В стаята постепенно стана топло, а в следствие непоносимо горещо. Португас отвори очи и видя как пред него започва да се заформя огромна огнена топка. За миг си помисли, че някой го атакува, но инстинктите му говореха друго. Затова той не помръдна и продължи да гледа с очакване. Сферата стана огромна, стигаше от пода до високия таван и изпепели мигновено нощното шкафче, до което се докосна. Изпепели го без да го подпали, просто го превърна на пепел. Огъня не се прехвърляше по стените или мебелите, просто гореше...вечно. По средата на тази огнена сфера се появиха две огромни и издължени като бадем червени очи. Зениците им бяха вертикални и хищни...
"Драконови." - зарадва се Португас, който разбра, че Богът се е вслушал в молбата му.
Гласът, който прогърмя в главата му беше невероятно мощен, всепоглъщаш, всезнаещ и Асе замалко да загуби съзнание от струящата от него Пиро енергия.
"Кой се осмелява да ме призове?" - питаше той. - "Кой твърди, че е достоен да притежава Вечните пламъци?"
Индекс 
Галерия 
