Влажна вечер в пустинята , що за куриоз. Вместо да се наслади на тази прекрасна вечер Добриус Сия бе нощна смяна стражар в най-елитната бижутерия в града . Бе висок и масивен мъж в разцвета на силите си . Извисяваше се над всички други с две глави и винаги правеше впечатлението че "гледа от високо" . Скука . Това си беше . Чиста скука . В Алдеон няма крадци , наказанието е прекалено сурово . Добриус бе чувал за така наречения "град на дуелите" където не парите са важни а е важен броят на труповете който си оставил в арената . А великанът бе оставил не един труп зад себе си . Екипиран с най-големият меч които можеха да му направят и един куп други инструменти на смъртта той си бе елитен наемник. Дори да знаеше че крадци в този град уви няма , надника бе прекалено висок за да го пропусне . Сто златни на вечер . Още един месец и можеше най-спокойно да си построй дом , някъде в Домерион например . Бяха шест стражи , имаше само три походни легла който се използваха за смяната . Всички витрини бяха заключени и подсигурени с магия , всички врати бяха залостени . Смяната в този момент поемаха той , Гривиос Пиката и Серафа Бързата . Самият Добриус нямаше прякор , хората ги бе страх да го закичат с какъвто и да било такъв.
-Хей , хей Добруис - прошепна пиката от другия край на залата като леко се подхилкваше. - Какво ще кажеш , какво ще кажеш да врътнем на сънливците номера с крадците . Да се развикаме че има цяла орда номадски мародери . - каза Пиката с толкова хихикане че вдигна яда на Добриус .
- Правели сме го и преди , Пика . Няма смисъл да го правим всеки месец . Само си навличаме проблеми в очите на шефа . - каза Добриус с неприкрито раздразнение .
- Ей идиоти , млъкнете . Мисля че чух нещо - каза Серафа с видимо притеснена нотка в гласа.
- Ти винаги чуваш някакви ра... - каза Пиката но нещо го накара да млъкне .
- Пика ? - Серафа вече звучеше действително притеснена . - Ако това е някой номер ще те убия , заклевам се !!! - изсъска наемничката .
{край на част две}