Астрономическата кула

Кулата на магията беше по-скоро като крепост с много кули. Една от тях се наричаше Астрономическата кула. Беше най-високата и в същото време най-тънката кула в Академията. Изгледа от нея беше красив и много вечери тук се събираха ученици и учители, едните любувайки се на пейзажа, другите правейки скучни изследвания на небесните тела. Учителката по Астрономия се наричаше Глоун Микаса и беше ниска, симпатична жена с очилца. Повечето ученици пренебрегваха предмета, което не беше правилно...Някой ден щяха да съжаляват, когато се загубят в морето или в пустинята и единствените им знаци ще са звездите.

Алън излезе от подземията и тръгна към Астрономическата кула.Не след дълго той се озова пред вратата..Той я отвори и тръгна нагоре по стълбите..Дълго Алън се изкачваше по стълбите на високата кула и му се струваше, че са безрайни..Най-накрая той стигна до върха.Там отвори друга врата, където видя Глоун Микаса..Момчето отиде до нея и каза:
-Здравейте, аз съм Алън Уокър, дух маг..Майстора ви ме прати, за да науча церене и евентуално да изцеря орела ви..

- О, дошъл си да помогнеш на Орльо? - зарадва се тя и намести очилата си. "Орльо" беше свит безпомощно в ръцете й. Тя му го подаде нежно. - Погрижи се за него, моля те. Хей там има едно облицовано меко диванче. - тя му показа един наистина добре изглеждащ диван, стоящ близо до ръба на кулата. До него имаше масичка, на която имаше поднос с плодове и напитки. - Настани се, тази работа сигурно е деликатна.

/Алън, опиши първия си опит./

Момчето взе Орльо и го сложи на диванчето и седна до него..Той благодари за възможността да научи церенето и започна да се концентрира..Знаеше, че трябва да е напълно концентриран в/у работата си, за да успее.Момчето бавно изпращаше душевна енергия към счупеното крило на птицата, но сякаш нищо не ставаше..Алън погледна жално орела..Белокосия се напъна и продължи да изпраща душевна енергия, опитвайки се да изцери крилото му..Но естествено това едва ли щеше да стане от първия път..Все пак Алън нямаше никакъв опит в областта.

Орелчето, което наистина беше малко, не се противеше, даже всякаш му беше приятно. Или поне болката от счупването изчезваше, но Церенето стигаше едва до там. Орльо имаше и няколко по-малки наранявания по телцето, като от хищни нокти на друга птица. Може би Алън трябваше да почне от по-лесното.

/Алън, ако искаш наистина започни от по-малките и плитки рани, защото целта е да се осъвършенстваш постепенно. Smile

/

Алън видя тези белези и реши да не бърза да се хвърля на голямото..Той насочи душевна енергия отново, но този път към по-малките наранявания..Първо се зае със белезите от нокти.Момчето бавно продължаваше да насочва силата си към раните на Орльо и забеляза, че щом той не се противи, явно наистина има резултат.Алън продължаваше с бавното церене на раните на Орльо, като се надяваше с това едновременно да се научи да цери, пък и да помогне на орелчето..Именно заради него той бе тук.Той погледна към Микаса, която гледаше него и Орльо загрижено..Момчето отново погледна орелчето и се концентрира в/у него отново, за да има по-бърз резултат.

В началото ефект не се виждаше, но постепенно една от зле зарастналите рани доби розов отенък и коричката от кръвта се обели, като отдоло нямаше рана, само блед белег. Микаса плесна с ръце, но не каза нищо за да не развали концентрацията на Алън. Още една рана последва примера й. Оставаха още три и счупеното крилце. Алън усети странна умора. Най-вероятно слуховете, че Дух маговете дават част от собствената си жизнена енергия за да възстановят тази на някой друг е било вярно.

/Алън, опиши как караш и другите три рани да зараснат и започваш да Цериш крилото. Smile

/

Алън се зарадва за успеха си, въпреки че все още беше рано, но как нямаше да се зарадва..Най-накрая имаше резултат..Момчето погледна доволния поглед на Орльо и това го презареди, макар да усещаше вече умора, той знаеше, че е прекалено рано да се предава..Все пак имаше още 3 рани и счупено крило..Което беше най-трудното, но белокоското си знаеше, че ще се справи..Това е птица все пак..А той трябваше да се научи и да цери хора..Алън избърса потта от набръчканото му чело и продължи със церенето.Този път обаче се премести на следващата малка раничка..Синеокия продължаваше да цери орелчето, а Дейла, явно усетила настроението в атмосферата скочи на диванчето и легна до Алън, като гледаше Орльо..По принцип котката обичаше да гони птици, но този път само стоеше и гледаше орела без да мърда..Явно и тя беше загрижена за раненото животинче.

И останалите драскотини бяха изцерени и астрономката гледаше с блажена усмивка всичко. Орльо също беше щастлив, въпреки близостта на Дейла. Обаче Алън започваше да усеща колко трудно всъщност е Церенето.

/Сега опиши и как Цериш крилцето, освен това хвърли зарче. Трябва ти нечетно за моментален успех!/

Алън въздъхна."Ех..Остана ми само крилцето..Но пък това е супер изморително..Чудя се как ли ще е при хората.." замисли се момчето..Но след момент се осъзна и реши да си довърши задачата.Момчето спря процеса за малко, за да си отдъхне и погали Орльо по главичката, казвайки му:
-Спокойно, почти свършихме, остана само счупеното крилце и си готов да си вървиш..-след това Алън се усмихна и продължи процеса..Запрати душевна енергия към раненото крило на птицата..И малко по малко засилваше потока..Момчето имаше не повече от 2-3 опита още, понеже процеса беше изключително изморяващ и синеокия нямаше да издържи още дълго..Дейла пък скочи от диванчето и се настани до прозореца, гледайки от високо.Може би, понеже бяха свързани, тя усещаше, че Алън е изморен и реши да се отдръпне, за да не му пречи.

The member 'Алън Уолкър' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Астрономическата кула De1

Постепенно крилото на Орльо започна да се изправя и хищната птица започна да го мърда колебливо, всякаш не можеше да повярва, че е възможно. После размаха и двете си крила и литна. Започна да кръжи около главата на Алън и след малко кацна на рамото му.
- Благодаря ти много! - каза съвсем искрено Астрономката и в гласа й имаше топлина.
Алън се чувстваше като бит, обаче също така усещаше доста удовлетворение.

/Алън, можеш да си запипеш "Начално церене" в уменията. Освен него, като награда получаваш и 15 Опит, 4 Магия и 1 Късмет. С началното церене можеш да лекуваш малки животни и малки, повърхности рани на хора и по-едри същества./

Момчето отвърна:
-Няма нищо, готов съм да помогна отново
След това момчето взе Орльо и го даде на Микаса.Дейла скочи на рамото му, а Алън тръгна да отваря вратата и в последния момент се обърна и добави:
-Аа, нахранете го, може би ще е гладен след процеса..
След тези думи Алън тръгна надолу и се прибра в спалните помещения.

Португас влезна в Астрономическата кула беше почти празно видя Гопсожица Глоун Микаса и се запати кам нея когато стигна при нея я попита
-Добра ден Госпожице Глоун Микаса аз сам Португас.Д.Асе и искам да ви попитам може ли да ме научите как да се ориентирвам по звездите ?

Глоун Микаса искрено се зарадва, че може да предаде малко от знанията си на някой ентусиаст. Тези дни все по-малко ученици идваха при нея. Тя се зае подробно и внимателно да обяснява на Португас различните съзвездия и пътеводни звезди. Показа му няколко огромни скици, а после когато се свечери двамата излезнаха на терасата и се оказа, че Португас не е стоял цял ден тук напразно. Беше научил основите на това, което се беше опитала да му обясни Глоун и вече можеше да използва нощното небе като компас...горе-доло.

/Португас, получаваш умението "Начална Астрономия". Ако искаш да продължиш да се обучаваш, ела някой друг ден пак тук, като влезе ще влезе в роля и РП-то ти, а ще получиш и статове./

Португас.Д.Асе дойде в астрономическата кула с мисалта да научи някои нови неща видя Госпожица Глоун Микаса и се запати кам нея след като беше на крачка от нея и каза
-Добар ден аз се варнах Госпожице Глоун Микаса може ли да ме научите на нещо ново ?
и погледна кам Госпожицата с интерес

/Ти не си Напреднал, че да изучаваш 2-ри клас магия или бойно умение. Сега си Новак и трябва да учиш огнени техники. Ти си Пиро./

/Това не е втора специалност. Просто е отключена за всички, желаещи да научат как да използват нощното небе като компас./

Португас.Д.Асе се върна в астрономическата кула с мисалта да научи някои нови неща видя Госпожица Глоун Микаса и се запати кам нея след като беше на крачка от нея и каза
-Добар ден аз се варнах Госпожице Глоун Микаса може ли да ме научите на нещо ново ?
и погледна кам Госпожицата с интерес

- Разбира се, разбира се. - веднага се съгласи тя и продължи с обучението му. (няма да го описвам в подробности, защото самият аз не разбирам и грам от астрономия и съзвездия.)
- Съзвездието на Дракона е най-лесния начин да се опътиш, в която и да е точка на света да се намираш. - обясни му тя и му го показа на покрития със звезди небосвод. - Но лошото е, че по принцип ако го последваш те води в Хелгейт, което не е добра идея. - усмихна се тя хитро. - Но хей онази червено светеща звезда винаги би те опътила към Академията.

/Португас напиши едно по-дълго РП като допълнително си измислиш съзвездия или звезди. Допълни и някакви впечатления, настроения на героя и т.н., каквото решиш стига да е дълго и качествено написано и ще минеш на 2ро ниво астрономия. Smile

/

Vlad написа:: - Разбира се, разбира се. - веднага се съгласи тя и продължи с обучението му. (няма да го описвам в подробности, защото самият аз не разбирам и грам от астрономия и съзвездия.)
- Съзвездието на Дракона е най-лесния начин да се опътиш, в която и да е точка на света да се намираш. - обясни му тя и му го показа на покрития със звезди небосвод. - Но лошото е, че по принцип ако го последваш те води в Хелгейт, което не е добра идея. - усмихна се тя хитро. - Но хей онази червено светеща звезда винаги би те опътила към Академията.

/Португас напиши едно по-дълго РП като допълнително си измислиш съзвездия или звезди. Допълни и някакви впечатления, настроения на героя и т.н., каквото решиш стига да е дълго и качествено написано и ще минеш на 2ро ниво астрономия. /

Португас погледна кам звездите за да запемети расположението на червената звездичка както и расположението на Драконовото съзвездие огледа другите звезди и много се впечатли имаше какви ли не невиждани чудеса по небето имаше Пентаграми,Пречупени Кръстове дори имаше едно съзвездие приличащо на Огнения му дух той гледаше звездите с удивление и радост небето беше чисто и се виждаха хиляди ако не и милиони звезди имаше няколко звезди с различен цвят Син/Зелен/Червен и Сиф които бяха расположени в читерте краища на небето Червената беше точно над Академията Португас осъзна че по звездите може да стигне много на далеч и че винаги ще може да се ориентирва по тези четри звезди Португас извади една цигара запали я и продалжи да гледа в небето Ноща беше прекрасна и беше Палнолуние което предоставяше много по голямо удоволствие на Португас но радоста му не продалжи далго защото започна да изгрява сланцето и звездите започнаха да се испаряват Португас се разочерова малко но беше научил много той се обърна кам Учителката
-За жалост ноща сварши но ще се върна довечера ако може
/Усмихна се Португас
-Ако ми позволите бих ви поканил на по чашка кафе някой ден

- А? - изненада се тя и после се усмихна. - Разбира се, с радост. Но не съм много добра компания за кафе, говоря само за Астрономия. - засмя се леко тя. - Но ще се постарая да не ти досаждам.

/Бонус от 1 Атака, 3 Магия и 10 слава./

» Телепортната Кула
» Телепортна Кула
» Приливната кула
» Телепортна Кула
» Северна кула