Катедралата На Зараждащият Се Пламък

-Нека пробваме Огнена броня тогава . - каза омърлушено Алан . - Изглежда да е някак си по лесно . - поне нетрвябва да убивам някой ... помисли си Алан с тъга ...
-Какво ще кажете подходящо ли е ?

-Разбира се с радост ще те науча на това умение. /Каза Алказам и се усмихна.
-Гледай внимателно. /Алказам отстъпи в страни и просто застана по средата на залата. Затвори очите си и се концентрира няколко мига по-късно вдигна ръцете и ги протегна в страни. Още няколко мига по-късно той ги плесна една в друга и цялото му тяло избухна в пламъци. Само ръцете му се виждаха, а тялото продъжаваше да гори неспирно. Пламъците танцуваха по него сякаш гореше гора в топал летен ден. Ръцете му продължаваха да бъдат пред него и започнаха да мърдат. По точно пръстите му се размърдаха сякаш свиреше на пиано. Свиреше ли свиреше цяла песен в един миг ръцете му пак плеснаха. Пламъците се изпариха, а на тялото му имаше броня на която и най-великия Инквизитор можеше да завиди. Бронята сякаш бе изградена от чиста пиро енергия с леко червен цвят. Покриваше почти цялото му тяло с изключение на ръцете му. Той щтракна с пръст и тя се изпари и се приближи към Алан с думите.
-Е момче ... това е Огнената Броня. /Каза Алказам и се усмихна.
-Етап Едно когато си протегнеш ръцете на пред концентрирваш всяка точка от тялото с изключение на ръцете концентрирваш се в това да запалиш тялото си. Твоете огниове немогат да наранят тялото ти. Етап Две след като избухнеш в пламъци и започнеш да мърдаш пръстите си. В съшност свързваш огъня по тялото си с невидими пиро нишки,а пръстите ти изработват бронята колкото по-бързо го направиш толкова по хубаво ще изглежда. /Леко потърка главата си майстора сякаш го болеше.
-Е хайде опитай и ти.


/Опиши Опита Си./

-Алан се изненада от изящността и беше сигурен че бронята беше готова до понесе поражения съвсем като истинска броня . Алан затвори очи , концентрира се , прочисти ума си от миналите опити и създате пламъкът който беше толкова нужен в тези ситуаций . Обвзе го едно спокойствие което не беше изпитвал досега . Момчето концентрира енергийния източник в ядрото на енергииното си ядро и разпредеди енергията по цялото си тяло . След това протегна ръце настрани и закрепи инергийните нишки за дланите и пръстите си . Обтегна ръцете напред и всички енергиини нишки се стегнаха по - близо една до друга . Огнената енергия го обгръщаше като сияние или по точно го правеше като фенер . Алан неможеше да види пламъците който излизаха от тялото , защото беше затворил очите си за да повиши концентрацията си . Но ги усещаше по енергийните си канали . След това Алан плесна ръцете си и започна да свързва обтегнатите енергиини нишки и така да създава бронята . Дюспехи , нараменници , пласт по пласт всичко се обтегваше и ставаше реалност . Ризница . Алан спридаше нишките и ги оформяше в брони който да могат да го защитят при евентуална заплаха . Не отдаваше важност на изящност и красота , а по - скоро на здравина и практичност . Външния вид за Алан винаги беше на второ място пред качеството . Пръстите мимически хареха във въздуха и Алан изпипваше последните детайли , след като резултата му хареса Алан отвори очи и плесна с ръце ......

-Добре се справи момче, но това ти отне ужасно много време. Ако беше в истинска битка да са те убили поне два пъти до сега. /Каза Алказам и се почеса по брадата.
-Хмм добре ще го направим така искам да се запалиш целия и да приготвиш пиро нишките след което чакай моите инструкций.

Алан затвори очи , съзредоточи цялата си енергия в центъра . Тялото му се изпълни с енергия която запулсира в него и извън него с огнени езици и червеникаво сияние обгърна аурата му . Енергията се разпределяше по торса му към гърдите и се втвърдяваше в нишки който се умотаваха една в друга . Алан предцени че е вложил достатъчно енергия защото светеше като фар в астралния свят, добре че майстор Алаказам никога неоставяше помощението незащитено от очи и уши и освен присъстващите в помещението , никой маг отвън него неможеше да различи дали в него се мият чиний с магия или се приготвя сплит който да порази небесата . Алан се задоволи от отделената енергия , стабилизира бошуващата и сила доколкото можа и зачака инструкцийте на Майстор Алаказам.

-Сега започни плавна изработка на бронята. /Каза Алказам.
-Всяка нишка е от много голямо значение концентрирвай го на шеснадесет реда по четиредесет и осем нишки на ред. /Алказам леко се усмихна и продължи да говори.
-Не губи време трябва да го направиш възможно най-бързо.

Алан не се стресна , нищо сложно , трябваше да го запреде така , че да е устойчиво на удари , изящността не беше от значение , а провалат не беше опция . Алан си представи нишките които напречно и надлъжно се задържаха върху торса му . Той започна да ги прида , както му беше казал Алаказам . Първи ред , Втори ред , важна беше здравината , прекалено малко и няма да е достатъчно , Трети ред , Четвърти ред , прекалено много и няма да е практична , Пети ред , Шести ред , прекалено тежка и нямаше да е ефективна , Седми ред , Осми ред , прекалено лека и щеше да бъде лесно пробиваема , Девети ред , Десети ред , а от това можеше да зависи живота му . Алан довърши редовете и започна да извива нишките по тях . Четирси и Осем нишки , ните една повече , нито една по малко , това беше указанието на Алаказам . Нишките , впредени и усукани за издръжливост в шестнайсет реда . Пръстите на рацете започнаха да го болят от мимиките . Алан се средоточи , довърши вида на бронята в умът си , пресна с ръце и отвори очи за да види резултата

-Добре се справяш момче. /Каза Алказам и се усмихна.
-Е сега искам да направиш всичко това в комбинация за да успееш с умението си. /Майстора се почеса по брадата и зачака да види какво ще направи младежа.

Алан се съсредоточи , въздигна пламакът в съзнанието си и збута в него всички емоций . Концентрира енергията си в гърдите , приготви всички нишки който трябваше да послужат за направата на бронята и ги свърза към пръстите на дланите си . След това разпери ръце при което целият избухна в пламъци защото нишките се обтегнаха . Алан нямаше време за губене , в реални условия тази способност можеше да му спаси живота . Момчето започна мимически да си помага с пръстите си и да заприда нишките по гърдите и гърба в редове . Осем Редове отпред и Осем редове отзад с по читирдесет и осем нишки в всеки ред , връзките между редовете също бяха направени от нишки , а връзкате между предната и задната част беше от чиста пиро енергия . Пръстите шареха във въздуха , а нишките се запридаха по него . Пламъкът който излизаше от тялото му беше нещо като ефект от обтягането , завихрянето и запридането на самите нишки . Когато запридането беше факт , Алан плесна с ръце и отвори очи .

-Хохохохо. /Алан чу смехът на майстор Алказам който почти бе паднал на земята и той се зачуди какво ли е толкова смешно. След което погледна бронята си която бе розова на цветчета. Двамата с Алказам започнаха да се смеят няколко мига по-късно бронята изчезна, а учителя на момчето се приближи кън него с думите.
-Е хохохо това беше добро момче взимаш умението честито сега отиди си почини.


/Получаваш 6магическа атака 3магическа защита 1 защита и 20 опит./

С Голям Смях Алан излезе от катедралата и се запъти към ковачницата на майстор Гошал . Алан не беше изморен , никак даже . Това умение не напрягаше мислите , нито физическа сила а въображението и малко пръстите .. Алан излезе от катедралата задоволен и обкчен че не уби клетият човечец

-А какво става? /Сопна се Алказам очуден от виковете по край него. След като разтърка очите си и фокусира Мейс той леко се усмихна и се отпусна.
-А вие ли сте биа млада госпожице с какво мога да ви помогна днес може би искате да ви науча на нещо? /Въпреки че беше сънен звучеше много енергичен.

-Ахх това няма да е много лесно госпожице надявам се че сте се подготвили много добре върху това което искате да научите. /Каза Алказам с доста сериозен глас от който Мейс я побиха тръпки. Самият глас отекна из стаята правейки го да изглежда още по могъщ и велик. Явно това рано събуждане не бе на добре за майстора.
-Сега наблюдавай ме какво правя. /Той се изправи от стола си и тръгна към центъра на залата. Застана там и стоеше. Стоеше и не мърдаше сякаш бе статуя. Всичко проблесна пред госпожицата за миг. Главата му която бе наведена се вдигна очите му горяха. След което вдигна едната си ръка и стисна юмрука си. Миг дори за части от мигът ръката му се разбъна и в нея имаше пламъци които паднаха на земята след като той замахна с ръката си. Пред него се образува нещо подобно на малко огнище. Той започна да размята ръката си като диригент оправляващ цял симфоничен оркестър от нея продължаваха да изпадват пламъци. До момента в който една огромна стена се изправи пред Майстора. Пламъците бяха толкова силни че на Мейс и стана ужасно топло въпреки че бе на повече от двадесет стъпки от стената.
-Е това е Огнена Стена госпожице Мейс. /Каза Алказам и за миг тя се изпари толкова бързо колкото и бе дошла.
-Тайната на умението е концентрацията ти колкото по бързо толкова по добре. Хайде сега опитай и ти да направиш стената. /Каза Алказам с усмивка на лицето си.

Мейс успя данаправи стената, но майсторат и Алказам не изглеждаше доволен. Той разруши стената и и се приближи към нея с думите.
-Госпожице добрсе справяте, но не влагате достатъчно магическа енергия във вашето умение. Пламъците трябва да капят от вашите ръце за да успеете с това което искате да постигнете.

Този път стената бе по-малка и от предишния път. Майстор Алказам се бе усмихнал до уши явно му бе забавно да гледа малката Мейс как се мъчеше.
-Е не виждам твоята концентрация опитай отново този път се концентрирай върху всеки един детайл койото трябва да изработиш. Енергията която владееш трябва да е концентрирана изцяло в ръката ти.

Стената лумна и изгря като коледна елха беше голяма и величествена. Почти толкова красива колкото на Алказам, но самият факт че стената на Мейс се доближава до тази на майстора трябва да говори сам за себеси. Алказам махна с ръка и с някаква страна магия изгаси пламъците след което се приближи към младата дама и каза.
-Браво прекрасно изпълнение госпожице.


/Получаваш умение Огнена Стена както и 5 магическа атака 4 магическа защита и 1 защита +20 опит./

- Отиди да си починеш момиче . За днес толкова е предостатъчно . Иди пий един чай , отпусни се , справи се чудесно днес , но не се възгордавай . Имаш още много път докато наденеш робата на пиро маг . - И с тези думи майстор Алаказам се върна на бюрото си и разгърна един свитък пред себе си . Мейс го погледна докато си тръгваше и осъзна , учителят спеше с отворени очи . Явно Алаказам може да заспи навсякъде , по всяко време , както си пожелае . ~ Сигурно е нов вид медитация ~ помисли си Мейс докато излизаше от Катедралата на Зараждащият се Пламък .