Кабинета на Архи-майстора

Кабинета на Архи-майстора беше неголяма стая, пълна с подредени свитъци и книги. Всичко изглеждаше на място и вдъхваше някакво странно спокойствие. Мебелите не бяха луксозни, но бяха много удобни и всеки се чувстваше като у дома си тук. Архи-майстора обикновено стоеше зад бюрото си, когато не беше в залата за телепортации или в Церомониалната зала.

Казуми влезна с трясак в стаята и каза: -Маи..сторе стана нещооо стра...но.Момчето едва говореше тъи като едва дишаше от спринта които беше хвърлил.Продалжи да говори: -Докато Маистор Леолин ме учеше от нищо..то я одари един доста си..лен арабин асс.асин.Може да ста..не нещо голямо ,сиг..орно арабините нападат незнам друга инфор..мация,аа и арабина искаше да ме у..бие защото му видях лице..то.На казуми му присветна че освен Лиона има и друг сенсеи.Изражението му се промени и тои каза: -Маисторе това е което знам доидох по наи..бързия начин сега ако може да тръгвам имам друга раб..ота.Казуми се засили да излиза от стаята и гледаше да стигне до Сакура-сенсеи колкото може по бързо...

- Какво?! Толкова бързо... - каза Архи-мага и стана рязко от стола си. - Не очаквах да се задвижат толкова бързо. Явно султана им е пратил елитните си убийци за да пробва по лесния начин. Е няма да стане. Тръгвай дете и...благодаря, че си защитил учителката си. Сега тръгвай и се пази. Предупреди всеки, който видиш, че има чужди асасини в академията. Аз трябва да се видя с Дред и да му кажа.
Архи-мага направи странно движение и просто изчезна. Явно го бяха ядосали. Казуми усети колко напрегната е атмосферата в академията...

Архи-Майстора прегледа свитъка и остана частично доволен. Шест хиляди елитни наемници, ако изобщо термина "елитен" можеше да се лепне на който и да е наемник. Щяха да пристигнат в Магическата Академия след точно два дни. Бяха стрували на Архи-Майстора много злато, а и изхранването на подобна войска също не беше ефтино. Но беше наложително. Султан Мах'Атал и пустинната му войска щеше да е тук до две седмици максимум, имаше достатъчно време за подготовка. Стария Майстор се зачуди какво да прави с всичките си ученици? Щеше ли да е безопасно за тях да останат тук? Щеше ли да е честно да ги използва за военни цели? Той реши какво да прави...Щеше да им даде избор. Можеше да ги евакуира тези, които искаха да останат в безопасност, но щеше да приеме желанията на тези, които искаха да се бият за Академията. Архи-Майстора въздъхна и се зае със следващите доклади, засягащи провизиите, защитните консрукции и всички останали военни подробности.

Асе застана пред вратата на Кабинета почука няколко пъти и отвори врата при което леко си подаде главата през вратата и попита Архи Майстора
-Може ли да влеза Господарю искам да ви докладвам за убийство . /При което падна капка сълза от очите на Асе на земята

Архимайсторът, който пишеше нещо на един документ, погледна изненадано младежа и кимна:
- Да, влез, разбира се. За какво убийство става дума?
Магът остави перото в мастилницата и кимна към стола пред бюрото си.

-Става дума че един от ассассините в Академията е убиец на моята родна майка , бил е нает за да го направи и сега искам да го предизвикам на дуел . Възможно ли е да уредим такова нещо Господарю ? /Попита Асе и продължаваше да гледа тъжно .

- Делата на асасините от край време носят лоша слава на Академията ми, въпреки че официално не мога да направя нищо по въпроса. - каза тъжно Архимайстора. - Да го съдя не мога, нито пък имам доказателства за това, което казваш. Но ти искаш дуел, така ли? Това донякъде е разумно, боговете ще подкрепят този от вас, чиято кауза е праведна. Какво е името на този асасин?

Асе погледна на долу към плочите след като си дигна главата очите му се испариха бяха чисто бяли сякаш той беше сляп , а от очите му се рееше цяла река от сълзи той погледна към Архи Майстора и каза .
-Името му е Блейз Господарю моля ви дайте ми шанс да отмъстя за майка ми . /при което реката продължаваше да тече от неговите очи .

- Ще ти дам шанс да въздадеш справедливост и да докажеш достоверността на каузата ти. Ще пратя писмо до Майстор Дред.
След тези думи Архи-майстора започна да пише бързо по един пергаментен лист хартия, после поръси написаното с пясък, за да изсъхне по-бързо и накрая телепортира съобщението в Мрачните зали.
- Дуела ще е другиден сутринта, на Бойните площадки. - каза старецът. - Тов устройва ли те?

-ДА разбира се благодаря ти Господарю /С много радостни чуства Асе каза тези думи след това погледна към Архи Майстора и каза .
-Аз ще отидада се подготвя за утрешния ден довиждане . /След което излезна от стаята .

/Проекта е замразен, докато Блейз се върне във форума. Ако не се върне обаче, може да се измисли нещо по въпроса./

Оцелелият реинджър от атаката на Пустиния Легион тичешком влезна в стаята при Архи-Майстора и припадна на килима му, при което Архи-Майстора се стресна лекичко, направи магия върху оцелелия рейнджър и го попита:
- Какво ти се е случило? - Архи майстора беше разтревожен за рейнджъра, който му отговори:
- Те, те, те идват! Трябва да се приготвим! Няма време. Остават броени часове и ще са тук!
Сякаш беше полудял рейнджърът, при което Архи-Майстора го попита:
-Кои идват? Какво говориш, момче?
-Пустинните войни, цял легион идва насам. Те убиха всички останали рейнджъри, аз съм единственият оцелял, запътили са се към Поляната на Дуелите. - отвърна рейнджъра.
- КАКВОООО? - Извика Архи-майстора и продължи - Какво говориш момче? Цял легион Пустинни Войни се приближават към нас? Неможе да бъде!
Архи-Майсторът изтича до бюрото си и започна да пише върху един лист, след това започна да пише и по други, след което го подаде на вече излекувания рейнджър и каза:
- Разнеси тези писма до всеки един от майсторите в Академията и кажи, че незабавно искам всички ученици да се явят на Поляната На Дуелите.

Архи-майстора изслуша внимателно думите на уплашения Казе маг. После наведе глава и разтри слепоочията си с пръсти. Какво ставаше в тази Академия...Майсторка изчезнала безследно? Това не беше никак на добре. Освен, че разваляше имиджа на самата Академия, случилото се нараняваше дълбоко стареца. Познаваше Мелиса отдавна...Сега Малкият Лин ли щеше да я замести? Магът поклати глава, това не го устройваше. Този човек не му допадаше. Но нещо го смущаваше много повече.
- Толкова много от колегите ти? - попита той казе-то пред себе си.
- Д-да. - кимна онзи. - Незнам какво е станало с тях, не намерихме и следа от телата им, но приятелката ми е сред тях. Имахме връзка, чрез магически амулет. Така винаги можехме да знаем, ако другият е добре и в безопасност. - младежа замълча и от очите му потекоха горещи сълзи. - Тя е мъртва. - гласът му беше прегракнал. - Което ме навежда на мисълта, че и другите са мъртви. Може би...може би причината за изчезването на Майсторката да е свързана с гибелта на останалите...
- Съмнява ме. - отсече твърдо Архи-майстора. - Но ще трябва да разбера кой го е направил. И още нещо - постарай се информацията за случилото се да не излиза от Академията. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
Не му харесваше, че прикрива всичко това, но беше нужно.
- Както наредите. - отвърна младежа и понечи да си тръгне.
- И викни Дред. Трябват ми осведомителите му.
Момчето се поклони и излезе. Архи-майстора поклати глава. Имаше лошо предчувствие. Нещата щяха да загрубеят. И още нещо. Мразеше да иска услуги от Безплътния.