Домоуправителката

Мигел Буони се почуди малко и започна да подозира някакви неща, но пък беше гладна доста, а и може би някое от сладките момиченца, за които се грижеше се беше сетила за нея. Тя се нахвърли на храната, като гледаше да не прави свинщини и се справяше добре, но по някое време усети, че главата й натежава и реши да я пльокне в храната и да поспи малко.

/Плана ти успя, Казуми-кун./

Казуми видя как бабичката заспа на бюрото си.Момчето влезна с леки крачки в общежитието и се доближи до домооправилката.Видя ,че е заспала дълбоко.Отделечи се от нея и се запъти към стаята която искаше да посети.

След 10 минути бързо ходене Казуми наи после стигна до женските общежития.Без изобщо да мисли отвори вратата рязко и влезна...
/Влад напиши какво става с общежитията бабето там ли е нападнато от ассасин ли е или там квото решиш,зада знам ас какво да направа.../

Домоуправителката го позна и се ядоса :
- Какво правиш тук по това време? Не знаеш ли, че Академията е в опасност. Бързо си отивай в общежитието. - каза жената.

Казуми видя че общежитието е в безопастност и тръгна.По пътя започна да мисли.Каде ти да отиде,по едно време се сети че архи-маистора каза че Султана и е изпратил елитни боици и все още не е изпратил армията си.Казуми се затича към академията зада се опита да я защити...

КАн дойде да се регистрира.

Домоуправителката се усмихна благо и й подаде един ключ с думите :
- В коридора на втория етаж има тоалетна и баня с топла вода по всяко време. Ако имаш някакви оплаквания или проблеми можеш да се обръщаш към мен. Важно правило е да не ми водиш мочета в стаята си!
После тя пак се усмихна на Кан.

-Правилото ми допада. Мразя противоположния пол.

Каза Кан като взе ключа и тръгна.

Кареи влезе

И получи ключ към общата стая на втория етаж.

Кареи благодари и тръгна към общата стая на втория етаж.

Момичето доиде и се огледа за домоуправилката като се облегна на една стена !! и зачака

Получи ключ, разбира се. Както и доста наставления да не си води гости от мъжки пол. Wink

МОмичето взе ключа като се замисли 4е не и харесва правилото !!!Тя вървеше по коридора замислена над темите които я мъчеха и тя си хареса една стая влезе и...

Адела влезе в стаята на домоуправителката. Тук трябваше да поиска ключ от стая, която от този ден щеше да нарича свой дом. С влизането в академията животът й се бе променил коренно, въпреки че весе още не го осъзнаваше. Със себе си момичето носеше клетка за птицата си, която разбира се, рядко използваше и неголяма чанта с дрехи. Домоуправителката изглеждаше мила и приветлива, а не като някоя стара стисната кръчмарка от родното селце на Адела. Тук щеше да й хареса, въпреки че щеше да може да се запознае само с момичета покрай спалните. Надяваше се все пак да си има съквартирантка, за да може да завърже някое ново приятелство. Девойката стигна до бюрото на домоуправителката и вежливо поздрави:
- Добър ден. Аз току що постъпих в академията и имам нужда от стая.

- О, добре дошла. - приветства я г-жа Буони и й подаде ключ към стаите на първия етаж, защото част от момичетата вече не живееха там и имаше място. - Имаш няколко съквартирантки. Надявам се ще се разбирате добре. Ако има някакви проблеми винаги можеш да се обърнеш към мен.

Лицето на момичето се разтегли в радостна усмивка, щом чу, че ще има съквартирантки и няма да си е съвсем самичка в академията.
- Благодаря. - Каза тя, взимайки си ключа от домоуправителката. - Довиждане. - Добави Адела и се запъти към стаята, където щеше да се настани.

Колапсо влезе, следвана от Шайло, и си поиска ключ.

Домоуправителката погледна леко стреснато пантерата, но после даде ключ на момичето(за който етаж искаш), обясни й, че има топла вода в банята на разположение по всяко време и че в момента спалните помещения служат за евакуация и може да ги намери за попренаселени. После й каза някакви правила, че не трябва да довежда момчета в стаята си и тръгна по задълженията си. Дори не я попита дали е ученичка в Академията.

Момичето взе ключа, погали пантерата по главата и тръгна с оверена крачка по стълбите, като оглеждаше внимателно всеки детайл на мястото, даже се загледа през един прозорец и видя разрухата, но дори окото й не мигна, тя беше вече свикнала на това.

Фейт дойде и се огледа

Домоуправителката я извика при себе си:
-Здравей,мила.-започна майчински жената-За ключ идваш,нали?-попита тя и момичето кимна.Жената изниза един от ключовете за втория етаж и каза:
-Е,заповядай,това е за стая на втория етаж,имаш си съквартирантки и има едно правило:
Момчета в общежитието не се водят!-разясни жената и подаде ключа на моичето,което се качи на втория етаж от общежитието

Момичето бавно влезна и се огледа...

Видя Домоуправителката и тя й каза:
- Здравей момиче! Заповядай ключ на 2-ят етаж! Има само 1 правило: Без момчета тук!- Продума й жената като й подаде един ключ за стая на 2-я етаж.

Момичето го взе благодари и тръгна