Улиците

Големи, обширни улици, пълни с много хора и търговци, идващи от северните градове и селища. Пазарът, който се простира из улиците е богат на диаманти и кожи, внасяни от Демерион и Сейнол. Няколкото магазина, които се намират из тях, както и таверната, са богато обзаведени, заради търговската дейност на града.

Куран пристигна уморен и капнал но бе останал без дъх щом видя множеството търговци какви ли не неща видя.Куран тръгна бавно за да може да се наслади на всичко поспираше се тук и таме той не бе виждал толкова много търговци на едно място.Някой от тях му предлагах стоки на половин цена и даже на четвърт но Куран бе умен разбираше че някой от тези неща са фалшиви трудно се намираха честни търговци но не бе рядкост.Куран реши да влезне във една кръчма седна......Отпочина и изпи една студена напитка.Той бе попитал накъде е първичната НИРВАНА

-Ех какво се случи със Коил чудно какво толкова му прошепнаха ? Несъмнено нещо важно ще е но какво ли е ? Един доста странен ден за мен.Нищо така и така съм на улиците нека да си купя нещо.
След мисълта си Куран започна бавно да се разхожда.Разглеждаше и се луташе из просторните улици.Той се спря на едно малко магазинче за кожени обувки,Куран бавно влезе и разгледа.Един нисък старец попита момчето -Какво ще обичате.
-Ето този чифт .Старият човечец извади бавно и внимателно подаде ги на момчето.....

-Петдесет злато момче. /Каза стареца, а Куран бръкна в кисийката си и му подаде петдесет злато. След което продължи по пътя за кръчмата защото Коил явно нямаше да може да го обучи днес. До като вървеше Кирае усети страно присъствие зад него и реши да свие в една малка уличка за да види кой го следи. След като сви в уличката той се обърна, но зад него имаше една голяма стена. Която не би трябвало да е там Куран се обърна на пред и в този момент падна голяма червена гръмотевица точно пред момчето което притвори очите си от светлината. Когато всичко отихна той ги отвори и видя мъж. Мъж в черна роба гравирана с голям червен петнаграм на гърдите от който капеше кръв. Куран гледаше човека пред него с изумление и незнаеше какво да каже. Мъжът престъпи на пред две крачки след което се изпари Кирае се огледа наоколо. Тогава усети че мъжът се е телепортирал до него и му прошепна.
-Извинявай но ти си до тук. /Зениците на очите на Курае се присвиха и той започна да терпере. Той понечи да замахне към мъжа, но той пак се бе изпарил. Миг по-късно пред него се появи същия мъж, но този път държеше огромна огнена коса. Косата бе като илюзия, но много добра илюзия всеки един детайл по нея бе изпипан. Въпреки това бе огнена коса мъжът се усмихна и каза.
-Аз Съм Португас.Д.Асе или познат като Огненият Император. М'лаах иска твоята глава. / След което мъжът се изпари и се появи пред Куран с плавно движение отсече главата му. Кръвта започна да плиска наоколо, а Португас я манипулирваше с нея направи един голям петнаграм и изрече няколко думи. При което от пентаграма се издигна един огромен огнен пилар докосващ небесата. Огненият Император стъпи в пилара и се изпари както и бе дошъл заедно с главата на Куран Кирае.


/Извинявай приятелю, но ти дадох шанс. Шанс да си поправиш грешките ти него направи. Имаш възможност да си направиш нов герой с +300 злато бонус от мен, но ако продължиш по същия път ще стане същото./

Бар'Ото стигна до Нирвана, града към , който го бе упътил стария Рем.
-Сега трябва да потърся Великия Учител......само, че си нямам на идея кой е той или къде да го търся-каза си Бар'Ото, докато минаваше покрай многобройните сергии и продавачи. Хората му правеха път, дали заради фигурата му или заради огромния пес който го следваше по петите, но той минаваше между хората лесно а не както другите, облечени в жълто зелено или светло кафяво хора.
- Прекалено е топло, не мислиш ли Бар'Оне?- промърмори си момчето.
Кучето просто провеси езика си още по-надолу.
По това време пред тях изникна сграда. Уникална. Не виждан досега шедьовър на строителното изкуство, поне от младежа. Докато стоеше на едно място и се възхищаваше на сградата, Бар"Ото дочу глас:
-Заповядайте, заповядайте в таверната на Нирвана елате и опитайте нашите разхладителни напитки.......
Това стигаше на младежа, и той се запъти към входа на Таверната


/можеш да продължиш, а мога и аз да продължа ...../

Младият монах влезе в Таверната , а кучето му го последва. Щом прекрачи през богато орнаментираната врата, монахът реши да не се набива на очи и реши да седне, на една от по-отдалечените маси, в ъгъла срещу вратата и от там вече да се впечатлява и удивлява. Пътем забеляза огромния човек, който явно въртеше Таверната, както и двете момичета , които му помагаха. Бар'Ото седна на масата, която си бе избрал, и се огледа. Кучето седна в краката му и като че ли, задрема. Докато се усети, чернокосото момиче дойде при него.
-Добър ден, аз съм Гая. Какво ще желаете, нещо разхладително за пийване или може би нещо за хапване? - попита момичето с най-наситено сините очи които младия монах бе виждал. Без да сваля качулата си, Бар'Ото, каза:
-Нещо за пиене би било добре, по ваш избор, ако обичате. И малко вода за кучето, моля
Момичето, се засмя и тръгна към големия мъж, който подсушаваше дървени чаши. Младежът се огледа, внимателно и забеляза, че Таверната всъщност не е толкова голяма колкото му се струваше отвън. Имаше около 40- 50 места, но сега, имаше по-малко от десетина човека. Изключително красива от вътре, така както и отвън, Таверната продължаваше да впечатлява момчето.
-Пет злато, ако обичаш!
Бар'Ото се стресна. Това бе гласът на Гая, която ми подаваше голям бокал, пълен с някаква димяща течност.
-Това е "Мразовит дъх", напитка, която ще ви разхлади, пък и поразвесели малко- каза с насмешка момичето, докато слагаше пред песа някаква купа с вода.
-За първи път влизате в нашата Таверна нали? Не се притеснявайте всички изглеждат стъписани, но ако не ми платите Денисий ще ви се разсърди - казвайки това, тя погледна към здравеняка, който продължаваше да търка чашите.
-Пък ми се харесваш, страннико, жалко ще бъде ако Денисий реши да ти се порадва.
-Ето - каза монахът подавайки 5 жълтици,- Ето и за теб и Денисий по една, за да не ми се радвате толкова.
- И благодаря за питието- каза малко по-високо за да го чуе отдалечаващата се Гая.
Отпивайки от течността, която бе толкова студена, че все едно изгори гърлото му, Бар"ото продължи да се наслаждава на Таверната, да гледа и слуша и просто да чака за да мине жегата отвън и да мине времето. Имаше да убие няколко часа.

Бар"ото отвиаше от чашата осещането от напитката бе прекрасно. Сервитйорката която се бе закачила с него бе седнала на бара и го наблюдаваше. Явно наистина му бе харесала. Няколко минути по късно кучето му се размърда и отпи няколко лакомни глътки от паничката с вода. До като младият монах го наблюдаваше усети че някой се е преближил пред него. Вдигна поглед и вида мъж в зелена роба на гърдите му бе изобразен знакът на Първичната Нирвана. Манастирът който Бар"ото търсеше. Мъжът бе на средна възраст около 20-25-30 годишен с черна дълга коса. Очите му бяха пъстри и дълбоки младият монах имаше чуство че потъва в тях до като ги гледаше. Най сетне той проговори.
-Добър ден извинявам се за натрапването ми, но мисля че искате да приседна при вас.

Бар"Ото свали погледа си от чернокосия монах и каса:
-Заповядайте, седнете и моля Ви, кажете ми защо мислите така? - каза момчето . Монахът седна на масата и се загледа в Бар'Ото, явно го преценяваше. Момчето си помисли, нека да каже какво иска от мен, все пак Бар'Он не даде никаква реакция освен да подуши този зелен монах. Той притежава знакът на първичната Нирвана, но недоверчив по природа, Бар'Ото, реши да изчака непознатия да се разкрие и реши да го предразположи.
-Аз съм Бар'Ото, искате ли нещо за пиене? - попита той монаха, който се сепна от нещо и погледна момчето като че ли с други очи.

-Не благодаря. /Отвърна мъжът гласът му бе хладен и топъл. Барт'Ото неможеше да го приведе към нищо друго което бе чувал преди.
-Рем ми каза че ще дойдеш./Отвърна той младият монах се ококоли. Рем е бил тук, но кога?? Какво иска този човек от мен??? какво е казал Рем ??? В главата на младото момче затанцуваха стотици въпроси без отговори.
-Рем дойде каза че ще те изпрати при нас. След като си довършиш питието излез отвън ще те отведа при учителя. /Мъжът се изправи и излезна от таверната.

/Пиши в Първичната нирвана опиши пътят ти до там разговора с непознатия човек и запознанстовот с майстора. /

Нирвана градът на сопкойствието . Нирвана бе единственият или както други казваха клан в Шелтър който не се бореше да владее Шелтър , а да запази териториите си . Нирванските хора бяха може би едни от най - спокойните из Шелтър ето дори и главната улица на която се разполагат стотици магазини и таверни , ни никаде не се чуваше продавач да подвиква да купите от неговата стока . Една жена която бе излязла на пазар още на разсъмване си купуваше хляд от кучешка смокиня ( Кучешката смукиня беше нещо между плод и трева в летните месеци на връхчетата излизат пъпчици в които има месо . А през останалото време това растение бе перфектно за смиляне и превръщане в брашно самата му текстура бе ужасно приятна , а хлябът бе един от най-скъпите в Нирвана ) . Една камбана удари три пъти това бе знак за смяна на стражите скоро улиците щяха да се залеят с хора . След няколко часа когато слънцето бе изгряло и народа живна из улиците като ято керпити ( Керпитите бяха един от най - малките представители на семейсто птици , но броиките в които се движеха бяха много опасни . Всяка година по около десетина души бяха убивани от керпити , а после дори неможеше да се разпознае трупът те го оглозгваха до кокъл ) . Някъде в централните улици в един магазин за бижута една млада госпожица се пазареше с продавача за цената на угралица от зъби на тесногърдо зъбато кукумифче ( Кукумифчето бе голямо колкото куче животно , но стотици пъти по опасно от него . Зъбите и костите му бяха едни от съкровищата на Нирванската област . Зъбите както и цялата костна структура на това животно бяха цени защото по тях израствваха скъпоцени камани при мъжките облачен сапфир , а при женските сърцевиден рубин . Но бяха голяма рядкост често се намираха в пещери идълбани от тях в земята , а отбранителната им система бе сложна и страховита . Когато са застрашени тялото им произвежда огромно количество калций който помага за разтеж на костите им , а после ги изстрелваха със скороста на светлината . Разполагаха и с други защити като отрова която разяждаше почти всеки един метал намерен в нирвана . Често използваха отровата с зъбите които изстрелваха , а в последен стадий точно преди да умрат изстрелваха всяка една костичка в тялото си . Хората които преследваха тези видове често правеха клопки като изпраавяха кукумифчето срещу керпити битките бяха ужасяващи , а понякога и самите ловци загиваха ) . Там където се свързваха двете главни улици имаше огромен фонтан на четири етажа изграден от лунен камък ( Луният камък който се добиваше в близост до Нирвана имаше уникални способности при различен етап на луната той си променя цвета ) . Около фонтана имаше пейки за отпочивка на минувачите . Една жена с децата си седеше на хубаво изработена пейка от милорин ( рядък и опасен вид дърво който в сърцевината си съдържаше мека и гладка като коприна дървесина ) до фонтана пък медитираше един от войните на нирвана покрит изцяло с кафява роба от гигантски лисугер . От някъде полетя малък камък който целеше да удари левият му крак . С бързо движение той се изправи с лицето на долу върху ученическият си прът , а от далече се чу смях .
- Хахаха станал си по - пъргав от както започна обучението ти братле скоро ще ме надминеш . / С усмивка на лицето каза един мъж с кафява коса и очи и леко атлетично тяло който бе облечен в синя роба и носеше един прът почти същия като на момчето което опита да уцели.
-А ти си същият шегаджия братко Серкил . / Каза момчето с усмивка .
-Е как вървят тренировките ? Подочу че ще те повишът в ранг . А си само от месец тук много си добър явно . /Каза Серкил.
-Ами обучението не е по сложно от нашите игри когато бяхме малки въпреки че сега учителят не спира да хвали моите умения и пъргавост казва че съм "Генесис"
-А знаеш ли какво означава това ? / Хлапето се замисли за миг .
-Каквото и да е няма да ми помогне в тренировките трябва да се връщам и да докладвам на учителя си братко Серкил . / Хлапето се поклони пред брат си и затича към учебните помещения .
-Ех все същият си е , но войната няма да му убегне и на него . /Каза Серкил и се запъти към стените на гарда защото бе време да смени колегата си в пазенето на града . По пътя си мислеше за това което бе казал брат му "Генесис" не звучеше добре сигорно щеше да му донесе куп неприятности .