Дивата обител

Момчето гледаше Лионел , изпод качулката си докато тя се приближаваше. Рей усещаше как рейнджарката не отделяше очи от него , явно бе много очудена от това в което момчето се бе превърнал самите й думи го подвърдиха , но и самият той все още бе очуден. Когато Лионел започна да говори , момчето започна да си прави изводи , като на всяка нейна дума той добавяше отговор или въпрос.
-Значи съм полу-елф. Какво е това?-беше първото излязло от устата на Сансоу.-С тези сили се добих , като играх с Леика в гората на криеница и тя ми даде някакво питие. Обучавам се при Дред , което мисля че обезсмисля последния ви въпрос , та сега е ваш ред да ми отговорите на въпроса които вече зададох.

- Означава, че си надарен с нови сили, но и с нови отговорности. - отвърна Леолин. - Може би вече си забелязал, че сетивата ти са изострени. Скоро ще откриеш и други разлики. Дивите зверове ще се отнасят с по-голямо уважение към теб. Ще усетиш, че самата природа ще е по-благосклонна. И най-вероятно... - усмихна се тя чаровно. - ...линията на живота ти се е удължила.

Хлапето бе заинтригувано от всичко , което жената искаше да му каже. Рей я слушаше внимателно , цялата информация която рейнджарката щеше да му разкрие бе много важна за него. Сега той се бе превърнал в това , в което Леолин му обясняваше.
-И какви са тези нови отговорности за които ми обяснявате ?

- Първите рейнджъри са били елфите - каза му Леолин. - И тяхна главна отговорност е била да се грижат за равновесието и баланса в природата. Но с времето рейнджърите са се отклонили постепенно от това. Започнали са да обръщат внимание на светските неща и постепенно хората са изопачили термина. В момента единствено елфите продължават да се грижат за баланса и черпят от там силите си. Което скоро сам ще осъзнаеш...
Леолин седна под едно дърво и изпъна дългите си крака на тревата.
- Всяко едно живо същество има душа, а вие асасините се опитвате да дарите колкото се може повече от тях на лудия ви бог на смъртта. Незнам как ще комбинираш двете...Но ще е интересно.

Сансоу разбра всичко , което искаше да знае бе придобил нови умения , които искаше да пробва. Въпреки , че това което Леолин каза за асасините бе вярно , Рей се бе посветил и немислеше да се връща назад само заради една горска фея , която му е дала нечовешки сили. Хлапето без да казва нищо изчезна от погледа на Леолин , макър да знаеше че е само от погледа. Рей се бе насочил към мисионният център.
-Благодаря ви , засега тази информация ми бе достатъчно , ако имам други въпроси относно нечовешките си черти ще мина отново оттук и ще разберете как върви ... Говоря за комбинацията елф - асасин.-като в последното момчето вложи малко хумор , макър в последно време да не му бе до това.

Казуми стигна до една гора която беше до академията.Тук би трябвало да се обучават ренджарите прошепна момчето.Започна да обикаля наоколо и да търси новия си учител или учителка.Гората небеше чак толкова голяма,но момчето все още небеше я обиколил цалята.

MikePowell95 написа:: Казуми стигна до една гора която беше до академията.Тук би трябвало да се обучават ренджарите прошепна момчето.Започна да обикаля наоколо и да търси новия си учител или учителка.Гората небеше чак толкова голяма,но момчето все още небеше я обиколил цалята.

- Добре дошъл в Дивата обител. - чу се един глас, идващ някъде над Казуми и момчето погледна нагоре. Там, на клона на едно близко дърво, стоеше една жена, която беше красива, но все пак се усещаше нещо странно и нечовешко от нея.
- Аз съм Леолин Шарпай, Майстор Рейнджърката на Академията. Кой си ти и какво търсиш тук?

-Аз съм Широтсуки Казуми, приятно ми е. Мечемайстор съм, а втория ми клас е Рейнджър, затова вие сте новата ми учителка. Какво ще правим, ако може да не е нещо с лък, тук съм да науча другите умения ако може.

Spoiler:

- Добре. - каза Майсторката и скочи на земята до Казуми. - Искаш ли...да те науча да говориш с животните? - усмихна му се тя. - Но няма да е лесно. Или искаш да пропуснеш тази част?

Момчето погледна замислено втората си Майсторка и каза:
- Ами искам да науча първо как да се прикривам всякаш съм храст, незнам как му казват на това. Но след него ще е зоокинезата.
Казуми се усмихна и зачака отговор.

Леолин го погледна със странно изражение, все едно се сдържаше да не се разсмее. След малко се овладя.
- Искаш да кажеш "Камуфлаж". Да, с него можеш да се слееш с природата. С храстите, с дърветата, с високата трева. Умението не е толкова трудно по самосебе си, но изисква известно усилие да го научиш. Мога да твърдя, че когато аз го използвам из природата дори Дред не може да усети присъствието ми. Защото камофлажа се разделя на две важни части. Първата е визуалната измама, втората е психическата измама. Нека започнем с по-лесната - визуалната. Трябват ти...по-зеленикаво-кафяви дрешки. - засмя се учителката. Имам няколко подобни униформи за учениците си. Искаш ли една?

-Да ако може една и да започваме.Нали ще ми обясните какво точно да правя.

Изведнъж в съзнанието на момчето се появи едно познато момиче.Казуми неможеше да се съсредоточи и започна да психасва.Обърна се към новата си учителката и каза: -ААаа немогаа,тръгвам щесе върна след малко моля изчакаите.Накаде ли забягна момчето какво го беше обхванало.

/Влад мн сори че пиша пост един след др но ако може първо да ида до общежитието на момичетата и после щесе върна,пак сори/

Леолин погледна гърба на безотговорния си ученик и се зачуди дали изобщо си заслужава да го учи на нещо. Щеше да реши в последствие дали струва нещо.

/Ок./

Момчето навлезна в "дивата обител".Походи малко напред и не след дъгло откри сенсея си.Погледная добре и каза: -Тук сам сенсеи,извинете че трагнах така.Казуми се беше облякал с костуома които мо бяха дали затова вече можеха да започнат с тренировката...

- Добре, дрехите ти ще свършат добра работа. - каза Леолин Шарпай. - С тяхна помощ лесно ще можеш да постигнеш първата част от камуфлажа. Но втората е много по-трудна. Както вече споменах тя е психическо прикритие. За да успееш трябва да "слееш" ума си с природата около себе си. Трябва да усетиш със сетивата си пулсът на дивия живот. Виж, нека ти покажа.
Майстор Рейнджърката направи две крачки назад, усмихна се и се...сля със храста зад себе си. Все едно се телепортира. Миг по-късно отново се виждаше.
- Това беше кратък пример. Но в началото ти едва ли ще успяваш да използваш камуфлажа си толкова бързо. Сега пробвай.

/Казуми, опиши опита си, но както вече знаеш - не казвай крайния резултат./

Момчето беше доста учудено от техниката която видя,и беше доста навит да я научи.Немобеше останала много енергия от случилото се в женските общежития,но и неговата щеше да му стигне.Казуми започна да се оглежда зада намери идиалния храст или дърво за прикритие.Насвякаде около него беше гора затова момчето намери един храст доста голям и реши че ще опита с него.Тихо започна да се движи към храста.Стигна до него и вече несе забелясваше,облеклото даваше някъкав ефект.Казуми издиша тежко и си спомни урока от сенсея си.Затвори очи но вместо да си припомня думите на учителката си тои си спомняше целувките с Кари.Отвори рязко очи и се огледа.Помисли малко и затвори пак очи.Започна да исхвърля ненужните си мисли,и постепено да се концентрирва.Беше му доста лесно да ги изхварли от главата си умението което беше научил още в началото "празнотата" му беше помогнало до голяма степен.Спомни си какво му беше казала Маисторката сега само трябваше да го приложи.Започна да се опитва да слее ума си с природата и да стане едно цяло с нея.Почуства нещо сртанно в него.Започна да се опитва и да осеща пулса на дивия живот.След няколко секунди сърцето му започна да бие по различно а ума му беше спокоен и сякаш оединен с природата.Казуми се надяваше да е успал с техниката поне до началното ниво...

За миг почти беше успял, но крайния резултат не беше искания. Момчето не успя съвсем да се скрие, само част от тялото си.
- М, не е зле за начало, трябва да пробваш отново. Не мисли за нищо друго, защото природата усеща колебанията на духа ти и ги отхвърля. Усети всеки един жив елемент около теб и стани част от тях.

Казуми се усмихна и нямаше търпение да опита пак.Издиша,излезна малко напред и погледна нагоре.Очите му се изпалниха с самоовереност.Затвори замалко очи и се скри отново в храстите.В главата му започнаха да се появяват наи различни неща.Момчето беше послушало саветът от Маисторката си и всички ненужни мисли започнаха да изчесват.След миг ги беше изхварлил всичките и концентрацията му беше добра.Пулстам мо леко се променяше и се сливаше с природата.Момчето започваше да става незабележим.Немислеше за нищо и започна да усеща как всичко около него оживява и тои се слива с обстановката.Поне тои така си мислеше...

Опита на Казуми този път най-вероятно щеше да бъде успешен. Момчето не мислеше за нищо друго, освен за целта си и постепенно започваше да се слива с природата около себе си като хамелеон. Той погледна назад за да види физиономията на Майсторката и да разбере дали е успял и с изненада забеляза как зад нея се промъкваше една облечена в сиво-зеленикави платове фигура, чието лице беше прикрито с още плат. Виждаха се само очите й. Казуми понечи да извика нещо, но фигурата извади един къс нож бързо и удари с дръжката му тила на Леолин, която не беше успяла да го засече. Майсторката падна на тревата, загубила съзнание. Фигурата свали маската си. Под нея се видя лицето на мъж с тъмна кожа, все едно се беше пекъл на силно слънце всеки ден. Очите му бяха черни. Той погледна към мястото, където се беше скрило момчето, но...погледа му просто мина през него. Явно Казуми беше успял да използва камуфлажа. Тъмнокожия убиец вдигна ножа си с цел да убие Леолин.

/Казуми имаш 2 варианта на действие :
1. Да се промъкнеш бързо до него и да го атакуваш изненадващо(може да е твърде късно за Леолин)
2. Да изкрещиш за да привлечеш вниманието му, като го спреш да убие Леолин.(ефекта от изненадващата атака ще изчезне и ще трябва да се биеш с него лице в лице)
Ако искаш също така можеш и да избягаш, но ти едва ли ще го направиш.../

Казуми беше доста учуден от атаката на арабина,поне за такъв го мислеше доколкото виждаше.Поне беше спокоен и още се прикриваше в камофлажа.Видя че арабина посяга да убие Маисторката си и трябваше да измисли нещо.Исмисли 2 възможни варианта за него,но него остроиваха.Напрегна се малко повече зада измисли трети вариант и се усети че освен ренджар е и мечемаистор.Усмихна се и приклекна леко.Привил от енергия го застигна неусетно.Погледа му се изостри отвори оста и извика: -ХЕИ негро по леко с ножа.В същия момент усвободи част от събраната енегията събрана в него и отскочи.Беше използвал Шунпо зада отиде зад арабина.Замахна с меча зада го разреже и да приклучи всичко,но дали беше успял да използва шунпо и да се телепортита зад него....

Думите на Казуми спасиха Майсторката, но предупредиха убиеца, който просто изчезна, когато момчето използва Шунпо за да приближи и да го атакува в гръб. Меча на Казуми разсече празния въздух и момчето разшири очи в изненада.
- Кой търсиш? - чу се глас зад него и Казуми бързо отскочи. Мургавия мъж се материализира от една сянка, хвърляна от близкото дърво. Явно умееше да се крие в сенките. - Видя лицето ми...трябва да умреш. - изръмжа той и се нахвърли срещу момчето.

/Казуми, избра правилния избор, но все пак ще трябва да се сбиеш с асасина. Опиши част от битката, без да си нанасяте някакви големи щети(без кръв) и хвърли зарче. Ако е четно ще нанесеш рана на врага си, ако е нечетно ще стане обратното. В зависимост от това шансовете ти за победа ще се увеличат или намалят. Късмет. Wink

/

Казуми неочакваше арабина да е толкова силен и да има силата на асасин.Преди несе беше бил с такъв тип боец.Видя как асасина атакува,хвана меча си здраво и успя да отбие атаката му.Стисна зъби и отскочи назад,направи няколко задни флипове и се намираше на 10 метра от негара (чочо Smile

) .Казуми видя че противника му е може би малко над нивото но пак щеше да даде всичко от себе си.Затвори очи,и огъня се разпали в главата му.Концентрира се и за миг изхварли всички мисли в огъня ,а тои се разпалваше още повече.Момчето отвори очи и всичко вече му беше ясно.Асасина беше на 2 метра пред негонасочил кама зада го заколи.Казуми отскочи рязко нагоре и мина зад него.Замахна да му отреже главата ,но асасина се обърна навреме и блокира.След това се скри отново в сянките,но това нямаше да помогне много срещу Казуми все пак момчето разчиташе всеки негов ход навреме.Асасина излезна от друга сянка атакува,но момчето пак успя да блокира.Този път асасина несе скри както обичаино,но лицето мо се промени.От него кипеше енергия и момчето я усещаше.След миг чочо беше зад Казуми и се опита да го обие,но за касмет Казуми отскочи напред и се обърна.Дори с празнота асасина се движеше с такава голяма скорост.Момчето незнаеше дали щеше да може да се справи с него.Но се сети нещо което щеше да му помогне доста.Асасина отново се скри в сянките,но този път може би щеше да нанесе щети върху Казуми,скороста му се беше подобрила.Момчето както асасина се скри в сянките,това беше идеята му,но този път се лепна за едно дърво и млъкна.В главата му нямаше мисли които да му пречат,момчето ги беше изхфарлило когато активира празнотата.Пулсат му започваше да се променя,а Казуми започна да се оединява с природата.Усещаше как се оединява с природата,беше използвал новото си умение "камофлаж" и зачака.Не му оставаше много с празнотата 20 секунди някаде.Изведнъж Казуми започна да чува някакво друго дишане отличаващо се от неговото и някаквъв друг пулс.Обърна се леко и видя арабина.Казуми хварли едно камаче и видя как арабина се откри и се оглеждаше.Изведнъж момчето отскочи с голяма бързина хвана меча здраво и след секунда се намираше зад арабина надяваше се да го е изненадал.Замахна на една страна,после на друга ,беше ясно че е започнал да използва умението си "Падащо листо" като се надяваше това да го довърши.

СОРИИ МН ЗАБРАВИХ ЗАРЧЕТОО

The member 'MikePowell95' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Дивата обител - Page 2 De4

» Самотният храм насред дивата гора
» Обител на послушниците
» Горската Обител