Ето нещо мое авторско и много старо,изровено някаде от хард диска,дано ви хареса.Казва се "Когато мракът ме погълне."
ENJOY.
Летя в безкрая на живота,разбил безброй съдби,
загубил всичко свято,наранил безброй души.
Потъпкал всички чувства,отрекъл се от любовта,
стъпкал хиляди лица аз бродя по Света.
Вековен грохот ме последва,
покварата на Злото ,ме преследва.
Кървава зора ме води,
Съдбата ми от Нея ме прогони.
И в злобен демон се превърнах сам,
врекъл се в кръвтта,повел война за мъст,
прегърнал съм Смъртта препускащ в боен тръс.
Своя черен меч въртя,не спирам да кося,
по своя път вървя и не зная да щадя...
...Но болката в сърцето си все още нося,
за любов от векове аз прося и не виждам края,
усещам,че съм сам -
като във тъмна стая - демон във капан.
Но всеки носи своя кръст,продължавам своя път,
повел война за мъст,препускащ в боен тръс...