Дах Мил Сийк влезе в покоите си и там моментално става оживление, но той махна разсеяно с ръка, че не иска да го безпокоят и се запъти към трапезарията. Денят беше дълъг и изключително натоварен и султанът нямаше търпение да впие зъби в някое кулинарно произведение на изкуството, по възможност да включваше нещо ароматно и сочно, и да го полее с малко Лорионско червено. Няколко минути по-късно, той правеше точно това, малко след като дегустаторът му изпробва за отрова.
На огромната дълга маса седеше само той, а прозорците бяха полу-затворени, за да не влиза шумотевицата от банкета на долния етаж. Хората празнуваха. Нов съюз бе изкован между Утопия и Алдеон тъкмо днес и това предвестваше бъдещ просперитет за търговската столица на Шелтър. Утопия гарантираше за запазването на всички текущи привилегии на пустинния град и включваше много нови възможности за развитие, а всичко, което се изискваше от Алдеон бе да въведе новата религия и почитането на Анил'Те и да приеме Утопия като център на Новата вяра. Дори не изискваха военната им мощ в текущия конфликт, а това означаваше, че Дах Мил Сийк щеше да запази живота на войниците си, а простолюдието щеше да е доволно, че синовете му не отиват на война.
Султанът повдигна кристалния си бокал и отпи глътка от Лорионското. Букетът разцъфна на небцето му, но когато остави чашата, той усети, че леко се замайва, май беше попрекалил.
- Ще се оттеглям в спалните. - рече той на слугите и охранителите и част от последните тръгнаха с него. Не го оставяха почти никъде. Минаха по южния коридор и малко преди да навлезе в спалните помещения, той мина покрай офис-библиотеката. Искаше да провери нещо, но какво бе то? А, да. Трябваше да провери картата на Алдеон и да се порадва на новите разширени бъдещи граници на града-държава.
- Изчакайте тук. - нареди той и понечи да влезе в офиса.
- Но, Ваше Величество... - осмели да започне единият бодигард, но Дах Мил Сийк го прекъсна:
- Знаеш, че никой не може да влезе незабелязано в солариума ми, Джин.
Джин понечи да каже "Просто за всеки случай", но след кратко колебание, реши, че е твърде рисковано да противоречи на султана и за това просто кимна покорно. Дах влезе в малката библиотека, която съдържаше много ценни книжа и притвори зад себе си. Не искаше да го разсейва нещо, докато се радва на триумфа и плодовете на политическата му маневра.
Помещението беше бледо осветлено от няколко свещника. На стола му стоеше покрит с прах мъж, който го гледаше с нещо като ведра озадаченост.
- А, взе, че се появи. - рече мъжът и се усмихна леко.
- Какво? Кой? Стража! - изкрещя три бързи думи султанът, но вече бе късно. Летящият нож си беше намерил удобно място в гърлото му.
Как беше влязъл Блъд и как се беше озовал на удобния тапициран стол? А как знаеше, че жертвата му ще реши в последния момент да влезе? Нужно ли бе наистина да се обясняват тези тъмни подробности в тази прохладна Алдеонска нощ? О, добре, може би малко подробности няма да навредят. Блъд, още докато бе заемал длъжност на Първи гвардеец и Придворен убиец, а донякъде и на началник на шпионската мрежа, макар последното да не беше по негов вкус, беше отделил от живота си няколко дълги години (близо половин десетилетие) и беше използвал неизчерпаемите ресурси на шефа си, за да се сдобие с копие от всеки (първичен) строителен план на по-известните замъци в Шелтър. Така знаеше за този таен проход (неизползван никога, поради което беше събрал доста прах), който го отведе до (а и извън) офиса на споминалия се вече султан. Може би е по-интересно как знаеше, че Дах ще влезе в този случаен момент? Може би лейди Силеста му беше казала за този навик на султана (лежащ в локва кръв с опулено изражение на пепеляво лице). Но...не, тя нямаше как да знае толкова много за характера на по принцип доста отчуждения си братовчед. Не, по-скоро Блъд беше използвал Тъмно изкуство, видите ли той на времето бе бил и иноватор, който (за разлика от Дред), бе открил лична школа за убийци, в която членуваше...ами само той. Но школата поглеждаше на традиционните умения на асасините като само основа, с която всеки трябва да е добре запознат (по възможност да му идва от вътре), и наблягаше на нетрадиционни похвати. Като например...нужно ли е все пак да ги споменаваме? Може би теорията ни дойде в повече, но за да обясним феномена с Дах Мил Сийк, нека поясним, че едно от Тъмните изкуства е комбинация от "прикриване на аура" и "примамване", като последното е достатъчно коварно в съблазънта си, психично аура умение. Стига толкова за момента.
Блъд срещна известни затруднения при излизането от двореца, предимно с акробатичните движения, докато се прехвърляше от перваз на перваз (с тъга си отбеляза, че беше загубил малко форма). Наложи се да умъртви и няколко стража, но като цяло не след дълго вече се бе запътил към конюшните, за да си вземе камилата, пременен като прост пустинен номад, нарамил провизии за пясъчните степи. Зад него от двореца се чуваше камбана и жителите на Алдеон гледаха тревожно към епицентъра на настъпващия хаос.
Индекс 
Галерия 
