Главната Зала

Помещението беше огромно и мрачно. Мъждивата синкава светлина идваше от неясни източници. Покривът се намираше на сто метра над пода и се губеше от погледа. Имаше множество черни мраморни колони с диаметър над два метра. Подът винаги беше лъснат и също беше от черен мрамор. В единият край на залата, точно срещу голямата входна врата се намираха 9 трона, като един от тях беше малко по-високо от другите. Там седеше Архи-майстора, чието име в момента беше Торвил Клейуинд. На другите 8 трона стояха Майсторите на всяка една от изучаваните специалности. Те бяха съдиите, които приемаха и отпращаха ученици от Академията. Всеки нов ученик трябваше да премине през изпитанието им за да бъде приет в Магическата Академия. Ритуалите по завършването също се извършваха в Церемониалната зала.

Казуми влезна в главната стая.Огледа се но наоколо беше доста тъмно.Все пак беше ден и влизаше малко светлина от дребните прозорчета.Момчето забеляза че в единия ъгъл имаше 9 трона от които единия беше по голям.След това погледна тавана ,но неможа да види такъв.Казуми мръдна главата си на ляво после и на дясно след това погледна напред и извика силно: -Имали някоии!.Думите на Казуми се разнесоха навсякаде (не точно навсякаде) поради голямото ехо.

Последва тишина. А после се разнесе тих кикот от един от троновете.
- Приближи се момче. - чу се един мелодичен женски глас. Притежателката му беше една нисичка млада жена. Лицето й беше бледо и красиво, очите й бяха дръпнати, а пълничките й червени устини й бяха кривнати във весела усмивка. - Усещам как от него струи силен боен дух, господа. - каза тя на колегите си. - Това момче е за мен. Дошъл си да изучиш пътя на мечемайсторството, нали, момко? Какво е твоето име?

Казуми се приближи и видя красивата млада жена пред него.След това с омаян поглед каза: -Да тук сам за да стана силен мечемаистор.Името ми е Казуми а вашето.

- Силен дух имаш, Казуми. - каза тя. - Моето име е Сакура Шин и аз съм Мечемайсторката, която обучава всички младежи като теб.
Сакура Шин погледна момчето пред себе си за да види дали думите й ще предизвикат някаква реакция в него. Не беше обичайно жена да е учителката по Мечемайсторство. - Щом искаш да си силен, последвай ме.
С тези думи тя стана и се скри в мрака зад колоните. Казуми трябваше да я последва бързо, ако не искаше да изостане.

Казуми се усмихна и каза: -Благодаря Сакура-чан.След което видя как момичето се загуби в мрака а Казуми тихо прошепна: -Изчакаиме.И тръгна след нея като гледаше да варви зад момичето и да не се изгуби.

- Има някои неща, които трябва да знаеш ако не искаш да си навлечеш неприятности в Академията. - каза Сакура Шин. - Първото е, че към учителите се обръщаш с "Майстор". При мен това не важи, нямам нищо против да ме наричаш по име. - с тези думи тя се обърна и му се усмихна окуражително. - Но не си мисли, че си ми фаворит или нещо. Някои хора говорят, че съм много строга учителка и истината не е далече.
Бяха стигнали до една врата, която не можеше да се види с влизането в Голямата зала.
- Отвъд тази врата се намира Залата за приемните изпитания.
Сакура видя, че момчето чака и се чуди какво да прави.
- Влизай. - каза тя с усмивка, която можеше да се опише само като хищна.

/Казуми напиши следващия си пост в темата "Залата за приемни изпитания", като опишеш каквото желаеш, следващия пост ще се включи отново Разказвача/

Дончо влезе в стаята,погледна към една жена.И я попита -Здравеите вие ли сте ми сенсей ??

Никой не му отговори. От деветте трона го гледаха безмълвно Майсторите на Академията. Не...чакай малко...единия трон беше празен. Момчето се огледа и видя до себе си една загърната в черен плащ фигура. Дончо така й не беше разбрал, кога мъжът се е приближил до него.
- Последвай ме. - бяха кратките му думи. Тонът му беше студен и цялото му излъчване беше смразяващо. Момчето веднага разбра, че седи пред Майстор Убиеца на Академията, така наречения Дред Безплътния. Трябваше да го последва и да внимава да не го изгуби от поглед. Нямаше да е лесно. Дред му обърна гръб и тръгна към близките колони.

Дончо чу заповета на майстора и го последва.

След малко се намираха пред една малка дървена врата. Дред се обърна и погледна момчето изпод качулката си, която скриваше напълно лицето му.
- Искаш да се обучаваш за Асасин, нали?
Момчето кимна.
- Нека видим дали си достоен тогава. - каза Майстор Асасина и му посочи вратата. - Влез и пожъни успех.

/Дончо, време е за изпитанието ти, с което най-вероятно ще влезеш в Академията. Пиши в тази тема следващия си пост, като опиши сцена, пейзаж, битка или каквото сам решиш и измислиш, Разказвача ще се включи след твоя пост./

Анна влезе тихо и спокойно.Без нотка страх в движенията си.Беше доста мрачна.Спря се в средата на залата и започна да чака.Знаеше,че нещо се случи.Едва ли приемаха току-така тук.Тя се обърна първо наляво,после на дясно.Беше облякла една роба,която покриваше лицето й.Виждаше се само устата й,която се извиваше в необичайни извивки.Огледа се в пода като очакваше да види някой зад себе си или поне да чуе стъпките му.Но нищо...тя зачака..и започна да се изнервя,когато нищо не ставаше....

- Още един. - чу се извднъж глас до нея. - Скоро колегите ми може да започнат да ми завиждат, ако не получат и те някой чирак.
Пред нея стоеше висока, облечена в черно фигура, качулка прикриваше напълно лицето й. Гласът беше мъжки, безчувствен и студен, нещо съвсем нормално за опитен асасин.
- Последвай ме. - каза й той и тръгна пред нея, като на всяка крачка ставаше все по-малко видим за нетренираното око.

Анна последва безмълвно мъжката фигура.Обувките й оставяха шум,който разбиваше тишината.Очуди се как неговите обувки не правеха такъв шум.Не й правеше впечатление големите картини и тем подобни,окачени на стената.Преглъща се тихо.Не можеше да повярва,че най-сетне мечтата й ще се сбъдне.Винаги е мечтала да убие Вайл и тази академия й даваше началото в нейното начинание.Сянката се спускаше насам-натам по стените на огромната зала.Беше готова да се потопи и в още по-тъмна зала,но тогава човекът пред нея спря.Тя също затаи дъх и спря на три крачки от него...

Мъжът се обърна и огледа отново момичето. Изглеждаше готова на всичко за да достигне целите си.
- Отвъд тази врата ще намериш изпитанието, с което ще разберем дали уменията ти съответстват на целите ти. - той и посочи една малка дървена врата с облечената си в черна кожена ръкавица длан. - Късмет. - казана от него, думата не звучеше много окуражително, но все пак беше нещо.

/Анна, напиши следващия си пост в тази тема като опишеш каквото сама решиш в стаята. Може да е пейзаж, случка, спомен...После ще се включа аз отново. Wink

/

Карина влезе в тъмната и ограмна зала. Вървеше напред с бавна и уверена крачката, като по мраморния черен под не се чуваше абсолютно никакъв звук от нейните стъпки. Единственото, което се осещаше тук, бе затаения й дъх от това, че тя най-сетне е тук, че вече всичко е започнало и няма връщане назад. Съзря деветте вечличествени трона в края на залата, които бяха обрадени от лека мъждукаща светлина, която да разкрива образите по троновете. Когато ги видя, Кари се усмихна с нейната характена самодоволна усмика, а дори и в тъмнината можеше да се види пламъкът в очите й, докато тя се приближиваше. Когато тя стигна достатъчно близо, спря, а дрехите, които извайваха тялото й перфектно, се отпуснаха и застанаха спокойно.
- Добър ден, майстори! - каза тя, обръщайки се към тях, отново усмихвайки се, като й се виждат перфектно белите и подредени зъби.

- Това вече не е честно. - измърмори недоволно един кльощав мъж с червени коса и очи от трона си. - Защо Дред получа най-отбраните бисери?
- Не се ядосвай, Мелтън. - благо измърмори възрастния мъж на най-високия трон, а после впери погледа си в момичето. От очите му струяха опит, мъдрост и сила. - Добър ден, дете. Майстора, който търсиш би трябвало да се появи всеки момент.
Момичето забеляза, че единия трон беше празен. Тогава чу тихо окашляне зад себе си и се обърна. Там стоеше, веднага разбра тя, Майстор Асасина на Академията, чието лице беше покрито с качулка.
- Виж ти... - каза той и Карина изпита чувството, че мъжа се усмихва, но не можеше да разбере със сигурност. - Последвай ме. - после й обърна гръб и без повече приказки се скри зад една от колоните.

За малкото време, през което Карина бе пред погледине на всички възрастни, успя да ги обходи с поглед до най-малката подробност, но най-голямо впечатление й направиха мъжът на най-високия трон и този, който се бе появил мистериозно зад нея. Очевидно бе кои бяха и на нея й хареса факта кои щяха да са тези, сред които щеше да бъде тази година. Майсторът Асасин, който й бе проговорил, издаваше абсолютно всичик качества на това, в което искаше тя да се превърне. Величието на всички си личеше от другия край на залата, заради това Карина направи лек знак на всички, че си тръгва, усмихна се отново, като този път вече усмивката й показваше и задоволство. Тя последва майстора, като след тях не се чуваше нищо, все едно никога някой не се е движел по лъскавия под.

Не след дълго Майстора спря и погледна момичето зад себе си. На стената пред тях имаше една семпла дървена врата.
- Хелс Мелтън сигурно се е ядосал много. - каза той и всякаш пак се усмихна, въпреки, че с нищо не го издаде. - Ревнив е на тема ученици. Усещам в теб аурата на асасин, надявам се, че ще се справиш с каквото те чака от другата страна на тази врата. - продължи той и посочи стената. Нямаше нужда от повече думи, момичето разбра какво трябва да направи.

/Карина от теб се очаква да влезеш в залата за приемни изпитания и да опишеш каквото искаш - случка, спомен, пейзаж...После ще се намеси отново Разказвача за да ти обясни естеството на изпитанието./

Дончо влезе пълен с енергия и искаше да покаже на сенсея си на какво е способен.Чудеше се какво ли ще тренират?Каза на сенсея си -Здравейте,каква ни е следващата тренировка,и ако може да ми кажете как се казвате?

FireNaruto написа:: Дончо влезе пълен с енергия и искаше да покаже на сенсея си на какво е способен.Чудеше се какво ли ще тренират?Каза на сенсея си -Здравейте,каква ни е следващата тренировка,и ако може да ми кажете как се казвате?

Дред, който по случайност беше тук, защото чакаше новата си ученичка да излезе погледна момчето и каза :
- Момче, ще има време да споделя името си с теб, но в тук не е момента и мястото за тренировки. Изчакай ме в Мрачните зали. Там е мястото, където ще се учиш на занаята. И запомни, не можеше да влезеш без гривната, която ти дадох.

/Дончо, Мрачните зали се намират тук. Пиши там, когато искаш да тренираш и учиш./

Саито отвори вратата на главната зала.Тя беше мрачана и непредсазуема (за главната зала не а вратата).Саито тръгна напред и видя
девет трона,но не можеше да види дали някои седи на тях.Огледа се и объркано извика: -Кои е тук??!

Един плешив възрастен мъж стана от единия от троновете и се приближи към влезлото момче.
- Добре дошъл в Академията, младежо. - каза той благо и огледа новопристигналия с усмивка. - Ако не се лъжа си по моята специалност. Аз съм Маршъл Майстор Ноел Икастар. Последвай ме, ако обичаш.
С тези думи той тръгна към лявата стена на залата, която беше скрита в мрака и в колоните.

Саито се усмихна и тръгна след Маистора си.На момчето мо беше чудно каде ли ще го отведе Маистора му.

Не след дълго двамата стигнаха до една малко дървена врата, съвсем невзрачна и намираща се на стената на Голямата зала.
- За да влезеш в Академията като ученик, ще трябва да преминеш през едно изпитание. То те чака отвъд тази врата. Желая ти късмет, младежо. Аз ще те изчакам тук

/Саито в следващия си пост, който трябва да е в тази тема опиши какво виждаш в стаята, а то може да е какво ли не - сцена, битка, спомен, каквото сам решиш. После Разказвача ще се включи с изпитанието ти./

» Залата за събрания /Главната зала/
» Телепортната зала
» Тронната зала
» Балната зала
» Малката зала