Мините

Обърнах се и познах лицето му беше един от робите кимнах с глава и тръгнахме на пред . Пещерата беше почти празна повечето от робите бяха вече излезли аз куцуках на вън . Командират на охраната ми кимна одобрително и аз тръгнах към светлината . Преди да излезна от пещерата в нея влезна излседователския екип на Демерион имаше някакви слухове за тях , но никога не бях се срещал с тях . Предположих че първият който влиза е началникът на тази група той се спря и ме погледна аз се взрях в очите му едното червено , а другото напълно бяло . Страховит мъж бе той носеха се слухове че преследва бандитите на около и прави експерименти с телата им . Погледът му сякаш прониза тялото ми , а той се усмихна .
-Добре си се справил извадил си късмет нито един от жизнено важните органи не е засегнат само охлузвания и драскотини които ще изчезнат скоро . /Той продължи по пътя си аз за малко останах чудейки се как е разбрал . Но не отделих много внимание на този факт исках да се махна от тази дупка .


Олаф излезна на слънцето ... топлото сияйно слънце . Целият бе покрит с кръв и кал . В далечината се чуваше конски тропот идваше от към Демерион сигорно подкреплението , а може би не . Олаф с последни сили заби дръжката на чука в пръста и седна кръстоса краката си и ръцете си най накрая можеше просто да си почине . От джоба на дрипите си извади парченце хляб и го хапна на няколко пъти . Конете приближиха и Олаф видя че не идва само подкрепление .


Изследователският Екип .

Дейгар Нориас бе името което бяха ми дали при раждането ми колкото и да неми харесваше си го носех . Може би трябваше да ида до Пустиния град там може би някой можеше да ми смени името , но не аз предпочитах да остана в Демерион . Перфектно място за мен .... защото части от мен щяха да се разложат на по висока температура . Демерионските жители не знаеха истината и нямаше да разберат . Но какви са тези глупости които мисля трябва да се захвана на работа или тези глупаци ще съсипят пак някое важно парченце от пъзела . Влезнах в дупката която бе зейнала в пещерата . Коридори обрисувани със страни ероглифи и фигури които не бях виждал до сега . Трупът който бе отвън беше задействан по специален механизъм от магия която бе направена доста от давна . Окото ми виждаше следите водеха почти из всички коридори . Ще ми трябват повече хора за това място . Излезнах от там и казах на командира никой да не влиза трябваше да се приготвя .

Горар .... новият ми познат . Дните минаваха , а аз губех толкова много . Тези мини ... сякаш хиядолетия бях прекарал тук далеч от това което трябваше да се направи . Далеч от това което трябваше да стане .... далеч толкова далеч .
Не знаех вече какво да правя дали изобщо си струва дали изобщо ще успея да стигна до Лорион и дали ще се видя с хората които трябваше да се видя или някоя сянка щеше да погълне душата ми или някой сепктрал да изяде плъта ми ? Ето идваше новият комвой нови хора за мъченията тук може би бе забавно да си пазач .
Да ли да не стана и аз ? Лорион все пак бе градът на убийците и крадците , а аз изгубих срещу някакъв си некромант . Ако не бяха затворниците и пазачите нямаше да направя нищо . Как как как и КЪДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ по дяволите Олаф дай ми сили по дяволите всичко може би ще си премажа главата с чукът ми .
-Няма да ти позволя да направиш това което си намислил Олаф.Д.Асе . /Прошепна духът от Огненият Чук На Разрухата .
-Имаш заповед трябва да я изпълниш ако ще и хиляди спектрали да изяждат , а и дори Лорион да е последният град който ще посетиш . Трябва да идеш трябва да се срещнеш с Лорда сигорен съм че въпреки мрачните чуства които изпитваш от загубата в момента . Трябва да продължиш жив си не чустваш ли не чуваш ли дървоядите как пеят тяхната песен . / Нещо стана с огненият чук на разрухата започна да се променя шиповете започнаха да се топят на долу цялата метална топка започна да капе на долу . Олаф опусна оръжието на земята нещо се случваше , той съжали че дори за миг бе изпаднал в отчаяние и в мрачни помисли от загубата .
-Сега ще ти покажа аз на теб хлапако ... сега ще видиш хилядолетията . / Разярено изръмжа Огненият Дух . Чукът се разстопи по земята , а Олаф ... Олаф не знаеше какво се случва не знаеше какво да прави вече дори не чуваше и духа , а чукът потъна в земята . Целият метал който се разстопи преди миг вече го нямаше вече нямаше нищо по земята . Всичко бе погълнато от земята , а духът бе погълнат заедно с метала . Олаф падна на земята и започна хаотично да рови земята чудейки се какво да прави , а небето почервеня огънйове се разпалиха около Олаф и огнен пилар се появи пред него . Той вдигна глава и го видя в червена роба стиснал коса направена от вечните пламаци . Толкова млад колкото бе и преди хиляди години непокътнат от времето вечния слуга на Млаа'ах .
-Пффф от теб не очаквах това сега трябва да оправям бъркотията ти .... / Каза леко разочеровано , но в същия момент и усмихнато Португас.Д.Асе . Императорът клекна и сложи ръка на мястото което бе погълнало огненият чук .
-Ейрегос Нол Карош Моргинос . / А от земята започна да се издига нещо . Първо бе петанце после се превърна в дръжка , а след няколко мига от земята излезе меч ... огромен не не гигантски меч .
-Работата ми тук свърши хлапе внимавай и се стегни една загуба не е края на живота всичко продължава до като не умреш , а за сега ти забранявам контакта с Огненият Дух до като не дойдеш в Лорион .... Там ще ти подаря нещо повече . / Както дойде така си и тръгна огнйовете се изпариха , а хората в страни сякаш нищо не бяха видяли всичко продължаваше . Олаф още не вярваше какво се бе случило , но този меч изглеждаше ужасно тежко нещо и така беше . А металът по него не бе нищо дори близко до метал Олаф не знаеше какво е това , но се зарадва че го има беше красиво . Той се запъти към един от пазачите и го разпита за екипа който се спусна в дупката те бяха открили няколко артефакта от миналата ера и документи в които се е говорело за старите обичай и тренировките . Сигорно Демерионските войски щяха да бъдат тренирани по тези правила поради много причини , но само така се говореше все още не се знаеше какво щеше да се случи .
Както и какво точно са намерили археологистите в онази дупка . Денят на Олаф продължи бавно , но той успя да отпочине и да се наслади на природата на около видя няколко вида животни които не бе срещал от доста време . На другият ден когато слънцето изгряваше той чакаше на пътя готов да тръгва обратно към Демерион .

На Олаф не му се наложи да чака дълго. Конвоят, отправил се към Демерион, хвана по пътя още призори. Олаф следеше колоната спешени мъже, нито един от които не му обръщаше особено внимание, освен някой бърз, неволен поглед. Все пак младежът беше интересна гледка - едър, снажен воин с руса, почти бяла коса, въоръжен и свиреп, но и излъчващ нетипично за възрастта му достойнство и спокойствие. Колоната продължаваше да се точи, с равномерно темпо, денят щеше да е дълъг и прекаран в преход. Каруците с провизии бяха позиционирани в средата на конвоя, дърпани от волове и коне. След тях следваха още демерионци, като тези бяха по-въоръжени. Вероятно някой следотърсач беше докладвал за по-големи разбойнически банди по пътищата. Времената бяха тежки и опасни, малко допълнително мерки за сигурност се оказваха добро решение.
Дори самата подредба на пътната група би отказала повечето банди крадци и бандити. Извън въпрос беше, че мъжете от мините бяха готови да се бият на живот и смърт за да не позволят отново да бъдат заловени и продадени в робство в друг миньорски лагер само ден след тръгването си от този.
- Ето те и теб. - Горар махна с ръка на Олаф. Той крачеше почти в края на колоната. - Тук има едно свободно място.
Олаф се включи в колоната и закрачи до Горар. Двамата се намираха почти в тила.
Прекараха цялата сутрин в мълчание, всеки потънал в мислите си. Зоркия поглед на Горар обхващаше околностите, сред които преминаваха - заснежени иглолистни горички и неравни полета, сред които сякаш бяха разхърляни големи камъни (някои от които изглеждаха направо подредени от случайността, докато други сякаш бяха хвърлени от някой великан там, да бъдат брулени от виелиците). През другото време, очите на Горар сякаш започваха леко да блуждаят, сякаш преосмисляше някоя летяща мисъл, но никога за дълго.
По късен обед колоната спря за кратка почивка. Пътят им ги бе завел в умерено-гъста горичка, която им предлагаше временен подслон.
- Ще проверя какво става напред. - рече Горар и погледна Олаф, с който не бяха разменяли думи от сутринта. - Престоят сигурно ще продължи около три-четвърти от час. Провизии може да намериш в сърцевината на конвоя, при фургоните. До по-късно.
Олаф може би имаше нужда да се подсили още малко.

/Опиши по твой вкус как е преминало тази част от пътешествието, като после добави действията си по време на почивката./