Имението на лорд Марк Глеард

Марк Глеард беше възрастен и достолепен мъж. Говори се, че в имението му често се провеждат заседания и се организират атентати срещу висшите подчинени на Императора, но до момента не е имало никакви доказателства за подобно нещо. Всички разследвания са доказали, че лорд Глеард е напълно невинен. Дали?

Момчето пристигна при едно имение , което бе точно като това на търсеното от него тъй като незнаеше кой точно ще му отвори хлапето все още бе дегизирано като жител на града. Почука на врата като чакаше да види , кой ще му отвори. Като му отвереха врата думите на хлапето вече бяха по сценарий. Той щеше да попита къде е Марк Глеард , защото е загубил дома си и иска да остане една вечер в имението.

Двукрилата входна врата се отвори и на входа застана една млада прислужничка, която погледна момчето с изненада и каза изискано :
- Добър ден. С какво мога да ви помогна?

Рей продължаваше да прикрива аурата си защото незнаеше , кой може да живее в това имение , дали има охрана затова действаше предпазливо същевременно и тайнствено. Когато прислужничката му отвори хлапето веднага стрелна своя отговор на нейният въпрос.
-Търся лорда , трябва спешно да говоря с него...-като Сансоу се правеше на много закъсало дете , което няма друг изход. Гласът му бе тъжен и нямаше как прислужницата да не го сажали , поне според хлапето.

Младото момиче погледна Рей. Беше не на повече от седемнайсет и беше избрана по-скоро заради красотата си, отколкото заради уменията си. Не, че се изискваше много за да си прислужничка...Поне в такъв образ влизаше момичето, но истината беше, че е опитна асасинка, която беше завършила Академията само за 2 години и беше стигнала ранг майстор. После беше влезла на служба при лорд Глеард заради доброто заплащане и омразата си към Вайл. Сега тя гледаше с невинен поглед момчето, прикриваше с лекота аурата си и вътрешно се чудеше как може това момче да носи миризмата на смърт със себе си, а в същото време да прикрива така добре аурата си. На тази млада възраст...тя беше впечатлена. Да не би да беше нает от Вайл? Или беше човека, обещан им от Академията?
- Лорд Глеард в момента е зает. Обсъжда с подчинените си цената на услугите.
Изречението беше съвсем невинно, но тя зачака да види дали момчето ще схване скрития в него смисъл.

Хлапето неможеше никак да усети всъщност каква беше младата прислужничка , но секунда-две се замисли върху казаното от прислужничката , тя изглеждаше невинна. Но Рей също си спомни какво пишеше на бележката "поръчител: лорд Марк Глеард" , явно в думите на момичето имаше някакво тайно послание. Изпорваше го дали той не е човекът , които лорда е търсел. Момчето нямаше какво да губи в тази ситуация , отпусна се като спря да прикрива аурата и започна да говори направо.
-И аз съм тук за да обсъдя с лорда цената на услугите ми. - като се усмихна леко , да покаже , че е схванал за какво става въпрос.

Прислужничката се усмихна привлекателно и каза :
- Моля, влезте.
Когато Рей влезе тя завтори вратата и каза :
- Последвайте ме.
Тя го поведе по коридор, чиито стени бяха покрити с картини и гоблени, всеки от които надвишаваше годишната заплата на един средностатистически работник. Пода беше застлан с мек килим. Момичето ходеше до Рейкадо, за да го държи под око. Тя изучаваше скришно къде са тайните му оръжия и се усмихваше дружелюбно и услужливо с усмивка, тренирана толкова пъти, че изглеждаше напълно естествена...а може би беше. Момчето не показваше с нищо, че намира държанието й за странно, което означаваше или че е много умно и се прави на невежа, или просто не беше много опитно. Скоро стигнаха пред една красива орнаментирана дървена врата и момичето каза :
- Извинете, но лорд Глеард ме помоли да се погрижа никой да не влиза въоръжен в кабинета му. Мярка за сигурност. Бихте ли ми предали всичките си оръжия?

Момчето следваше момичето , явно тя не бе за подценяване щом разбра за какво говори момчето , явно и тя имаше нещо общо с убийствата , които ставаха в имението на лорда. Рей пусна една усмивка като с периферното си зрение наблюдаваше всяко действие на прислужницата си , това бе възможно защото заради подобрението на инстинктите му и сетивата му. Сансоу усещаше някакви притеснения в момичето относно него , той нямаше какво друго да направи освен да се подсмива. Когато спряха на врата за кабинета на лорда Рей започна да дава оръжията си едно по едно като накрая остави най-ценното за него оръжие предпазителя за предмишница със скритото острие в него.

- Благодаря. Моля заповядайте. - Тя отвори вратата, поклони се лорда и каза. - Има едно момче, което иска да види, милорд. Става на въпрос за "вършене на работа". - последното беше казано със скрито значение зад думите.
- Нека влезе. - чу се дълбок и властен глас. - Моника, ти си свободна за момента, но скоро ще имам нужда от услугите ти.
- Както кажете, милорд. - отвърна тя и се отегли.
Рей погледна отворената врата и влезе. Нямаше какво да му мисли. Вътре беше добре осветено и луксозно. Столовете бяха с кадифена тапицерия, на пода имаше персийски килим, бюрото на лорда беше от абаносово дърво и беше лъснато до блясък. Лорд Марк Глеард седеше зад него. Беше опрял лакти на бюрото и беше преплел обсипаните си с пръстени пръсти, като наблюдаваше строго момчето над тях.
- Е, млади момко. - каза той. - Надявам се не си поредния нает да ме убие...

Момчето влезе вътре като разглеждаше стаята , тя бе извадена като от някоя мечта. Всеки би мечтал да живее в такова имение и да има такъв кабинет. Рей се заплесна по мебелите на лорда и въобще не обърна внимание на думите които си размениха Марк и Моника , а направо влезе вътре като гледаше наоколо с отверена уста. Погледа му накрая обаче се спря на лорда , които гледаше доста строго момчето затвори устата си като преглътна на сухо и осъзна какъв въпрос му бе задал Глеард.
-Не , сър , вие трябва да ми кажете какво искате от мен... Изпрати ме Майкъл от академията.-като без да чака покана се настани на един от столовете срещу лорда.

Марк не помръдна, а продължи да гледа изпитателно младока. Беше твърде малък...дали щеше да се справи? Лорда погледа единия си пръстен...Не, момчето не използваше илюзия, наистина беше младо.
- Преди всичко искам да видя доказателство. В теб ли е листа с мисията ти?
Лорда разтърка слепоочието си показалец и зачака. С другата си ръка бръкна под бюрото и хвана дръжката на една рапира. Номер, който използваше често. Първия му жест служеше за прикритие на втория. Момчето пред него може и да беше младо, може и да беше оставило оръжията си, но беше асасин, в това нямаше спор. А асасините винаги можеха да ти поднесат изненада.

Момчето наблюдаваше всяко движение на лорда , той въобще не го плашеше. Мислеше , че Рей използва някаква магия , разбираше това от движенията които Глеард изпълняваше. Сансоу разтегна една широка усмивка , като издаде един звук. Това бе звук на присмех на това което се опитва лорда да направи. Явно той неразбираше , че ако момчето бе решило той вече нямаше да е сред живите. Възрастта на хлапето бе крехка , той разбираше защо поражда тези съмнения в хората , които го наемаха. Но незнаеха какви са уменията и разбиранията на момчето. То бе доста кораво отвърде макар и да не си личеше отвън , а и с ново придобитите умения , които бе получил неотдавна го правеше добър убиец , макар Сансоу все още да не го разбираше. Мислеше да се подиграе с Марк като му посегне , но интуицията му която също се бе развила в последно време му подсказваше че това ще бъде грешен ход. Рей въобще не мислеше да отгаваря на съмнителното държание на лорда , а да следва всичко както му бе редът. Не мислеше да си играе с психаката на Глеард , защото можеше да стъпи на криво и така да провали мисията и може би да рискува живота си , след като разбра че при Марк работи добра асасинка , на която надали Рей би могъл да противодейства. Затова той бръкна плавно и същевременно бавно в джоба си за да не си помисли , че ще изкара някое оръжие да го убие , и извади листа които Майкъл му бе дал. Подаде го на лорда , като думите които придружаваха действията на момчето бяха следните:
-Не си правете извода по възрастта ми , аз не съм обикновен асасин и ще се уверите в това по-късно...-думите на момчето изразяваха самочувствието му , но тонът му бе студен и леко подигравателен , заради това което лорда се опитваше да направи , а именно да се защити.

Марк пое листа без да обръща внимание на тона на момчето. Беше чувал много подобни хвалби и беше виждал много трупове, които ги бяха казвали с не по-малко увереност от Рей.
- Ще видим това. Предпочитам действията пред думите.
Момчето понечи да каже нещо, но Марк го спря с жест. Не му се слушаше повече.
- Сега ще ти обясня естеството на мисията. Искам да дам урок на един мой...приятел и адаш. Казва се Марк Марсус и е кмета на Илиос и първия от васалите на Вайл. Скоро време много се бърка в работата ми. Искам смъртта на един от съветниците му и по-точно неговия отговорник по финансите - Джеймс Валар. И го искам мъртъв в общинската сграда. Искам да намерят тялото му там. Но не искам никакви следи да водят към мен...Марсус сам ще направи изводите си, но няма да има никакво доказателство срещу мен. Както сам виждаш, работата е много деликатна...Бих наел някой професионалист, но имам подозрения, че Марсус проследява информационните ми канали...Както и да е. Ще работиш в екип с Моника. - Марк удари едно звънче и прислужничката влезе почти веднага. Беше вързала косата си на опашка и беше сменила дрехите си. Сега носеше прилепнал черен клин, кожена туника и черен плащ с качулка, която засега не беше вдигната. С влизането подаде на Рей оръжията му и каза :
- Сигурен ли си, че можем да разчитаме на детето, Марк?
Рей, който беше мълчал до този момент каза...

Рей седеше на стола точно срещу Марк , думите които той каза не направиха нищо друго освен да надъхат и стимулират допълните момчето. Мразеше някой да го мисли за слабак само заради ръста и възраста му сега вече въпроса бе личен , но мислеше да запази спокойствие като внимателно излуша лорда и докато той говореше , хлапето вече правеше плана си в главата. Но незнаеше едно нещо , той бе новак в академията и да влезе в общината на столицата на Вайл не бе безопастно за асасин от неговия ранк въпреки да бе уверен в уменияти си. Но думите , които поръчителя изрече по-рано недопуснаха никакви съмнения в съзнанието на младия убиец. Той много добре разбра задачата си и всяко нещо , което бе изброено момчето много добре владееше. Сансоу вече бе разбрал какво точно трябва да прави , и бе готов да се изправи от стола и да излезе взимайки оръжията си обратно. Точно в този момент обаче , лорда отново обити достойнстово на момчето. Би наел професионалист , това че е още в академията какво трябваше да означава , че хлапето е аматьор... Той не го приемаше така , имаше добър учител и напредакът му бе добър , поне според самият него. Не мислеше да спори със своя работодател особено когато разбра , че ще действа в екип с прислужничката , чиято работа бе само за прикритие. Когато тя влетя в залата момчето добре я огледа , тя вече се бе подготвила за действие , това трябваше да направи и Рей. Запази пълно мълчание взимайки оръжията , той започна да наглася всяко едно оръжие , като знаеше че в тази мисия нито едно от тях нямаше да му е излишно. Когато бе готов с въоражаването си , което не отне повече от минута , хлапето веднага се пренасочи към друго. Това бе неговата маскировка , в момента той изглеждаше като обикновен гражданин , но това нямаше да бъде за дълго. Вече бе станал от стола и обърна горната си дреха , като при обръщането й ... това бе наметалото на момчето. Сега вече бе найстина готов за кървавите схватки , които непременно щяха да се случат в общината. Преди да излезе от стаята обаче , Моника каза нещо което Рей мразеше ... тя го смяташе за предател. Нервите му вече не издържаха и той се скова на място.
-Вие какво си мислите ... първо ме обиждате че съм аматьор , после съм бил въздухар , а сега и предател , ако бях такъв в момента въобще нямаше да съм тук. Щях да бъда при стражите на Вайл и да казвам за планът ви. -като до момента тона на момчето бе агресивен , но след това той бързо го промени. - Сега ще тръгваме ли или само ще си говорим?-като въпроса му бе риторичен с хладен глас , и докато го задаваше Сансоу бе извън кабината на лорда , чакайки партньора си за тази мисия.

Моника излезе и му се усмихна подигравателно :
- Твърде си избухлив за един асасин. И твърде припрян - смъмри го тя и го потупа по рамото. Не искаше да го обижда, ако щяха да работят в екип, трябваше да имат пълно доверие един на друг. - Искаш ли да направиш ти убийството. - реши да му гласува доверие момичето. - Аз ще ти пазя гърба? Знам всички тайни вратички и проходчета в Общината, работех там като секретарка.

Хлапето не обичаше когато му се подиграваха , но понякога трябваше да го преглъща , но понякога бе добре да излееш гнева си отколкото да сгавиш нещо , докато си вършиш работата. Въпреки подигравателната усмивка на Моника , Рей не предприе нищо вече не се нервираше или дразнеше от действията на асасинката. Това бе така защото вече тя бе видяла , че той понякога избухва и може би го предизвикваше отново да избухне. Но когато му каза , че е твърде избухлив за един асасин момчето веднага я контрира.
-А нормално ли е за един асасин да сменя работите , също като жертвите си?-незнаеше дали партньорката му в дадената мисия , щеше да се обиди въпреки , че това бе целта на хлапето. В момента не му пукаше какво си говорят дали се обиждат или не , просто искаше да се съсредоточи върху задачата , която им бе предоставена от лорда , и да я свършат успешно. Не го интересуваше , кой щеше да убие финансиста чието име дори незапомни в главата му бе единствено задачата и нейния успешен край. Дори не отговори на въпроса , дали той ще направи убийството само трябваше да прикрият следите си , които и да стореше това нещо. На единствените думи на Моника на които Сансоу отговориха бяха тези за вратичките в общината.
-Щом знаех сградата толкова , добре няма закакво да се притесняваме.-тонът му бе хладен и не отместваше поглед от пътя си , които бе поел за да излезе от имението на лорда. Знаейки , че задачата им няма да е лесна Рей приготви всичките си оръжия като ги напои с отрова , за всеки случай ако враговете им бъдат повече от необходимото. Младия убиец следваше пътя си навън , докато не се озоваха ...

Мисията отново го върна в имението на лорда , Рей знаеше че са изправени пред голямо предизвикателство , за което той може би още не бе готов. Обаче нищо не му пречеше да рискува , нямаше какво други да губи освен живота си. Моника познаваше къщатата добре и като по-опитна от момчето , то реши да остави тя да състави плана за действие. Знаеха , че отново ще се сблъскат с убийците , които по-рано ги гонеха. Действаха без думи , защото при един опитен асасин като тези срещу които бяха изправени , и най-малкия шум щеше да е голям проблем. Асасинката издърпа момчето като се насочиха към мазето от където мислеха да си пробият път до цялото имение. Влязоха в мазето без проблем то не бе охранявано , незнаеха обаче как стоят нещата нагоре. Започнаха да изкачват стълбите да излязат от мазето , като първо открехнаха леко вратата да видят дали някои я пази. Периметъра за момента бе чист , нямаше и следа от наемниците на финансиста. Двамата партньори се насочиха към кабинета на лорда , но за тяхна изненада врата бе охранявана. Вече нямаше време за безшумно и чисто убийство , мисията им бе прерастнала във война. Затичаха се към охранителите като всеки пое по един. Като и Рей и Моника използваха едно и също движение , при замаха на противниците си и двамата се наведоха пробождайки ги в корема. Продължиха към стаята и тъй като вече пътя им бе чист , нахълтаха вътре ...

... и видяха следната сцена. Единия от двамата останали асасини беше зад лорд Глеард и го държеше, докато финансовия съветник му налагаше крошета. Последния асасин беше легнал в локва кръв, гърлото му беше прерязано от рапирата на лорда. Явно го бяха подценили.
- Няма да те убиваме, спокойно. - каза финансовия съветник на Марк. - Ще те заведем при Негово Величество в окови. Това ще е по-жестоко. - засмя се той. - С тези доказателства...
Но думите му бяха прекъснати, когато единствения останал асасин каза :
- Имаме компания.
С тези думи той пусна лорда и той падна на земята.

/Финансовия съветник не е силен боец, така, че трябва да се справите само с 1 асасин. Крайния резултат е почти ясен, но след поста си хвърли зарче и ако резултата е 1 ще се появи случайно усложнение./

Още при влизането си двамата асасини не се очудиха от гледката , и дори не попитаха лорда как е. За тях важното бе че той още е жив , и явно бе решил един от проблемите , но оставаше още един. Това бе асасина , които все още бе жив , но това нямаше да е дълго защото бяха двама срещу един. Въобще не смятаха съветника за някакъв проблем , само се вслушаха в думите му. Той мислеше да отведе Глеард при Вайл , още като чу как го нарича финансиста Рей полудя , той не можеше да гледа този император , а когато го видя на улицата едва се сдържа да не избухне и да го нападне. Първо трябваше да елиминират асасина , а след това щяха да се разправят с жертвата , която трябваше да убият доста по-рано. Моника остана да пази вратата , като единствената атаката която извърши бе да хвърли един шурикен към асасина , и пазеше вратата така че мъжът които удряше лорда да не избяга. Тази атака не бе толкова смъртоносна колкото да разсее по-опитния асасин и така Рей да може да атакува безспокояван. Хлапето се затича към асасина , като извади тайното си оръжие , което бе на предмишницата му и насочи шипа към гърлото на противника си. И идваше време да се разправят с финансовия съветник.

The member 'Рейкадо Сансоу' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Имението на лорд Марк Глеард De2

Асасина падна и се загърчи в локва от собствена си кръв. Финансиста направи крачка назад и каза :
- Ъъ...вижте, ще ви дам много повече пари отколкото Марк. За вас парите са най-важното, нали? Моника, за теб поне парите са главен критерий. Убий момчето и ще ти дам повече пари отколкото можеш да си представиш!
Жената само се усмихна и не мръдна.
Финансиста преглътна и каза :
- Добре, момче...послушай ме. При мен ще имаш бъдеще и много пари, ще бъдеш осигурен и ще се развиеш като един от най-великите убийци. Просто убий лорда и Моника.

/Рей, дава ти се избор. Ако решиш да послушаш финансиста наистина ще получиш много повече пари, а освен това ако убиеш Моника и лорд Глеард няма да има свидетели за предателството ти и ще можеш да се върнеш спокойно в Академията. Другия вариант е да се покажеш като честен асасин, който би отхвърлил по-висока парична награда за да изпълни дълга си. Ако ще се биеш срещу Моника хвърли зар и ако резултата е 2 или 4 ще успееш да я убиеш, защото тя не очаква да я атакуваш. При 3 ще я нараниш, а при другите три резултата тя ще те победи, но няма да те убие./

Вече нещата се бяха оправили за Рей , Моника и лорда , но когато финансиста предложи по-голяма сума от тази , която момчето щеше да получи от лорда - очите му светнаха. Сега той бе изправен пред голяма дилема , незнаеше какво да направи дали да постъпи правилно или да се отдаде на искушението. Хлапето мисли в продължение на няколко секунди това време му бе достатъчно за да вземе правилното решение , той тръгна към Моника но не за да се бие с нея , а да може финансиста да си помисли , че асасина е приел предложението му. Обратно на това обаче , когато момчето бе до Моника той се обърна като с юмрука си удари жертвата в лицето като от удара , той неможа да се задържи на краката си и падна на земята.
-Какво ще правим сега ?-като въпроса на Рей беше насочен към Моника , защото лорда не беше в състояние да мисли трезво , след побоя които бе претърпял. Или поне такова бе разсъждението на момчето.

Тя се усмихна и го потупа по рамото.
- Виж ти, незнаех, че съществува убиец, който обединява в себе си подлостта на асасините и доблестта на рицарите.
През това време лорд Глеард, който явно се беше съвзел, се надигна и се довлече до падналата си рапира. Вдигна я и я заби в гърлото на финансиста.
- С това приключихме. - изфъфли той. Лицето му беше подуто, но изглежда беше добре, беше пострадало само достойнството му. - Ще ви възнаградя допълнително за това, че ме спасихте. И ще напиша няколко добри слова на Дред, все пак изглежда обучава учениците си повече от добре.
Лорда се изправи и олюлявайки се леко се добра до бюрото си, извади една тлъста кесия и я подхвърли на момчето.
- Добре свършена работа. - похвали го отново лорда и след това се огледа намръщено. Ще се наложи да почистя тук.

/Рей, мисията ти е успешна. Получаваш 20 Опит, 5 Атака, 2 Защита, 350 злато, 15 Слава. Наградата я получи от самия лорд, не от мисионния център./

След като получи награда си Рей остана доволен , бе запазил честта си. Въпреки тя да не значеше много за един асасин , той прибра парите като тръгна да излиза с думите:
-Беше ми приятно да работя и с двама ви , някой ден може пак да намина...-като тонът му вече не бе студен в началото , хлапето се бе отпуснало и го раздаваше по-свободно. Насочи се към изхода на сградата.

» Имението на Кейт
» Имението на лорд Фоусуей
» Парти имението на лорд Кормрид
» Покоите на лорд Мариъс Бренов
» Изоставеното имение на лорд Бренов