Отварите На Елиал

Магазинът се помещаваше в едно старо изкорубено дърво, но въпреки това явно на собственичката й допадаше .Елиал е прекрасно младо момиче с не много дълга руса, почти бяла коса. Винаги подбирайки един от най-редките билки, намиращи се покрай и в дълбините на вулкана, тя прозивежда най-добрите отвари в манастира. Също така и изкупува билки от други части на Шелтър.

Отварите На Елиал 7ecce8d5

Влизайки в магазина Мейс инстинкивно хвана Тиант за опашката, да не би случайно да реши да скочи и да направи същите поразии като в стаята й. Не виждаше много как биха могли двама човека да работят заедно в това дърво, но все пак попита.
- Добър ден. Вие ли сте Елиал? Дойдох при Вас да ви помоля да ме наемете на работа. Да си призная, нямам кой знае колко познания за билките, но бих искала да се понауча.

/Продължава на Улиците/

- Влез , чедо . - изрече небрежно младоликата жена , но несе обърна да я поздрави
- Търсиш работа , така значи . Мисля че може да се ореди . - каза Елиал и приклекна към едно отделение на пъна където имаше някакви страници . След това извади няколко от купа и го подаде на Мейс .

Spoiler:

Spoiler:

Spoiler:

- Имам нужда от ето тези цветя и тази гъба за да приготвя един много специален елексир . Ако набереш достатъчно свежи екземпляри и ми ги донесеш бързо можеш да получиш добро възнаграждение . А ако донесеш повече материал може да остане едно малко шишенце и за теб . Хайде нали искаше работа ?! Тръгвай какво ми се моткаш . - изрече властно Елиал и се обърна отново към плота кадето разбъркваше отварите и лекарствата си. Мейс взе рисунките и ...

Мейс открехна вратата на магазина. Някакъв старец, облечен в палто с прекрасни златни ширити по ръкавите, се опитваше да се пазари с Елиал. Тя обаче не искаше и да чуе и най-накрая човека изсумтя нещо и профуча покрай Мейс на излизане. Тя го изгледа въпросително, след което пристъпи към Елиал и й подаде букетите и чантата.
- Донесох Ви билките, както ми поръчахте. Надявам се, че са достатъчно, повече не можах да взема.

- Много добре чедо , справила си се прекрасно . Дори си набрала малко повече от това което очаквах ... Заслужи си награда . - каза Елиал и по букетите с билки , а също така и чантата с гъби .
- Изчакаи докато приготвя елексира . - - Изчакаи докато приготвя елексира . - Изрече Елиал с нежният си но студен като стомана глас и се обърна към вътрешността на дървото. Но преди да започне занаята си Елиал обърна леко лицето си и попита :
- Не ти ли е интересно чедо ? Ела , гледай , може да научиш нещо което не си знаела за този занаят ... След това се обърна и започна да обработва билките . Мейс се приближи и започна да гледа. Елиал показа завидни умения с ножа . Накълца билките на ситно и ги сложи в един малук меден съд да кипнат с малко вода . След това взе гъбите и отстрани пънчетата и горната кожичка , а също така и спорите . От плодното тяло на гъбите останаха само 20%. Мейс притисна носа си защото сместа която се получи в медния съд след като бяха добавени гъби започна да мириши задушливо и пареше при вдишване . След това Елиал премахна медния съд от огъня и го сложи в леген с студена вода , при което в него бяха изсипани две други стъклени шишенца.След това последва пет минути бъркане. Когато Елиал почувства че няма нужда от повече буркане взе една странна лажица и едно малко шишенце . Напълни шишенцето с сместа която се получи в медния съд и го подаде на Мейс.
-Това е специалният елексир. За да го използваш обаче трябва да изчакаш една седмица , е може и да не чакаш седмица но зависи от теб . Какво му е толкова специално на моя елексир ли ще попиташ ? Ако се натрие върху външна рана спира кървене и спомага зарастването на раната . А ако се изпие деиства като лек афродизиак . Само от теб зависи как ще го използваш . За да деиства като афродизиак трябва да изчакаш една седмица без да го отваряш. - Елиал се наведе към едно шкафче от което извади една кесия която след като беше повдигната леко издрънка .
- Това е заплатата ти , за добре свършената работа чедо . - Изрече Елиал с мек маичински глас и лека усмивка и подаде на Мейс кесията и малкото шишенце .
-Сега иди и си почини момиче . Струва ми се че ако останеш още малко на крак и ще трябва да те свестявам с някои елексир. - шеговидно подхвърли Елиал.

<Получаваш 500 злато и Специален Елексир които можеш да използваш само един път>

Мейс пое отплатата си от Елиал. Вярно, главата й бе клюмнала повече, отколкото очакваше. Уморена или не, първия път на работа се беше справила, а това по неизвестен начин й подсказваше, че ще има и втори, и трети... не всеки път успешен, обаче. Тя впи пръсти в кесийката и монетите издрънкаха една в друга. Повече пари от тези, с които беше пристигнала, това бе сигурно. Сбогува се с Елиал и излезе от магазина с Тиант, скочил на рамото й.

/Продължава на Улиците/

Още с влизането си, Мейс неволно бутна един дебелак, който измърмори нещо на неразбираем език. Не който и да е дебелак - по вирнатия нос и майсторски ошитите дрехи всеки би разпознал в него един чуждостранен лорд. Дребната, на фона на шишкото, фигура в цветни ливреи държеше тъмно ковчеже и обсъждаше нещо с Елиал, успявайки да изкриви всяка една дума със странния си акцент. Разговорът им свърши с лекия поклон на слугата, който остави ковчежето пред билкарката и двамата с господаря си се изнизаха с леки стъпки от магазина. Мейс се размина с тях и пристъпи към Елиал.
- Добър ден, Елиал. Ако може да купя един лечебен елексир? - обърна се към нея, държейки тежката кесия, дадена й от ковача Гошал.

Елиал прибра ковчеджето някаде в корените на пъна , след което се обърна към момичето . Изглеждаше опечелена по някакви причини .
- Здравей Мейс . Разбира се че можеш да си купиш елексир но първо трябва да ми кажеш за какво ще го използваш . Елексирите са много видове . Кръвоспиращи , регенерарищи , антиотрови , мехлеми а имам и магически чудотворни елексири . Зависи изцяло от това за какво са ти нужни . - след краткия урок Елиал зачака отговора на Мейс.

- Регенериращ май ще е най-добре.
Проблемът беше там, че не й бяха нужни на нея. На майстор Гошал му трябваше елексир, но той така и така не поясни какво точно има впредвид под "лечебен", въпреки че превръзката на бузата му говореше достатъчно... а и нямаше вид на човек, който има нужда от чудотворни лекове.

- Перфектно , ще ти струва 600 злато . - каза Елиал и се обърна .Започна да смесва елексири . Разнесоха се смесени аромати . На момент на рози на момент на умряло . Елиал работеше здраво над елексира и не обърна внимание на една стара жена която и браштолевеше нещо . След петнадесет минути и здраво смесване Елиал се обърна и подаде на Мейс една лилава колба.
След като прибра монетите от Мейс алхимичката и каза :
- И да кажеш на Гошал като се заема в неприятности да не изпраща други хора да му вършат работата , започна да ме изнервя този мъж . - каза Елиал гневно но с усмивка на уста.

Мейс едва сдържа долната си челюст да не увисне. Ах, да, нали тя сама беше признала, че Елиал разбира всичко? Съдейки по думите й, явно това не беше първия път, когато Гошал пращал някой при нея.
- Бъдете уверена, че ще му кажа. - отвърна й Мейс и взе от плота колбата и останалите монети.
- Довиждане, Елиал. Извинявайте, госпожо.
Бабичицата отпреди петнадесет минути в момента приличаше на горещ свистящ чайник, готов да кипне.

/-> Ковачницата на Гошал/