Кръчмата На Вечния Пламък

След кратка тиха разходка Пен Сор и Алан стигнаха до величествената таверна наречена "Кръчмата на Вечния Пламък" от детески години насам. Алан отвори врата от масивно дърво магически обкована с пламъци така че Пен Сор да може да влезе преди него . Настаниха се на една масичка в ъгъла и зачакаха някой да ги обслужи.
- Пен , малко ми е неловко да те попитам но всеоще немога да освоя Огнения Кръст , колкото и да се опитвам не се получава , да не би да има някаква тънкост която трябва да знам ? - попита с лек срам Алан.

Обстановката наистина беше много добра дървената масичка на която двамата седнаха бе изработена от финен дървен материал, а столовете бяха изработени от някакъв вид лек метал, но много здрав непознат за Алан. Пен ислуша думите на Алан и леко се усмихна след което каза.
-Ами неискам да те обидя, но ти дори не знаеш как да направиш пламък трябва да те обучи Майстор Алказам. /До като Пен говореше дойде млада сервитиорка с руси плитки и дълбоки пъстро зелени очи която ги попита.
-Какво ще желаете господа? /С лека чаровна усмивка. Пен погледна сервитиорката очите му се впиха в нея и той се усмихна и каза .
-Два билкови чайа ако може. /Момичето продължаваше да се усмихва записа поръчката на едно лисче след което отиде на някъде.
-Е какво мислиш по въпроса мислиш ли че си готов да започнеш сериозно обучение? /Пен Сор попита Алан и зачака отговор от момчето .

- По готов няма и да бъда Пен ... - каза леко нацупено Алан . Алан можеше да направи пламъчета да танцуват грубо околу ръцете му но нищо повече ... Доста време беше отделил в концентрацията си и върху молитвите към М'лаах .
- Дори бих добавил че нямам търпение да започна , но знаеш че преди да ме огледа комисията или одобрен маг - като теб самият, помисли си Алан - немога да се обучавам официално в техниките на манастира ...
Момичето се върна и с поднос на който бяха прилежно поставени две дървени чаши с силен дъх на билки .
- Това ли е всичко ? - попита момичето с усмивка на която може да завиди и слънцето .
- Да , засега ... - каза Алан който прекалено явно се беше зяпнал в нея .

-Ами тогава няма какво да чакаш. /Подхвърли Пен Сор.
-Отиди в Катедралата На Зараждащия Се Пламък. /С лека усмивка до като говореше Пен отпи от чашата си с чая и продължи да говори.
-Срещни се с Майстор Алаказам и той ще ти каже какво да правиш най-вероятно ще те обучи и в контрол над пламъците. /След като отпи още няколко пъти от чая той остави 200 златни монети на масата и каза.
-Аз ще тръгвам имам малко работа извън манастира тай че ти желая всичко хубаво и ще се видим някой ден скоро надявам се.


/Пиши в Катедралата На Зараждащия Се Пламък. Опиши как си стигнал до там и мислите си. /

Масивната врата обкована с железни бляскави като рубини пламъци се открехна с леко скърцане и от там влезна Алан.
Ханът "Кръчмата на Вечният Пламък" не беше от най-посещаваните помещения в Манастирът , но и присъстващи нелипсваха .
Алан премина през немалко маси и се настани на дългият бар на които бяха насядали търговци , пътници , монаси , магове , чираци и какви ли още не мъже и жени . Момчето седна на един стол който беше направен от невероятно лек но здрав метал с кръгла седалка и изчака някой да го обслужи.

Лир управителят на бара застана пред момчето. Вечно бялата му пристилка се беше разпрула върхо корема му той потърка леко мустака си и каза.
-А за вас господине да ви предложа нещо. /Усмихна се Лир и допълни.
-Чай или кафе? /След което зачака отговор от младежа.

Алан беше очаквал да го попитат какво желае но пък чай или кафе ..
Нямаше ли греано вино или ейл подправен с билки или сайдер аможе би ракия , но му предложиха чай или кафе ... Ех , какво да се прави /помисли си бегло Алан/ .
- Един чай моля , нека да е от най-хубавия който имаш , днес беше първият ми урок и трябва да отпразнувам наученото - каза радостно Алан и добави: -
- Ако може някой отпускащ , дяволски съм изморен .

-Тай и предположих все пак вие сте прекалено млад за по твърд алкохол.След секунда се връщам. /Каза усмихнато Лир и отиде на другия край на бара след няколко минути се върна с една голяма дървена чаша захлупена с малка дървена чинийка. Подаде чашата на Алан след което бръкна под бара и извади една голяма дървена кутия след като я отвори в нея имаше много разновидни чайове. Напъхани в малки хартиени пакетчета и разделени в клетки над всяка една клетка имаше написано името на чая.
-Ето изберете си които искате. /Усмихна се Лир.

Алан избра едно пакетче с надпис " Индердора " . И се замислки от каде е , какво означава и какво ще е на вкус . Впоследно време мислеше само за глупости . Трябваше да си изпива чая и да се върне в стаята си за да се наспи за да може да продължи с уроците . Уроците бяха най-важното нещо в живота му в момента , както и да разбере какво се беше случило на родителите му , но това вобще не го интересуваше в този етап . В таверната нямаше много чираци който познава , а неискаше да заговаря маговете , може да го сметнат за неоважение .
- Барман , може ли да наема стая ? - Се сети Алан .

Лир който бе в другия край на бара не чу какво казва младежа. Но явно Алан имаше касмет и помощничката на Лир дойде до него и му подаде едно ключе с дръжка на която се изобразяваше пламаче и каза.
-Заповядайте господине длъжни сте сто златни монети. /Усмихна се чаровно момичето.
-Стаята се намира в дъното на е онзи коридор третата врата в дясно./Тя посочи един от дългите коридори в кръчмата, но за изненада на Алан продължи да говори.
-Ако нямате в наличност може да измиете чиниите или тоалетните по ваш избор.

Алан извади 100 монети и благодари на момичето за любезността. Изпи чаят на 2 големи глътки , стана и тръгна към стаята си . Стаята се оказа приятна , еденично легло , прозорец , 2 стола , гардероб и един рафт на който прилежно бяха подредени разни книги и свитъци който Алан щеше до прочете някой път ... Алан остави меча си до леглото , просна се като труп и след мигове вече спеше дълбоко .

На следващата сутрин Алан се събуди свеж и отпочинал , готов за сутрешната си тренировка с меча която траеше 30 мин .Изми лицето си в умивалника и започна само основните неща , всепак нейскаше да се преоморява . Замах , Замах , Блок , Париране и Намушкване . Стаята беше някак си по просторна отколкото трябва да бъде , и това позволи скромната му тренировка с меча да бъде успешна .

След като свърши тренировката си , излезна от стаята , заключи я и прибра ключа в кисията си . Реши да хапне нещо и седна на една маса близо до бара , като изчака някой да го обслужи

След няколко мига пред Алан вече стоеше Хелиа Шин Сикях. Младо и прекрасно момиче което обичаше да помага на баща си Лир.
-Добро утро как спахте? / Отрони от устата си момичето и се усмихна леко след което продължи.
-Предполагам че сте гладен утрешното мению е яица на очи със свински бекон. /Отново се усмихна чаровно и изчака отговора на момчето.

- Спах като къпан . - отвърна Алан с усмивка .
- Толкова съм гладен че бих изял и коня си ако имах такъв , такаче да една порция яйца на очи ще ми дойдат доста добре а свинското ще ме зареди с нужната енергия за дена - шеговидно подхвърли Алан .
- Предлага те ли работа , защото нямам много пари а след занятията ще се налага да си копувам храна и да си плащам стаята .-попита Алан.

-След секунда ще ви донеса храната. /Усмихна се момичето и продължи да говори.
-А за работа колкото искате можете да миете чиний или да сервирате или пък да чистите тоалетните. /След тези думи момичето отиде на някаде. Пет-шест минути по-късно тя се върна с голяма чиния в нея имаше четри яица на очи и един голям къс сочно свинско месо.
-Приятна Закуска. /Пожела му момичето и се отегли.

Алан започна от яйцата , изяде 2 от тях а следтова за отрицателно време и с малко мляскане прекара и свинското месо което като че ли се топеше в устата. След като се нахрани Алан занесе чинията си на бара , благодари за храната остави всичките си налични пари и заяви на барманът че ако нестигат ще ги заработи по-късно. Алан се върна в стаята си и пооправи черното си лятно палто което беше направено от лек ленен материал и беше найстина удобно.Алан остави меча си в стаята , в тези уроци мечат беше абсолутно излишен , или по скоро ненужен . След това излезна заключи и поздрави барманът и дъщеря му напът към вратата

/Алан се запъти към Катедралата на Зараждащият се Огън/

Алан влезна през типично скърцащата врата от масивно дърво , поздрави барманът и леко се натъжи когато не видя лъчезарната му дъщеря , но това нямаше значение защото беше адски измурен от тренировката както физически така и психически . Влезна в стаята си с облекчение , свали налепналите по тялото му от пот дрехи и се изми на умивалника . След това навлече спалните си дрехи който носеше в вързопа си и изпра дрехите с който беше облечен през деня. Следкато ги просна на столовете който постави до прозореца се обърна към леглото си и видя мечът които беше прибран в канията ... Мечът му напомняше за предишния си начин на живот , за берсерките , за учителите му . Затова той вдигна меча , изкара го от канията и започна да тренира техники както и атакуващи така и защитни . След час здрава тренировка , неможеше да си чувства ръцете и реши да се откаже от тренировката с меч този ден . Пусна меча на пода , грохна на леглото и изпадна в дълбок сън .

Докато Алан спеше на вратата му се почука, но явно момчето е било доста изморено от вчерашната тренировка и не е чуло какво става отвън. Няколко часа по-късно отново му се почука на вратата и пак нищо. Ден по-късно Лир Шин строши врата която падна на земята и се счупи на парченца. Миг по-късно една кофа с ледена вода заля Алан.
-Ставай момче проспа си живота длъжен си ми петдесет златни монети за стаята и вратата. /Отрони сухо Лир Шин.

- Кой , Какво , Каде , Защо ?!?!?!??! - Започна да разпитва стресирано Алан.
Алан беше санувал странни сънища за някакво момиче което като че ли се опитваше да го изпече с огнени топки .
- А , ти ли си Лир ? Какво има , защо ме будиш ???? - Изрече сънено Алан с недуомение.

-Решихме че си умрял и за това строших вратата за да те изгоня от стаята времето ти изтече. /Лир говореше спокойно и се усмихваше както винаги.
-Сега си ми длъжен петдесет злато ако нямаш ще миеш чинийте. /Отвърна Шин заплашително.

Алан помоли Лир са се обърни , нахлузи панталоните и навлече сакото си който вече бяха изсъхнали на столовете до прозореца. Извади кесията която беше скрил между свитъците и извади от нея 50 златни монети и го подаде бързичко на Лир.
-Заповядай ... - изрече с неприязън Алан.
След това Лир напусна но каза на Алан да изчака защото щели да дойдат 2 момчета да сложат нова врата ... Алан използва времето за да зашие дрехите си и да оправи стаята. Когато момчетата си свършиха работата и сложиха нова врата Алан им върна стария ключ а те му дадоха нов.
- И да внимаваш момче , тези врати не са безплатни . - каза едното момче което не беше по възрастно от Алан но явно нямаше навика да се отнася с каквото и да било уважение към хората .
След като целия цирк свърши Алан излезе от стаята си и я заключи.Без да поглежда към бара поздрави за збогом и излезна от ханът към улиците.

Минута по късно след като Мейс извика Лир той дойде. Както винаги с голямата си усмивка на лицето които очертаваха скулите му.
-Извинявам се за закъснението моадмазел какво ще желаете? /каза Сикях и зачака отговора на младата дама. През това време момичето което обслужваше цялата зала влзена в една странична и извика помошничката си.

-Мммм изглеждате ми изморена чая от хейгон би ви успокоил. За стаята ами тя се плаща ежедневно по 50 злато за нея плюс което получавате безплатна закуска. /барманът се отдалечи и момент по-късно се върна с голяма дървена чаша върху която имаше дървена чинийка. Двете бяха гравирани с лика на М'лаах на чинийката имаше малка хартиена опаковка която съдържаше чай. Бармана се усмихна и каза.
-А ще наемете ли стая ?