Домоуправителката

Името на домоуправителката беше Мигел Буони. Тя беше едра лелка с много лунички по лицето, дълга руса кола и ведър характер. Но при нарушаване ръцете й нанасяха здрави щети на провинилите се. Най-обичаше да наказва влюбени двойки, нарушили правилата.

Анна влезе в стаята.Радостта от добре постигнатата й задача беше изписана на лицето й.Не можеше да повярва,че се е справила,че точно това за което е мечтала през целият й живот сега е реалност.Не просто една детска мечта.Вероятно,ако бяха живи баща й би се зарадвал на успеха й и би я поздравил лично.А пък майка й както обикновена щеше да бъде супер притеснена за случващото се с дъщеря й.Но пък,ако бяха живи,желанието за отмъщение едвали щеше да я доведе до тук,защото щеше да липсва такова...Тя бързаше да се прибере в стаята си,където да се подготви за следващият ден и когато се доближи до възрастната дама тя тупна с ръка върху масата.-Извинете,госпожо,бихте ли ми дали ключа за стаята ми?-и се усмихна.Беше възпитана с онези,които го заслужваха.Също така беше научена от родителите си,че трябва да се отнасяш с уважение към по-възрастните.Личеше си,че тази жена имам много доста интересен характер и че може да бъде и много лоша,когато се налага.

Мигел Буони се усмихна майчински и предостави на момичето ключа с думите :
- Стаята е на първия етаж и засега нямаш съквартирантки, но това може да се промени скоро. Ако има някакви проблеми може да разчиташ на мен, но гледай да не довеждаш момчета. - последното беше казано също с усмивка.

Карина вървеше по коридора на спалните помощения, но както обиконвено не се усещаше нейното присъствие. Камите вече бяха прибрани по местата си все едно въобще ги няма, както и кинжали. Стъпките й бяха малки, защото не бързаше за никъде. Тя вече бе приета в академията, но се надяваше първоначалното й препядствие да я накара да си развие въображението, за да се справи, но не се оплакваше и така и без това от две седмици не бе убивала никого, така че вече можеше да започне новият брояч но следвощото. Въпреки премеждията тя не бе особено уморена, но за нейно нещастие външният й вид издаваше през какво бе преминала. Нежността й си лечеше както винаги, но бе с коси като пръчици, спуснати от двете страни на лицето й и цялата мокла. Когато стигна при домоуправителката, се спря пред нея и й проговори:
- Може ли ключа за стаята ми? - каза тя с леко безразличие, защото сега не й бе до момент на любезности.

Домоуправителката побърза да й даде ключа към общата стая на първия етаж с думите :
- О! Заповядай, момичето ми. - в очите на жената, Карина беше съвсем мило момиче, а не талантлив асасин. И затова се държеше майчински с нея. - В коридора пред стаята има две помещения за баня и тоалетна. Топла вода в банята има по всяко време, Пиро Маговете са се погрижили за това. Ако има някакви проблеми може винаги да се обръщаш към мен.

Карина взе ключа, след което благодари и се отправи към стаята си. Коридорът беше приятен и светлината хвърляше нежни отблясъци върху отделни кичури от нейната мокра коса, а всичко наоколо бе тихо и спокойно, дори твърде много за хотел, в който са отседнали ученици. Това й даваше три варианта - или всички бяха много примерни, което не й хареса като фактор, или домооправителката бе по-строга, от колкото изглеждаше, което също не й допадна, и третият вариант бе, че все още бяха твърде малко хората. Това й хареса като опция, затова тръгна със стандартна си бавна крачка, необезпокоявана от нищо и никого, към стаята си. Разбра, че ще има съквартиранка, която също е асасин, което й допадна донякъде като идея за съжителство. Карина вкара клуча в ключалката, след което се чу едно "щрак" и тя влезе вътре.

Кейт беше супер доволна от себе си.Застана пред вратата на домоуправителката,за да вземе ключ към съответната стая и да разбере дали ще бъде сама,или ще има съквартирантки.Момичето приближи плахо юмрукът си до вратата,за да почука и го направи два пъти.Домоуправителката й.......

...отвори и усмихнато покани момичето в стаята с думите :
- И ти си наскоро приета в Академията, нали? Още две момичета дойдоха тези дни. - Мигел подаде на момичето ключовете. - Което значи, че вече имаш две съквартирантки. Разбирайте се добре. Ако имаш някакви проблеми, винаги можеш да се обърнеш към мен. - Домоуправителката явно беше майчински настроена към всички момичета.

Кат пристигна до къщата,където бяха спалните на момичетата.Доближи се и открехна вратата.Звънчето,закачено на нея звънна.Видя възрастната жена с очилата,която стоеше и четеше вестника си.
-Здравейте.Бих желала да съм в стая с още някого,ако може...-помоли плахо момичето и погледна жената.

- Здравей момиче. - поздрави я домоуправителката и веднага й подаде ключ. - Стаята се намира на първия етаж, доста е голяма и има още четири момичета в нея. Извади късмет има място само за още едно. - усмихна й се дружелюбно едрата жена. - Винаги има топла вода в банята.

Клеър влезе в приветливо изглеждащата отвън сграда. Не беше чак толкова зле, колкото си мислеше, че ще бъдат спалните помещения... Като влезе се озова в нещо като стая, от която тръгваше един коридор. Беше семпло обзаведена, но беше уютна и в нея влизаше много светлина. На един диван до прозореца стоеше жена на средна възраст, която шиеше нещо.
-Добър ден!-поздрави Клеър, а жената леко подскочи, стресната от гласа на момичето. Естествено..никой не я чуваше, когато приближава Клеър леко самодоволно се подсмихна, но след миг лицето и отново се покри с маската на учтивостта.-Мога ли да взема ключа за стаята си?-попита момичето.

- Да, разбира се. - усмиха се жената, въпреки, че допреди миг се беше стреснала. После се сети нещо и каза. - Но леглата в общата стая на първия етаж са заети, което остава тези на втория. Но там ще си сама. Какво ще кажеш да оредим ли да се премести едно легло на долния етаж, поне докато не дойдат други момичета, които да са ти съкратирантки на горния?

-Ами свалете ми легло, благодаря!-каза момичето тръгна към вратата, не и се стоеше тук.

- Дръж. - подвикна домоуправителката и й подхвърли един тежък ключ, който момичето хвана с лекота и ловкост. - Ще накарам двама мъжаги да преместят леглото. За пет минути всичко ще е намясто. Мм, може и гардеробче да ти свалим.

/Разполагай се като у дома си./

Жулиета влезе в стаята на домооправителката....Не беше с най-добрия си външен вид,но сега се връщаше бика....Простено й е...
-Здравейте-усмихна се Жули на домооправителката.-Искам да наема стая.

- Добре дошла. - поздрави я жената и й подаде един ключ. - Стаята се намира на първия етаж и имаш вече няколко съквартирантки. Има също така баня с постоянен източник на топла вода, както и тоалетна в коридора. Стаята е разширена и се надявам да ти хареса.

-Благодаря.-усмихна се Жулиета.-Довиждане!
Жули се завъртя на пръсти и излезе от стаята с усмивка...Въртеше ключа на пръста си и си тананикаше някаква весела мелодийка...Днес по изключение беше страшно весела и мила.Нямаше я онази студенин в очите и безразличност в гласа.Днес беше добрата Жули...

Вив влезе в кабинета грациозно и тихо. Вдигна невинните си зловещосини очи към жената и поздрави с внимателно подбран плах тон:
-Добър ден. Исках да Ви помоля да ми дадете ключ за някоя от стаите, защото съм нова и едва сега се нанасям...Но - продължи тя, сега по-сериозно.- ...не ми се искаше да съм сама в стаята и се чудех дали бихте могла да пратите някое от момичетата при мен?- вдигна поглед и погледна жената изпод гъстие си мигли с невинен поглед...

Домоуправителката майчински погледна момичето,извади ключа за вторият етаж и го подаде на момичето,леко й домъчня,че е сама и се сети за Кейтлин,тя можеше да се пренесе без проблем и беше мило момиче:
-Здравей,миличка,ето-ти си на втория етаж.Сега Кейт я няма,но като си дойде ще я питам дали иска да ти прави компания,ако пък не е тя,ще попитам някое друго момиче,всички са мили-не вярвам да останеш сама дълго.-усмихна се домоуправителката и за миг стана сериозна-Тук не се водят момчета!Има строги правила и ако те хвана някой път....-закани се тя,но успокои изражението си-Просто спазвай правилата и ще се разбираме!-очите й светнаха и тя изпрати момичето с поглед.

С тихи стъпки,да не би да събудя бабичката влязох,за да проверя,за какво ме е викала в нормалните часове към седем,малко бях окъсняла и смърдях на водка,но...
-Тук ли сте?-попитах тихо аз и въпреки всичко гласът ми се разнесе успокояващо в ужасната тиха обстановка...

- Да. - каза един леко сънен глас, но бабката все още не спеше, само леко подремваше. Беше много издръжлива бабка. - Какво мирише на бъчва? - преувеличи нарочно тя. - И защо се връщаш по нощите, да не си таласъм? - изнерви се тя. - Исках да те попитам дали имаш нещо против да се преместиш на втория етаж, защото едно ново момиче дойде, което е само там, а на първия етаж и без това е претъпкано.

-Няма проблем,ще се преместя.Дайте ключ само...-измънках аз-А прибирам се от мисия...мириша на алкохол понеже ми се наложи да пия водка...-измрънках за пореден път,след изпепеляващ поглед от страна на бабичката,ми подаде ключа и излязох от стаята й...

Молиен бе доста изтощена след целия този истощителен ден.Очите й се затваряха а краката преплитаха.Тя стигна със последни сили до домоуправителката и се усмихна приветливо.
-Добър вечер!Аз съм Молиен Морселиви...Къде трябва да отида?
Жената я погледна и каза...

- Добър вечер, Молиен. - поздрави я ведро домоуправителката. - Ето ти ключ за общата стая на втория етаж, там вече има две момичета. Имате си бяна, с постоянна топла вода и отделна тоалетна. Ако имаш някакви проблеми винаги можеш да разчиташ на мен. Единственото правило е да не водиш момчета. - усмихна се заплашително, но и майчински жената.

Казуми беше навлязъл в женското общежитие за пореден път.Но облика му беше друг.Беше се направил на доставчик на храна.Беше тъмно и маскировката му беше добра донякъде.Огледа се и видя бабичката която му беше разказала играта.Момчето се намръщи но после се сети закакво е дошъл и се усмихна.Приближи се малко напред и видя че въпреки да е нощ тя още не спи.Доближи се до нея и видя как гузния и поглед се втренчи в него.Направи няколко крачки напред и стигна до нея след което каза: -Доставка за храна,ориз,гъби,салата и някакви други добавки.Вие сте порачали нали,така разбрах.Ето наслаждаваите се.Момчето остави храната на бюрото.Но имаше нещо което пропусна.В храната имаше и малко преспивателни,които да накарат бабето да заспи а момчето да се промъкне където трябва.Казуми тръгна към изхода.Излезе и се скри в страни като главата му беше на прозореца и гледаше какво става,дали плана ще протръгне.