Слухове Из Шелтър

Тук ще постваме с Влад каде какво кога се е случило из Шелтър

Хората говорят че кметът на Демерион изнесъл реч пред жителите на града за да ги вдъхнови за идващата битка.

Ние сме синовете на северните ледове. Хилядолетия на ред обикаляме и воюваме за теб. Ти който някога бе човек ти който потресе нашето племе ти който ни даде сили да се изправим и да се бием. Ние сме синовете на бъдещият печат прикрити от северните ветрове идваме. Корабите ни носят твоята слава. Битката започва ние налитаме като глутница вълци гората гори. Не показваме никакъв толеранс или лоялност всички са равни всички сте мръсни животни които ще умрете. Щитове разбити трупове измити от дъжда. Дъжда от кръв който то донесе животните избити телата им покрити кръвта тече като река в огнйовете на страста. Инвазията ни продължава и прославява твоето име твоят юмрук ни даде силите. Яздейки из планини и гори унщожаваме всичко наред ние сме твоите синове. Макар да бе роден като човек ти се издигна биеше се неспирно немирно кръвта ти плискаше по бойното поле. Но ти неспря воден от яроста и страста да убиваше да отрежеш нечия глава. Да откъснеш нечий крак или ръка брадвата ти извита винаги покрита с вражеската кръв. Най-накрая дойде деня в който ти напусна тялото си на бойното поле носейки славата за твоите дела. Издигна се в небесата и продължи битката. Днес гледаш над нас кръвавата луна е твоето око изпълващо на длъж и шир. Кръвта по дланите ни е твоя телата и душите ни са твой когато умрем се присъеденяваме към теб и ще се бием за теб вовеки веков. Тълпата на около мълчеше до като Шепър Оз Шилд говореше. Гласът му изпълваше целия град зградите и телата душите и нещата всичко бе затаило дъх да чуе думите на великия водач. Заобиколен от своите генерали на града.

Според мълвата Инквизитор Харлайл Гараден събира доброволци за еранда, която му е била пратена като видение по време на молитвите му. Този съвсем стандартен слух се доукрасява с това, че според думите на изтъкнатият инквизитор доброволците не е задължително да са вярващи, тъй като самият Анил'Те не е поставил това изискване във видението му. Това е достатъчно мълвата да се разпростре бързо из Шелтър и да е една от най-пиперливите клюки в кръчмите вечер. Друг интересен факт е наградата, която е опростяване на всякакъв вид грях, който дадена личност е натрупвала, две хиляди жълтици и предмет по избор от оръжейната на Катедралата на Светлината. Естеството на мисията обаче, остава в сянка. Според някои това е мисия за изгаряне на вещици, според други - за залавяне на некромант, върлуващ на територията на Утопия и опитващ се да възроди Принца на мрака, Вайл I. Според трети - това просто е измислици, целяща да подмами "неверниците" в Утопия и нейните символични клади.
Лорд Инквизитор Гарадан може да бъде открит в Палатата на Инквизицията в Катедралата на Светлината(Утопия).

Из Шелтър се носят слухове че Демерион е изпратил дипломат. Мисията на който е да преговаря съюз между Манастира На Вечния Пламък и Демерион. Ако съюзът бъде сключен ще бъде спестено голямо кръвопролитие, но Демерионците няма да приемат отказа и ще сринат манастира. От своя страна Манастирът отрича всякакви такива слухове, но се носи още един който е много по странен. Слухът че един от най-вишите генерали на Млаах е пра пра дядо на един от побойниците в Демерион. Шансът за премирие между двата града се увеличава. Самият бог на разрухата Олаф е задвижил нещата около Демерион. Носи се слух че легендата за окото се е збъднала и над Демерион е изгряло Окото На Олаф. Легендата разказва за това че Окото На Олаф е самият замък на бога. Когато той се изпълни с кръв всички берсекари ще получат невиждани сили и ще превземат Шелтър.


Окото На Олаф.

От записки на Акачино Но Хелио:

Открих стренен камък на брегът ни в близост до кулата. Прилича на тридесет и осем каратов диамант. Но отличаващ се по-много причини от диаманта това нещо сменя цвета си. Предимно лилав и черен. Вътрешноста му сякаш е голям облак.


Ден Втори:

Открих как е достигнал този диамант до тук. Кораб се бе разбил в близките скали. Целият екипаж е умрял, но според един от нашите учени пазажерите на кораба са се избили взаимно. Това ме води на извода че това нещо явно е последното нещо от този кораб. Дори незнаем от каде е дошъл, но частите му бяха на половината крайбрежие.

Ден Трети:

Кристалът ме побърква когато съм близо до него усещам някаква омраза неопределена, но я усещам как се прокрадва в душата ми. Жажда за кръв изпълва гърлото ми незнам колко време ще мога да се противопоставям на него. Трябва да го разруша.

Ден Четвърти:

Един от учениците ми бе намерен мъртъв. Казват че се е самоубил, но самият начин е много брутален пръснал си е главата с Въдушно Острие. Целия коридор бе покрит с останки от главата и част от тялото му. Този камък той .... незнам той ме подлужда побърква.

Ден Пети:

Бях в библиотеката цяла нощ и част от деня в търсене на начин да уничтожа този кристал. Намерих древно описани с много малко ифнормация за него. Диамантът На Лъжите бе името му. Използван за залъгване на противническата армия и самоуничтожаването и. Намерих и начи да го раруша ....

Цитат от книгата Войните На Лъжите: "Диамантът На Лъжите високо ценен от някой и проклинан от други. Откривателите му казват че от небето паднал кораб, а от него този диамант. Структурата му е непозната на нас за пръв път виждаме такова нещо. Способностите му са огроми масивни и опустошаващи. Хора които прекарат няколко дена с него се побъркват или започват да лъжат други в крайна сметка всичко опира до убийства. Година 54 преди катаклизъма последната държава която се опира на великия владетел Имератора Вайл. Осмянците един от ассассините на Вайл се промъкнал и оставил диаманта в замъка им. Някой от войните му споменават че хората се самоизяли вътре, а някой полудяли скачали от стените на крепоста. Диамантът явно се храни с кръв или със смърт несме сигорни за сега го задържаме с магия, но не е сигорно за колко дълго. Край На Войните На Лъжите"


Ден Шести:

Една от прислугите в замъка се опитала да убие един от пазачите при самозащита той и прерязал гърлото. Трябва да го уничтожа трябва ....

Край на записките.

Няколко дена след деня посочен в дневникът на Акачино Но Хелио той бе намерен мъртъв. Самоубийство той бе забил диамант в ключа на кралете. Но страно нещо не бе намерена нито една капчица кръв, а този диамант сякаш се бе срасал с тялото му.


В чест на един от великите хора в магическата кула на Хилион бе изградена гробница за Акачино Но Хилион. Панахидата бе придружавана от всички жители на магическата кула и крайните селца.


"Хилион да заледи пътя ти. Велик маг и добър приятел беше почивай в прегрътката на Хилион. Нека той ти даде сили в одвъдния ти живот и да намериш щастие отвъд.

Харолд Д.Кариалорд ученик на скоро починалият Акачино Но Хелио. Беше открит мъртъв с разкъсано тяло което се простира в диаметър от 5-6 метара всякакви мънички парченца месо, кости, кръв и всякакви други вътрешности. Главата му бе забучена на кол или по-точно на тризъбец. Два от зъбците излизаха през очите му, а трятият който явно бе изкривен излизаше през челото му. Но това е най-малката новина за последните дни в Кулата На Хилион. Хората казват че след като са намерили останките на хлапето трупит на Акачино Но Хелио е изчезнал. Следи от гробът му водели до пещера носеща името Прокълнатата яма няколко от по-вишите магове тръгнали по следите. Но само един се завърнал бе се побъркал разправяше че Акачино Но Хелио е жив, но се бил побъркал и изял скорошните си сънародници дали е вярно или просто магът си измисля никой неможе да каже.


By Your Beloved Hiken No Ace

Окото на Олаф все още сияе с червения си блясък . Зловещо и прекрасно , този феномен е описан само в легендите и пророчествата на Берсеркерите . Климатът е студен , като за зима , но някак прекалено студен . В кръчми и таверни се шепнат приказки за нечувани и невиждани неща , демонични създания в Утопия , раздвижване на Берсеркерите , изчезващи хора в Лорион и за проваления турнир на магията в Манастира на Вечните Пламъци . Шелтър е като кошер с пчели който всеки момент ще се пръсне .

Късните снежни валежи паднаха на Шелтър, покривайки скованата земя с дебел бял юрган. Никога досега не бе имало подобна сурова зима. Демерион е буквално непроходим за чужденците, но жителите му са свикнали с подобни условия. Константно растящите територии на Утопия също в застой от виелиците и Легионът на Светлината среща затруднения по пътя си към покоряването на цял Шелтър, предимно изразяващи се в забавеното си придвижване. Въпреки мразът, Орденът има своята вяра, която ги топли дори в най-студените нощи.
Според слуховете Хилион е жертва на странни природни аномалии, ярко слънце и мек климат. Магове от Висшия кръг, въпреки цялата си мистериозност, споделят притеснението си, че нещо не е наред със света.

Приказките, с които се плашат децата вечер постепенно започват да придобиват по-реалистични очертания и вече не само мъниците се страхуват да спят на тъмно, чудейки се какво ще изскочи изпод леглото им.

След мащабните размирици в Лорион и онази нощ, в която половината град просто загубва съзнание от развилняла се аура от неясен източник, в крайбрежния град отново е въдворен ред. Но до кога, никой не смее да твърди. Налице е мобилизиране по команда на лорд Мариъс Бренов.

Добър Вечер / каза единият мъж който тукощо влезна в кръчмата , а този на които го каза бе единственият в кръчмата той седесше в ъгъла на самотна маса .
-Донесе ли документите които изисках от теб ?
-Да господарю . / Каза мъжът който туко що бе влязъл.
-Мисля че това което открих няма да ви хареса господарю . / Той разствори мантията която носеше от голям вътрешен таен джоб извади девет огромни папки .
Господарят му ги взе огледа ги и разствори една от тях .
-Аххх тази е една от интересните всичко което ми трябва за него Шепърд Оз Шилд . / Започна да чете първия ред .

Име : Шепърд Оз Шилд
Години : Шесдесет
Клан : Демерион
Умения : Яроста На Мъртвеца
Капацитет На Умения : 1000/1000

Зачете се по надолу там от където започваше всичко .

Беше студена зимна нощ пълнолунието осветяваше всичко наоколо Шепърд бе стислан в двете си ръце чукове , а групата бандити се радваха че бяха попаднали на 12-13
годишното хлапе . Което бе спечелило 3300 златни монети кокоши черепи таверната на близкото село .

Този които четеше се усмихна и пропусна няколко реда от документа .

Телата на разбойниците бяха пръснати на около със смазани ръце и черепи няколко от телата бяха напълно . Шилд продължи по пътя си сякаш нищо несе бе случило , а чуковете му кървяха сякаш .... бяха живи .

Четящият разлисти папката някъде към средата .

Педнадесет годишният Шепърд патуваше с търговски керван към Демерион . Момчето бе спечелило няколко битки за процъвтяващият град , а в отплата те го бяха поканили да се обучава в бойните изкуства на Демерион .
Керванът спря на глваната улица в града . Вдиша дълбоко от чистият зимен въздух беше късен след обяд . Огледа се на около и видя сградата на побойниците и с малки крачки се запъти на там .
От близката таверна излезнаха двама побойника видимо пияни които се запътиха към спалните отделения които бяха за тези които се обучаваха в града , но по пътя си се блъснаха в Шилд той не им обърна внимание и продължи по пътя си .
Но те се обърнаха и подвикнаха .
-Ой селянино нямаш ли капка уважение към по - вишите от теб . Защо не се извини след като ни блъсна . Сега ще трябва да тесмлатим за да си знаеш мястото следващия път . / Единият който носеше голям меч го свали от ножицата си и го остави на земята .
Другият който носеше голям чук който приличаше на един от онези които използваха в ковачницата . Първият стисна юмруците си и се затича към Шилд , а другият използва чардж . Шепърд плъзна ръцете си и извади двата си чука по които имаше страни ероглифи .
Първият побойник който нападаше с голи ръце посегна да удари Оз , но ударът бе париран от чука в ръката му . Ръката на побойникът изхрущя , а ревът от болка заглуши слбъсъкът на двата чука на втория побойник . Който остана изненадан от това че той успя да парира чукът му и въпреки че приятелят му бе ранен продължи нападението си .
Завъртя оръжието си и с неговата дръжка се опита да халоса Шилд в брадичката който се отдръпна на зад и с мощен удър в бедрото на противника си приключи битката . В този момент дотича градската стража за да разтарве вече приключилият бой . Хората се бяха сгъчкали на около и бяха ахнали от уменията на младока . Градската стража бързо разпръсна всички .
Двамата пострадали бяха отведени при градският лечител може би никога вече нямаше да могът да се бият . Шепърд бе с вързани ръце и бе отведен за разпит . Асмодиан бе млад за капитан на градската стража , но уменията му и стратегическото мислене бе доказано в стотици битки . Сега тъмната стая за разпит се осветяваше само от свещниците , а денят беше отминал .
Въведоха Шилд в стаята за разпит където Асмодиян вече чакаше . Хвърлиха го на един стол Капитанът на градската стража се приближи и огледа момчето познаваше го от бойното поле .
-Кой си ти и какво правиш в този град не си от тук хората тук не постъпват толкова варварски като теб . Защо нападна тези двамата какво ти бяха сторили ? Сега ще трябва да търся други които да ги заместят за нощната стража . /Шепърд леко се усмихна защото и той го позна от бойните полета .
-Аз съм Шепърд Оз Шилд от кланът Шилд верен война на безсмъртният Олаф . Дойдох в града по покана на градският оправител за да се обуча в бойните изкуства и да служа на града . / Асмодиян го погледна с леко неуважение . Кланът Шилд бе изчезнал от години този тук може би бе последният от тях те не бяха много силни като клан и другите кланове ги погълнаха , но също така бяха и големи тактици които бяха много уважавани до като съществуваха .
-Ще останеш тук до сутринта . А когато се съмне ще се биеш на арената . / Изрече Асмодиан .
-Ако победиш ще служиш на града , а ако загубиш . Е бих казал че ще съжелявам че сме загубили последният Шилд . / Асмодиан излезна от стаята за разпит . След малко врата се отвори и влезна един стража който остави комак хляб и малко месо . Ноща бе бесъна за Шилд , а на сутринта при първите лъчи го отведоха на арената . Върнаха му оръжията и го блъснаха да излезне на бойното поле .
Където го чакаха двама мъже Горм И Хейм . Горм с голяама брадва, а другият с дълъг клайморе . Тези двамата бяха разочеровани от противника си той дори нямаше титла . Оправителят на града се изправи и каза реч която бе заглушена от тълпата която викаше здраво за двамата пазители .
Управителят реши че няма смисал да хаби прикаските си и даде старт на двубоя . Пазителите срещу Шепърд Оз Шилд . Пазителите се изстреляха срещу младежа въпреки големината им те бяха бързи . Много при това Шепърд посрещна Горм сблъсъкът на двете оръжия изкънтя на арената . Хейм се появи зад Шилд замахът щеше да отнесе главата му , но той убягна ударът на милиметри .
Изтъркаля се в страни до като се изправяше Горм вече бе пред него брадвата му пропусна и се заби в земята . Хейм беше вече зад Шилд замахът на клаймора можеше да го среже на две , но момчето се предпази очите на Горм сметнаха и той изрева с боен вик . Хейм го последва тълпата замлъкна . Знаеха че тов е краят на младежа с двата чука . Но до като те виеха Шепърд се отпусна и издиша с лекота . Очите му посиняха излизаше пара от устата му сякаш бесхе студена зимна нощ , а беше топъл ден .
Горм и Хейм озверяха и започнаха атаките си . Два удара с дръжката на чука си и те паднаха като талпи . Публиката остана безмълва никой не бе видял какво се случи . Освен че двамата пазители бяха на земята , а Шепърд го нямаше . След миг той се появи на половината от пътя към изхода от стадиона . Асмодиан се усмихна кръвта му кипеше искаше да се бие с хлапето . Той бе видял какво се беше случило бързината на хлапето бе забелейителна , а движенията му бяха като на професионален берсерк с много години опит на бойното поле .

-Отам на татък историята я знам . / Той затвори внимателно папката с документите .
-Явно както предполагах той е един от най - силните Генесиси . / Каза и замълча за миг преди да отвори следващата папка.
-И позицията му в Шелтър го доказва , а ако избухне война между клановете той ще е един от последните останали на бойното поле . / Усмихна се леко . А слугата му кимаше съгласително .
-Наистина тази жена която намери ще е полезна може и да не чете мислите , но миналото го вижда ясно . / Той разствори следващата папка с документи и потъна в ужас .
-Този е не известен . / Слугата надникна да види за кой става на въпрос .
-Този може да не е участник , но е генесис нямаше как да го игнорираме невероятен е прочетете сам господарю . / И той се зачете дълбоко .


Име : Лизардо Вергил
Години : Четирнадесет
Клан : Некрополис
Умения : Смърта е само началото
Капацитет на Умения : 900/1000

Най - бедният квартал на Алдеон . Една къща от която се чуват родилни болки . Жена ражда докторът който не бе един от най - добрите помагаше при раждането . След като детето излезна тялото на жената сякаш бе изсмукано . Сестрата пое детето и го одведе в другата стая докторът остана да проучи причините за смърта и . Като човек с опит в черната магия на некромансерите той веднага разбра каква е причината .
Кръвта и бе изсмукана от тялото . От другата стая се чу вик и падане на нещо тежко той изтича там . Трупът на сестрата лежеше безжизнен на земяата е детето бе окъпано в кръв . Друга локва която се намериаше под трупа и започнаа да се движи към бебето и то се зарадва . Докторът погледна тялото и видя прободната рана която бе зейнала в гърдите на жената сърцето и бе гръмнало на хиляди парченца . Погледна невръстнато момче и отиде до него наведе се и го обви в пелерината си след което запали къщата и изчака до като се разгори напълно .
след което избяга от нея когато тълпата на около и хората от съседните къщи се спуснаха на помощ той използва момента и избяга към гробищата . В близост до тях живееше докторът който се грижеше за момчето той чустваше силата му . Всяка седмица нов труп от гробищата нови тестове на силата на бебето .

-Хмм интересно надявам се историята да продължи толкова интересна . / Каза четателят разлисти страница две и продължи да чете .

Четирнадесет годишното хлапе което вече имаше име Лизардо Вергил . Смесица от две имена първото беше на доктора , а второто на един черен маг който живееше преди катаклизма . Момчето обикаляше гробищата на гърба си имаше три големи глинени съда които бяха пълни с кръв . От любопитство влезе в една катакомба за която знаеше че който е влязал никога не е излизал и че там се подвизават поклоници на косача .
Вътре нямаше нищо един свещник и стапала които водеха на долу . Това не спря Вергил да продължи на пред . Стъпка по стъпка надолу . До като се усети стрела бе пронизала един от глинените съдове и кръв започна да тече от него . Той се обърна спокоен нямаше никой зад него . Продължи отново след друг миг втора стрела прониза втория глинен съд , а след малко и третият . Той не усещаше нищо живо на около и продължаваше . След десет стъпки стотици стрели се бяха забили в тялото му . Най-накрая имаше нещо пред него имаше някой там . Той събра цялата кръв на около и бе приготвил вълна от кръв .
Кръв от хиляди хора която бе събирал с години в тялото си , а после и в тези глинени съдове . Човекът пред него бе забулен в черна роба , но не помръдваше . Вергил започна аттака огромна вълна кръв се блъсна в стената до която до скоро стоеше онзи мъж . След малко Вергил бе докоснат от този същия човек и двамата изчезнаха .

Край на доклада . Причина за прекъсването невъзможно проследяване на мъртвец .


-Този се оказа още по интересен дори и от Шепърд за който се носят легенди , а сега следващият . / Слугата замълча и кимна в съгласие . Господарят му отвори третата папка .

Име : Зодиак
Години : Неизвестни
Умения : Неизвестни
Капацитет На Умения : Неизвестни


Кръчма в град Утопия на име Отдих . Мъж седеше в ъгъла на кръчмата в тъмното не се виждаше лицето му той глътна от питието си и гледаше към сцената . От една малка вратичка излезна жена с руса коса която покриваше почти целия и гръб . Тя застана в центъра на сцената и започна да пее . Човекът в ъгъла явно се наслаждаваше много на нейния глас и през цялото време махаше с едната си ръка . След няколко часа тя се поклони и излезна от същата вратичка , а мъжът излезна през главния вход . Отиде при задния ход и зачака не след дълго жената излезна и се изненада че някой я чакаше . Той пусна пръсти по върта и леко по леко , а след миг стисна ръцете си прекърши върта и .
След още един миг тя падна безжизнена на земята .

-Интересно . /Възкликна той на глас . След като се наслади как кръвта и течеше по земята той си тръгна . Ден два в жилището му което се намираше в близост до катедралата на светлината се почука . Той отвори хората бяха от градската стража . Разследваха убийството на едно момиче , а той отвърна че нищо не знае по случея . Те си тръгнаха , а той се усмихна .... радваше се . Седна на един стол и започна да пише нещо , а на другата сутрин го бутна в пощата на градския весник .
Ден два по късно същият мъж забулен от сенки се движеше в изоставено кътче от парка на Утопия . Забеляза младо момиче и момче които играеха любовна игра , а той с усмивка се запъти към тях . С удар повали момичето , а с няколко бързи движения повали момчето . След което ги върза като животни за един клон с въже , а след като се сабудиха те потънаха в ужас . Той просто седеше и ги гледаше започна с момичето разкъса дрехите и . Леко по леко започна да реже гърдата и платът който бе напъхал в устата и заглушаваше писъците от ужас . След това и другата и я остави просто така да си виси там на клона кръвта и скоро образува локва под нея . Бе ред на момчето което наръга в гръбначния стълб и разкъса кожата покрай ребрата му .
Реши че това е достатъчно и си тръгна от там . На другия ден градът гъмжеше от въоражени пазители на мира те разпитваха всеки за това което се бе случило , но видимо не откриваха нищо за убиеца . Градът бе в паника какво се случваше брутално убити хора , а никой не поемаше вината . Седмица след като започнаха тези убийства във весниците на утопия започнаха да пишат за убиец който се нарича Зодиакът . Много от хората на излизаха вечер до като този престъпник не бъде изгорен на кладите . Зодиакът се разхождаше безцелно из града явно му бе омръзнал . След разходката си той се прибра и събра багажа си и излезна от града .


- Този ... Зодиак интересен е ще прочета още няколко реда и трябва да си ходим защото бариерата ще падне скоро и хората ще се върнат в кръчмата . / Каза господарят към слугата си , а той кимна в съгласие .

Зодиакът стъпи в лорион , а след него няколко човека които ходиха в сенките . Най - вероятно бяха лорионски убийци които знаеха за Зодиакът . Той продължи по главната улица и след няколко минути ходене сви в една тъмна алея ... сенчестите бяха след него , но не откриха нищо той се бе изпарил . Те стъпиха по на вътре и от петима останаха . Трима двама бяха мъртви , а единият бе с прерязано гърло .
-Какво искате от мен ? / След което четри ножа излетяха от ръкава му към единият от сенчестите . Той направи бегъл опит да избяга , но два ножа бяха прерязали ахилесовите му сухожилия , а един се заби в ръката му . Единственият оцелял бе погълнат от ужас и оплаха той падна на колене .
-Майка ни изпрати за теб иска да се присъедениш към нас . / Зодиакът се усмихна и каза .
-Е тя все още е тук отведи ме при нея .

-Майка ??? Тази пък коя е . Е нямаме повече време да си ходим . / Мъжът взе папките и ги прибра в една кожена чанта , а от там извади нож с който уби слугата си . Тихичко се измъкна от таверната и се запъти на някъде .

-Прибрах се любов моя . /Каза мъжът от таверната , а от врата изрисувана пищно като картина излезна жена с кестенява дълга и къдрава коса пъстри очи и синя рокля която явно и бе дълга защото се носеше по земята.
Тя се приближи до него прегърна го и му даде страстна целувка .
-Вечерята е готова и сервирана преди минути лиюбов моя . / Каза тя с ангелси гласец . Мъжът се усмихна сабу ботушите които бяха смесица от няколко вида кожи и свали шлифера в който се намираха документите . Тя влезе през вратата от която дойде , а той я последва . Влезнаха в огромна стая по стените бяха окачени както портрети така и картини няколко свещника бяха също окачени по тях . В средата на стаята имаше огромна маса от фино Зейлорско дърво . Няколко вида килими и кожи покриваха земята , а до масата имаше два стола които бяха също толкова фини както масата .
Вечерята покриваша масата бе обилна от лорионски драконов ловец ( риба с дълги зъби и камена кожа , но за сметка на това месото бе крехко и приятна смесица на няколко вкуса ) до демерионски дърварски елен ( елен който ядеше дърва от там идваше името му , а колкото повече ядеше толкова повече растяха рогата му на някой индивиди стигаха до няколко метра ) . Питиетата бяха в същия изобил жената си наля вино от розова камениста череша ( розовата камениста череша бе много рядък вид който растеше само в областите на нирвана ) , а мъжът си наля кръв от еднорог ( Кръвта от еднорог бе камено дърво на което растеше само един плод често срещан във волканичните побласти на Манастира на вечните пламаци ) .
Жената започна да се храни , а мъжът и повика една от слугите прошепна нещо в ухото и тя тичешком излезна . Той стана и каза .
-Ще се отегля за вечерта имам куп документи ще вечерям в стаята си . / Той се изправи отиде до нея и я целуна по бузата след което излезна от стаята . Тръгна по един коридор който бе много дълъг в страни по стените имаше картини и тук там масички с Хилионски цветя на вятъра . ТОй стигна до две врати фино издялкани картините които бяха изрисувани върху тях бяха два дракона . Той отвори вратите и влезна в стаята огнището гореше над него имаше огромен негов портрет . На земята нежен килим от червено ок заек . От същото фино дърво като вратата бе изработена и маста , а столът изработен от черупката на стокрака костенурка . В страни от масата имаше количка с няколко затворени блюда , а шлифера с документите бе до нея на един стол .
Той взе шлифера и седна на стола бръкна в дожба който бе празен както стомаха на лорионски просяк . Той се паникйоса сърцето му заби очестено ако не бе шумът от камината сигорно щеше и да се чуе .
-Какво става тук . / каза той разярено . Сянките в стаята се изкревиха и от тях излезна мъж . С дълга черна коса мрачни очи младо лице и светла кожа . Усмихваше се , а усмивката му постресе човека на стола повече от начина по който се появи от сянките .
-Закъсняваш вече трябваше да съм тръгнал за Лорион .
-Кой си ти ? / Изръмжа яростно мъжът от стола на който все още седеше .
-Не ме ли позна ? Не чете ли доклада за мен в кръчмата ? / Мъжът се изправи от стола и се блъсна в стената зад него с гръб . Той се разтрепери по гащите му потече орина .
-Е предполагам че вече знаеш кой съм и защо съм тук кой ме е изпратил и какво искам . /Зодиака се усмихна още повече жаждата му да обие този човек бе огромна . Едвам се сдържаше в главата си крещеше още малко още малко .
-Не не ме убивай моля те ще ти дам каквото поискаш .
-Това което искам .... това което желая е твоята смърт , а за да ти покажа колко много искам това нещо ще те убия със графата " Умения" . Мъжът срещу Зодиакът се разтреперя още повече сърцето му бе подивяло целия се бе изчервил ако бе малко по стар сигорно щеше да умре от инфаркт .
Зодиакът извади една кама и каза .
-Е време е да се разделяме . / Той се плъзна по сянките в стаята и се озова до мъжа . Начерта гърлото му с някакви страни ероглифи . След което заля стаята с някаква течност с остър мирис и излезна от стаята . След като затвори вратата от вътре се чу експлозия и стаята рухна в пламаци .
Всъшност цялата къща се подплаи . Зодиакът се запъти към изхода по пътя му се появяваха няколко слуги които умираха на място . Той излезна пред къщата , а тъплата вече се бе събрала да гледа какво става . Зодиакът се приближи към едно момче подаде папките с документите на Генесисите прошепна му нещо и изчезна в мрака .

Беше един от горещите дни в Алдеон . Едно момче изкачваше стапалата към градския оправител . Пот се стичаше по лицето му то бе облечено със сива дрипа и къси панталонки , а обувките му бяха тип сандали които явно бяха на последни издихания . Той стискаше няколко които предишната вечер бе получил от някакъв приветлив човек . Той си го спомняше с руса коса и кестеняви очи възръста му беше на около тридесете , но това бе най - малкото след като даде тези документи на хлапето мъжът пусна тридесет лорионски златници с най - голямото число което момчето бе виждало , а на гърба на монетите имаше мъж който бе опражителя на Лорион .
Момчето стигна до един голям бял палат . Тази сграда го въдхновяваше изпълваше го с неуписуми чуства . Той обичаше сградите , а тази бе най - великата която бе виждал . Всеки един детайл бе изпипан до край всеки един ъгъл бе перфектен , а мазилката от Хилионски вятърен прашец ( пясък с уникалните свойства в строителството никога не остаряваше , а на слънчевите лъчи променяше цвята си ) . На вратата от масивно злато комбинирано с диаманти рубини и сапфири стояха двама стражи които не обърнаха внимание на момчето , а отвориха портите за да може да влезе . Днес бе ден за посещения при управителя на града някой идваха да погледат други да се оплачат а бе общо взето всякакви хора с всякакви желания .
Един мъж на пример на име Лизардо Вергил искаше да се разширят градските гробища защото доста хора умираха . Решението на градския оправител бе да се разширят с четри квадратни километра площ . Някакъв друг мъж с нирвански вид пък искаше да отвори магазин в Алдеон за нирвански кожи от съблезъбец , каменояд , пърхопера дърковица и други видове животни които живееха в Нирвана . А след като дари десет хиляди сребарни нирванеца ( нирванската парична еденица ) му бе позволено да отвори магазин на улица Герик . Трети мъж от Утопийската инквизиция която бе дошла на посещение в Алдеон се оплака от силната музика в Алдеонската кръчма Ейл и Норг ( Норг бе името на известно в Алдеон питие което се консумиораше студено беше нещо средно между мляко от трикрак свинеяд и кръв на едноока къртица , но вкусът му бе прекрасен ) .
Един дърводелец се оплака че някой му краде от материалите и поиска пазачи . Управителят на града повика двама от войската които го предружиха и щяха да го пазят единият денем другият нощем . След няколко часа чакане и десетки хорски проблеми дойде редът на момчето . То пристъпи ред трона на Управителят коленичи пред него и погледна на горе към него . Мощен както винаги седящ на трона си от златен кимар украсен с хиляди малки камачета . Мъжът който цял Шелтър уважаваше с посивяла коса сиви очи и брада облечен в най - фината материя в Шелтър , а имено кожата от пъстокрилен дремар . Той погледна хлапето и се замисли защо ли е дошло ? Какъв ли бе неговият проблем .
-Кажи момче ти защо си дошло тук ?
-Да не би да идваш тук да оскверниш това място и да почнеш да просиш ?
-Не господарю никога не бих си и помисли такова нещо никога не бих осквернил най - великата сграда в този свят . Идвам защото снощи когато изгоря къщата на един богаташ един мъж ми предаде тези девет папки каза ми че е поверителна информация и не знам какво се съдържа в тях . /Момчето подаде документите на един слуга който се приближи да ги вземе . Той се качи до Управителят и разствори една от папките прочете няколко реда . Лицето му се вцепени той отиде до господаря си и му прошепна нещо .
-Всички да излязат прекратявам посещението за днес , а ти момче остани тук . / Слугата подаде девете папки на Управителят и той самият ги разтвори и започна да чете . Лицето му се покри с гримаска , а и леко замислено . Момчето се чудеше в каква ли беля се е вкарал . В този миг влезнаха стражите и закупчаха момчето с белезници и го отведоха за разпит . Управителята с разярено лице каза на слугата си .
-Вземи тези документи и ги изгори ние сме неутрален град никога няма да се присъеденим към нито един клан в Шелтър дори .... дори и тези Генесиси да сринат градът ни .

-Ace . / Изръмжа Драконът ... Повелителят на вечня пламък ... богът на огъня и закрилник на манастира и вечните пламаци . Асе който му бе верен слуга от години се намираше в манастира на вечните пламъци обучаваше няколко младежи в огнената магия . Той се намираше в една тренировачна зала крепяща се от няколко пилона изградени от вулканичен камък който му казваха серних ( Сернихът издържаше на висока температура и беше един красиво изглеждащ камък ) . По стените имаше много бройни предмети които се използваха при обучението от кама мечове брадви до брони и роби . Асе разбра че господарят му го викаше и в този момент в който един от учениците нападаше Португас се изпари , а атаката на ученикът удари в нищото . Португас . Д . Асе се завърна в залата от която го побиваха тръпки всеки път когато влезнеше . Черните огнйове които бяха заформени като пилони крепящи красиво изрисуваният покрив . Стените бяха от същите черни огнйове и за това по тях нямаше окраса . Млаа'ах който винаги е бил дракон или така Асе си мислеше сега бе просто един старец с побеляла коса и брада облечен в сива роба и окован със сребърни обрачи седящ на трон изграден от божия метал ( Единственият метал в Шелтър който нямаше разрушаване , а боговете го манипулирваха да сменя своята форма по тяхна воля ) . Асе се изненада от вида на господаря си , но веднага се приближи и коленичи с наведена глава .
-Да господарю тук съм повикахте ме и се върнах роден да служа на вас и на вечните огнйове . / Старецът леко се усмихна винаги тези думи го радваха въпреки че бяха задължение на Асе . Въпреки всичко той се радваше бе приела момчето като негов син който нямаше .
- Португас . Д . Асе . / Каза спокойно и леко с леко тъжно лице Млаа'Ах .
-Седни трябва да поговоря с теб . / До Португас се появи стол изграден от вечния пламък .
-Искам да ти разкажа как станах Повелителя на вечните пламъци . Преди деметстотин деведесет и девет години и единадесет месеца аз който тогава носех името Хелгон Лемос Кейгор приех един договор . Договорът на Хилядолетието договорът който ме направи пазител на вечния пламък и единственият който знам как да го създавам . Този който е сключил този договор става бог на огнйовете и пазител на неговите починени . Както името на договорът говори е валиден хиляда години което означава че на мен ми остава още един месец преди да се отърва от него . Ти като мой верен слуга ще трябва да заемеш мястото ми . / Асе ококори очи и с треплив глас каза .
-Аз ... ? Но аз господярю не знам нищо за това да бъда бог нито как да създавам вечните огнйове , а и вие сте бог защо не останете ? защо искате да се откажете ? / Млаа'Ах го погледна и сякаш се замисли за миг , но след това реши твърдо .
-Ти .... Теб избрах още когато се роди още когато загуби майка си в ръцете на човека с гарвънът от тогава те следях и обмислях всичко всеки детайл . Гледах всеки твой ход ти си най - достойният човек в Шелтър да застане на тази позиция . Ти който служит от години на мен си се доказал стотици пъти пред мен че си единствният Генесис който може да застане на тази позиция . Сега имаш избор да ми се подчиниш и да подпишеш договорът след месец или да те убия за което ще съжелявам ужасно много . / Асе потъна в мисли . Достоен ли съм наистина за тази слава и за тази тежест на раменете ми ?
-Е какъв е отговорът ти Огнен Императоре ? / Прекъсна мисълта му богът на вечните пламъци . Асе вдигна глава погледа стареца в очите и твърдо каза .
-Приемам ще подпиша договорът . /Млаа'ах се усмихна .
-Браво момче в този случей трябва да започнеш тренировки веднага . Имам подготвени три стай всяка една в различни пространства и всяка една с различна тренировка трябва да минеш всичките за тринадесет дни . В останалите седемнадесет ще те обуча в създаването на вечните пламъци и контрол над огъня както и манипулацията на божия метал . Да не губим време първата ти стая те очаква . / Млаа'ах изговори заклинание и префърли Асе в стаята .


Първата Стая

Асе се огледа на около нямаше никой намираше се в фермерска къща . Камината гореше имаше две легла и маса с топла вечеря бут от каменист заек с задушен лук и картофи . Традициона демерионска вечеря за порлетният сезон . Асе чу викове отвън и веднага излезна двама бяха нападнали един фермер , а една жена викаше за помощ . Португас се приближи и каза .
-Престанете . / Двамата спряха да налагат фермера и се спогледаха кимнаха си и извадиха оръжията си . Истреляха се към Асе , а той на свой ред се опита да извади огнената си коса . Но не успя , а онези двамата го наближаваха той се опита да сформира огнено кълбо ... и това се провали . Отскочи на зад за да избегне атаката Португас побегна като изплашено зайче . Не минаха и двадесет крачки и го настигнаха единият го дръпна за робата и го свлече на земята . В този момент Асе извади брадвата която бе взел до като тичаше и я заби в черепа на онзи който го друпна другият му преследвач вече замахваше , но по средата на замаха остана без ръце и крака . Португас бе взел оръжето на приятелят му и го бе посекал . Огненият Император се изправи и се изступа . Отиде при фермерите и кимна с глава че всичко е на ред .
-Щяха да ни убият ако не бяхте вие . / Асе се усмихна и погали жената по рамото за да я успокои .
-Мисля че демерионската територия не се намира тук , а вие защо сте тук в територията на Манастира ? . / Попита Асе , а фермерът веднага след като млъкна Португас продължи с отговора .
-След като демерион и манастира на вечните пламаци сключиха премирие ние ... Нашата любов вече бе легална и ние се оженихме аз избягах от демерион и дойдох тук в близост до манастира , но тези двамата постояно идваха и досаждаха единият е влюбен в нея . Понеже аз не съм от тук и не смея да се защитавам те ме прибиваха всяка седмица . / Асе погледна двата трупа и кимна на демерионеца .
-Добре няма да ви закачат повече може да се приберете и да продължите вечерята си аз ще се погрижа за тях . / Двойката кимнаха и се прибраха . Португас се приближи до труповете исипа прашец върху тях и те се разстопиха ( прашецът бе комбинация от магмен пясък и кости на огнен гущер ) . След като труповете се изпариха Асе бе телепортиран обратно .


-Добре се справи момче отново ме изуми уби двама професионални пазачи с прост трик . Отново ме изумяваш е готов ли си за следващата стая ? / Асе издъхна няколко часа бяха минали в първата стая защо ли Млаа'ах му е дал тринадесет дни ?
-Да господарю готов съм отведете ме там . /Млаа'Ах произнесе заклинание и Асе се телепортира .


Втората Стая

Второто измерение в което се появи бе странна . Навсякъде бе тъмнов почти нищо не се виждаше Асе се опита да създаде огън , но не успя явнот тези испитания нямаше как да се използва магия . В далечината се видя светлинка леко премигваща той се запъти на там много много внимателно . На около се чуваше как падат камачета , но не се чуваше дъното където се удрят . Самият Португас стъпваше по едно постче . Тук там имаше дъсчици които бяха се строшили мостът бе на поне стотина години . Той ходи най - вероятно няколко часа накрая се измори и спря за почивка която продължи около тридесет минути и продължи още няколко часа накрая стигна до светлинката . Чаша ... чаша с чиста вода . Никак и с нищо не се различаваше от обикновената вода . Португас се замисли какво ли трябва да направи тук и каква е тази чаша с вода , а в страни от него се чу кикотене . Той веднага обърна поглед на там с думите .
-Кой си ти ? / А кикотенето престана от сянката излезна човек мъж на около осемдесет години .
-Хахахаха знаех си видя ли Пергом . / Говореше на въздуха до него и потупа същият въздух сякаш там имаше някой . Асе си помисли "Още един ненормалник само това ми липсваше" .
-Момче внимавай какво си мислиш ако не беше Млаа'Ахкойто ме помоли да не те убиваме щеше да си част от колекцията . / Помещението се освети и на около се разкриха хиляди може би стотици хиляди глави ръце крака имаше и няколко животни . Вълк Орел , а от въздуха до мъжа се появи черен съблезъб .
-Още ли мислиш че съм откачалка ? / Асе коленичи с наведена глава и каза .
-Простете ми за грешната преценка аз съм Португас.Д.Асе верен слуга на Млаа'Ах и носещ титлата Огненият Император . / Мъжът се ухили , а друг глас който проговори накара Асе да вдигне глава от любопитство .
-Силен си кандидатите на боговете за това столетие са много силни , но ти си най - силният от генесисите . / Асе се изправи и точно преди да заговори видя как орела изстреля десетина ножа към вълкът който говореше до преди малко . Португас скочи за да предпази вълка пет от ножовете се забиха в него , а вълка отблъсна другите с лапата си .
-Хахаха смелчага си ти . / Изсмя се старецът , а вълкът подпря лапата си на пентаграма който се намираше на гърдите на Асе . Чудо ножовете които се бяха забили изпопадаха един по един на земята , а раните зараснаха почти моментално .
-Какво стана ? /попита учудено Асе .
-Излекувах раните ти , но разбрах че имаш много душевни тревоги загубил си много блиски и си минал през много изпитания , а това за мен е напълно достатъчно . / Каза вълкът , а старецът се ухили и каза .
-Хах първият който мина изпитанието за два дена вие човеците ставате все по добри момче какво чакаш изпий чашата . / Асе още не до умяваше какво стана и за какво говореха , но изпи чашата с водата . Хиляди армоати , чуства ,вкусове , минаха през устата му хиляди места за които дори не предполагаше хиляди умения с огъня още от преди приказният век за които не предполагаше че съществуват отчелници в планините които умееха невероятни неща . Асе изпадна в транс от тази чаша с вода започна умствено патуване ис пространствата създадени от Млаа'ах същества които не съществуваха в реалният свят храни напитки оръжия брони стрели роби . Португас се събори на земята и още бе в транс говореше някакви неща , а вълкът съблезъбеца орела и стареца започнаха да се смеят .
-Грарарарара вижте го само как се тресе и тов ми бил кандидат бог . / каза орелът .
-Дехехехехе въпреки всичко е силен не е умрял още мозъкът му се бори с знанията на вековете . / Исмя се съблезъба .
-Ще оживее но ще остане няколко дни при нас за да го обучим . / Каза Вълкът .
-Доророро все пак не сме имали гости от толкова многог години . /Каза старецът с надсмешка . Минаьа няколко часа през които четиримата говореха за времената настъпили в Шелтър за Асе и другите генесиси . След като опсъдихва всички от някъде се появи една маса пълна с храна и напитки . Вълкът се превърна в мъж побелял от пясъците на времето , но също така и обвит от белезите на неговите войни . Целият бе покрит в белези от стотици видове оръжия . Орелът се превърна в елегантна дама на около четиридесет години носеше императорска роба от най - финия плат в Шелтър . Съблезъбеца се превърна в прегърбена жена . Личеше си че живее в сянките кожата и бе по бяла и от демерионския сняг . Всички седнаха и започнаха да вечерят всеки един от тях хапваше любимото си ястие това бе една от техните традиций . Пет часа след като Асе изпи водата на живота той дойде в съзнание . Събуди се имаше чуството че цяло стадо кукумифчета са минали перз него . Огледа се видя онези как вечерят , а коремът му озвучи цялото помещение . Той внимателно се изправи и отиде при тях , а те не прговаряха един стол се появи и Португас седна на него и започна да се храни .
-Сега разбирам защо Млаа'Ах е избрал теб момче . / Каза старецът който за пръв път от както Асе бе дошъл не се хилеше .
-Ти ... Наистина заслужаваш , а след като се наядеш ще те пратя обратно при Млаа'Ах ... Ти си първият който се съвзема толкова бързо . /Асе дори него слушаше , а набиваше храна като не виждал тъпчеше в устата си и дъвчеше . А от време на време от устата му падаше по някое парченце сдъфкана храна . Главата му пълна с информация ужасно много информация . Която щеше да му послужи за оправлението му като бог . Онези четиримата говореха , но асе не ги слушаше обмисляше тази информация . След като се нахрани старецът и другите трима изговориха някакво заклинание на древен език който Асе разбра и го телепортираха при Млаа'Ах .


-Асе за пореден път ме изумяваш изпи водата на хилядолетията и се възстанови за няколко часа . А изпитанието трябваше да прочета за десетина дена . Ще ти остане време да се подготвиш . Е готов ли си за последната стая дете мое . / Асе не се замисли с знанияата които бе предобил нямаше какво да го спре .


Третата Стая

Млаа'Ах телепортира Огненият Император в последното измерение преди обучението му . ТОй се озова над неговия роден дом . Бе приел формата на дух . Влезна вътре и видя майка му как приготвяше вечерята видя себе си в детското краватче . Някой почука на вратата ... Асе извика .
-Нееееееееееееее не майко не отваряй . / Но никой не го чуваше . Сълзи започнаха да течат по лицето му като река . Майка му отвори вратата , а мъжът в черно с гарванът на рамо . Извърши неговият най - голям грях и въпреки че Португас го бе убил чрез ужасни мъчения пак съжеляваше че тай стана още го болеше . След като грозното издевателство над майка му свърши Асе бе префърлен в друго измерение . Вайл Имепраторът .... той бе седнал и бе подпрял гърбва си на едно дърво . Асе се зарадва бе му мъчно за господаря му . Но Вайл пророни сълза тогава Асе забеляза раните по тялото му . Приказният век свършваше подухна силен ветрец , а императорът се отпусна и затвори очи . Още една огромна загуба за Асе . Майка му , господарят му , а сега какво ли следваше . Пренесе се в друго измерение намираше се на бойното поле веднага фокусира синът си който бе посечен от Клайморе на две . Друго измерение внучката му набучена на леден шип като прасе . Следващото пра внукът му изпепелен от огнйове на клада . И още десетки измерения в които частици от родословното му дърво умираха . Нямаше сила на света която да спре виковете му от отчаяние нямаше дъжд който да надмине сълзите му . Накрая остана без глас и сълзи просто гледаше как умираха . Пренесе се в друго измерение бе сам в тъмнината . И тък когато болката от загубите когато отчаянието бе най - голямо . Дойде светлината майка му Вайл и всички останали . Бяха се появили пред него всички заедно .
-Асе ние сме с теб и ще те подкрепяме в най - отчаятелните ти моменти . / Всички се поклониха и един по един се сляха в едно цяло което приличаше на него . А самият Асе не знаеше какво стана нямаше думи опише чуствата си . Крачка след крачка неговият двойник съставен от душите на всички се вля в него и той почуства отново жив . В този миг той излезна от третата стая , а в залата Млаа'Ах го чаакаше . Седнал на стол пред маса отрупана с най - невероятни ястия .

Млаа'Ах подкани Асе да седне на един стол и да хапне .
-След като се наядеш ще ти обясня всичко . / Португас започна да се храни като не виждал бе изгорил много енергия в третото измерение . Толкова много че за първи път от години се чустваше изморен . След около час той седеше доволен на стола и пушеше тютюн . Млаа'Ах забеляза че е готов да слуша и започна да обяснява .
-Първата стая милосърдие . Втората стая знания и живот . Третата стая страдание и прераждане от човек в Пуло Бог . Сега за да станеш бог трябва да те обуча в изкуството на вечните огнйове . / Асесе усмихна до колкото бе възможно още го болеше главата от водата и тялото от душите които се вляха в него .
-Е кога почваме господарю ? / попита той , а Млаа'Ах му показа легло което се появи преди миг и каза .
-Утре дете мое имай търпение . / Португас се запъти към леглото и падна в обятията му . На следващия ден или нощ той се сабуди . МлааАх го чакаше .
-Ще започваме ли дете мое ? /Асе с хриплив глас отговори .
-Да господарю .
-Гледай внимателно . / Той вдигна едната си ръка и тя се покри с огън който постепено поечерня . И се превърна във вечен пламък Португас нище не разбра , но Млаа'Ах започна да обяснява.
-Когато правиш огън ти го създаваш с енергията на тялото си , а вечният пламък се прави след като създадеш огън и в него влееше душевна енергия опитай ти сега . / Португас запали ръката си както бе правил хиляди пъти през годините и се концентрира да влее душата си в него . Но така и не успяваше Млаа'Ах го наблюдаваше зорко . Минаха дни през които Асе се опитваше спеше и пак продължаваше до като на деветият ден му се получи . Той успя радоста му бе неуписуема и Млаа'Ах се усмихна .
-Браво момче браво сега си почини и после започваме с манипулацията на божия метал . / Асе веднага отговори .
-Да господарию . / И легна в леглото сърцето му още туптеше ускорено от адреналина . Но той успя да поспи няколко часа . След като се сабуди отиде при Млаа'Ах . Който го чакаше върху трона си .
-Когато подпишеш договора . / Започна да говори богът на вечните огнйове .
-Ще ти предоставя този метал дори и ние боговете не знаем от къде е и какво точно може да се прави с него . Знаем че можем да го манипулираме с ума си . / Асе кимна енергично с глава .
-Е това беше момче още няколко дни до както ми изтече договорът след което ти ще заемеш този трон свободен си за сега . / Каза Млаа'Ах , а Португас се върна в света на хората .


Зодиакът

След като уби десетина човека и запали една къща в Алдеон . Поръчковите му убийства бяха приключили за този месец и той реши да остане да се позабавлява . Обичаше да се разходжда ис кръчмите с млади и наивни певици който сядаха в скута му само за няколко сребърника . А после се озоваваха голи разрязани на парчета под някой мост . Една от кръчмите които си харесваше нямаше певица , но беше уютно музиката бе силна както и питиетата .

Инквизиторката

Утопия бе изпратила инквизиторка да разгласява славата на Анил'Те тя бе тук от няколко дни имаше чуството че всеки втори е херетик , но имаше и чисти хора които искаха повече информация за Аниле'Те . Това я радваше бяха се настанили в близост до един площад . В сградата на три етажа с класическа постройка която бе невероятно красива . Но в близост имаше кръчма от която свиреше ужасно силна музика . Скоро след като се настаниха тя отиде лично да посети управителят на града и да се оплаче от непоносимо силната музика .

Сераса

Сераса тук що бе пристигнала в Алдеон . Нейната господарка и учителка я бе изпратила до Алдеонската библиотека да научи повече за себе си защото тя беше Генесис . В първият ден от пристигането си тябе зашеметена от хората в града и обичаите им . И първо си потърси подслон за през ноща .

Виктор

Виктор патуваше с търговски керван към Алдеон той вече се бе издигнал в последен ранг в Нирванския Клан . Бе силно момче и бе пораснал доста с дълга коса и сини очи имаше странен белег който пресичаше лицето му . Още един ден и щеше да стигне в търговската перла и да посети най - голямата библиотека в Шелтър .

Лизардо Вергил

Лизардо довършваше последни строителни дейности в новите гробища . Усещаше как нещо идва към Алдеон , но не можеше да разбере с точност . Хора идваха много много силни хора в главата му се завъртяха мисли . " Кои са тези ? Какво искат от нашия град ? Толкова ли са силни или се лъжа ? " Закани се да посрещне поне един от тях този който идваше от запад . Единият вече бе в града от няколко дни осещаше ги Вергил тези хора . И винаги е бил оставал доста доволен от тяхната красива кръв .


-Португас.Д.Асе . / Каза Млаа'Ах и след няколко мига Асе бе дошъл . Той бе прекарал времето си в манастира на вечните пламъци . Разпитваше старейшините и управителя как да постъпи . Но бе взел решение още когато изпи водата на хилядолетията .
-Асе договорът е готов . / И от огнйовете се появи един огнен човек носеше писалка и дълъг почти колкото него лист хартия .
-Подпиши и ще станеш бог . / Асе отвърна .
-Да господар' , но преди да подпиша това няма ли да ви убие ? и какво ще стане с вас след като го подпиша . / Млаа'Ах се усмихна и заговори .
-След като подпишеш силата ми ще те се влее в теб . А аз мисля да прекарам остатъка от живота си в Алдеон и да посетя тяхната библиотека носят се слухов че имат книги на древния език . / Асе кимна и обърна внимание на договорът и зачете . Война между хора не означава война между боговете . Боговете нямат право да се бият по между си . Всеки бог може да издига по един човек като негова слуга . Всеки бог създал генесис получава сто години живот след като изтече договорът му . Всеки бог убил генесис умира след като изтече договорът освен ако след това не създаде генесис . И още няколко стотици редове на долу които Асе дочете внимателно ..... и подписа . Млаа'Ах се изправи прие драконовата си форма и от устата му започна да тече синя приличаща на течност материя . Която летеше и се блъскаше в Асе тялото му попиваше тази сила . Скоро след като бе започнал да приема силата от Млаа'Ах с тялото му започнаха да стават разни аномалий . Ръцете и краката му се покриха с вечни огнйове . Глвата му също или по точно косата му . Тялото на Португас се издигна във въздуха и затанцува , а в главата му минаваше молитва " Създателю татко майко нека в този миг .... да оживея моля ви дайте ми сили да поема тази чудовищна сила и да я заключа в мен " След около тридесет минути преливане на сили всичко приключи . Млаа'Ах прие човешкия си облик който носеше когато подписа договорът . Мъж с побелели от времето коси и белези от войни и битките които бе водил . Асе седеше на земята ръцете и краката му още горяха беше си същият облика му не се бе променил .
-Е момче време е да ти разкажа някой неща , но преди това искам да седнеш на трона . / Асе се изправи тялото му преливаше от енергия и огнйовете от ръцете и краката му направо се лееха по земята той отиде и седна на трона . Усети че тронът му говори усети че той му пее песен .
-Португас.Д.Асе провъзгласявам те за бог на вечните пламъци нека управлението ти над твоийте верни слуги бъде милостиво , а враговете на манастира да треперят пред моща ти . Мисля че останаха две неща които трябва да знаеш . Първото тронът ще ти пее когато изслушаш песента му той ще ти се подчини и ще можеш да го манипулираш божия метал с мисълта си . Второто ........ Второто ще е нещо което ще научиш преди да умра . Аз ще тръгвам стотици книги чакат да ги прочета . А и името което нося истинското ми име е Голд.Д.Асе . / След като изрече тези думи ... Асе претръпна от шок който бе неуписуем сякаш хиляди малки бубулечки го щипеха по тялото . Голд.Д.Асе това име той носеше същата фамилия като португас . Асе потъна в размисъл кой точно от предците му беше бившият бог на вечните огнйове . Голд се изпари в Алдеон .


Зодиака

Беше още една спокойна вечер за Лорионския гененсис Зодиакът . След разходката му в парка с младо момиче което вече плуваше в грасдките канали . Той се отпъти към таверната която си бе харесал "Три Меча И Един Труп" необикновено име за таверна , но това му харесваше . Както всяка вечер седна в ъгъла в който не се виждаше лицето му . Бе облечен с черен кожен шлифер и голяма черна шапка . Дойде сервитиорката всяка вечер бе различно момиче не се задържаха много много . Тази вечер беше руса със светло зелени очи и униформата на кръчмата с три меча закачени на колана и това беше запазената марка на кръчмата .
-Добър вечер господине . / Каза момичето с усмивка .
-Какво ще желаете . / А Зодиакът с леко хриплив глас отговори .
-Една чаша от лудакът . / Тя кимна и си тръгна (лудакът бе питие комбинация между грозде и хмел двете се сливаха в едно прекрасно питие , но много силно) . След като тя тръгна той обърна погледа си към оркестара който свиреше днес . Трипа тромпетисти един виолист един пиянист и един цигулар . След няколко минути дойде питието му той глътна няколко глътки и остави чашата на масата . След което сви малко тютюн в едно листче хартия и го запали . След което просто се отпусна и се наслаждаваше на музиката .

Инквизиторката

Тя която бе пратеница на едниственият предводителят на светлината Аниле'Те .Тя която бе изгорила стотици ереса на клада . Тя се казваше Лиса Строкейм , а в този късен миг от деня се прибираше от една кампания за разпространяването на религията на единственият Аниле'Те . Приближаваше се към нейното жилище и още една пряка преди да стигне . Чу ужасяващата музика която кънтеше от "Три Меча и Един Труп" . Сега вече няма да им се размине помисли си тя и тръгна към кръчмата .


Погледа Върху Двата Персонажа

Лиса се приближаваше към кръчмата когато усети черна .... мрачна аура на ерес . Той я бе прикрил , но не достатъчно за да него забележи . Не бе усещала такава аура ... бе силен почти колкото нея "хахаха инквизицията е тук , но ме подценяват и ми изпращат само една единствена душа" . Помисли си Зодиакът и той я бе усетил само че тя най - вероятно не криеше аурата ис . Вратата на таверната се отвори , а от нея се показа Лиса . Зодиакът вдигна с единия си крак един стол и го хвърли към нея . След което изстреля със скрития в ръкава си арбалет напоени стрели които зафърчаха след стола . Лиса видя летящият стол и бързо измъкна клаймораа си и го посече , но късно забеляаза стрелите и двете я одраскаха . Тя се отдалечи на зади разсече вратата както и част от стената след което зачака ереса да излезне на площада . Зодиакът се усмихна на стрелите които я одраскаха и зачака на мястото си мислеше че тя ще дойде , но тя се отдръпна на зад разсече вратата и стената "Сигорно я оплаших" помисли си той и тръгна на вън . След като излезна я видя бе много красива , а това му довя стари спомени за първата му жертва той се усмихна и каза.
-Как сте госпожице ? / а тя осещаше страна аура в него мрачна , но в същото време тъжна.
-Кой си ти какво търсиш тук ? / Беше нервна гласът и тръпна на някой от буквите които изговори .
-Аз съм просто скитник , но се радвам че те срещам сега ти си първата която ме усети . Явно много съм се разглезил след като напуснах Утопия . Но сигорно си чувала за мен разкази или приказки ? / Лиса тремна спомни си че преди няколко години преди да стане инквизиторка в утопия имаше убиец . Корвавосърдечен тип убивваше мъже и жени по необяснимо жесток начин . Толкова нагал че изпращаше писма в градския вестник , а след години търсене така и него намериха . Но наградата за неговата глава можеше да е ужасно голяма . Въпреки че беше инквизиторка Лиса обичаше много парите и ги ценеше .... а неговата глава щеше да я направи много богата .
-Зодиакът . / Изръмжа тя беше отвратена дори и от мисълта за него .
-Хахаха не ти отне доста да се сетиш схватливо момиче си . Предлагам ти да си тръгнеш и никога да не се връщаш тук в противен случай ще трябва ммммммммммммм да те пратя да плуваш под мостовете . /Зодиакът се усмихна въпреки че искаше да я убие да разсече тялото и на хиляди парченца и да скача в кървта и . Той за пръв път прояви милосърдие . лиса го погледна и изплю плюнка на земята с погусен глас каза .
-В името на Аниле'Те ти ерес ще дойдеш с мен или главата ти . Ти херетико който носиш най - проклетото име ще гориш на кладите . / Зодиакът се усмихна и каза .
-Значи ще се бием . / Двубоят между генесис и най - силият ранк на Аниле'Те Инквизицията . Зодиакът бе облечен Мантия на Сянките (10 защита) , скрит арбалет (10 аттака) , пръстен на изкусният крадец (5 аттака и защита) , тихата смърт (5 защита) (ботуши) , амулет от драконови кости (20 аттака) , сълзите на девицата (къс меч) (20 аттака) , кръвта на първородиния ( къс меч ) (20 аттака) ,сянката на предците (шапка) (20 защита) , скрита димна бомбичка , отрова от триок гущер и рифт валкер (пръстен) (10 аттака и защита) . А Лиса Сторкейм бе облечена с Ръката на Аниле'Те (Клайморе) (40 Аттака) , Ризница на Светлината (20 Защита) , Слънчева броня (5 защита) , Зъбите На Ерес (Амулет) (5 аттака и защита) , Благословията на Аниле'Те (пръстен) (20 магическа защита и 10 защита ) , Окото На Аниле'Те (пръстен) (20 Аттака) , Ботуши на свещения метал (10 защита) , Гащи на свещения метал (15 защита) . Инквизиторката издърпа меча си и се засили към зодиака използва разсичащ удар (20 аттака) . Зодиакът от своя страна използва потъване в сянките което му позволи да избегне удара и да се приближи до нея . След което използва отрова от триок гущер върху сълзите на двеицата и кръвта на първородния . Инквизиторката се обърна и използва замахът на Аниле'Те (30 Аттака) . Зодиакът се опита да блокира умението с двата си къси мечове , но не успя тя го прореза през гърдите ( 150/210 жизненост) . Зодиакът веднага отвърна на атаката със сълзите на двеицата и прореза инквизиторката покрай левият крак ( 280/300 живот) . Инквизиторката бе отровена от отрова от триок гущер - 30 живот на всеки ход . Лиса използва светлината на Аниле'Те (Заслепява противника за 1 ход) . Зодиакът бе заслепен и Лиса се възползва използва разсичащ удар (20 аттака) и посече зодиака (130/210 живот) . И двамата бяха ранени Зодиакът използва Призоваване На Сенчестият ( + 50 стата от всчико ) , а Лиса използва Призоваване На Анил'Те ( + 50 стата от всичко) . От Лиса се появи аурата на АНиле Те ,а От зодиака се появи една огромна фигура на човек покрит в сянки . Двамата се изстреляха един към друг в живото решаваща схватка . Аниле'Те богът на светлината срещу сянката на един Генесис . Звукът от сблъсъка се разнесе из площада след него последваха стотици удари двамата се биеха с всички сили даваха вичко от тях . От някъде падна мъгла Лиса бе заслепена нищо не виждаше , а Зодиакът потъна в нея спря се и се усмихна . Затанцува в пушека от неговата бомбичка след миг се озова зад Лиса тя не го осети той заби сълзите на вдовицата и кръвта на първородния в гръбнака и прокара двата къси меча на горе по него ( 0/300) . Лиса изрева в немислима болка . Аниле'Те идвам при теб господарю мой идвам да служа в твоята армия . Бяха последните мисли на Лиса . Зодиакът реши че почивката му приключи и потъна в мрака . Скоро дотичаха градските пазачи намериха трупа на Лиса . ДОйдоха и войниците от Утопия които я придружаваха . Започнаха хаотично да разпитват всеки свидетел за случилото се на свледващият ден те отпатуваха за Утопия заедно с трупа на Инквизиторката която вече бе при Аниле'Те служеше му в неговите походи . Зодиакът отпатува за Лорион с първият керван . Беше радостен от битката си с Инквизиторката и изрече стара молитва за нея .



Виктор

Виктор пристигаше в Алдеон по свечаряване беше радостен за пръв път напускаше Ниврана и това му се отрази добре . Патуването бе леко без проблеми , а и научи много нови неща по пътя . Вида много нови видове животни и много нови хора . Минаха прес огромната порта на Алдеон и той скочи от кервана хвърли няколко жълтици на търговеца за патуването и тръгна пеша из града . Търговците и магазините затваряха вече бе почти тъмно . Виктор реши да тръгне към някоя таверна която предлага и подслон за ноща .

Лизардо Вергил

Моят противник вече е тук трябва да го посрещна за добре дошъл и да видя какво тази група хора които се навъртват в Алдеон . Помисли си Вергил и тръгна към непознатият който туко що бе влезнал в града . Още няколко преки и щеше да се срещтнат . Той погледна небето в което нямаше облаци , а само пълнолуние което осветяваше улицата . Той си помисли " Прекрасна вечер да поема кръвта на един толкова силен човек" и се усмихна .

Поглед Върху Двата Персонажа

В една улица се видяха Виктор веднага усети силната аура излизаща от човека срещу него , а Вергил бе готов за бой беше отворил и трите глинени съда с кръв . Виктор подготви бойния си прът , а Вергил каза .
-Каква хубава вечер а ? / с усмивка .
-Да хубава е една от малкото тази година , а вие кой сте ? / Попита Виктор .
-Аз ли ? Аз съм най - лошият ти кошмар аз съм ангелът на смърта аз съм везната на живота и смърта , а ти си .... ти ще умреш . / каза с усмивка Вергил , а Виктор зае бойна позиция Падащо Листо . Лизардов извади кръвта от глинените съдове и образува няколко кървави стрели които изстреля срещу Виктор . Нирванският Генесис от своя страна използва защитата на дракона . Въпреки защитната магия той бе уцелен от две стрели . Нирванеца се изстреля на пред с захапката на дракона което представляваше въртеливо движение на бойният прът . Лизардо се защити с кървав щит , но бе пробит той понесе няколко отслабени удъра . Вергил използва кървав ковчег кръвта плъзна по земята и се запъти към Виктор влачейки се по земята стигна до него и като вълча захапка се опита да го заключи в кофчег от който нямаше измъкване . Но ловкоста на генесиса му позволи да избегне захапката и да го преближи още повече към вергил . Той се вдигна на пръта си и отскочи към Лизардо до като падаше до него той използва Падащият Дракон . Лизардо нямаше възможност да избегне удара . Падащият Дракон удари рамото на Вергил което изспука . Вергил се ядоса глинените съдове се спукаха аурата му се увеличи в пъти от ръцете му потече собствената му кръв стотици галони кръв се изляха покрай него подготвяше най - силната си атака . Тялото на Вергил се струполи на земята , а душата му се вля в кръвта заедно станаха едно цяло . Виктор отпусна тялото си и аурата му се увеличи мълнеаносно . Виктор подготви за най - силната си аттака която бе научил в Нирвана . Около него се образуваха драконови крила , а прътът заприлича на глава на дракон .
-Лизардо заповядвам ти спри . / Дойде от далече хриплив мъжки глас . Лизардо се сопна и прибра кръвта си , а душата в тялото си . Виктор също прекрати подготовката за атаката си . В далечината се видя мъжът който бе проговорил . Мъж не толкова силен , но изпълнен с някакъв неуписуем мрак .
-Лизардо до като ти си играеш нещо се случи на площада пред три меча и един труп както и на гробищата . Трябва да тръгваш към тях да видиш какво става . Виктор Алкеор Гоерминг . / Продължи мъжът , а Виктор се учуди че знаят името му .
-Какво искате от мен ? /прекъсна мъжът в черната роба .
-Иксам да дойдеш с мен при площада Утопийската Инквизиция и Лорионският Генесис се бият трябва да ги спрем . / Виктор се усмихна генесис още един като него това трябваше да се види .
-ЛИзардо . / Каза мъжът , а Вергил се опомни от мислите които го бяха навлекли .
-Да господарю . / Отвърна той .
-Спри онези на гробищата преди да е късно . / Лизардо кимна и затича на там знаеше че при сблъсък на силни противници може да се отвори пътят .... Към неговият дом .


Португас.Д.Асе

Асе овързваше нишки с земният свят манастирът започна да се съживява . Стотици Огнени магове прекарваха обучение в отделни изготвени от богът на вечните пламъци стаи . Тренираха срещу огнени противници . След като огнен маг победи един на неговото място идваше втори . Всяка една тренировка отнемаше дни всеки един ученик минаваше прес такава , а само най - силните се присъеденяваха към армията на манастира . Португас също бе изпратил подаръци на саюзниците си за демерион отпатуваха няколко десетки тонове огнен метал . Скоро Демерионците щяха да имат най - силната пехота с един от десете най - здрави метали в Шелтър . За приятеля си в Лорион бе изпратил няколко хиляди кожи от огнен саламандер за изработка на брони и храна за бедните както и няколко хиляди жълтици за подпомагането на икономиката в Лорион . Двата кервана се пазеха в тайна и се пазеха от няколко хиляди войника . Дните минаваха бързо целият манастир се крепеше на раменете му . Той почти не спеше до като прес деня уреждаше нещата в манастира през ноща тренираше с божия метал . Изпълваше метала с огнен дух който да се бие срещу него , а понякога го "слагаше" . Защото бе научил че металът има воля и мислъл слушаше го как пее . Понякога весел , а понякога ужасно тъжен . На няколко пъти се опита да му говори , но той не му отговаряше пееше си песента .


Голд.Д.Асе

Голд.Д.Асе до скоро богът на вечните огнйове . Сега се бе превърнал в обикновен жител на града беше се слял изцяло с алдеонската общност . До толкова че когато управителят на градската библиотека се подпали и умря на място . Бе станъл някакъв инцидент говореха хората . Те назначиха Голд за управител , но само той знаеше истината за смърта на бившия управител . Той прекарваше дните си там четейки книги и писания понякога и романи .

Сераса

Сераса бе прекарала ноща в една страноприемница която бе намерила вечерта беше изискана , но и цената беше "изискана" . На сутринта след като закуси се запъти към библиотеката . По пътя се запозна с културата на града обичаите и навиците на хората . Купи няколко облекла и плати на носачи да ги отнесат в страноприемницата . След няколко часа тя се озова преб библиотеката .

Поглед Върху Двата Персонажа

Голд.Д.Асе който разписваше поръчка за книги от нирвана усети как към него се приближава страна аура мека , но силна усети я бе жена и бе Генесис . Божият договор не важеше вече за него и той се усмихна . Сераса мина през главният вход на среща си усети страна аура . Аура много силна и стара .
-Добър Ден и добре дошли . / Каза Голд и леко се усмихна беше облечен в елегантен костюм типичен за алдеонските аристократи . Сераса леко се дръпна и разпъна ръцете си в бойна готовност бе готова всеки един момент да изрече заклинание .
-Кой си ти какво правиш тук и защо се изправяш срещу мен . / Попита тя колебливо не че имаше значение след като тя искаше да го убие .
-Аз съм управителят на библиотекат

-Аз съм управителят на библиотеката и не се изправям срещу вас госпожице , а ви посрещам . Но след като ме обиждате по този начин ще трябва да ви предизвикам на дуел . Довечера когато изгрее луната на градските гробища . / Сераса кимна с усмивка и каза .
-Така да бъде старче , а след като те убия ще прочета всичко за генесисите . / Голд и обърна гръб и тръгна . Сераса също тръгна на някъде . В полунощ когато изгря луната те се срещнаха на гробищата в новият отдел на гробищата където нямаше никой и нищо .
-Е да започваме старче . / Каза арогантно Сераса и образува няколко ледени шипа които изстреля към Голд . Асе на свой ред използва огнена стена която се пръсна пред него и разстопи ледовете на младата госпожица . А от стената се изстреляха десетки огнени топки . Сераса сряза няколко от тях с вятърна мелница , но и бе уцелена . Тя концентрира вятър под краката си и се издигна във въздуха . Рееше се като птичка опъна ръцете си на пред и пред тях се образува леден Исеберг . Който полетя на долъ към Голд с пълна мощност бе няколко тонен къс лед . Едно от най - силните умения на Сераса . Голд изстреля огнен пилар , но това не бе достатъчно той вля огнйове в краката си и се опита да избяга , но старото му тяло го подведе . Голд имаше стар проблем с кракъ за който бе забравил до като беше бог , но сега той се прояви отново и той падна на земята безпомощен . Исберга го премаза като човешка длан муха . Сераса се спусна на земята и усети как друга силна аура се приближава . Лизардо Вергил тичаше с пълна сила и от далече извика .
-Спрете . / Сераса се усмихна и си помисли "Още една жертва идва" . Подготви се за офанзива , а Вергил вече беше на няколко метра от ня видя огромният къс лед . Това беше добре не бе засегната нит една частичка от неговия дом . Видя че девойката е готова за бой и неговата жажда .... за кръв го принуди трябваше да се бие .

Португас.Д.Асе

-Асе дете мое това е моят подарък за теб . / Чу Португас и усети как нишката му с Голд се изпари .
-Неееееееееееее . / Извика той гласът му изкънтя в празната зала и се превърна в ехо . Яроста от загубата обгърна Асе . Божият метал запя нещо което приличаше на боен марш . Обгърна го и той се подготви за битка . Небесата над Алдеонските гробища се разтвориха и почервеняха сякаш горяха . Сякаш никога не е имало нощ , а от огнйовете които бълваха в небесата се изстреля той . Богът На Вечните Огнйове . Приличаше повече на огнен метеорит от колкото на човек . Летеше към земята с пълна мощност . Сераса и Вергил които се бяха подготвили да се бият един с друг гледаха на горе . Асе който стискаше огромен двурък чук от божия метал започна да удря въздуха . Десетките удари преминаха в стотици , а после и в хиляди . Огнйове летяха от тези удари както и въздухакойто се мачкаше от ударите . Скоро се сблъскаха с земята обсега бе огромен и целеше да убие двамата генесиси долу . Асе се блъсна в земята вдигна се пепел на всякъде един огромен облак пепел . От него изхвърча вергил който изстрелваше хаотично кървави шипове и Португас го последва с чука който размахваше . Сераса се издигна в страни и започна обстрелва Асе с ледени гюлета . Португас прекрати преследването на Вергил който бе размазан от чука лежащ пуло жив в огромна локва кръв . КОнцентриа огнйове в краката си и се изстреля към Сераса . Тя не успя да реагира той я удари с чука от удара гръбначния и стълб се разби на парченца и тялото и полетя към земята и падна и образува няколко метра кратер в нея . Костите и бяха натрошени на хиляди парченца , а тя издиша последната си капка въздух . Асе осмирен и тъжен разстопи Исберга и видя тялото на голд . В страни от Огненият Бог Вергил се издигна пак и направи огромна вълна от кръв ... Всичката кръв която бе сдабирал с години . Във Вълната се издигнаха стотици кървави шипове както и кървави патрони които се изстрелваха към Асе . Португас остави тялото на Голд на земята божият метал бе станал на щит до като оставяше трупа . Богът на вечните огнйове се обърна и се изстреля на пред . До като тичаше към вълната кръвта промени
формата си . Вече не бе вълна всичката кръв се залепи за тялото на лизардо той се издигна високо високо . Кръвта прие човешки облик , а Вергил бе управител на тази ... извратена форма . Големината беше пет метра стицити тонове кръв приеха облика на едно чудовища . Асе който тичаше към това нещо бе ударенот ритника му . Изхварчана десетина метра и строши няколко дървета . Гробищата се озвочиха от смеха на Лизардо който бе извън контрол тойсе бе отдал единствено на целта да убие Огненият Император . Асе се надигна и се изступа погледна чудовището и се изсмя .
-Лизардо Вергил Генесиса На Алдеон ... Само това ли умееш ? / Португас се засмя хаотично и продължи да говори .
-Сега ще ти покажа истинската сила на Огъня . / Асе вдигна двете си ръце на горе . Огън започна да се издига от ръцете му ... формираше се в огромна огнена топка и още и още и още . За няколко секунди до като Вергил и неговата чудовищна форма изстрелваха по Асе кървави шипове . Португасе вече бе направил това което трябваше да направи от самото начало . Над главата си Португас държеше огромно огнено кълбо с големината на десетина бойни кораб .
-Вергил Огненият Император идва за теб . / Да това умение бе Огненият Император изсмукваше почти всяка частичка от магическата енергия на Асе за това този път бе едва вторият в който Асе го използваше . Огненият Император се изспълни с вечни пламъци . Португасе се прегъна на две на зад и го изстреля към Вергил . Асе взе трупа на голд и се върна обратно в палата си . Огненият император се взриви помете всичко от новите гробища всичките четри квадратни километра от тях бяха поркити с вечни пламъци и горяха ли горяха . Вергил който бе пометен от огненият император умря на място , но частичка .... няколко литра от неговата кръв бяха избягали той щеше да се роди отново . В Алдеон настъпи паника целият град разбра че се случва нещо не редно . Градската библиотека гореше в пламъци хората се притчваха да я изгасят , но след като го направиха бяха останали пет - шест здрави книги . Нирванският Генесис си тръгна огорчен за своят дом . Лиса Сторкейм бе правъзгласена за героиня и бе погребана с много голямо празненство . Лизардо Вергил прие нов облик и започна отново да тренира в Некрополиса . Зодиакът се прибра в Лорион и продължи със серийните убийства броят им надхвърли няколко хиляди . Асе бе осъден от божия съвет на сто години без право да слиза в Шелтър и да премахне вечният си пламък от Алдеон .

Зодиакът

Алдеон беше зад мен когато небесата потънаха в огнйове . Разствориха се като ръце и от шепите изпадаха стотици огнени метеори дори ми се стори че човек падна от там , но това неме касаеше трябваше да се върна и да довърша това което започнах преди години . Патувах с търговски керван и това ми навя спомени .
Бях млад двадесет и три може би и четири годишен вече ме лъжеше памета . Спомнях си "По Пътя На Светлината" таверната която притежавах в която се запознах с Малисия . Прекрасна млада красавица Меликра която ми роди дете и живяхме прекрасно . Веднъш на всеки две седмици патувах до Алдеон с търговски керван за продукти за таверната .
Купувах много неща листа от Кейглин , месо от шесткрила гейла бяха едни от компонентите с които правех тайната си супа . Мешеният вкус между лорионски нощно пиле и демерионски пет крак нерез с леки привкуси на кейглин със салата от мемирски листа и червени домати беше възхитителна , а и народа на утопия не пропускаше да вкуси ейла от магмено грозде .
Всичко вървеше прекрасно до момента в който Утопийската Инквизиция не изпепели таверната ми и не обвини жена ми за ерес както и малкото ми момченце . Когато се върнах и заварих гледката на утихващият пламък от таверната бях съкрушен сърцето ме сви неми стигаше въздух ..... дори сили за няколко капки сълзи неми останаха . Година след това ... след лутане из таверните пиянски вечери и безмислени побоища .
Реших ... реших да съкруша инквизицията съставих план ... огромен план и го запечатах в мозъка си . Ежедневно го повтарях и сега след битката ми с тази мръсна икнвизиторка в Алдеон ми напомни за истинската ми цел ... за истинкото ми желани . За момент бях потънал и маската ми бе паднала на земята ... когато се осъзнах и вдигнах очи целият търговски креван който придружавах ... беше потънал в страх . Не можеше да преживеят ноща никой не трябваше да вижда какъв всъщност съм .


Вергил

-ВЕРГИЛ . /изрева някой или нещо в дъното на коридора от стаята която се намираше там . Вергил потрепна , но смело продължи напред .
-Какво мислиш че прваиш Вергил искаш всички ни да разкрият ли ? Знаеш ли какво ще стане като Утопия разбере че в Алдеон е убита Инквизиторка ? А никой няма да повярва че един Лорионец го е направил .... /Мъжът наведе глава и сякаш преживя нещата които можеха да се случат в близко бъдеще .
-Ще ни погнат ще ни избият до крак . / Вергил затвори вратата искаше му се да вкуси кръвта на съкилийника му . Но това беше забранено вместо това седна и се отпусна в креслото . Гез продължи да говори , но Лизардо просто го игнорира и потъна в мисли какъв вкус ли имаше кръвта на онзи който слезе от небесата .
Какъв ли бе той ? Пратеник от манастира на вечните пламъци , а може би .... Генесис като него ? Беше силен със сигорност двамата с онази Хилионска курва едвам го спряха . Ако беше сам щеше да загуби трябваше да се обучи да израстне да усвойи кръвната магия за да може отново да се изправи срещу Асе или поне така си мислеше че се казва онзи който разтвори небесата и повлече адът с него .


Виктор

Виктор нирванският пратеник остана разочерован от пътешествието си в Алдеон . Вече патуваше обратно към Нирвана , но все още потръпваше при мисълта какво се случи в Алдеон . Толкова много силни аури от хора които сигорно бяха на негово ниво или така предполагаше .
Трябваше да се завърне и да продължи по пътия на богът който го бе избрал за негов ученик . Виктор видя как небесата се разтвориха и усети как две силни аури почти колкото него се сблъснаха с чудовищната аура на човекоподобието което падна от небесата заедно с дъжда от метеори . За миг на виктор му се прииска да се върне да се сбие с всички тях , но заповедите бяха точни . А той никога не нарушаваше заповедите .


Алдеон

Алдеон потъна в траур който продължи няколко дена стотици хиляди души избити по улиците на града . Портите бяха затворени и никой не бе допуснат да влиза през това време . Алдеонската войска както и генералите разискваха случеят с хората които избиха почти една стотна от населението на града за няколко часа . Първия доклад гласеше че някакъв странен тип облечен в черно се сбил с Утопийска Инквизиторка . Всички които станали свидетели на боя били избити от мъжа , а инквизиторката открита мъртва почти обезобразена с изстръгнати вътрешности . Вторият доклад : Някакъв странен нирванец избил почти пет стотин души за да се добере до конюшна и да избяга от града . Тредият доклад : Хилионка замразила до смърт няколко стотин души по пътя си към Алдеонските гробища където се сбила с някакъв Алдеонец и един старец от Манастира на вечните пламъци след което от не знайно къде ( поне така се опитваха да гласят Аледонците въпреки че половината град бе видял от къде точно е дошъл ) дошъл някакъв младеш от Манастира на вечните пламъци и се сбил с тримата след масовата битка при която пострадаха много горбници както и хора които почитали останките на техните семейства . Той се изпарил в пламъци , а земята около гробищата горяла няколко дена . Алдеонските генерали и армия се опитваше по всякакъв начин да заличи случея , но безуспешно . Няколко дни по - късно почти цял Шелтър знаеше за случката .

В средата на бойното поле локви от кръв разкъсани хора крайници на всякаде вътрешности дори и очи . Ята от гарвани кръжаха в небето чакащи битката да отмине и да напълнят стомасите си . Няколко хиляди останали довършващи това което командващите бяха започнали . Битка за териториялна власт и политически игри , а езиците им бяха най - голямото оръжие .
Никога неги разбирах тези хора как можеха да водят битка да решават кой ще умре или живее , а кой ще забогатее или обеднее ? Бяха от "вишето общество" мравки които се молеха за живота си когато държах меча в ръката си и ги мачках разкъсвах ги на парченца гаврех се с телата им , а кожата ми попиваше кръвта им . Все пак попаднах тук на това поле което скоро щеше да се осее с гарвани . Все пак попаднах в клопка на вишето общество и се биех за един от тях ? Защо ли и аз неможех да си отговоря . Магиосници хвърляха огнени топки , а други пък ледени стрели . Войни с огромни мечове или с меч и щит се биеха за животите си . Стрелци обстрелваха бойното поле с техните пера . Дори имаше и такива които водеха бойни животни с тях и ги насъскваха като змиий плъзгащи се по полето . А аз ? какво стана с мен . Вече не помня паднах от небето водех адът с мен огнени метеори разбих се в земята като един от тях . Изпепелих няколко десетки с огнен затвор . Метеорите пък убиха стотици , а маговете се опитаха да ме смажат . Не бяха достатъчно силни за да го направят и скоро останките от метеоритите се превърнаха в нещо друго . Оживяха и затанцуваха с техните огнени крака и ръце станаха като деца от следобеден сън и посяха смърт из бойното поле . Огнени големи бяха трудни за оправление , но много мощни създания . Дори имаха и имена този в дясно беше Азет в ляво онзи който беше хванал един войн и изпепеляваше бавно и мъчително тялото му Гамет . Десетки още бяха паднали от небето с мен , а аз образу метров кратер . Все пак този чук тежеше четиредесет кила , а размахването му беше уморително . Но никой не оцеляваше след първият удар все пак бях станал доста силен и учителите ми ми бяха подарили знанията които ми трябваха за да стана тази машина за убийства . Вървях на пред размазвах всичко по пътя си разчленявах трупове дори и тези които бяха обковани в метални брони които се изкривяваха като масло от млекодавед .

За миг се отпуснах върху креслото направено от кожа и запълнено с вълна от високо планински бивол . Животни които бяха обилно обгърнати във вълна защото дневните температурив по високите връхчета на Демерионската околност бяха доста студени понякога дневните температури падаха до минус тридесет . Креслото беше удобно и разположено срещу огнището което пламтеше с планински керис . Чай от петолистно горско сярох допълваше уютната обстановка . През вратата влезе и собственикът на това местенце . Висок мъж с черна коса светло сини очи леко брадат с кожен шлифер който закачи на закачалката от кост на сто годишен елесом (Елесомите обитаваха южните части на Демерион бяха огромни животни тежащи близо двеста килограма , а най-голямият индивид намиран и архивиран в библиотеката на Демерион беше пет стотин килограмов . Често ловците ги преследваха за рогата им които бяха хит между вишето общество и цената им бързо растеше) . Под коженото манто беше облечен с черен костюм той се приближи и седна до мен на подобен стол като моят , а едно момиче като сянка се проплъзна сипа му чай и напусна стаята . Той наведе глава гледаше как парата от чайят се пръскаше на ляво и на дясно . Беше леко тъжен и се зачудих дали знае че жена му и децата му са в другата стая ... бяха станали новият интериор на стаята . Доста им допадаше да красят стените и тавана с крайниците и кръвта си . Леко се усмихнах спомняйки си момента в който направих това нещо .
-Е как мина денят ти "съдружнико"? /Попитах аз , а той с мрачно лице вдигна глава и ме погледна .
-Всичко е на ред и върви по план утре търговците ще заминат със стоката към Алдеон , но няма да стигнат до там бандите ще ги причакат след като излезнат от Демерионските граници . /Изрече думите тежко , а моята отрова в чайят действаше станах усмихнах се и подадох ръка той я стисна здраво и ме погледна .
-Ще се видим скоро . /Аз се усмихнах и кимнах с удоволетворение .
На другя ден градските стражи тичаха обезумели . Някой подвикваха че един от големите търговци на Демерион се е побъркал изклал цялото си семейсто и слуги след което се обесил през прозореца на кабинета си . Все пак не можеше да раздаля парите си с него трябваше да го отстраня , а това беше префектният план . Усмихнах се и се запътих към близката таверна за сутрешен чай .



Гласовете разтресоха катедралата , а прозорците затрептяха . Хорът на Алдеон за пръв път от няколко месеца на сам се бе събрал в пълен състав . Диригентът вдинга ръка и всички дадоха начален тон , а пияното в страни засвири . Прекрасната мелдоия разстърси четри ближни квартала на Алдеон . Хората прииждаха от всякъде и се молеха за душите на загиналите . Мъж започна да пее , а няколко жени следваха няколко цигулки се включиха . Мъжът запя по - бързо жените го последваха всичко затихна за няколко мига само цигулката се чуваше как скрипти лекичко едвам доловима хармонична мелодия . Избухнаха всички гласове заедно сливащи се в един свещен мощен неучтожим глас накараха всички да претръпнат всички на около изпитаха силата на тяхната тъга , но и силата на отмъщението което рано или късно щеше да догони всички виновници .

Хезард Найт Бладе

Хезард .... беше името му , а Найт Бладе беше мечът му . Изклали десетки души от работник на пристанището до градски стражник . Беше убит трупът му бе намерен в бездушевност в една канавка близост до Лорион . Няколко петака разследваха убийството на този важен за тях човек .


Събудих се в леглото си цялото беше потънало в пот цялата стая преливаше от миризмата на пот . Отново получих тези видения . Какво става с мен ?