думата. Името на колежката ми е Гора Явол. Тя работи ей там. - той посочи с поглед за да не привлича внимание. Кейт се обърна и видя амбулантката на другата страна на площада. - И пак напомням, ако кажете на някой това ще разбие репутацията ми.

/Кейт, изглежда леко по-леко напредваш. И съжаляваш за забавянето./

Очите ми светнаха.Устните ми се свиха в самодоволна и много кратка усмивка.Лицето ми за миг от ангелско стана смесено с дяволско задоволство.Промълвих :
-Много благодаря,уверявам Ви-няма да има имена в цялата работа...-усмивката грейна пак на лицето ми.Кадифеният ми глас застина.Очите ми се фокусираха.Отделих се от кервана...тръгнах към другата част на площада,следвайки посоката към амбулантката.От където и да минех,не оставах незабелязана.Вперени в мен бяха много погледи.Може би,следващият път,трябва да се облека като селянка...Мдам,нямаше да привлека толкова внимание.И ето го прословутият ми план.Ако тя бе жената,която убива,а аз деликатно бих подхванала на тази вълна,то нея трябваше да убия.Нещата се улесняваха,може би...но ако не бе тя.О,ако не бе тя...Тогава търсенето тепърва щеше да започне.

Амбулантката погледна застаналата пред нея Кейтлин и се усмихна дружелюбно. Гора Явол беше екзотично-мургава жена, с обсипани с обици уши, и една на носа. Беше млада, може би двадесет и пет годишна и изглеждаше перверзно-симпатична поне в очите на колегите й от мъжкия пол.(xD)
- Добър ден, с какво мога да ви услужа? - попита тя учтиво без да престава да се усмихва дружелюбно.

Останах очарована,само се надявах да не смени тона,когато я попитам.Но карах ясно и направо:
-Добър ден...госпожо,няма да увъртам.Вие сте симпатична,млада и мисля,че ще ме разберете,като ви кажа еднократно,какво желая.Знам,че вие търгувате с парфюми...и те не са обикновенни,а отровни,причиняващи смърт.Искам такъв парфюм!Трябва ми и малко информация за това,кой е човекът,който убива членовете на Свърталището.Трябва ми неговият опит,срещу хонорар и то-не малък.Наистина,не се шегувам.Не смятам да издавам,от кого съм научила това.Просто ми трябва парфюм и този човек,който ще ме научи,как да го използвам ефективно...Моля Ви.-казах тихо аз.Дескретността бе от голямо значение точно сега...

Гора се изненада за миг. Дори изненаданато й лице беше чаровно. После се наведе към Кейтлин и й прошепна :
- Да, аз ги продавам, въпреки че не държа много да се разчува. Клиента, за който говориш е един мой сънародник...Незнам дали бива да ти дам тази информация. Виж, той е много неприятен човек, незнам дали бива да рискуваш да се срещнеш с него, но...хубаво мога да ти кажа кой е той.
Явно мишената на Кейтлин все пак беше мъж...Мъж боравещ с парфюми.(xD)
- Можеш да го намериш до статуята на Ридем Марвин(основателя на града) по свечеряване. Или по-точно към полунощ. Там той причаква жертвите си. Пази се и не му казвай, че аз съм те пратила при него, въпреки че може би ще досети. А за парфюма...
Жената много бързо и ловко извади едно малко шишенце от щедрото си деколте.
- Това е Уриарх. При вдишване упоява всички, омайва ги и предизвиква загуба на съзнание, а при по-продължително вдишване и смърт. А това... - тя извади още едно шишенце с тапичка изпод тезгяха си. - ... е противоотровата. Вдишай го преди да използваш другия парфюм...но Храрх...- името беше едва прошепнато, за да не го чуе никой. - ... ще ти обясни по-добре. Цената на парфюма е 100 злато...Противоотровата върви с него.

/Кейтлин, статуята на Ридем се намира из "Улиците" и се предполага, че ще я намериш лесно без да разпитваш, тъй като тя е голяма и известна. Ако искаш причакай там Храрх и подходи към него както решиш...Предполага се, че е мургав, защото е сънародник на Гора. Ако имаш някакви други въпроси или подозрения може да разпитваш амбулантката допълнително. Парфюма не е еднократен, ако все пак решиш да го купиш./

Очите ми заблестяха.Информацията ми бе достатъчна.А парфюмът ме спаси от това да питам Дред за него.
-Искам да купя парфюма.-ясно казах аз
-Заповядай!-метна го тя и аз го улових между два пръста на лявата ръка,както и противоотровата,която сложих в същата ръка.Сложих златото си на тездяха й и прибавих:
-Благодаря за дадената информация,ще я използвам.Много ми помогнахте.-усмивка се разля по лицето ми.Кратка-но усмивка.Тръгнах внимателно прекосявайки керваните.Бе почти полунощ.С времето явно нямах проблем.Не ми се спеше,спах до към два през деня.Пък и бях свикнала...да стоя до никое време.Не след дълго изчезнах...

/-100 злато, + Шишенце "специален" парфюм и неговата противоотрова/