Залата на Провала

На огромната, покрита с лъскав черен мрамор, лява стена на Главната зала се намираше малка и невзрачна врата, от която обаче всеки завършващ Академията студент се плашеше. Там се провеждаха изпитанията за завървшване, но провалите в тях бяха толкова чести, че на залата се беше лепнал прякор, който допълнително допринасяше за легендарната й слава. Единствено ученици, които бяха сигурни в подготовката си и не се самозаблуждаваха в това успяваха да преминат изпитанията, които, често се говореше, бяха по-скоро на психическа основа...

Чувствах се сигурна в себе си.След като поговорих малко с Майстор Мелтън се приближих към малката врата и пооправих косата си:
-Е,надявам се да успея..-измънках на Майстора и обвих с пръсти дръжката на вратата.Натискайки я надолу със затворени очи,влязох в стаята и когато ги отворих видях..

...пейзаж, всякаш излязъл от Ада. Вратата зад нея изчезна и Кейт се озова в мрачна пустош. Слънце нямаше, а само гъсти и подути от поквара червеникави облаци, през които минаваха светкавици. Мястото беше адски горещо, но в същото време някак си смразяващо. Около нея нямаш нищо друго освен голи скали и пустош. Без знак за какъвто и да е живот.

/Избери си една произволна посока(север, юг, запад, изток) и тръгни по нея. Smile

/

Беше много горещо,пустоща,въобще цялата обстановка ме изнервяше.Започнах с бавни крачки да вървя направо /демек на север/ всяка стъпка правех изключително предпазливо,докосвайки едва едва нажежената почва под токчетата си.Бавно преминавайки по камънаците и пукнатините на земята стигнах до..

Момичето все така продължаваше да върви напред и въпреки, че посоката и беше север, сякаш ставаше все по-топло. Момичето нямаше вода, нито храна, което не беше добре в обстоятелствата. След известно време тя не издържа да ходи.. да ходи.. беше прекалено топло. Кейтлин падна в безсъзнание. Когато се събуди тя се оказа вързана и не беше възможно да мръдне..

/Опиши какво виждаш, аз ще продължа нататък : )/

Не след дълго отворих аквамаринено сините си очи.Намирах се в нещо като пещера и климата в нея не бе толкова нажежен,както отвън.Болеше ме главата от удара,все пак-бях нежно момиче.Не виждах и не чувах признаци за живот около себе си.Не беше възможно да мръдна,бях оплетена с въжета.Просто седях там със завързан на устните си плат и се опитах да крещя,но друг по-силен звук от скимтене не се чуваше..

Пещерата беше разделена на няколко зали. От някаква друга зала в огромната пещера се чуваше шум. Някой биеше тъпани и изпълняваше нещо като ритуал. Мина много време, а Кейтлин седеше все така вързана и леко замаяна. Скоро от съседната зала дойдоха няколко човека. Изглеждаха като туземци, хора от даличното минало. Те огледаха Кейтрин доста обстойно и си казаха нещо на чужд език. Те я взеха и завлачиха към друга зала.

/Сега два избора
1. Да изчакаш и да разбиреш какво ще стане.
2. Да се опиташ да се освободиш
Изборът е твой : )/

Прецених на място,че ще е по-добре да остана и да видя,какво ще последва.Докато трескаво премислях вариантите нямах голям избор.Все пак-първо,че бях на изпитание за преминаване,т.е. смисълът може би бил в тепърва очакващото се,а и не исках да разкривам още силата си.Имах си наум,че още не ми се е наложило подобно нещо.Красивите ми къдрици падаха по въжетата,така съвършено,същото кукленско изражение,както и погледа ми,така невинно чист,аквамаринено син.
/Ще те помоля да се съобразиш с моя пост следващия път,след като ми даваш избор аз да опиша обстановката.."Не виждах и не чувах признаци за живот около себе си."" От някаква друга зала в огромната пещера се чуваше шум."./

Момичета беше пренесено в другата зала и там наистина се водеше сценя подобна на древен ритуал. Те я завлякоха и я оставиха пред един по едър от другите хора. Той я огледа добре, после отново каза нещо на техният език. Те оставиха Кейтлин където беше. Помещението беше доста голямо. Навсякъде и около всички имаше оръжия. В средата на залата гореше огън..

/Извинявай скъпа Деа, вече няма да правя така./

/Добре де,казах вече,че ще чака развой на нещата,от тука какво следва?/

Целта на древните не беше изяснена, но те явно имаха някаква представа какво е Кейтлин. Един от тях се приближи до онзи, който седеше срещу момичето и си размениха няколко думи и другият се обърна към нея
-Как се казва, момиче?! - попита той
-Кейтлин - отговори младото момиче.
-Ние ще убие теб.. - продължи той. Изглежда езикът им беше слябо познат, за да могт да кажат какво изсат за правят.

/Добре сега трябва да се измъкнеш по някакъв начин. Дали ще убиваш или ще хитруваш, изборът е твой./

-Радвам се,че се лъжете така..-казах аз през смях.Пуснах бавно преценена нишка от пламък по въжетата около гърба си.Те се изпепелиха и паднаха.Мъжа,който бе пред мен явно бе твърде учуден от това,което направих само за секунди.Числено ме превъзхождаха,но силово аз се чувствах по-силна.Дръпнах няколко иглички от бутуша си и с лекота ги забих във вратовете на враговете си по-близо до мен.Оплетох огнен щит около тялото си и тъй,като незнаех що годе къде се намирам ми трябваше заложник.Запращайки няколко светкавично оплетени стрели към остатъка без един,към когото запратих отровна игла.Смъртта щеше да е бавна и като начало започваше със замайване,рано даден екстракт от някои растения би предотвратил смъртта му.С бавна крачка,съвсем безшумно се плъзнах към мъжа,който щях да пощадя и с кадифен глас му заговорих:
-Ще живееш само,ако ме измъкнеш от пещерата,ще те пусна да си отидеш жив и ще ти подаря живота,само срещу това да ме извадиш от пещерата и повярвай ми-аз нямаше да ви нараня безпричинно..-знаех,че говорят слабо моя език,но честно казано не ме интересуваше много.

Човекът беше изпаднал в паника. Той се оглеждаше зашеметено, после падна на колене и каза:
- Наш Бог пратил теб, ни накаже за... - тук мъжът каза странна дума, явно на неговия си език. - Твои заповеди желание за мен. - обясни след малко човекът и гледаше с овчи поглед към Кейтлин. Явно нямаше да й се противопостави и щеше да й помага по всякакъв начин.

Въздъхнах,само трябваше да се измъкна по най-бързия начин от тук без много паника.
-Ти,изкара,мен на вън,веднага!-казах аз,имитирайки доста умело техния език..Все някакси трябваше да ме е разбрал,въпреки че беше зашеметен от отровата,трябваше да има няколко мозъчни незасегнати зони..би трябвало да ме чува и да ми отговаря трезво,въпреки превземането бавно на частиците от мозъка му..Дръпнах иглата рязко,за да не се влива повече отрова в тялото му.Скъсах ръкава му и долепих плата до кръвта:
-И..дръж така,за да не изпадне ти в безсъзнание..

- Клечка за зъби не може убие човек. - обясни й той, но направи каквото му каза. - Хубаво момиче следва човек.
След тези думи той я поведе по коридорите на пещерата. Наистина бяха много заплетени и Кейт едва ли щеше да се справи сама. Мъжът я отведе до изхода и тя отново се озова в горещата и мрачна обстановка, която помнеше от преди...
- Човек отвел момиче до изход. Сега какво? - попита я водачът й я погледна с любопитство и страхопочитание.

-Това е отрова,глупак такъв..не е само игла.-изпуфтях аз и извадих лист от дърво,в който имаше нещо като бяло прахообразно съдържание.С пръст взех от праха в листото и го намазах внимателно на шията около мястото на убождането.
-Е,това исках от теб,дадох ти живота,ти ми предостави изхода и ме изведе.Сега аз трябва да продължа да търся изпитанието,което ще ми постави съдбата,а отровата ще се изсмука от прахчето!-обесних внимателно аз

- Човек благодари, но...Няма къде да отиде. Човеци братя умрели. Човек иска дойде с теб. - каза той и падна на колене. В далечината, отвърд мрачните облаци проблесна силна и кратка светлина, която всякаш приканваше Кейтлин. Как по-точно момичето не разбираше, но просто всякаш инстинктите й я подтикваха да тръгне натам.

/Не е задължитително да тръгнеш натам или да вземеш "човек" с теб, може да ти се пречка, но можи и да ти помогне. Smile

Ти решаваш./

-Върви тогава с мен,може да си ми полезен пък и ми е интересно...Разкажи кои сте вие всъщност и защо ме взехте за заложница?Какво ви бях виновна,че щяхте да ме убиете?-бях тръгнала естествено към проблясналото в онзи кратък миг нещо далеч в хоризонта. Беше ми много интересно,защо и кои бяха тези човеци,които така гневно ми се нахвърлиха.Вървях плъзгайки токовете по нажежената земя,грациозно предприемайки всяка стъпка към далечината,кой знаеше можеше да има и други изненади до там,а аз нямаше да губя излишно време.Извадих рязко завъртайки във въздуха една кама и когато я улових,здраво увих пръсти около нея..

- Ние сме племето Умхам'ах'даръм(брей, брей). - каза той. - Ние завърза момиче, защото мисля жертва бог за.. - оплете се съвсем човекът. - Ние не знае, че момиче е маг, нито че убива с отровни клечки.
Двамата ходеха напред към мястото, където преди малко беше изригнала ярка светлина.
- Човек и момиче ходят към Планината на боговете. - каза след малко мъжът.

-Жертвопринушение...-промълвих аз и вървях с още по-бързи крачки към планината нещо ме влечеше там
-Какво има в тази планина?-опитах се да задам най-опростено въпроса,защото объркването на "роба" ме влудяваше..

- Човек успял да се качи става бог. - поясни той с глуповат тон. - Човек провали да се качи - стане труп. Човек изпрати момиче до подножие на планина и остане там. Момиче се качва само.
Двамата вече бяха приближи към подножието на тази планина. На върха й от време на време пресветваше нещо. Пътека нагоре нямаше, само скални издатини, за които Кейт можеше да се хваща и да се издърпва нагоре. Добре, че навремето беше тренирала при Дред катерене. xD

/Можеш да започнеш изкачването. :0/

Бях добра в катеренето,обаче така странно ми изглеждаше планината?!"И какво,ако я изкатерех,богиня ли щях да стана?"-мислех аз и премислях вероятностите.Увих около ръцете си плат от дрехите си,като защитни ръкавици и все пак пръстите ми бяха свободни,за да ги движа.Планината беше стръмна и проблясванията в нея бяха чести и много кратки.Изкачих се бавно и славно,поставяйки внимателно краката си,за да не ме подлъже някоя издатина.С другите две ръце се борех умело проправяйки си път нагоре.Косата ми придаваше такава илюзия,сякаш е много по-дълга от попринцип,когато се катерех.Гледайки нагоре си имах и резервен план,ако тръгна да падам,имах кама наблизо и когато я забиех,щях да се задържа,докато продължа нагоре...и такаа..

Постепенно Кейт се приближаваше към върха, но планината ставаше все по стръмна и катеренето започваше да я затруднява все повече и повече. Пръстите й изтръпнаха и леко се разраниха от ръбестите скали. Странното беше, че камъните, за които се хващаше ставаха все по-топли, колкото по-нагоре се качваше. Съвсем скоро започнаха да й парат да ръцете и краката. Но пък не й оставаше много. Само отвъд онази малко по-изпъкнала скала и щеше да се намира на върхът. А какво я чакаше там? Е, тепърва щеше да разбере.

Продължавах с изкачването,въпреки че пръстите ми се разкървавиха..Добре,че бях увила плата около ръцете си,защото сигурно нямаше да издържа.С бавни и отмерени стъпки скоро бях на крачка от върха.Къдриците ми се развяваха настрани,защото вятъра на такава височина пареше кожата ми.С внимателни последни стъпки видях...

Пред очите й се разкри върхът на планината. Или по-скоро естествено съградената платформа там. Кейтлин се изкачи и се озова на същата тази плоскост. В центъра й се намираше нещо като обрулена от ветровете статуя. Лицето й беше загубило чертите си, но видимо изобразяваше женска фигура. Едната й ръка беше вдигната към небесата, а около юмрука й се сблъскваха странни енергии. Кейтлин успя да усети няколко Пиро потока там, но другите все още й бяха непонятни, обаче най-вероятно олицетворяваха другите класове магия. В подножието на статуята беше седнал стар мъж, скръстил крака под себе си. Дългата му бяла брада беше покрила огромна част от лицето, а и от тялото му. Той беше опрял лактите на ръцете си върху колената си и беше преплел странно пръсти. Белите му, напълно слепи очи се бяха втренчили невиждащо в Кейтлин. Всякаш я чакаше да предприеме нещо.

» Залата на Преминаването
» Залата със приемни изпитания
» 2. Стълбище към залата на ДИО
» Залата За Обучения
» Залата На Савета