Отне му близо три седмици да стигне Алдеон и се чувстваше леко изтощен, но не бе губил време да разгледа перлата на пустинята.
Едвам се беше качил по гладките стени на този проклет замък. Беше по-голям дори от Черната цитадела, а Блъд много добре знаеше тайната мания на бившия владетел по грандомания, макар и ловко прикрита под изискано възпитание, намиращо добродетели в скромността.
Блъд се хвана за парапета на балкона и миг преди да се прехвърли ловко от другата страна видя едно младо женско лице да го гледа отгоре. Изражението на лейди Силеста не криеше изненадата й, както и известна доза страх. Познаваха се отдавна, но никой не можеше да знае какво е намислил Блъд.
- Спокойно, тук съм за услуга. - рече той и все пак се изкачи на балкона без резки движения. Само това оставаше, старата му позната да извика охраната.
- Отдавна не сме се виждали, Блъд и най-малкото теб очаквах да видя да се катериш към балкона ми след толкова години. - тя сякаш се отпусна и топла усмивка украси още повече вече красивото й мургаво лице. - С какво мога да съм ти от полза?
Блъд бавно извади една стъкленица, пълна с вода от подземното езеро и каза:
- От Черната цитадела е. Проклетото езеро ми показа само откъслени и неразгадаеми образи. Предимно странен мрак, опитващ се да излезе на свобода и някаква схлупена къщурка на сред нищото. Може да е всяка сграда във всяко село из Шелтър. Трябва да намеря един човек. Тези видения са свързани с него, но ми трябва нещо по-конкретно.
- Мисля, че мога да помогна. Но ще искам нещо в замяна.
- Както винаги. Какво е то?
- А...Нищо, което да не е по твоите сили и...специалност. Просто трябва да убиеш един човек за мен.
Блъд бавно кимна.
- В настроение съм. Да не е султана? - пошегува се той.
- Четеш ми милите, скъпи.
- Какво? Та той ти...брат?
- Първи братовчед.
Блъд се почеса по лявата вежда с лека гримаса.
- Какво ти е направил толкова?
Лейди Силеста се облегна на парапета и се загледа към нощния град под тях. После каза силни доводи. Дах Мил Сийк се бил съгласил на условията на Утопия и щял да участва на тяхна страна в назряващия конфликт. Силеста предпочиташе Алдеон да си остане независимия търговски център на пустяната и да запази неутралитета си. Тя вярваше, че Утопия ще се провали и че султана е направил голяма грешка. Но ако бъдеше ликвидиран, тронът щеше да го наследи брат му Греех Мил, който имаше коренно различни виждания. Виждания, които съвпадаха с тези на лейди Силеста.
- Добре. Съгласен, но първо ти изпълняваш твоята част от сделката. - рече след кратко мълчание Блъд. - Не знам колко бързо ще трябва да се изнижа от града след това.
Старата му позната, в която дара на Провидението беше изключително силно застъпен, го докосна леко по ръката и каза:
- Да влезем вътре. Ще отнеме известно време.
Светлините на нощен Алдеон останаха зад тях.
- Искаш да кажеш, че селото се намира в покрайнините на Алдеонската пустош? - попита с жив блясък в очите Блъд.
- Така изглежда. - отвърна уморено лейди Силеста и се облегна назад в разкошния диван. - Сега моята част от сделката...
Като не последва отговор, тя се изправи и се огледа. Копринените завеси на входа на балкона биваха подени от свежия вечерен ветрец, който носеше благоуханен аромат на няколко вида специфични пустинни цветя, които се намираха в Алдеон, но също и на хладен пясък от дюните. А Блъд беше изчезнал. Лейди Силеста отново се облегна на дивана с надеждата да не й извърти номер. Лека усмивка се появи на лицето й. Някак си усещаше, че това ще е последната вечер на султана.
Индекс 
Галерия 
