Земята се тресе по-често тези дни , чувства се по-голям интензитет на енергията във въздуха и земята . Земният е разтревожен , а може би Лейла , кои ли знае какво му мислят боговете ?!
Колко ли време измина ?! Може би миг , а може би цяла вечност ... Ставите и мускулите ми не са схванати , камъкът които използвах за медитираща гробница е почернял , и то отдавна ...
Чудя се кой ли век е това , дали легендите са все още живи . Имена ? Аз дори не помня своето ... Но помня ! Помня мъчението на земята , помня ледените векове , помня сухите пустини и помня обширните морета. Земята стене и ридае , Аз чувам нейния зов . Шелтър търси спокойствие ! Не винаги мислех така , но след толкова векове медитация .
Той скочи на земята и се приземи изящно на пръсти. Земята се огъна с пулсове , кристалите в каньонът закънтяха в резонанс . Протегна ръце и вдиша дълбоко , въздухът наоколо се сви изсмукан от пробудилия се и се вледени .
Чувам мира на тази земя , усещам нейното спокойствие . Но , чувствам и страх , страх че мирът ни свършва . Време е да покажем на останалата част на Шелтър , не , нека им докажем че земната стихия не може да търпи повече техните безобразия , техните войни .
И се насочи право към Зейлор . С всяка стъпка се изменяше . Кожата му почерня , а после стана ръбеста и блещукаща ,докато не се оформи в човекоподобен голем изграден от тъмно лилав обсидиан . Стъпките му вече не отекваха като земетресения . Походката му бе бавна , уверена и спокойна . Лицеви изражения нямаше , главата бе като останалата част от тялото .
Обсидианов голем , мирният народ на Зейлор трябва да бъде обеден че единствената защита на светите им гори и каньони е постижима само с безмилостна атака .
Съществото излъчваше решимост .
Индекс 
Галерия 
