Елексиел

Кар'Хас е огромен свят, чиито граници са неясни, дори за най-древните обитатели на това място. Този факт прави много от тях гневни и агресивни, когато темата бъде подхваната. Това може би се дължи на красотата на Кар'Хас и множеството елементи на могъщество, които той предоставя на обитателите си. Но самият свят е изключително сложен и неясен и все още никой не го е разбрал напълно. Хубаво е да се избягва темата с местните.

Елексиел е местност в Кар'Хас характерна със своята ледена красота. Тихата местност е силно заснежена, но не и непроходима. Част от нея е заета от иглолистна гора, характерна повече за горния свят. Недалеч от нея се намира входа към Зервас. В средата на Елексиел просперира малко градче, което е наричано Леен и в което живеят представители на едни от най-миролюбивите народи на Кархас.

Въздухът се изпълни с сияйна синя енергия която се разпространи в кръг от два метра . Сини сфери се оформиха и започнаха да танцуват в ритмични пулсове от нюанси на синьо и лилаво . Сферичките се събраха в една цяла кръгла хоризонтална резка и от там съпроводена от сини искри една единствена фигура пропадна върху мекия сняг . Чу се туп .
- Олеле какво е това ?! - завайка се Керел . - Твърдо но меко пухкаво бяло лепкаво , а че то е мокро ! - възкликна той със силно недоволство .
Той се изправи в пълния си прегърбен ръст и се хвана за плешивата глава .
- Бащино мляко , каква скучна гледка ! - Извика той. - Няма ни една палма да си избършиш задника !- (Не че самият Той някога повече щеше да има нужда от такъв вид пособие )
Стареца започна да крачи из снега в кръгове и да се оглежда объркано .
- Що за чудно място е това ? Преди минути бях в сияния палат на пресияиния град Саффир а сега ?! Сега съм тук ?! Охх - Изпъшка той и погледна лявото си коляно на което преди минута бе завършена последната му драсканица . - О , че тя станала чудесно ! - Изкефи се той и подскочи в снега . - Ха - Ха Къде ли е дядо ми сега да ме види ! Ха - Ха , А къде съм аз да се видя ?!
Старикът забеляза някакви постройки в близката далечина и с плавна накуцваща крачка се запъти към тях.

Леен беше малко градче, намиращо се в Елексиел, една от зоните в Кар'Хас, която никой не желаеше да контролира, в която никой не желаеше да живее и да управлява. Това беше така, защото местността беше спокойна и вещаеше летаргия. Летаргията не беше сред често срещаните състояния на обичайните обитатели на Кар'Хас, а още по-малко на неговите владетели. Но жителите на Леен бяха кротка каста и не се стремяха към величие, макар да го притежаваха по рождение. Изключително силна магия караше заледените им вени да пулсират, а кръвта им също бе от лед, като живот им даваше сърцето им, което беше изтъкано от магически енергии. Магията отдавна не беше на почит в Кар'хас, т.к. беше възприето, че магията, аналогично на това, което правеше тя за горния свят, а именно да замества технологичния напредък, беше отшумяваща енергия, лесно заменима от силата на съзнанието. Но все още имаше същества, изтъкани от магия, като жителите на Леен.
Един от тези жители, съществото наречено Хиепхйап видя приближаваща се фигура, която куцаше с единия си крак. Хйепхйап веднага усети могъщите енергии, които струяха от човека, но самият човек сам по себе си притежаваше огромна жизнена енергия. Странно, но той сякаш не знаеше, че е мъртъв. Защото енергията му продължаваше да твърди, че той е жив. Как се беше озовала тази личност тук? Хйепхйап веднага предпази сънародниците, като направи човека за тях невидим и неосезаем и се приближи към него.
- Здравей. - каза съществото на човешки, като се притесняваше малко да не загуби живота си, тъй като беше чуло, а и усетило с чувствителното си към освободени емоции сърце, че Аспектът на спомените си бе заминал и друга енергия, човешка, която бе наблюдавала безучастно този момент. Хората биваха жестоки и...опасни? - Добре дошъл в Елексиел. Какво търсиш тук?
Съществото, което стоеше пред Керел беше човекоподобно, с малко над среден ръст и деликатна бяла козина, която горната част от тялото му. Лицето му беше симпатично, но и с малко свирепо излъчване. Очите му бяха сини и кротки. Имаше много дълга бяла коса, която му придаваше призрачен вид.

- Ба , какво търся тук , нищо не търся ! - Каза троснато Керел на приближаващия се косматкото.
Бе започнал да се чувства странно , ума му подсказваше че трябва да му е студено , сетивата му не бяха съгласни с това разсъждение .
- Къде съм , какво правя тук , защо съм тук , какво ме домъкна тук , какво е това тук , защо си тук , ти какво правиш тук ? - от устата на дъртака заваляха един след друг много въпроси на които той нямаше отговор . И все едно той нямаше нужда от отговори продължи да бращолеви една ли не като латерна . - Елексиел ли се казва това място ? Хубаво , много хубаво айдя сега пухчо да му кажеш какво трябва я да знам за туй "прекрасно" място .

"Пухчо?" - помисли си жителя на Леен засегнато, тъй като това му прозвуча като име, което някой човек би дал на котката си.
- Намираш се Кар'Хас, човеко. Моето име е Хйепхйап. Аз съм пра-пра-внук на Лориан, който е харесал Елексиел и магията в него и е помогнал за построяването на Леен. Но това, което ти трябва да знаеш е, че вече не си между живите, човеко. Съжалявам за това, макар че не си млад мъж, ти изглеждаш като важна личност, която е трупала много през живота си и изведнъж се е озовал тук, откъдето път назад няма.
Керел изглеждаше неподатлив на внезапни пориви на емоции, причинени от съдбоносни новини.
- Това е царството на мъртвите. Тук се озовават някои от трагично падналите герои на Шелтър, тези злодеи, чиито дела са непростими и някои личности, които просто имат късмет. Последните могат да открият своите мечти тук. Мога да ти разкажа повече, но за тази цел трябва да ти имам доверие. Нашият народ е отшелнически, но знаем някои неща за Света. От години търсим помощ, но няма къде да я намерим.
Хйепхйап премълча факта, че най-подходящото същество, което би могло да им помогне би било от човешкия род, но такова бе изключително трудно да се открие тук долу, като се има предвид, че повече биваха измъчвани в затворите, а другите (малцинство) живееха в купола на собствените си мечти и не биха искали нещо да наруши съня им, който бе станал реалност.

-Мъртъв ?! МЪРТЪВ ?! -Керел се изплю на земята или поне направи такъв жест. - О , не не не Пухчи не съм се чувствал по жив през целия си интересен живот! Царството на Мъртвите казваш ? Инкай ? Не това не е отвъдното царство ти ме бъзикаш , хлъзгаш ме по баира тука , ама като гледам бая е хлъзгаво .. - дъртакат млъкна за момент - Шелтър ли ? Чувал съм го аз този свят , да чувал съм го . - Старецът се почеса от надрасканата глава . - Искаш да ми кажеш ся на мен , че съм мъртъв и се намирам в отвъдното на свят от приказките ?! Трудно ми е да го повярвам , искам да ми представиш доказателства ! Докажи ми че сме там където казваш , докажи ми че съм мъртъв , докажи ми всичко !

- Хм. - рече дружелюбно Хйепхйап. - Никой не знае какво се случва с личност, която е загинала тук, но тези, които са хора и са се озовали тука, означа, че са мъртви. Стига да си от Шелтър. Ако са от някъде другаде, виж това би било проблем за тях. Тъй като измъкване от това място...няма.
- Сътворено е така. - продължи Хйепхйап. - Така че никой да не може да се измъкне от него. Никога. Освен ако не умре отново. Тогава вече не знам какво се случва с него.
Хйепхйап въздъхна тихо и продължи с тих глас, който някак си се сливаше с лекия ветрец, който завихряше снежинките около тях:
- За жалост не мога да ти покажа пълноценно на какво място си се озовал, но щом си тук, значи имаш някаква причина зад това. Сам трябва да я откриеш, ако не искаш да станеш неволно подвластен на някой чужд идеал.
Отшелникът леко се усмихна, показвайки остри зъби и продължи:
- Кар'Хас всъщност е наричан от някои Света на мъртвите, но на практика е отделен Свят, който не е концентриран върху тази функция. Просто тука се озовават падналите души, защото Шелтър по някакъв начин е свързан с Кар'Хас. Но това място е опасно и пълно със сила, поради това е използвано за затвор на човешките души. Има само малцина свободни хора тук, но нито един избягал затворник... - Хйепхйап изведнъж изтръпна по неясни причини - ...поне доколкото знам.
- Мисля, че сам ще разбереш повече за света с течение на времето. Може дори да осъзнаеш, че си мъртъв...А може и никога да не го осъзнаеш. Ако искаш да разбереш малко повече за света, погледни в снежната покривка между нас двамата и си представи как там гори малък лагерен огън.

- Ще ти дам аз един лагерен огън аз на теб . - Изцирика Керел и си помисли за топъл лагерен огън , както го бе наклаждал едно време преди много лета в родното му село .
- И сега какво ? - Старецът не осъзнаваше че главата му бе гори , не му ставаше по топло . След като видя че на земята пред него не се получава огън Керел страшно се раздразни .
- Бе таз работа не е за мен - каза той - И какво правите тук по цял ден ? Аз сега идвам и нищичко интересно не виждам ... - каза дядото с горящия череп и започна да се оглежда наоколо

Хйепхйап за първи път виждаше толкова странен човек. Леденият обитател на Елексиел погледна към огъня и огъня се разпадна на лед. Явно човекът не искаше да разбере урокът зад всичко това, макар това да бе основата за оцеляване в Кар'Хас.
- Поддържаме красотата на това място. - сподели Хйеп. - Ние сме неговите пазители. Понякога усещаме какво се случва в останалата част от Света и предприемаме нужните действия за да не повлияят то на Елексиел.
Възрастният мъж изглеждаше раздразнен, но Хйеп продължи със същия спокоен тон:
- Иглолистната гора на Елексиел страда от странна болест, т.к. тя е наполовина Шелтърска гора, наполовна Кар'Хаска. Понякога странни неща се случват в нея, някои от децата ни, които често си играят в нея се връщат само колкото да напуснат Леен малко по-късно и да търсят приключения по света. Мисля, че има някаква поквара в гората, която е от човешко естество. Отвъд гората се намира Зервас, където леда царува. Местността е огромна и обитавана от множество свирепи хищници, като се носят легенди за замък в другия край на Зервас, който е обитаван от отдавна забравен претендент за Трона, който се е отказал от претенциите си, тъй като е потънал дълбоко в студа.
- Искаш ли да разгледаш с мен иглолистната гора? - попита Хейп странника.

- O , да Хйепхйап с удоволствие бих разгледал въпросната гора с теб . - Каза иронично Керел и започна да се вайка . - Свирепи хищници ? Деца ? О дъртите ми кости тук ще е интересно . Двете ми най-мили неща на света . Хищници и деца , деца и хищници . Поквара и човеци , то се знае те вървят ръка за ръка .
Извъднъж дядото литна , направи едно кръгче във въздуха и кацна изящно до Хйепхйап .
- Изглежда няма да ходим дълго - каза Керел .

Хйепхйап повдигна едната си дълга елегантна ръка, чиято длан имаше шест пръста с дълги остри нокти и размърда леко пръстите си. Снежинките, които витаеха наоколо се завихриха и образуваха вихрушка от сняг, която замъгли зрението на Керел. Няколко мига по-късно ледената мъгла се разпръсна и пред тях се рееше файтон, изграден изцяло от сняг и лед, който имаше орнаменти по стените си, които изобразяваха странни руни, проблясващи сякаш с намек за магия. Прозорците на каретата, по две от всяка страна, но големи, бяха изградени от най-тънкия и прозрачен лед, който Керел можеше да си представи и бяха почти невидими за човешкото око, но оставяха усещането за форма.
- Нека влезем, драги човеко. - рече Хйепхйап и се изкачиха по четирите стъпала, като най-долното почти стигаше земята, но се разпадна на обикновен сняг, който бе подет от вятъра и разпръснат след полето, след като Керел последва Хейпхйап. А входът на каретата бе лишен от врата, но след като го преминаха, се чу свистене и сякаш нов вид сняг, подхранен от магията на каретата, методично образува бяла врата, чиято повърхност бе покрита с дебел слой орнаментен лед, който беше като лак и образуваше леко ледено сияние, което не озаряваше вътрешността на керетата, но правеше вратата видима. Миг след като седнаха на пейките, които бяха от мек сняг, който за Керел бе студен, но не намокри пантолоните му, а сякаш бе образуван от пух, който бе изключително деликатен и мек и човекът имаше чувството, че седи на облак от сняг, каретата потегли, дърпана от леден вихър. Двамата се движеха с голяма скорост, но бяха във въздуха и файтонът не се друсаше. Керел погледна към тавана и видя красив полюлей, който грееше със синя светлина и около който проблясваха кристалчета от лед.
- Нека те попитам, човеко. - започна разговора леденото същество, което някак си изглеждаше по-стряскащо в тази атмосфера и чиито сини очи проблясваха с ледена страст, но чийто глас бе спокоен и тих, предразполагащ и студен. - Какво търсиш ти в живота? Приключения, слава, красота, магия или сила? - очите на съществото леко се присвиха и то продължи. - Или просто се случва да се сблъскваш с предизвикателствата на живота и да оставяш своя отпечатък в него?

Човекът се обърна към събеседникът си и го изгледа със глава леко килната на страни , но очите му бяха в мъгла . В този момент в съзнанието му изригна мощна вълна от емоции , всякак от всички посоки , десетки хиляди ехота на присъствие . Света вибрираше пред очите му, а татуировките на главата му се наляха с втечнена енергия и засияха във всевъзможни цветове . Очите на стареца пламнаха , изведнъж пред съзнанието му се изправиха две невъобразими сили . Титаничният сблъсък между тях отекна във света със разтърсващ ек . Каретата се разпадна в милиарди ледени прашинки . Когато съревнованието между двата аспекта приключи Керел усети взорът на победителя върху себе си и изпита придърпване, което бе по-силно от волята му .