Спортните площадки

Да, тук се организират спортни игри и изяви, както и от време на време турнири, които биват магически, физически или смесени. Също така тук често се играе един наскоро нашумял спорт, за който трябват само две врати, една топка и два отбора. ^_^

Бях се налакирала и с чисто нов френски маникюр дойдох да потренирам.Очите ми блестяха,огнената аура не ми беше вече в главата,исках нещо...нещо...нещо,което е трудно и за загрявка,нещо...нещо елементарно.Ами разбира се! Огени стрели.Очите ми просто пламтяха,бях горда с постижението си,че съм се сетила,какво да правя.Оползотворявах си времето...Както и да е.Концентрирах се,но се усетих,че нямам мишена тук.Извадих ловко атамето от бутуша си и отидох до дърветата около прощадките.Направих си мишени.Сега вече бях готова.Съсредоточих се,концентрирах се,първо исках да успея да направя стрела,после още и още,и още,и все по-бързо.Така и сторих.Косата ми отново се издължи...Винаги ли щеше да става така...?-въздъхнах в съзнанието си аз,но насочих енергията си в дланите.Бавно и славно образувах срела.Продължих,като се стремях да я държа във въздуха да направя още една. Изискваше доста усилия,но се държах все още.Направих третата и спрях,сега трябваше да ги накарам да се движат по движението и бързината на ръката ми,започнах с кръгове около мен за засилка и щом се почувствах сигурна изпратих стрелите в три дървета,с две оцелих средата,третата изхвърча накриво-недостатъчна концентрация...Скастрих се аз и повторих умението.Този път направих четири и то с максимална скорост.Насочих ги по посока на 2 дървета и четирите попаднаха в средата на мишените ми.Рязко и бързо,но не ми беше достатъчно.Нещо куцаше...Стрелите всъщност хабяха много от енергията ми,но това не беше слабото ми място,енергия в изобилие...нещо друго бе по важно,за да работя със стрелите трябваше не само нежива мишена,тя все пак стоеше мирно,а ако в битка опонентът ми се местеше? А ако не можех да пращам стрелите си по друг ъгъл,а само в права линия...Не...Това нямаше да го оставя така.Образувах седем стрели.Всяка от тях,горяща силно и излъчваща топлина.Разпратих ги в четерите посоки около мен,като се опитвах да не е много бързо,за да ги контролирам добре,правех плавни завойчета,докато не ги събрах и взривих в едно,да успях!Толкова се радвах,но както и предполагах,никога нищо не бе достатъчно,правех го бавно,плавно,черпеше ми много сила,трябваше да увелича темпото,броят и налягането на огъня.Това не било съвсем лесно...-помислих си аз и направих десет,равномерно от всяка страна по пет.Образувах ги светкавично,като вложих доста усилие в това,с резки и бързи движения ги контролирах и ги разпратих в бързи завои,резки промени и обрати.Наистина ме болеше всичко.Рекордно кратко време,но за да се съберат ми трябваше много сила,плюс това над две бях изгубила контрол и се забиха в земята.Все пак успях с осем,което си беше за чиста похвала.Поощрих се сама и започнах наново с дванадесет,този път събрах всички и направих упражнението с такава скорост,че и вятъра би ми завидял.Отново и отново,с все по-голям брой,докато не паднах от изтощение,бях стигнала до 22 стрели.Сгигаше ми толкова тренировката за днес,трябваше да се похваля на Майстора утре...