Prelude

Ноща беше хладна и тиха . Жителите от тази част на града я наричаха "Мирната Вечер" , защото беше първата нощ след летните жеги и климата си идваше на място . Хладен ветрец погалваше прожълтелите листа на дърветата и ги канеше на танц , при което те слизаха от дървото и започваха да танцуват с вятъра по празната улица . Крадците необичаха тази част от града , постройките бяха едноетажни и по-рядко двуетажни а хората който ги обитаваха бяха готови да се борят ако се наложи до смърт за да запазят малкото което притежаваха . Изведнъж без никакво предупреждение от ъгъла изникна фигура в черно . Човекът беше задъхан но всепак бягаше по паважа достатъчно тихо за да не го чуят хорските уши ако е решил да се измъкне от някого . Когато стигна до центарът на уличката бясно започна да се оглежда . След миг вече беше изчезнал в сянката между две къщи чийто обитатели отдавна бяха изпаднали в сън . Светът отново стана тих , а ветрецът продължаваше да танцува с жълтите листа. Вятарът изведнъж се усили . Листата се вдигнаха на по-голяма от постройките височина . Вятарът забушува бясно , огаси няколко фенера който до тогава осветяваха пътя с бледата си жълтеникава светлина и тогава всичко спря . Светлината каточели се присви и секна а от вятарът нямаше и спомен .Всичко стана както преди , с изключение на изгасените фенери който неможеха да се самозапалят . По тихата улица се движеше странно създание , изправено като човек , 2 глави по високо от всеки нормален мъж . Съществото беше загърнато с сребристо бял плащ който се спускаше от раменете и го покриваше чак до ходилата . Сребристата фигура се придвижи бавно до центъра на улицата с лек блясък благодарение на лунната светлина. Главата му беше обла с големи очи който имаха резка за зеница . Носът беше като две успоредни резки , а устата беше увенчана с ред остри зъби наредени несиметрично .
- Излес измамнико , немощеш да се скриеш от мен . - Изсъска създанието като продължаваше да пристъпва.
От близката стена се откъсна една сянка която се оформи в нож и беше насочена към люспестата глава . Но в последния момент се отклони от праволинейната си триектория и се заби в едно дърво далеч зад създанието.
- Защо правиш нещата толкова трудни измамнико ? Знаеш че неможеш да избягаш от мен . - изсъска змеят.
Създанието се насочи към мястото от което беше полетял ножа . Пресечката беше тъмна , но това се променяше защото облеклото на съществото каточели осветяваше всичко около себеси с неестествената си светлина . Змеят огледа малката улица и не намери нито признак на живот в нея , нито следа от обекта който преследваше . Мъжът който беше облечен в черни дрехи и наметнат с черно като ноща наметало беше изчезнал каточели никога не е съществувал.
- Ще те намеря измамнико . Каквото и да ми коства - изсъска за последно съществото и безшумно отлетя след като ветровете се завихриха околу него и го повдигнаха в желаната от него посока .