Чагум

Чагум е остров с  форма на полумесец и големина тридесетина квадратни километра , далеч от границите на Лорион.
На острова някога е имало две села от миролюбиви поклонници на древен морски бог , но от тях са останали само руини и древни храмове. Острова е обграден от гъста мъгла през почти цялата година и самотният планински връх една избива през мъглата .
Не само търговци но и пирати отбягват острова поради коварни подводни скали . Дори преди време е имало слух че Чагум е прокълнат и само мъртвите имат право да стъпват на него .

Не можеше да се каже, че древният храм бе останал непокътнат от времето . Стените бяха пълни с огромни цепнатини , лилав мъх бе полепнал навсякъде . Руините на древния храм все пак вдъхваха дълбоко уважение . Ликът на древния бог вечно бдеше над храма с очи, в които бяха всечени ефирни сафири. Въздухът бе влажен и мъглив , полумесецът придаваше призрачна обстановка .Симфонията на леките капчици дъжд бе прекъсната от тъпи удари на стомана в нещо . Наблизо от мъглата излизаха привидения във формата на младолик мъж , атакуваха неговото почти огледално отражение и се връщаха към мъгливата си форма.
- Днес си по-сериозен от обикновено брат ми ! - С усмивка на уста изрече Нагни.
Нагни'раш и Ред'раш са близнаци , членове на Дом на Смърт . Единствената разлика между тях е че Нагни винаги носи дрехите си с червени кантове , а Ред противно на името му носи дрехи със Сини кантове . Също така и необикновените им умения .
- Омекваш Нагни ! - отговорът на Ред се чу като шепот и в следващия миг от мъглата се материализираха три форми на брат му с готова за атака катана .
Формите атакуваха като една от три посоки. Чу се тъп удар и бялата катана бе хваната в костеливата хватка на ръкавиците на Нагни , докато другите атакуващи версии на Ред се изпариха .
- Не и днес . - Каза сухо Нагни .
Допелгангерът на Нагни изскочи отзад и замахна към тила на Ред.
Ред без дори да обръща внимание на смъртоносния удар , протегна крак пълното копие на брат му се наниза на него . Ред усети как въздухът излиза от несъществуващите дробове на двойника и се извъртя с такава сила, че повлече брат си надясно.
Нагни пусна катана , извъртя се на триста и шестдесет градуса и замахна с опакото на ръката си към главата на брат си , които от своя страна без никакви усилия отбягна удара .

За обикновен човек този обмен на светкавични удари би изглеждал като нереално бърза вятърна мелница . Но всеки жител на този скрит остров бе превърнал в ежедневие битките и от доста време битки на живот и смърт бяха просто спаринг за тях . Нагни и Ред не спираха . Удар , плъзване , блок , париране , илюзия след допелгангър. Моментите се превръщаха в минути , а минутите в часове . До края смъртоносната тренировка премина съвсем безшумно .
- Е , всеки ден научаваш нещо ново . - каза Нагни и остави костите който излизаха от китките му да се върнат на мястото им .
- Така си е . - Сухо и бавно отговори Ред и също прибра костеливата катана в ръката си .
Двамата се спогледаха още един път , а след това Нагни наметна червената си куртка и тръгна към Убежището . Ред го следваше от близко разстояние. Бе рядка практика да се тренира битка двама на двама , но ако някои от другите бе решил да се съюзи за ден , то Ред предпочиташе да се бие рамо до рамо с брат си . По единично бяха опасни , а когато двамата се биеха заедно срещу общ враг приличаха повече на армия която смазва селски бунт .
Вратата към Убежището винаги бе отворена . А битките в него бяха напълно забранени .
Днес Милостивия бе изпаднал в дълбока медитация пред олтара.
Нагни и Ред не му обърнаха повече от нужното за един поглед внимание и се шмугнаха в зимника където опустошиха по един кози бут . След което се качиха в тайната библиотека хванаха по един апокриф и се зачетоха .

Гил'дор връхлетя в библиотеката като вихрушка . Този път косата му бе къса и руса на цвят , почти златиста а очите му зелени като емералди . Братята не бяха виждали стрелеца от близо месец защото бе изпратен на мисия .
Колегата им се настани шумно на един стол , вдигна краката си направо върху масата и изръмжа нещо под нос.

Ред изчете пръв четивото си и го подреди при останалите прочетени от него книги , но тъкмо когато се приготвяше да напусни тайната библиотека бе спрян от новодошлия стрелец.
- Хей Ред , Твой ред е този месец да изпълняваш длъжността . Милостивия те чака в главната зала , пред олтара . И нека сянката ти никога не била осветена .
Ред'раш само кимна и се запъти към олтара .

Милостивият тихо напяваше някакво заклинание или може би молитва , Ред разбираше достатъчно от древния език за да чете тайната история на света , но все пак молитвите и заклинанията не бяха по неговия вкус .
Днес предполагаемият им раководител бе облечен с финна бяла роба която хвърля лицето на този който я е навлякъл в пълна сянка. Милостивият проговори на Ред с съскащ дрезгав глас .
- Този месец ти си Ръката . Приготви се и отлети незабавно .