Дивата обител

И все пак всички стрели оцелиха целта си. Леолин изглеждаше много доволно.
- Е, супер си! - каза му тя. - Радвам се, че имам талантлив ученик. Сега като видях, че си точен е време да ти създадем лък, защото всеки отделен човек има различни характеристики и сила. Тя разви един плат и измъкна от него един гъвкав тисов клон. Подаде го на Еди, също така му предостави и един нож, с който да дялка и тетива, които да добави към лъка.
- Задачата ти е следната. Направи си хубав лък. Като се върна след ден искам да е готов. - намигна му тя и се отдалечи бързо.

/Ед, опиши ми едно наистина хубаво РП как сглабяш лъка и колкото е по-хубаво толкова повече статсове ще ти носи оръжието. Не очаквай все пак твърде мощно оръжие. Получаваш и допълнително 5 опит и 1 Атака от стрелбата в предишния ти пост. А и 1 Късмет xD;)/

Той помнеше лъка, с ойто тренираше у дядо му и реши да направи същия. Започна да дядлка с ножа, гладко и полу-обло. Той правеше това с часове, докато не спря, опита се да се спомни какъв беше. Спомни си че беше много гладък и не много тежък. Повдигна този и му се стряваше тежък, продължи да дялка. Сле време, пак спря повдигна го и усети, че е с перфектно тегло. Сега му оставаше да го оправи. Взе въжето (не помня как се казваше), направи от двете страни в края по 1 дупка. Сложи го там взе една стрела, опъна я, но му изглежзаше, че не е стегната, след малко той го стегно и пак провери този път беше го направил точно. Но той беше сигурен, че му оставаше нещо важно, но не се сещаше. Мислеше си, но времето летеше, оставаше малко до връщането на учителката му. Той взе да мисли, но не се сещаше. Еди взе лъка, реши да пробва нещо, направи 5 места за стрели, което не му усложняваше. Когато ще се бие с него, той щеше да му е по лесно. Той го взе сложе на всяко място по една стрела и почна да тренира. Изглеждаше му лесно. След време му писна, и реши да си почини докато дойде Рейнджърката.
Облегна се до едно дърво, до себе си сложи готовият лък и зачака.

Когато Лелон Шарпай се завърна, Еди беше задремал. Тя тихо се приближи към него и огледа лъка, който той бе създал. Изпробва баланса му и гъвкавостта му. Изстреля една-две стрели и кимна доволна, че оръжието си струва. Еди се събуди от звуците и тя му върна лъка с думите:
- Справи се отлично. Нося ти петдесет стрели като подарък. - усмихна се тя и му подаде един колчан, от който стърчаха петдесет перца.

/Еди, създаването на лъка ти донесе 5 Опит и самото оръжие, което ще добавя към инвентара ти под името "Собственоръчно създаден лък(+3 Атака)". В по-напреднал стадий ще можеш да си правиш подобрения по лъка, ако не искаш да си купиш нов от ковачницата./

Еди благодари за подаръка, който му изглеждаше доста голям, като каза:
- Благодаря ви за подаръка Майстор Рейнджърка, аз сега ще отида да си почина малко, утре ще дойда пак. - каза той и се усмихна.
- Довиждане - каза Еди на учителката си.

Еди отново дойде, почна да търси учителката си. Той я търсеше, за да започне вторият си урок, за да стане по-силен. Той викаше не много силно:
- Ехо има ли някого? - без никой да му отговаря.

Леолин малко се позабави, но все пак дойде и каза:
- Извинявай, Едуард. Имах малко работа.
Майсторката изглеждаше малко притеснена, но се усети, че й личи и веднага се усмихна за да разведри ситуацията.
- Както и да е. Готов си за тренировки май. Вчера видях, че си доста точен и бърз. Може би имаш таланта да развиеш Дъжд от стрели до ново, невиждано равнище. Но засега е рано. Какво ще кажеш днес да потренираме камуфлажа ти? Или може би Булзай умението? Ако ги знаеш вече, може да ги осъвършенстваме. Винаги има какво ново да се научи.

- Да знам ги, но само камуфлажа не го мога добре, иначе Булзай, го мога перфектно. - каза Ед на учителката си, слад което каза на вълка си да иде да поиграе някаде докато свърши тренировка.
- Та с кое ще започнем. - попита той.

- С камуфлажа. - съгласи се Леолин. - Теорията не е сложна и в същото време малко хора я разбират веднага. Камуфлажа, който използваме ние Рейнджърите не е само въпрос на дрехи и на безшумност. Трябва да почувстваш хармонията на природата и да се слееш с нея. Нека ти покажа.
Тя се приближи към едно дърво, докосна внимателно кората му и после всякаш се сля с него. Все едно беше хамелеон. Едуард не успя да я различи, докато Майсторката не проговори.
- Виждаш ли? - чак тогава момчето я забеляза. Беше пред очите му и все пак всякаш се сливаше с терена. - Сега пробвай ти. Опитай се да почувстваш живота и природата около себе си. Първа част на умението е да успееш да постигнеш хармония.

/Еди, започни да описваш опита си. РП-то ще е критерий за успех./

Еди му се видя лесно, но и в същият момент трудно. Той никога не се беше справял, защото не знаеше това. Той забеляза, как го прави учителката, опита се да запомни всичко, което направи тя. След като беше сигурен, той се пробва. Отиде до едно дърво, сложи ръка на него и спря да мисли за всичко, само за едно. То беше, как се представя, че е дървото, че се слива с него. Той си представи всичко това и след няколко минути попита:
- Справям ли се?

- Не е зле като за начало. - опита се да го окуражи Майсторката. - Но вложи повече старание. Почувствай хармонията, която блика не само от дървото, но и от останалата част от природата, която те заобикаля.

Кай застана пред големите дървета които означаваха официално начало на дивата обител,но единственото нещо което направи беше да наклони леко глава в знак на почит пред тях и продължи напред с бавни и спокойно крачки.Искаше да види какво ще му предложат щом за 1ви път идва и токущо е бил официално приет,но по важното за него беше това,че съвсем скоро може би щеше да има възможност за една приятна тренировка.Главата му се извърташе съвсем леко докато се оглеждаше за жената която му каза,че е вече рейнджър с надеждата,че тя ще му помогне в обучението.

Леолин Шарпай го чакаше облегната на едно дърво. Когато видя новия си ученик, тя му кимна за привет и каза:
- Е, значи дойде. Имаш ли някакъв опит в рейнджърството и уменията, които вървят ръка за ръка с него? - започна тя направо по същество.

-Не бих казал.
Кай застана пред нея като тръгна да сваля качулката и горната си дреха,а след това и ленената блуза която беше под нея.Една съвсем лека усмивка се беше изписала на лицето му когато свали всичко.
-Но бих искал да започваме направо без повече овъртания.Моля погрижете се за мен както сметнете за добре.И няма смисъл да ме питате с кое бих искал да започнем,защото съм абсолютно сигурен,че имате ужасяващо много опит и знаете от кое би било най-добре.

/Ето как изглежда без наметалото:

- Добре тогава. - отвърна енергично Леолин и се усмихна криво на момчето. После вдигна ловко с крак един средно голям прът от земята и го хвана във въздуха. Пробва гъвкавостта му и го подхвърли на момчето, като добави и комплект тетива, едно ножче и няколко стрели.
- Искам да видя дали си ловък, първо на първо. Направи си лък. Ще се върна по някое време да видя какво си сътворил.

/Кай, опиши следващия си пост как собственоръчно създаваш лъка си. Стрелите са за опитна цел. Според РП-то ти, създадения лък ти може да ти дава бонуси или не./

-oчаквах друг вид действие с вашето тяло и облекло,но щом казвате ще свърша и това.
Леката усмивка не падаше от лицето на младежа докато подмяташе малкият нож в ръката си."Хмм това може и да е интересно."усмивката му се разшири когато хвана в другата ръка пръчката и се облегна на дървото.Кората му беше груба и грапава и това му причиняваше съвсем лека болка всякаш от по грубо почесване докато се суркаше по нея надолу,а накрая задника му допря тревата и той доволно се отпусна.Започна бавно и внимателно да дялка пръчката,но още преди 3тото изрязано парче да падне на земята той спря и се огледа.Това нямаше да стане,за първи път щеше да се опита да дялка каквото и да е и нямаше да е никак разумно ако го правеше с дървото от което му беше казано да бъде направен лъка.Огледа се наоколо и видя един почти единтичен клон,а когато го взе започна бавно да го дялка.Подсвикрваше си и си мислеше за сексапилният задник на новата му учителка докато треските падаха около него,а усмивката му не падаше.Малко по малко върховете на лъка започнаха да се изтъняват и оформят с малки процепи откъдето да мине тетивата.Лъкът започваше да заеме формата си много бавно,а от време на време Кай спираше с дялкането като изпробваше здравината и гъвкавоста на дървото като леко го огъваше за да бъде сигурен,че ще издържи напрежението на една от неговите стрели.Усмивката му се разширяваше докато напредваше бавно и това показваше колко по ентусиазиран става,но заедно с това започна да дялка доста по грубо и не забеляза колко много изтъни дървото и когато отново опита здравината му то се счупи с пукот в ръцете му,а той остана с отворена уста и привкус на провал в нея.
-ААААААААААААААААА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Изведнъж малката гора беше разтресена от бойният вик на момчето което си беше загубило самоконтрола напълно.Захвърли счупените пърчета и сложи ръка на гръдният си кош като започна да диша и издиша бавно за да се уравновеси преди да е счупил и дървото от което беше взел клона.След няколко минути на повторения от бавни вдишвания и издишвания отново стана от мястото като огледа наоколо за нещо близко до клона които счупи,но тогава се сети,че всъщност този които му беше дала сенсейката стоеше точно до него и изведнъж цялото притеснение се изпари и седна обратно на мястото си.Поне сега знаеше,че ще трябва да се въздържа от гневните пристъпи и да не позволява на собственият му ентусиазъм да провали цялата работа.Отново започна от единият край да го изтънява и да му предава нужната форма,а малко от края направи съвсем лека дупчица за тетивата и веднага отиде към другият край...
Времето летеше,а новият лък на Кай започваше да се оформя сравнително добре.Веднага щом започна средната част на лъка,младежа обръщаше специално внимание на всяко леко разрезче за да не прекали и да не стане прекалено слаб лъка,но и не недооформен.След всеки 2 резки спираше и влагаше леко напрежение с ръцете си в 2та му края за да проверява разликата.След известно мислене и оглеждане от всички страни реши,че вече може да сложи тетивата като внимателно я завърза от 2та края,а веднага след това отряза стърчащите части.Най накрая Кай видя пред себе си на теория леко грубият,но завършен вид на лъка сиЦък!
Когато опъна тетивата усети точно как цялото напрежение от това се разпространява по целият лък,защото е добре балансиран,а не просто малък заебал лък както този с които стреля срещу онзи пиро user.Но нещо не му харесваше,неможе толкова хубав лък да бъде оставен така разголен и точно заради това започна да бърка и целите си панталони и най-накрая намери една малка игла която ползваше в случай,че скъса някоя дреха,защото все пак нямаше кои друг да му ги закърпва и му се налагаше на него самият.После отиде до ленената си блуза по която всъщност цялата беше покрита в една стара кожа която много му беше харесала,а и преди цялата беше на дупки,а в момента изглеждаше невероятно.
-Е изглежда ще трябва да съблеча себе си за този лък,но си струва.Сигурен съм.
Използвайки ножа които му беше даден и иглата започна бавно да разшива кожата като се стараеше да използва острието на ножа минимално,защото му трябваха и конопите които бяха използвани на места и спокоино можеше да ги разшие с малко майсторство и търпение,а в момента имаше и 2те в излишък.Бавно,но сигурно от ризата му не остана нищо освен едно голямо парче кожа свързано с много тънък коцен на 2 места,няколко дрипави и разпокъсани парчета лен и коноп.Всичко щеше да му свърши перфектна работа.Хвана кожата и започна бавно да я овива около лъка като започна от средата с намерението да мине отгоре и после отново през средата за стигне до долу за да заздрави възможно най-много основата на лъка,защото нямаше абсолютно никакво намерение да се разделя с него след като беше хвърлил толкова много труд.Когато завърши с овиването на кожата остана само да я завърже като използва конопа,а за да изглежда по оригинално направи малко по големи дупки с ножа откудето да минава конопа завързан на един традиционен възел за връзване на обукви.Малко по малко усмивката на Кай се разшири до такава степен,че не просто грееше,но си умираше от кеф.Никога не си беше помислял,че може да направи нещо от такъв вид и то толкова добре само с подръчни материали,наистина се чувстваше свързан с лъка му и точно заради това се изправи държейки го в едната си ръка.
-От сега ти ще се казваш...
И в този момента Кай се строполи на земята от умора,не беше усетил колко време прекара в дялкането на лъка и главното нещо което го държеше през цялото време,адреналина,изглежда накрая му изневери.Лъка падна точно до него като негов верен партньор,но дори в бесъзнание или по точно вече заспал Кай се усмихваше,а очите му дори затворени гледаха право към лъка.

/ПП:съжалявам ако е проблем,че извадих от джоба си игла без да предупредя просто исках да го направя възможно по добър.А и това е финалният му завършен вид и да знам,че не обясних подробно как направих това в средата и знам,че е много сложно,но просто не се сдържах ако се иска ще напиша допълнение специално за правенето на плетките,но за сега нека се кефя на малката си победа :

Когато Майсторката се върна, Кай все още спеше. Тя се приближи и внимателно повдигна творението му, като започна да изучава качеството му, опъна го леко, после прокара пръст гальовно по кожената облицовка и се усмихна впечатлена. Погледна към спящия младеж и се наведе над него, като внимателно махна един паднал кичур от лицето му. После опря лъка на дървото до него. Времето не беше съвсем студено и Кай нямаше да настине така гол, но все пак Леолин реши да се разходи и да вземе някоя рейнджърска униформа от складовете.

/Кай, получаваш 15 Опит. Добавям в инвентара ти "Собственоръчно създаден лък", който ти дава бонус от 7 Атака./

След още 30тина минути Кай започна да се събужда леко като се оглеждаше все още неосъзнаващ какво стана,а когато не видя лъка първоначално скочи на крака и започна да се оглежда точно като диво животно,защото помисли,че някой може да го е откраднал,но след 2рото завъртане го видя опрян на дървото и се усмихна спокойно.Сигурно някой го беше намерил,но оставил или пък той го беше оставил там.Не беше 100% сигурен,но все пак го хвана в ръката си и се почувства много по добре от преди малко.Сложи на гърба си наметалото с качулката и се облегна спокойно на дървесната кора в очакване на учителката му.

Майсторката не се забави и когато се появи, носеше в ръцете си една нова зеленикаво-кафява риза, цветове използвани от рейнджърите за камуфлаж. Леолин я подхвърли на момчето с думите:
- Добра работа си свършил, лъка е изненадващо удобен и балансиран. Ако не станеш рейнджър, то поне можеш да си намериш работа като създаваш лъкове при някой Майстор-ковач. - пошегува го тя. - Нека видим как използваш това чудо, за което пожертва ризата си. Оцели стъблото на онова дърво поне четири пъти от десет.
Дървото се намираше на 40-50 метра от тях и не беше нито много голямо, нито много малко. Майсторката остави нужните стрели до него и го загледа очакващо.

/Кай опиши опита си и хвърли зарче. При 1 ще уцелиш с 3 стрели. При 2 - 4; 3 - 4, 5 - 7, 5 - 8 или 9, 6 - 10./

Кай се изправи бавно като свали от себе си и наметалото докато се усмихваше.
-А ако успея се надявам на награда,нали се сещаш . xD
Усмивката му изчезна веднага след като хвана здраво лъка в ръцете си и погледна към дървото което му беше посочено.Въпреки думите му за него в момента нямаше по важно нещо от това да се представи добре пред новата си учителка и най-много пред себе си.Хвана първата стрела като я постави внимателно на място и започна бавно да я опъва тетивата гледайки точно към центъра.След няколко секунди на прицелване се съсредоточи и пусна стрелата рязко,но същевременно и плавно за да не се престарае със силата.А след това....

/ПП:съжалявам за малкият пост,просто не виждам смисъл да пиша много когато всичко зависи от едно зарче.

The member 'Кай Дейвис' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Дивата обител - Page 4 De1

Първите няколко опита не бяха успешни, но последните три уцелиха целта безпогрешно.
- Хм...Явно все още свикваш с оръжието си. - сподели мислите си Леолин, после стрелна момчето със строг поглед, като се чудеше за каква награда намекваше. - Ще трябва да потренираш малко с него. Нещо като начална тренировка за Булзай. Ще ти дам малко инструкции, въпреки че най-вероятно вече ги знаеш. Преди да пуснеш стрелата притаи дъха си и гледай мишената, не върха на стрелата. Долепи перцата на стрелата до скулата си, което ще я изравни(стрелата) с траекторията на погледа ти. Не бързай в началото с изстрелите, първо научи техниката перфектно, после ще поработиш над бързината и...Не се отчайвай, последните три изстрела си ги биваше. А сега потренирай още малко. После събери стрелите.
Тя му подаде колчан с петдесет стрели и се отдалечи малко да го погледа отдалече.

/Ето като говориш така за зарчето, то ти се разсърди. xD Сега е въпрос на РП./

1 опит:Кай просто кимна леко като следеше леките движения на задните части които се отдалечаваха от него/с такова изражение /.Колкото и да се залъгваше определено новата му учителка го привличаше не само в професионален аспект,но се съмняваше,че тя го вижда като нещо повече или поне засега.Хвана наметалото и си го метна на гърба като сложи качулката на главата си и отново стана хладен точно като първоначалната им среща.Стига да беше върху него това наметало беше сигурен,че може да е абсолютно хладнокръвен и обективен без да се разсеива от нищо друго.Все пак беше единственото нещо останало след онзи пожар преди 1 година които видя на приемният си изпит.Леката и студена усмивка се разля обратно на лицето му докато гледаше мишената търпеливо.Изглежда наистина щеше да му отнеме повече време отколкото искаше,но все пак мислеше да даде всичко от себе си и този път не просто за да се докаже,а и защото искаше наистина да се научи да стреля със собственият му лък.Неможеше да се излага така и нямаше да го позволи.Започна бавно да опъва тетивата като гледаше напред към дървото.Малко по малко напрежението започна да се увеличава в ръката му,а след още 2 секунди перцата на стрелата се доближиха и леко погаделичката бузата/скула звучи кофти xD/точно както му беше казала Леолин и наистина се чувстваше доста по добре.След още една секунда на изчакване просто пусна тетивата целейки се точно в дървото.
2 опит:Една съвсем лека усмивка се прокрадваше за пореден път по лицето на Кай,защото стоеше пред интересно предизвикателство което мислеше да премине без грешка.Ако нещата зависеха напълно от него беше сигурен,че може да се справи много по добре от всеки друг,защото наистина се учеше бързо.За секунда остави лъка на земята докато го гледаше внимателно.Точно в момента му изглеждаше като проста пръчка дърво завързана с конец в 2та края,но ако се научеше да я използва може би щеше да е 1 крачка по близо до целта си която все още беше почти неизвестна и на него самият и все пак това беше неговата пръчка завързана с конец в 2та края за която беше хвърлил толкова много труд,че неможеше да си го представи.Още докато се беше замислил над всичко това взе лъка и една стрела докато гледаше към мишената която се намираше срещу него.Не беше сигурен колко е добър в това и определено трябваше да очаква провал или изобщо да не се надява да я оцели,защото миналите 3 опита може би просто бяха чист късмет,но поне можеше след това да започне да си нагажда мерника.Вече лицето му беше абсолютно сериозен докато вдигаше стрелата и я слагаше на мястото й.Започна бавно да опъва тетивата докато наблюдаваше внимателно мишената.Чувстваше се странно сякаш имаше топка в коремата,но сигуртно това беше просто напрежението което се покачваше бавно.Продължи да опъва тетивата докато не усети силно напрежението в пръстите си,което спред него показваше до колко можеше да издържи както ръката му така и лъка.Сякаш пръстите му щяха да се откъснат ако скоро не пусне стрелата,Кай погледна към сенсейката като си обеща да се представи много по добре от онези 10 изтрела,задължително.Просто ако го приемеше като състезанието беше сигурен,че ще се справи по добре или искаше в момента да опита всичко възможно за да не бъде абсолютно отчаиващ опита му.Погледна отново към мишената и просто промърмори тихо.
-Ако не те оцеля обещавам да не си тругна докато не те надупча като сирене.
След което пусна рязко тетивата с широко отворени очи,защото искаше да види дори траекторията на стрелата и поведението й,може би щеше да научи нещо дори и от това.
3 опит:Кай отново се наведе и взе поредната стрела от земята все със същата хладнокръвна усмивка като единственото нещо за което мислеше беше мишената.Сложи стрелата на мястото й.Съвсем лека усмивка се прокрадваше по лицето му което беше почти напълно закрито от качулката.Изведнъж остави лъка и стрелата на земята за пореден път като свали и очилата си.Протегна се леко като раздвижи леко ръцете за да отпусне мускулите им.Усмивката му се разшири и сега се беше усмихнал като пич наистина довол от себе си докато хващаше отново лъка.Определено му харесваше да стреля с него и може би това беше едно от липсващите му неща в миналото.Докато опъваше тетивата бавно чувстваше леко гаделичкаща болка в пръстите си което значеше,че все още неможе да издържи дълго време или да стреля повече от 4-5 стрели без да си почива.Определно щяха да му отнемат много тренировки за да се подобри,но имаше бъдеще за него и той беше напълно сигурен в това.
-Тази ще е още по близо.
Достатъчно тихо за да се усети,че говори сам на себе си,Кай се усмихна и погледна към мишената докато продължаваше да опъва тетивата до край.Искаше да се концентрира възможно по добре докато гледаше центъра на дървото което беше неговата мишена.
"-Искам да успея този път и то да бъде 100% успех без да присъства никакъв късмет или дори намек за подобно нещо."
беше му много интересно колко лу трудно ще стане по късно когато вече започне да стреля по-повече от една стрела, което със сигурност щеше да иска да се научи,но за в момента това не беше проблема така,че можеше да си спести главоболията.Продължаваше да държи тетивата опъната на маск и го чувстваше главно с върховете на пръстите си,но искаше да е сигурен,че ще оцели така,че се концентрираше над мишената.Трябваше да получи похвала от учителя,ако го направи този път.Но накрая просто разклати глава докато се усмихваше,защото знаеше,че няма да успее но нямаше нищо лошо така,че спокойно пусна тетивата...

Първите две стрели се забиха в ствола на дървото, една до друга, почти на едно място. А втората беше няколко сантиметра от тях. На красивото лице на Леолин изгря една лека усмивка и тя каза:
- Опитай се да уцелиш точното място, където се заби първата стрела, която изстреля, със следващия си опит. Не бързай, отпусни мускулите си преди това, усети полъха и силата на вятъра, прецени отклонението на стрелата и нужната сила, с която трябва да опънеш тетивата. Пусни съзнанието си да полети с нея...
Майсторката знаеше, че ако успее, момчето вече ще владее Булзай техниката. Тя се изненада, че толкова много желае да види успеха му.

/Кай, опиши опита си и според РП-то ти ще успееш или не./

Кай кимна удобрително като остави лъка на земята и започна бавно и спокойно да протяга ръцете си за да отпусне мускулите им.Направи едно упражнение за отпускане на китките и пръстите на ръцете за всеки случай,защото пръстите на лявата му ръка се бяха вкочанили почти от постоянната болка и напрежение докато опъваше тетивата.След 1 минута на разпускане се почувства готов отново да хване лъка,а когато дланта му обхвана кожената повърхност на лъка усети прилив на адреналин и удоволствие.Една съвсем лека усмивка пробягна върху лицето му която не беше изобщо толкова студена както преди,но колко внезапно по появи,изчезна.С другата си ръка хвана една от стрелите които стояха все още нахвърляни около него,но когато погледна надолу видя и кочана със стрели които му беше донесла Леолин.Беше напълно забравил за него като се обърна към нея и с лек поклон каза съвсем искрено.
-Благодаря за напътствията и стрелите,Леолин.
После отново погледна към дървото напълно концентриран.Не се беше чувствал така преди,в подсъзнанието си не виждаше абсолютно нищо друго освен дървото и стрелата която държеше.Съвсем лекият повей на вятъра беше много по нежен от преди,но Кай го усещаше перфектно как гали лицето му.Чувстваше се напълно готов когато започна бавно да опъва тетивата все така гледащ към мишената си.1вата стрела която заби,точно там трябваше да е попадението и щеше да е.В ммента всичко зависеше от него така,че неможеше да си позволи провал.Онази студена усмивка дори беше изчезнала,защото цялото му тяло в момента се движеше като едно заедно с лъка без никакви други мисли или желания освен да бъдат едно цяло и да пожънат успех.Този път наистина опъваше тетивата много бавно,но след няколко секунди вече усещаше гъделичкащото усещане от перата които се допираха до бузата му.Изравни лъка така,че стрелата да е перфектна права линия по която да се спуска погледа му към мишената.Един последен път преглътна и си пое въздух.Знаеше траекторията на стрелата и вярваше,че ще се справи така,че просто отпусна пръстите си и рязко изтреля стрелата право към мишената й.

Стрелата полетя със свистене и се заби точно в първата стрела, като я раздели на две и зае нейното място. На лицето на Леолин се изписа удовлетворение и гордост, примесени с детска радост(xD). Дори не беше обърнала внимание, че новия й ученик я нарече по име преди малко.
- Перфектен изстрел... - каза тя и изведнъж осъзна, че не името на младежа. - Ъ...как се казваше?
Надяваше се да не е развалила тържествуващия му миг с този въпрос. xD

/Кай, научи умението Булзай, получаваш 15 Опит, 2 Атака и 2 Защита/

» Самотният храм насред дивата гора
» Обител на послушниците
» Горската Обител