Бренов остана безмълвен за един кратък миг, после отвърна кратко.
- Приемам предложението ти, Асе. - усмивка изгря на измореното лице на лорда. В тъмните му очи грееше свиреп блясък. - До този момент си мислех, че съм останал съвсем сам. Шелтър се оказа проклето място след като мечтата на всички стана реалност. Някогашното величие на империята сега събира прах в нечий ъгъл като стара вехтория. Знамето на тиранина жадува за ласката на ветровете. Ела с мен.
Асе се изправи и последва лорда. Думите му го бяха заинтригували. Значи Мариъс Бренов не беше паднал под влиянието на жаждата за власт като мнозина други. Интересно. Вместо да се опитва да обедини всички под Лорионска власт и да стане новият император, той бленуваше за друго.
Бренов и Огненият император излязоха от солариума и поеха нагоре по широките вити стъпала към най-високите етажи на сивият замък. Прозорците бяха нарядко и се редуваха с амбразури. Прислугата, която срещаха се кланяше учтиво и продължаваше дискретно да изпълнява задълженията си. Не след дълго двамата се озоваха пред тясна дървена врата. Лордът извади семпъл ключ от вътрешен джоб на палтото си и отключи. Двамата влязоха в мълчание. Въздухът бе задушен и прашен, миришеше на застояло. Прозорци нямаше, но един кристален орб излъчваше мека синкава светлина и Асе успя да различи части от вътрешността на стаята.
- Таванско помещение? - попита той, почти изненадан.
- Абсолютно, но също така и...съкровищница за някоя по-специфични предмети.
Асе вече бе доловил магиката, която обитаваше залата. Бе пълно с капани. Стаята бе огромна и пълна с кашони, сандъци, ковчежета и дори цели гардероби.
- Следвай ме плътно и най-добре не докосвай нищо, дори аз не знам свойствата на някои от предметите. - каза Мариъс и поведе Асе към един черен махагонов сандък. С помощта на друг ключ, той отвори капака и Асе погледна вътре. Имаше само два предмета. Черно знаме, на което бе бродиран сребърен дракон с разперени криле, чиято опашка се увиваше около тялото и почти стигаше до зеещата паст на звяра. Другият бе меч, по-точно катана, прибрана в черна кожена ножница без украси. От мечът се излъчваше толкова гъста и негостоприемна аура, че повечето хора щяха да припаднат изложени само на няколко минути облъчване. За щастие, нито Асе, нито Бренов бяха като повечето.
/Свободно РП. Ако имаш желание можеш да опишеш впечатленията си или ако желаеш можеш да добавиш само няколко кратки коментара и да ме оставиш да продължа, изборът е твой./