Имението на лорд Фоусуей

Имението се намираше на едно невисоко хълмче в покрайнините на Ридем. Сградата беше огромна и заобиколена от висока ограда. Отдалече приличаше на малък замък или укрепление. Владетелят му - лорд Джейслин Фоусуей беше авторитетен мъж на 54 години, все още здрав физически и носещ благородна осанка. От няколко години е вдовец и все още се облича изцяло в черно.

Пристигнах тук и зърнах това налко замъче. Чудех се дали това е мястото, но ми го бяха описали много добре и го разпознах. Над него се рееха тъмни облаци и в околността валеше дъжд. Дърветата се люлееха насам-натам от вятъра. Крачих бавно натам и щом пристигнах видях средно големи врати. Почуках на тях и зачаках някой да ми отвори.

След малко вратите се отвориха, плавно и без скърцане на ръждясали панти. На входа застана един облечен в кафява ливрея иконом. На гърдите му беше извезен знака на лорд Фоусуей - куче тичащо под звездно небе.
- Добър ден...милорд. - каза човекът, мъж над средна възраст и леко оплешивяващ, но все пак запазил елегантността си. Явно незнаеше как трябва да се обръща към новодошлия, затова го наричаше милорд, за да не накърни случайно достойнството му. - Аз съм Грегир Рикард, верен служител и иконом на фамилията Фоусуей. С какво мога да ви помогна, милорд?

- Аз съм Лесли Пиерон от Академията! Дошъл съм тук за помоща за която лорд Фоусуей е помолил.

- Моля последвайте ме. - каза Грегир и покани Лесли вътре. От вътре имението беше красиво, но по нестандартен начин. Мебелите изглеждаха някак си древни и излезли от мода и все пак таящи авторитет и богатство. Главният използван материал беше дърво. Столовете, масите, парапетите на стълбите, всичко беше от полирано и резбовано дърво - предимно дъб и ясен. Стените бяха покрити с гоблени и картини - повечето пейзажи и красиви сцени. Грегир поведе Лесли нагоре по витите стълби към втория етаж, на който обстановката ставаше още по-луксозна. Подът беше покрит с дебели и пухкави източняшки килими, а по стените присъстваха още повече прозорци в красиви рамки, осветяващи напълно имението. Икономът почука на една дъбова врата, чиято брава беше във формата на кучешка глава и надникна вътре.
- Милорд, човекът от Академията пристигна.
- Покани го. - беше краткият отговор.
Грегир отвори широко вратата и направи път на Лесли да влезе. Старият лорд го чакаше зад бюрото си - огромен мебел, създаден от скъп дъбов материал, добиван от низините на Лорион и облицован по краищата със златна украса. Лорд Фоусуей беше преплел пръсти под брадичката си и гледаше към Лесли със светлите си очи, в които все още се четеше тъга от загубата на съпругата си.

Влезнах вътре и видях обстановка която не бе присъща за външния вид на тази сграда.
- Добър ден господине! С какво мога да помогна?- Останах удивен от видяните чудесии, но сдържах тази емоция за да мога да направя добро първо впечатление.

- Това е Лесли Пиерон, милорд. - представи го Грегир.
- Благодаря, Грегир. А сега би ли ни оставил?
- Ако имате нужда от нещо ме повикайте, милорд. - поклони се икономът и излезе, като притвори тежката врата зад себе си.
- Аз съм лорд Джейслин Фоусуей. - представи се застаряващия мъж зад бюрото. - За теб имам следната задача... - докато говореше лордът наля собственоръчна два чаши червено, благоуханно вино от една стъклена кана, като посочи с поглед стола пред бюрото си и сложи пред него едната чаша. - Искам от теб да...унищожиш една местност. Всъщност, незнам дали ще съгласиш, мисията не е много благородна, но е за отмъщение...

- Съгласен съм милорд!- Казах му аз като отпих от виното. Имаше вкус на луксозно и отлежало вино от 1382!

/хаха. В коя година сме некъде средновековието требва да сме./

Последното нещо, което видя Лесли беше усмихната физиономия на лорда...Не, това не можеше да е лорда...Фоусуей беше винаги тъжен след загубата на любимата си. Но Пиерон нямаше време да мисли, защото потъна в гъстата тъмнина на безсъзнанието.

Когато се събуди се беше озовал в някаква тъмница и беше окован с пранги за стената. Металът на оковите му беше от онзи проклет черен, хлъзгав и гаден камък, който блокираше всички заклинания. Дори не можеше да призове верния си спътник. На около два метра от него беше прикован още един човек. Възрастен и облечен в черно, той всякш спеше и дишаше тежко. В тъмницата беше много студено.

- Пак виното! - Казах аз като започнах да мисля. Имаше един начин, но беше много рисковано. - Ще го опитам! Лорд на тъмнината, Лорд на огъня! Аз съм верен ваш слуга. Имам нужда от вас в този миг. Давам живота си в жертва, но ми трябва още 14 дни живот. Освободете ме и след това ще изпълня всяка ваша заповед. Но Ви моля от сърце: Освободете ме СЕГА! - Изрекох тези думи които бяха не заклинание или магия, а просто молба към боговете ми закрилници. Тези богове винаги са ми помагали и мислех че и сега ще успеят да ми помогнат. Ако ме освободят след две седмици ще стана техен слуга без душа.

В началото изглежда зова му към боговете нямаше ефект, но Лесли всякаш усети странен полъх на вятър, а вятър нямаше как да се появи в килията. Повеят носеше със себе си странна аура, силна и все пак някак си прикрита. Момчето чу в главата си тих, но мощен глас. "Дължиш ми услуга момче, а аз винаги си взимам услугите."
А после прангите му се разпаднаха и той беше свободен.

- Благодаря ти! - Казах аз като започнах да се оглеждам за вратата. Този път нямаше да правя нищо излишно, докато не разбера със сигурност дали трябва да го правя.

Вратата се намираше малко пред него и беше заключена с огромен катинар, но Лесли вече можеше да използва магията си.
- Помогнете ми, моля ви. - каза прикованият до него човек и го погледна изпод белите си вежди. - Не съм пил или ял нищо от два дни.
Наистина напуканите устните на пленника и окаяният му вид бяха доказателство.

/Прецени дали си заслужава да му помогнеш. Може пък да е нов капан. Обмисли и направи най-правилното от твоя гледна точка решение. Катинарът не е препятствие за пиро магията ти и можеш да излезеш от килията по всяко време./

- Ще ти помогна, но не си мисли и да ме нападаш! Ако го направиш ... - Последва пляскане с ръце - ... този мъник ще те схруска. Така че не си и помисляй да ме нападаш. - Извадих си меча като вкарах съвсем малко количество мана за евентуална битка със стражи. Докоснах катинара и той започна бавно да се топи от огнената аура която витаеше около мен. - Сега си разкажи историята за да знам какво да те правя!- Излезнахме и започнах да гледам за стражи като Драго пазеше човека да не напада.

- Аз съм истинският лорд Фоусуей. - каза възрастния мъж и се разкашля шумно, като се опита да заглуши звука, слагайки ръка на устата си. - Мъжът, който те тикна в тъмницата и който се представяше за мен...той уби жена ми. - каза съкрушено Джейслин Фоусуей. - Той е маг...дошъл от Изтока. Приел е моят образ и се представя за мен.
И наистина Лесли забеляза, че двамата със самозванеца си приличат, въпреки че истинският лорд беше доста отслабнал и изглеждаше болнав от престоя във влажната килия.
- Магът притежава някакви странни...сили, които не съм виждал. Мисля, че е един от онези легендарни некромансъри, за които се носят слухове. Преди да ме прати тук, той взе част от кръвта ми и я изпи...така се превърна в мен. Незнам какви още страхотии е развихрил из имението ми. Трябва да си много предпазлив ако имаш идея да се изправиш срещу него.

- Как мога да ти се доверя? Ако ме преведеш до онова място ще ти помогна.

- Ако искаш да ми помогнеш да върна имението си, ще те заведа до некромансъра. А дори да не искаш, сам ще се опитам да го победя или ще умра опитвайки се.
Лорд Фоусуей отново се разкашля приглушено в шепа.
- Последвай ме. - каза той, след като си пое дъх. Старият лорд точно тръгна по коридора, когато пред тях изникнаха няколко сенчести фигури, които нямаха плът по костите си, но все пак маршируваха напред. Зад тях се виждаше някаква доста по-едра сянка.
- В името на Боговете! - изпъшка лорда и направи крачка назад.
Скелетите се втурнаха неестествено бързо в атака и надигнаха мечове и брадви към Лесли, лорд Фоусуей и Драго.

/Опиши действията си и остави на мен да кажа дали успяваш да гътнеш скелетите./

- Лорде, пазете се! Драго пази лорда! Аз ще се оправя! - Казах им аз като активирах огнената аура. Призовах няколко феички които започнаха да пръхтят около скелетите с идеята да им покажат светлина. Както се казва тъмното умира на светло. Аз активирах меча си като го разстягах по най-различни начини около скелетите като по този начин ги оплитах. В единия си жезъл сложих оранжево топче и направих няколко магически знака. След това казах: - Замразяващ огън! - Това беше атаката с която довърших първата войска на пустинните войни. Правеше ледена обстановка, а вътре в един средно голям купол бавно и мъчително убиваше враговете. Този път обаче вкарах малко-не, много повече светлина в този огън тъй като това бяха тъмни същества и явно мразеха светлина. Сега Драго трябваше да се включи със Притискане като така им строшаваше костите.

Скелетите бяха лесно победени и се пръснаха на парченца, но съществото, което се криеше зад тях беше изчезнало и беше избягнало атаката. Драго изръмжа и загледа към нещо зад гърба на Лесли. Съществото беше полазило по тавана и незабелязано се беше промъкнало зад Леси и замахваше да го одраска с ноктите си.

/Опиши какво правиш и хвърли зарче. Ако числото е различно от 1 и 2 ще успееш да избегнеш атаката успешно./

Реших да направя това което трябваше. А именно да върна услуга в този момент.
- Велики боже на огнения елемент, ти ми даде сила в труден момент. Сега аз ти връщам тази услуга. Принасям ти този живот в жертва. Ако успея сега ти ще имаш храна или кукла поредна. - След това изкарах меча си като активирах Огнена аура.
-Актиматеваре! - След това което изрекох аз дадох част от жизнената си енергия в меча си и част от енергията на Драго. Сложих меча на рамото си като щита ме обгърна, а меча се разпъна като светкавично тръгна към съществото зад мен. Ако успеех нямаше да съм длъжник на никого.

The member 'Лесли' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Имението на лорд Фоусуей De3

Планът на Лесли успя и съществото, нещо между скелет и гущер, беше посечено и изпепелено. Но дали божеството беше приело този дар или самото То щеше да избере естеството на дълга на Лесли, оставаше друг въпрос.
Лорд Фоусуей се беше прилепил към отсрещната стена, гледайки стреснато около себе си.
- Май ги изби всички. - прошепна той. - Бива си те.
Полсе му направи знак с очи да го последва и тръгна по коридора. Не ходиха дълго. Изкачиха се по едно стълбище и завиха два пъти в дясно и един път в ляво преди да се озоват пред вратата към "Лабораторната зала" или "Кулата за експерименти", както се ирази лорда.
- Там е. - каза той. - Седи по цял ден там. Прави някакви некромантски експерименти. Незнам какво може да те чака там, но ти желая успех!

/Можеш да влезнеш или да измислиш някакъв друг план. Опиши какво правиш./

- Не обичам да правя тази техника, но се налага. - Този път започнах да правя нещо с бяло топче с мана. извадих още две и ги хвърлих към вратата. Бавно, но сигурно започна да се надига пушек който ми позволяваше да лвезна незабелязано. Този мой пушек се разпръсна из цялата зала тъй като в основите на вратите пламтеше малко, но диво огънче. Тази техника още не беше изучена до край, но се налагаше. Изкарах две малки ками които бях взел и ги хвърлих на сляпо. Щом прекрачих прага пуснах щита от Пречистващ плам около себе си. Според книгите изучени досега този плам под формата на щит блокирваше всякакви магии. Имах една малка надежда която криех в ръкава си и пазех за после. Засега само извадих меча си като в щита разположен между дръжката и острието ме обгърна. Изпънах меча си нагоре, а острието му оформи връх на копие. Това копие се изстреля нагоре и аз се прикрепих за тавана. Изкарах и втори меч досущ като първия и с помощта на двата меча аз се придвижвах по тавана. Това което направих можеше да послужи за голям капан стига да не се усети некромансера.

Некромансърът не беше забелязал Лесли, поне не веднага. Цялото му внимание беше привлечено от пушека на входа. Той замахан с някакъв прът, навярно жезъла му и изпрати вълна черна енергия нататък, която вятър избута пушилката настрана. Тогава некромансърът забеляза придвижващия се по стената Пиерон и изпрати срещу него нов вълна черна енергия, но тя беше абсорбирана от щита на младежа. Той донякъде беше прав, щит, изтъкан от Пречистващ плам е много ефективен срещу черна магия и демонология.

/Опиши следващите си действия./

- Е, "Лорде"! Няма да се крия повече! Кажи истинските си цели и истинското си име! - След този момент на ярост аз слезнах като единия меч възвърна формата на жезъл, а маната на другия ме покриваше с Пречистващ плам което ми позволяваше донякъде да обръщам магии и заклинания на обратно. Този некромансър нямаше да бъде пречка за мен. Знаех че мога да победя и щях да съм доволен ако някога се издължа на Бога на Огнената смърт. Този бог закриляше клана Пиерон от векове насам. Сега обаче трябваше да не мисля за това, а да се бия. Започнах на ум да изричам думи с които се подсилвах. Местоположението на Некромансъра за мен беше благоприятно. Под всичките щитове аз готвех една светкавица която неможеше да бъде забелязана от всичките тези щитове.

» Имението на лорд Матиофорн
» Имението на лорд Марк Глеард
» Парти имението на лорд Кормрид
» Покоите на лорд Мариъс Бренов
» Изоставеното имение на лорд Бренов