Рибарски докове

Рибарският пристан е претъпкан с риболовни корабчета и лодки, както и с рибари, продавачи на прясна риба, крадци, докери, моряци, търсещи работа, моряци търсещи пиячка и т.н. За него отговаря Латиа Спайър, красива, но и опасна жена, оставила зад себе си (предполагаемо) пиратския си живот.

След малко двамата с мъжа пристигнаха на рибарските докове. Около тях витаеше не много приягната миризма на риба и на не окъпани моряци. Паветата под краката им някога са бил бели но сега са почти черни, прашни и пълни с рибешки вътрешности. Доковете бяха направени от дъски, които скърцаха при всяка стъпка. Наоколо се чуваха крясаци на рибари, които бяха уловили някой риба.
- Каде води? - попита Рас, като недоумяваше какво правят тук.
- Мое място тук не! - продължи той.

Водачът на Рас се обърна към него. Двамата се намираха пред нещо като стар склад за осоляване на уловената риба.
- Твое място тук, ако ти иска да разбере откъде се трупа злато и власт в Лорион. В цял Шелтър.
Мъжът, който все още не се бе представил седна на един празен варел, който бе захвърлен поради изкорубване и изгниване и продължи да говори бавно и отчетливо:
- Етелус'Сев. Това е организация... - Рас погледна неразбиращо. - ...група хора, като теб и мен, но много повече, които управляват света. Или поне се опитват. Те имат власт, злато, жени и много влияние. Работата им не винаги е честна и включва престъпна дейност от време на време. Не е работа за всички хора. Но ти може да се справи с малко помощ в начало. Аз мога да те запозная с някой от Етелус'Сев. Ако дадеш останалите 20 злато. Имаш честна моя дума.

Рас пак се замисли докато разбере за какво става въпрос. Не доумяваше няколко думи, но те се поясняваха от следващите. Оказа се, че Етелус'Сев не е името на мъжа със него. Рас се замисили за това, което му предложи. Той пак му искаше пари, но не изкаше да се разделя с тях.
- Аз разбира, по-добре кога говори ти нормално. Не подиграва на мен!- реече той и после се замисли, той искаше да има власт, злато, жени и много влияние. Обаче не можеше да му се довери напълно и извади десет злато и каза:
- Сега това друго после. Показва!- каза той и зачака да види на къде ще го отведе мъжа. Изставения склад изглеждаше сякаш мъжът иска да обере Рас, затова беше в готовност нещо такова да се случи.

Мъжът срещу него въздъхна и прие новите десет жълтици. Младежът беше твърде недоверчив, което беше мноооого добро качество тук, в Лорион. Ако беше показал и малко наивност, досега той щеше да му е вързал тенекия. Но сега реши, че може би щеше да е по-добре да е честен.
- Добре.
Той пъхна два пръста в устата си и изсвири високо, но не подозрително. Рас подсъзнателно осъзна, че този сигнал се слива перфектно в обстановката. Около тях постоянно присъстваха викове, крясъци, псувни и подсвирквания. Мислите му бяха прекъснати, когато видя няколко приближаващи се фигури. Не бяха въоръжени, поне привидно, но все пак изглеждаше подозрителни, поне в тази ситуация - някои бяха обикновени докери, други - рибари. Трети - купувачи, преди малко. Единият от тях, мъж на средна възраст с гладко обръснато лице и тъмни, почти черни очи, погледна въпросително към непознатият, който бе довел Рас до тук.
- За какво става дума, Марк? - попита той. Марк мълчаливо кимна към Рас.

/Опиши действията си, ако предприемеш такива. Ако решиш да си наблюдател за момента, опиши поне мислите си./

Рас погледна новодошлите подозрително. Явно те бяха хората, за които говореше така наречения Марк. Все още нямаше да плати на водача му, надяваше се да забрави за това, че му дължи още 10 злато. Когато мъжът започна да говори Рас го прекъсна.
- Аз Рас ван Каос! Иска говори работа. - каза той.
- Трябва злато. - продължи Рас.
Не знаеше какво друго да каже на тези. Те не изглеждаха много богати и Рас ги гледаше с още по- голяма недоверчивост. Въпреки, че те бяха единствената връзка с Шелтър за този момент, поне единствената известна на него такава.

- А-ха... - проточи черноокият непознат. - Добре. Това е добре. Включително факта, че говориш с акцент и изяждаш някои срички. Полезно е.
Той се приближи към Рас и го огледа внимателно, от главата до петите.
- Окей, нает си, ако искаш. Марк, върни му парите, които със сигурност си му взел предварително.
- Но, Хувър...
Хувър се обърна към него и го погледна безстрастно.
- Плаща ти се достатъчно. Или не мислиш така?
Марк върна тридесетте жътлици на Рас намръщено, но му ги върна.
Хувър се обърна отново към младежа.
- А сега...Марк сигурно все пак ти е казал за какво става въпрос. Ние сме престъпна организация, и може да изглежда, че не разполагаме със злато, но това не е така. Ще се убедиш след време, стига да си съгласен да се присъидиниш към нас. Имаш време да решиш до утре, ако не знаеш отговора още сега. Разбира се, ако той е "да", ще трябва да тествам някои твои...качества. Какво ще кажеш?

Рас с удоволствие пое трийсете жълтици от сбръчканата от износване длан на Марк. Сложи ги в мешката в която носеше всичко останало. Излуша това, което му предложи Хувър. Това за което му разправяша Марк преди да дойдат новодошлите. Говореше му за лесно искарваеми пари и приклучения поне на Рас това беше разбрал. Въпреки, че младежът беше дошъл за това той имаше чуството, че нещо друго го доведе тук, искаше да тръгне по местата по които е ходил Джууго, но Рас се чустваше сякаш нещо друго го влече, някакво предчуствие, че има нещо тук. Щом се замисли за това за части от секундата блесна една картина, която го стресна. Той седеше на колене със завързани зад гърба ръце, пред него стоеше човек, който много приличаше на него в един бял много бял град и все така тъмен и зловещ. След това Рас отново дойде на себе си. Хората пред него сякаш щяха да му кажат, че ще чакат отговора му утре. Той обаче ги испревари и каза:
- Какво чака? Време пари!
Веднага след, като го каза рабра, че всъщонст чакат него, което го накара да се почуства някак си глупаво. Около него цареше голяма бъркотия и мръсотия. Вонята на мъртва риба се впиваше в носовете на всички, прахта и в тъмните загадачни петна по земята очертаваха мръсна карта по които всички стъпваха смело. Въпреки, че имаше чуството че всеки момент ще го измамят понеже с чужденците винаги става така, Рас се довери на непознатите обаче си обеща да бъде нащрек.

Хувър кимна, а останалите започнаха да се изнасят, мърморейки си под нос, или съвсем мълчаливо. Връщаха се към собствените си роли и задачи, а денят вече преваляше, така че задълженията им се увеличаваха. Нощта бе тяхното време за действие, денят обикновено им бе отпуската. Марк също се изнесе като преди това погледна към Рас и рече:
- Успех, момче. Може скоро да сме колеги.
Той се ухили малко пресилено и се скри зад близкия ъгъл, с отривиста и раздразнена походка.
- Гамен и половина. - сви рамене Хувър. Бяха останали само двамата. - От теб искам следното. Имаме нужда от човек, който да изиграе ролята на чуждестранен търговец, ала половината от хората ми са леко некадърни. Да не говорим, че не могат да докарат акцента на чужденците отвъд Крайно море. Ти, от друга страна, може би ще успееш там, където те не могат. Задачата ти ще е проста. Виждам, че имаш глад за злато, което е характерно за търговците, което в комбинация с акцента ти, са два силни фактора, които ще затъпят подозренията на Спайър, която отговаря за този пристан. След около час, час и нещо, тя ще довтаса със свитата си от биячи хееей там.
Хувър посочи с ръка близкия кей, до който бе акостирала средно-голяма търговска галера. - Истинския капитан вече е...как да го наречем, извън нашия свят, а стоките му са твърде привлекателни за да ги оставим на тази кучка. Така че, ако успееш да изиграеш ролята на раздразнен, надут и алчен търговец-капитан, който не знае много от обичаите тук и говори със силен акцент, ще получиш своя дял, който няма да е кой знае колко, но също така ще влезеш в организацията.

/Свободно РП, до момента, в който идва Спайър./

» Източни докове