Улиците

Улиците на Лорион бяха тесни и миришеха на риба от рибните магазини, които се намираха на всяка пресечка. От време на време подухваше приятен морски бриз.

Още на излизане от телепортната сграда ме лъхна морският бриз на градчето.Толкова бе приятно.Очите ми горяха от любопитство и бях подготвена за всичко.Вървях плавно,сякаш се плъзгах по уличките.Точно срещу океанският бриз,разхладих се перфектно преди да стигна до конюшнята.Жаркото слънце не ми влияеше толкова сега,защото лекият ветрец ме разхлаждаше идеално.

Върху пъструшко Джес и аз се върнахме в градчето.Слязохме от коня и го дърпахме за юздите по улицата към конюшните.Трябваше само да го върна на хърбавият мъж и да си отидем невредими.С бърза крачка аз прекосявах улицата,а Джес подтичваше след мен...май не бе свикнала на темпото ми.Така стигнахме до конюшнята.

Тихи стъпки,сливах се с тълпата.Погледа ми търсеше пристанището,на което би трябвало да намеря Бил.Косите ми се вееха,влиянието на хладния бриз от морето бе приятно,спрях се секунда така,за да се насладя на приятния полъх,след това продължих надолу по стъпъла,водещи към пристанището.Беше огромно...

Бясна бях.Тичах с доста голяма скорост,липсата на тежестите от краката ми беше от полза.Беше въпрос на време да го догоня и тогава...О,тогава щеше да си плати жестоко,а колкото до онзи идиот-щях да го пречукам,заради скапаните му червеи дошли да ми се бъркат в работата.Очите ми мигом станаха черни,още секунда и такава аура щях да направя,че около мен всичко живо щеше да се изпържи като риба в тиган.Дишах учестестено.Навън беше тъмно,само секунди ми оставаха да спредна един огнен дъжд и да опожаря половин или повече Лорион.
-МАМКА МУ!-изкрещях накрая,когато не го намерих.Огледах се в тъмнината.Мернах нещо към задънените улички,спуснах се натам...

Дейшифт видя, че Кейт го е настигнала, затова спря и се обърна към нея :
- Доста добре тичаш за момиче-маг, което е изпило половин литър водка. - похвали я той и хвърли на земята наметалото си. Можеше да се наложи да се движи бързо и не искаше да се оплете в него. Очите на момичето бяха потъмнели и Дей разбра, че през цялото време си е играла с него, което го разсмя. - Е, какво ще е следващото ви действие, милейди? - попита той и реши, ако го атакува да се опита да плени съзнанието й, което едва ли щеше да е възможно.

-Не съм само Маг.-въздъхнах аз-И онези не са ми приятели..-още една въздишка.Приближих се по-бързо отколкото той предполагаше.Издърпах камата от бутуша си и в тъмнината дори не се забеляза пролъщяването й.Приближавайки се още до него.
-А ти какво реши,господинчо,че предпочиташ да бягаш вместо да ме целуваш ли?-разсмях се аз,предразполагайки действията.Разтърсих коси на една страна и единственото,което аз виждах,а той не,че има път само на горе от задънената уличка.

Дейшифт не видя самата кама, но беше използвал малък поток Дух върху Кейт за да осъзнае действията й и разбираше много добре, че момичето държи кама, но няма намерение да го убие. Обаче искаше да вземе парите, а така...Дей не го интересуваха парите, с част от тях той си придаваше важност, да, но другата част спестяваше.
- Ти не разбираш. - каза й той. - Не разбираш колко много ми трябват тези пари...Може и да изглеждам като разглезен крадец, но златото ми трябва за друго.
После пристъпи крачка напред, защото назад нямаше изход. Не го беше страх от смъртта.

-Вместо да крадеш отиди на мисии като мен,подяволите!Знаеш ли,колко добре платени са всъщност!?-започнах укоражаващо аз.Наистина кражбите не бяха хубаво нещо,трябваше да се вразуми скоро.Не можеше да краде от всеки срещнат.
-И за каквото и да ти трябват това не ти оправдава постъпките и колкото и голяма кучка да ти изглеждам,аз съм на мисия и ще си я свърша,докато ти ще решиш дали ще болезнено,или не!-избълвах аз и впих вече успокоеният си,ангелски поглед в очите му.

- Ха, болката не ми пречи. - отвърна спокойно той и го мислеше, беше изпитвал вече страничните ефекти от прекомерното използване на Дух, усещане сравнимо само с забиване на хиляди малки иглички в главата ти, с чувството как душата ти се разтапя от ледено-горещите адски огньове на Хелгейт. Но това беше само веднъж, всяка друга болка едва ли имаше значение. - Значи в Академията печелиш...злато? - попита той колебливо вече на стъпка от нея и погледна камата в ръката й съвсем спокойно.

-Да,когато извършиш успешно една мисия!-приближих се до него и от крачка разстояние,то стана милиметри.Разтърсих коси и го погледнах съсредоточено.Защо му трябваха толкова тези пари...? Бе един добър въпрос,който бе нетактичен за задаване.
-Виж,просто ги върни...нищо няма да ти стане,ако се поизпотиш,за да си спечелиш златото сам!-измънках аз.Защо беше нужно всичко това,при положение,че можеше да си живурка спокойно и да не го тероризирам в десет вечерта,опряла кама в гърлото му,в задънена улица,като просто си изкараше парите,които му бяха нужни сам.Вече всичко зависеше от него,нямаше и да ми мигне окото да започна да го мъча още на секундата,прорязвайки големи парчета от него или постепенно изгаряйки го от вътре,но защо бе нужно?!?Защо трябваше да стигам до там?Трябваше да си избере сам съдбата,а за сега не беше розова...

- Ще го обмисля. - отвърна той. - Златото ми трябва бързо и не ме интересува дали ще се сдобия с него по почтен начин или не...Но не обичам да ме заплашват. - отвърна й Дейшифт гордо, после мина покрай нея и тръгна с бавна стъпка назад по улицата. - Ще му върна парите лично...имаш думата ми. На нея поне можеш да разчиташ...До скоро.

/Кейт, ако му се довериш отиди направо при Бил и го питай дали богатството му е върнато, ако не се довериш на Дей го спри и му го кажи. Very Happy

/

-Вярвам ти.-прошепнах,сякаш на себе си аз и се завъртях-Ще ме изчакаш ли да отидем заедно,не че не ти вярвам,просто съм на там,за да си свърша мисията до край...-обесних набързо аз и изчаках,какво ще каже,защото все пак решението бе негово.И въпреки,че беше откраднал тези пари,нямаше причина да не е добра компания или свестен човек.Личеше си,че му тябват и че явно има стимул да краде,защото по изражението му съдех,че няма против да си ги изкара сам...Какви ли бяха обстоятелствата,за да го накарат да краде...?Вдигнах наметалото му от земята същевременно,защото го беше зарязал там най-безцеремонно.Изтупвайки го от прахта,докато го чаках да ми отговори...

Дейшифт се закова на място, постоя малко така, после се обърна и се усмихна :
- Защо не? Златото всъщност е в един санък във морето, под кораба на Бил. Реших, че колко по-близо е до него, толкова по-трудно ще го намери, защото няма да претърси там. Ми...да тръгваме.
Той изчака Кейт и двамата се запътиха към Пристана, като момчето си взе наметалото и благодари на придружителката си.

/Кейт следващия пост го напиши направо на Пристанището, ако искаш Smile

/

Цветослав пристигна и веднага отиде на улицата където може да намери информация за Черната Брада. Срещна един стар и едър мъж който приличаше на моряк и вунеше на риба и му каза:
- Извинете знаете ли къде мога да намеря Черната Брада?

-Да знам каде е последвай ме . /Човекът тръгна към една тъмна уличка Цветан го последва след като стигнаха до една стена . Човекът се испари след което без Цветан да осети той го удари в гръб зашемети го след което го ритна в ребрата те изпукаха . Цветан испадна в безсъзнани след няколко часа или дена . Цветан се събуди , а шпионина вече беше напуснал града сега единственото което му оставаше на Цветан е да се върне обратно в академията .

Айви стъпваше по улиците на родния си град за първи път от толкова много години насам. Не изпитваше носталгия. Може би трябваше да отиде да види родителите си. Да им покаже какво е станало с нея. Не, сега всичко беше прекалено различно. Крачеше бавно, нямаше закъде да бърза. Имаше малко злато. Може би трябваше да седне да хапне нещо. Не, отхвърли и тази идея. Трябваше да намери кораб. Тръгна по посока на Пристанището.

Едно белокосо момче се появи в улиците на Лорион, беше му възложена мисия, за която щеше да получи доста солидно възнаграждение. Райън трябваше да намери някакъв шпионин на някакъв Едуард. Единствената следа, която младият мечоносец имаше беше, че този шпионин изглежда като просяк с дървена тояга. "Оо, боже!" - изпъшка на ум хлапето и започна да си отваря очите на четири. Зоркият му поглед обхождаше всяко кътче из улиците, проницателно разучаваше всеки цивилен, когото видеше и се стараеше да се слива с тълпата и да не бие на очи. Реши да прибере меча си под наметалото, за да не му провали прикритието и мисията. Улиците на Лорион бяха доста тесни, миришеха на риба, сигурно заради рибните магазини, които се срещаха на всяка пресечка и от време на време подухваше лек приятен морски бриз, който развяваше бялата коса на момчето.

Улиците миришеха не само на риба миришеха на помия наоколо бе пълно с продавачи просяци и страници дошли от всяко кътче на Шелтър за да таргуват в Лорион . Но никаде нямаше и следа от Зое просякът който Райън търсеше . Един просяк се приближи към младежа и каза .
-Моля ви господине дайте ми 10 златни монети за да се нахраня омолявам ви . /Беше дрипаф слаб и немощен човек който сякаш цял живот бе живял като просяк без възможност да се реализира в живота .

Момчето изгледа просяка очудено, след което бръкна в джоба си и изкара десет монети. Тикна ги в ръката на дрипавият човечец и продължи да се оглежда, но същевременно хвърляше скришни и изпитателни погледи към поискалият му пари просяк, за да види какво ще предприеме. "Трябва да внимавам, този шпионин може да е всеки, може дори да е просякът на когото дадох пари." - мислеше си младият мечемайстор, като не изпускаше от поглед бедняка.
/Само ми казвай кога трябва да пиша дълги постове./

Райан се луташе из улиците цял ден ненамирайки и следа от човекът който търсеше . Но заеляза че няколко просяци се запътват към една тъмна уличка те не бяха просто просяци . Бяха облечени с кожени дрехи козината още бе по кожата страни обувки завързани здраво с вериги и носеха бамбукови пръчки . Райън помисли че един от тях е неговият човек но след като отиде и погледна в тъмната улица не видя нищо освен как два плъха се биеха за оръфляк от ябълка . Райън реши да намери каде да прекара ноща и утре да продължи търсенето на Зое .

/Намери подслон за ноща и утре продължаваме . /

Райън се луташе из улиците цял ден, като не намираше и следа от шпионина, който търсеше. Все пак белокосият забеляза, няколко просяка, които се запътват към една тъмна уличка, но то не бяха просто просяци. Бяха облечени с кожени дрехи, козината още бе по кожата, странни обувки, завързани здраво с вериги и носеха бамбукови пръчки. Райън помисли, че един от тях е неговият човек, но след като отиде и погледна в тъмната улица не видя нищо освен как два плъха, които се биеха за оръфляк от ябълка. Райън реши да намери къде да прекара ноща и утре да продължи търсенето на шпионина Зое. Мисията беше скъпа и момчето не трябваше да я проваля. Усещаше как металното острие на катаната му докосваше настръхналия му гръб и това му придаваше кураж и увереност. Райън не искаше да заспива, защото не беше сигурен, че е в безопастност тук, затова реши да седне в някой тъмен и необитаван край на уличката и да дочака изгрева, когато слънцето ще озари земята, ще стане светло и той ще може да продължи с търсенето на шпионина. Тези места бяха непознати за младият мечоносец, който за първи път идваше тук, но това не го плашеше. Той беше силен и не се страхуваше от опастностите, които се крият в Лорион. Момчето се сви в един ъгъл, загърна се в плаща си и зачака нетърпеливо изгрева.

Слънцето пак изгрия и улиците пак се напълниха с търговци и купувачи . Няколко просяка бяха тръгнали към една изоставена сграда . Райан който беше прекарал ноща до една купчина боклуци се беше вмирисал на риба . По улиците имаше безброй много хора няколко просяка седяха близо до една от таверните и просеха пари за храна . Други няколко се запътиха към доковете . Мисията на Райан ставаше по сложна и по сложна той трябваше да намери човекът който търсеше .

/Опиши какво правиш . Първо и последно предупреждение половината от поста ти е копирано от моя предишния и героя ти незнае името на Шпионина + това поне като копираш моя пост го опиши по твой начин още една такава издънка и те късам на мисията . Мисли логично къде да потърсиш шпионина незабравяй че той е тук за да търси информация не да проси. /

Вмирисаното на риба момче тръгна след просяците, които се бяха запътили към доковете. То искаше да премине успешно мисията и да вземе парите, но това едва ли щеше да стане, защото му водеше един нууб. Гадният мирис на риба дразнеше носа му, но Райън трябваше да търпи.

/Поста ти е по малък от три реда 1 предупреждение на всеки 3 ти взимам 100 злато Едитни си поста /

» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците