"Магическото дърво"

Собственикът се казва Самуил Кораш, дребен старец с гъсти бели мустаци и сънливо изражение. Магазинът му винаги е порядъчно подреден, макар и да се намира в малка сграда със старо строителство. От него може да закупите определени отвари и дори концентратори за заклинания. Освен това Самуил с радост закупува различни рядко срещани билки и магически дрънкулки.

Азиел пристъпи леко и остави Кио да влезе след него . Магазинът бе подреден , чист и спретнат . Посрещна ги дребен старец с гъсти бели мустаци и сънливо изражение .
- Добре дошли в магическото дърво , с какво мога да бъда полезен ? - попита собственикът .
- Морс ест омнес кюе експектат. - прошепна Азиел.
Очите на Самуил Кораш се отвориха широко , вече не изглеждаше полу заспал.
- Последвайте ме . - старецът ги преведе през един таен вход към една малка стаичка в която имаше ... Кости червени кости , пергаменти нашарени с пентаграми , на стените имаше закачени роби , като тази на Азиел , в една библиотека имаше наредени книги с лилави страници , навярно учебници .
- Е какво ще желаете ?
- Като за начало , Кио , какъв вид некромансия ще изучаваш ? Кървава , Костна , Духовна ? - Азиел загледа младата му ученичка с любопитство .

Кио последва Азиел без въпроси. И двамата влезнаха в магазин с името "Магическото дърво". Продавачът там беше един разсеян, навярно събудил се току що от влизането им старец. Както би направил един обикновен магазинер, който би искал да пробута стоката си, старчето ги поздрави любезно. Без никакъв поздрав или може би беше... - Азиел прошепна нещо на стареца, което Кио не чу и не разбра по-точно, защото беше на друг език.
Изведнъж старецът всякаш се прероди наново, очите му се отвориха широко и той ги подкани да го последват като ги проведе през таен вход към една малка стаичка с всякакви приспособление за некромантците.
- Като за начало , Кио , какъв вид некромансия ще изучаваш ? Кървава , Костна , Духовна ? - попита Азиел с любопитсво.
Кио дори не знаеше за какво става въпрос и преди да беше успяла да каже нещо, мислите и бяха прекъснати от препоръките на предците и`.
- Аааа, Аз залагам на духовната некромансия! Тя най-добре ти подхожда - измърмори Рея.
- Какви ги приказваж жено! Костната!! Тя е най-добрата! Точно като за Кио е! - обади се Крикс.
Двамата адски ядосаха Кио, защото тя се чустваше така сякаш те управляват живота и`, за това на пук на тях момичето бързо изръси без дори да помисли:
- Карвава...-

- Самуел , дай и наръчник по основи на кръвна магия . - спокойно каза Азиел.
Старецът подаде една книга на Кио. Беше с черна стегната кожена корица , лилави страници и бе написана в чернен стегнат шрифт .
- Кио избери си роба , тези дрехи са специални . Концентрират енергията ни и когато ги носим пречат на всеки които се опита да ни засече . А също така кожата ни няма да хване загар в тази отвратителна жега .
[ Намисли как искаш да изглежда дългата ти роба . Можеш да и слагаш каквито искаш украшения и цветове май повече дрехи няма да ти бъдат нужни =) .]

След като старецът подаде Наръчника по основи на кръвната магия на Кио, беше ред момичето да си избере роба както и бе казал Азиел. Имаше роби с всички цветове на дъгата - от ярко червено до черно. Някои от тях бяха опростени, а други имаха и изрисувани по тях неща. Една от робите привлече вниманието на Кио. Беше дълга черна роба, на която краищата бяха оцветени в тъмно лилаво.
- Тази..- измънка тя като посочи с показалец избраната роба.

Самуел и подаде робата и Кио бързо я навлече . Робата бе тънка и копринена а лилавото бе извезано по някакъв непознат за нея начин . Коприната падаше свободно по формите и' и придаваше привлекателен вид . Но очите на Азиел никога не търсеха това , нито в нея , нито в която и да било жена . Не че бе обърнал резбата , просто думата любов му бе чужда .
Когато излязоха от магазина нощта бе започнала да се спуска над Алдеон и отново окото на Олаф щеше да изгрее в въздуха . Ах , Азиел мразеше този факт , защо му бе на Олаф да прожектира окото си в луната ? Но ако имаше нещо нередно в това , то досега Косача несъмнено трябваше да се е намесил. Но ето нощите продължаваха да се къпят в червени тонове и скоро хората го приеха за нормално .
- Е , мила ми ученичке какво ще кажеш да се завърнем в таверната ? -попита я Азиел .

Когато Кио навлече робата, тя с изненада установи, че дори не я чуства поради лекотата и`, което означава, че за в бъдеще няма да и` пречи. След като излезнаха от магазина Кио забеляза, че бе започнало да се стъмнява и по някаква странна причина луната хвърляше червена светлина навсякъде. Искаше и` се да попита дали това е нормално за жителите на този град, но се сдържа, защото бе глупав въпрос.
- Е , мила ми ученичке какво ще кажеш да се завърнем в таверната ? -попита я Азиел .
Очите на момичето се разшириха бавно, до преди малко учителят и` беше много ядосан и студен, а сега се обърна към нея с "мила ми ученичке". Нещото, което Кио бе забелязала в Азиел е, че настроението му се мени много бързо.
- А-Ами, да.. - отговори тя тихо и със студен тон. Все още бе ядосана от случката сутринта, мисълта някой да я командва и да застрашава живота и` не и допадаше.
[ Продължава в "Лунните Дюни" ]