Дивата обител

Отделението на рейнджърите се намира в една неголяма гора, близко до Пътеките на воина. Там те провеждат упражненията си дори в лютата зима. Техен Майстор Рейнджър е Леолин Шарпай. Високата рейнджърка е от елфски произход и винаги носи впити кожени панталони и тясно кожено елече, но не понася коментари за облеклото си. Тя се води най-строгата учителка в цялата Академия.

Малката горичка изглеждаше пуста, един вид зловеща. Тъмните клони на дърветата образуваха балдахин над земята, който не пропускаше слънчевите лъчи. Цареше сумрак, пълна тишина. От време на време се чуваше някой далечен крясък на птица и след миг всичко пак замлъкваше. На пръв поглед мястото беше празно, нямаше абсолютно никого. Но само на пръв поглед.. Клеър се беше изкачила до върха на едно от най-вискоките дървета и се беше прикрила в листата. Разузнаваше. Задачата беше като да търсиш игра в купа сено. Кутийка в гората. Но колкото по трудно, толкова по-добре. Клеър оглеждаше внимателно всяко сантиметърче, което влизаше в полезрението и . "Такаа...тая рейнджърка най-вероятно не е глупава и щом е откраднала нещо от Дред не би го скрила къде да е. Ако беше някой друг, сигурно щеше да го пъхне в хралупата на някое дърво, но аз се съмнявам Майстор Рейнджърката да е направила така."-мислеше Клеър. Докато оглеждаше клеър забеляза мъртва птица на земята, от гръдта и стрърчеше стрела. Момичето се стресна, защото си помисли, че някой е в гората също като нея, но момичето забеляза че птицата е била убита преди доста време.
-О!-ахна момичето. На около метър от птицата се виждаше нещо като капак, затрупан с листа, а от него се виждаше само дръжката. "Ама разбира се, колко обичайно, скривалище в земята"-засмя се подигравателно Клеър и скочи от дървото. Извади от колана си един кинжал за всеки случай.

Клеър трябваше да бъде страшно внимателна...

The member 'The moon shadow' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :

-По дяволите!-каза ядно Клеър. Висеше надолу с главата, а косата и падаше в пълен безпорядък и и пречеше. Момичето извади от джоба си един ласти и я върза. Естествено, че имаше и друг кинжал..много оръжия имаше. Извади другия кинжал от колана си и се набра нагоре, за да успее да стигне въжето, омотано около краката и. Преряза възелаи полетя към земята. "Рейнджърката добре е направила, че е сложила всичите листа тук."-помисли се Клеър след като падна с клухо тупване. Ако ги нямаше листата падането нямаше да е особено приятно. Сега Клеър стоеше точно върху капака. Момичето го дръпна съвсем бавно, за да не изскърца и да не привлече нечие нежелано внимание.
-О, не!-изохка Клеър. Местото беше празно. "Хмм, тогава тая рейнджърка защо го е правила, да си стои така ли?"-помисли си клеър и започва да опипва пръстта на дъното на скривалището. "О, естествено!" Пръст, ама само един тънък слой. Клеър разрови земята и усети още един капак. Надигна и него и видя малката кутийка увита в черен плат.

"Тая тук не се шегува"-помисли си Клеър и отстъпи крачка назад, след което спря. Нямаше да допусне проява на слабост, макар че момичето си даваше сметка, че не може да се мери с майсторката. Леолин изглежда много държеше на това, което беше в кутията, а и изглеждаше ядосана. Клеър нямаше особено големи шансове да избяга, а и да опиташе майсторката със сигурност щеше да я хване. Момичето усилено мислеше. Щеше да вземе кутията и да я даде на Дред, нямаше да се предаде току-така. Кутията...какво ли беше това нещо, което в никакъв случай не биваше да излиза от там? Не беше нещо обикновено-в това Клеър беше сигурна. Но какво тогава? "Оръжие"-просветна идея в съзнанието и.-"Нещо мощно, неконтрулируемо". Леолин я гледаше настойчиво. Шансовете за бягство бяха нулеви. Клеър реши. Вдигна предмета в ръцете си, махна черния плат и отдолу се показа изящна сребърна кутийка, украсена със скъпоценни камъни. Момичето я отвори и видя вътре положена също сребърен медальон с дебела верижка. Клеър го завъртя в ръцете си и го огледа. "Просто някакъв медальон?! Трябва да има някаква сила" Докато го оглеждаше погледът и падна върху обратната страна на бижуто. Имаше гравирани съвсем малки буквички. Клеър присви очите си и прочете:

"Силата ми е могъща,
в невидим аз всекиго превръщам,
но внимавай много,
че да изчезнеш завинаги напълно е възможно!"

Клеър реши да рискува. Медальонът беше единствената и възможност, трябваше да опита. Момичето преметна тежката верижка през врата си и зачака да види какво ще стане. Усещането беше странно. Когато го държеше в ръцете си бижуто беше страшно тежка, а сега изобщо не се усещаше.

Медалжонът наистина действаше. По виковете на Леолин Клеър разбра, че вече е невидима. А сега момичето трябваше да направи избора си.. Със сигурност нямаше да го върне на Майсторката. Беше дошла тук, за да го вземе, беше успяла и сега нямаше да хвърли всичките си усилия на вятъра. Нямаше и да се покаже пред Леолин. Клеър знаеше, че жената едва ли би дръзнала да нарани ученик. Да го задържи за себе си беше доста примамлива за нея мисъл. Но не беше изпратена тук за лични облаги. Трябваше да занесе предмета на Дред. А и просто не беше такава-беше хладнокръвен убиец, но беше честна. Щеше да направи това, за което беше пратена тук-да върне медальона, а после Дред можеше да решава какво да прави с него. Може би той щеше да и го даде, а ако не-Клеър нямаше намерение да го задържа против неговата воля. Момичето тръгна внимателно към края на малката горичка. Вървеше съвсем тихо, внимаваше листата да не шумолят под краката и, за да не се издаде пред Леоли.