Улици

След около двадесет минути ходене, двамата стигнаха една много затънтена уличка, която по всичко личеше, че е със задънен край. По нея имаше доста просяши. Някои бяха пияни, а други просто полу-умряли от глад. Напаст. Желанието да убие всички тях се събуди веднага в Аои.
- Гринд, какво ще правим тук?

Гринд потри ръце.
-Опитай се да освободиш малко черна енергия , ей тъй в нищото, че да видиш колко е забавно, онова, което ще преавим после.

Аои го погледна. Да освободи част от енергията си просто ей така, в нищото? Добре. Щом трябваше да загуби малко от нея, нямаше нищо напротив. Той започна плавно да изпуска черната си енергия в нищото, чувстваше как се опразва и става по-слаб. Когато прецени, че това е количеството, с което може да се раздели доброволно се обърна към Гринд.
- И?

-Сега идва веселата част. Избери си, тази нощ заведението предлага отворен бюфет. Виж сметката на който най-много ти харесва. Искам да се насладиш, ама наистина, хъс да отнемеш живота на жертвата си. Използвай камата, която ти дадох.

Добре познатата лунатична усмивка изгря на лицето на Аои. Това беше моментът, който чакаше. От няколко дни не беше убивал никой и това започваше да му се отразява зле на психическо ниво. За малко да забрави как изглеждаше кръвта и какво удоволствие му носеше тя като я видеше. Аои се спусна напред, не бързаше. Хареса си един мъж, сравнително млад. Гадно псе - сега щеше да умре. Аои тръпнеше при мисълта, спуснал се към него, той извади новата си кама. С бързо и ловко движение на ръката си го хвана за вратът и го блъсна в задънения край. От устата на просякът започна да тече кръв. При блъскането му Аои беше забил камата в корема му. Той я издърпа бавно, завъртя я в ръката си и с ярост я заби в сърцето му.

Когато последният дъх на старецът си отиде огромно количество енергия се блъсна в Аои. Той изпусна камата и изкрещя от болката. Беше свикнал на много, но това беше ново. Гринд се смееше звучно отстрани.
-Първият път никога не се забравя.
Черната енергия в тялото на асасина беше почти възстановена и той осъзна точно колко ценно е умението.
-Хайде имаш още да пълниш. Гледай този път да не изпуснеш камата, така че енергията да се влее наистина в теб. Оу и щях да забравя... изгаря...
Гринд продължаваше да се смее, а Аои се подготвяше са нов опит.

Когато последният дъх на старецът си отиде, Аои се изпълни със сладко удоволетворение. Тогава се случи нещо, за което не беше подготвен, дори не очакваше, че може да му се случи такова нещо. Огромно количество енергия го блъсна, изгаряща енергия. Той опусна камата и падна на колене. Крещеше. Не му се беше случвало отдавна. Беше забравил това чувство и този предел на болката небе съвсем нов за него. Не сдържа вика вътре в себе си, той искаше да излезе навън, бе по-силен от него. Всяка жила по тялото му беше изпъната, всяка вена - изпъкнала, а очите му широко отворени. Аои дишаше тежко и бързо. Гринд се смееше звучно отстрани. Аои се взе в ръце, разтърси главата си и хвана отново камата в ръка. Той стана бавно, сякаш се беше преродил. Чувстваше силата в него. Наистина можеше да се складира още, той не беше пълен.
Всички просяци се бяха обърнали към Аои и бяха видяли случката с техният приятел. Асасинът се обърна към тях. Сините му очи светеха в тъмнито. Лунатична усмивка, невиждана до сега, беше изгряла на лицето му. На Аои му беше харесало чувството, изгарящото чувство, адреналина, който усещаше да се блъска в него и да го изпълва. Напомняше му, че е жив. Сега не само кръвта, която проливаше го радваше, а и това ново, непознато до този момент умение. Аои облиза устните си. Скоростно се спусна напред. Сам искаше да види колко може да издържи на този нов предел на болката си. Вместо да убие един с тази нова кама, той заколи всичките просяци в уличката. Те не бяха толкова, колкото му се искаше, но бяха достатъчно. Седем мъртви тела паднаха на земята. Аои разпери ръцете си настрани, очакващ ударната вълна от черна магия и адреналин, този път нямаше да изпусне камата.

Първата вълна черна енергия заля Аой и го просна на колене. Гъст мрак се стелеше около него и се опитваше да разкъса кожата му на пърчета. Този път нямаше да изкрещи, щеше да изкрещи. Ушите му бучаха, очите го изгаряха. Вълна след по-болезнена вълна го заливаха, а мракът вече беше гъст като кленов сироп. Пареше и дращеше.
Когато всичко свърши Аои беше проснат на земята, а тялото му вибрираше от Черната Енергия. Гринд се приближи до него и сложи ръка на рамото му:
-Май малко се изсили, но съм горд - не пусна камата. Хайде сега, време ти е малко да поспиш и да дадеш възможност на тялото си да стори място за новата енергия.
Старията асасин го поде под рамото и тръгнаха обратно към къщата.

/получаваш Клеймото на Садиста, магия 2, атака 7, защита 3, опит 10/