Тих Бял есенен ден
мъглата дебела и
непрогледна,дървета
храсти и тревички
всички те блестяха.
Мокри бяха прозорците
на къщите,тихо бе и
непрогледно чуваха се
само капките вода който
бавно падат.....
Някой храстчета лъщяха
от далече приличаха на
призраци,на бели призраци.
От тях стърчаха малки
жълто-червени листчета.
Под всяко дърво имаше
кафяво-черен килим.
Лек ветрец взе да
подухва,почнаха листата
дивия си танц.....