Улиците

През деня улиците са пълни с хора, а през нощта не можеш да се размениш. На главния булевард всяка вечер се водят пиянски побоища, организират се дуели, вдигат се празненства в чест на Вайл и какво ли още не.

Сложих вещите на Академията в червената си чанта.Вървях бързо,с резки стъпки,косите ми се носеха след мен поддухвани от вятъра червените ми краища се сливаха с цветовете на корсета на кръста ми.Същевременно не мислех въобще за глупостите,които нося.Изражението ми беше изключително хладнокръвно,очите ми продължаваха да си стоят с червен ирис,а около мен само оставаше да се заформи и огнена аура и самият Вайл щеше да ме види от "Черната цитадела",та то идеята беше да съм незабележима,а с тая червена коса....Малко сложна задача.Въпреки всичко стигнах до телепортната зала невредима.

Анна вървеше бързо,стиснала в ръката си здраво листа със задачата си.Въпреки,че беше запомнила всяка една малко подробност за жертвата си,тя все пак беше длъжна да носи със себе си листа.Тя видя един набит мъж,с кон,който разговаряше с един друг хърбав..Тя нямаше намерение да върви пеша.Тя се приближи до двамата,сваляъки качулката си.Когато те я видяха,тя се усмихна с чаровна усмивка.
-Извинете,бихте ли ме откарали до Ридем?Спешно ми е..трябва да посетя баща си.-тя си докара едно нежно безобидно изражение на лицето.
-Аз мога да ви откарам госпожице.-тя се обърна и видя един друг млад мъж,висок и красив.Не беше с тези груби черти на двамата мъже.Анна имаше друг план.Възнамеряваше да вземе коня на дебелия,като избута мъжът на някоя улица,но тази възможност да тръгне с красавеца й хареса повече.
-Да,разбира се.-хърбата и дебелака се разсърдиха,и погледнаха яростно момчето,което предложи услугите си.Без да се замисли Анна скочи върху коня на момчето.Той се усмихна и също се качи на конят си.Той я огледа внимателно,след което пришпориха коня да бяга бързо..

Но това , което момичето незнаеше е че мъжът при които се качи всъщност бе един от чираците на жената , която тя трябваше да убие. Двамата бързо излязоха от Илиос и скоро щяха да са в Ридем.

Императора яздеше в лек тръс по главната улица и с безразличие наблюдаваше коленичлите му поданици. Всички бяха свели глави в покорство. Разумни хора. Зад Вайл яздеха двамата му бодигарди - Селин и Найт. Не беше взел повече със себе си, нямаше и защо. Нямаше от какво да се бои в Академията.

Рей крачеше бавно като се бе слял с тълпата като вече не носеше качулката и лицето му бе показано на света , но кой би го познал. Бе прикрил добре аурата си и ако не го познаваше лично нямаше как да кажеш , че това невръстно момче е убиец. Сансоу продължаваше по пътя си към имението в , което трябваше да намери някакъв лорд.

Моника водеше момчето по улиците мълчаливо. Реши, че е безмислено да обяснява на едно дете мисията им. А въпреки първоначалната й представа, спътника й беше точно дете. Засягаше се на тема самочувствие и до момента не беше показало нужното хладнокръвие, което беше признак, че един убиец разбира от работата си. Само тона му беше хладнокръвен, но зад него прозираха чувствата му. След време можеше да стане нещо от него, ако оживееше. Смесвайки се напълно с тълпата, двамата мълчаливо наближиха Общината. Моника рязко свърна в една завита уличка и Рей я последва. Лъхна ги миризма на гнило и боклуци. Самата уличка беше пълна мизерия. Момичето поведе Рей и двамата се озоваха пред една врата на гърба на Общината, която явно служеше за изнасяне на боклуците...Нямаше да е много достолепно да изнасят боклука през входната врата, нали? Моника погледна момчето и му кимна. После двамата влезнаха навътре.

/Рей, следващия пост нека да е в Общината. Опиши как точно двамата с Моника се промъквате вътре, но не описвай как сте стигнали до жертвата. От качеството и логиката в РП-то ти ще зависи успеха...Зарчета няма за теб. Profesor

/

Рей имаше късмет , че партньор в мисията му е асасин доста по-опитен от него и мислеше бързо в напечени ситуаций. Точно това качество на Моника спаси и двамата от четиримата мъже , които явно трябваше да убият както и тях така и лорда. Сансоу имаше мисия , която бе да убие съветника , и неможеше да я откаже въпреки , че това се превърна в нещо повече от мисия. Моника и Рей излязоха от скривалището си като излязоха бързо от сградата , по същия маршрут по които бяха дошли , но този път не се оглеждаха за охрана и други такива работи. Те бързаха за да стигнат на време до имението...

Но по едно време Рей забеляза как всички коленичат, Моника също падна на колене много бързо, но Рей, който не беше свикнал с подобно чудо се позабави един миг, преди Моника да го дръпне на земята до себе си. По улицата мина един млад мъж, облечен в черни доспехи и яздещ черен кон. Момчето веднага разбра, че това е Вайл, въпреки, че Императора изглежда беше решил да прикрива аурата си по незнайни причини. Вайл не обърна внимание на никой и си продължи по пътя следван от бодигардите си, които оглеждаха зорко тълпата.
- Да тръгваме. - изшушна му Моника и двамата станаха и си проправиха път из тълпата. Не след дълго имението беше пред тях и изглеждаше затихнало и мрачно.
- Дано не сме закъснели. - каза Моника и му посочи вратата за мазето. - Нека влезем от тук, може да пазят входанта врата.

/Рей вече си към края на дългата си мисия. Опиши в следващия си пост взлома в къщата, като можеш да кажеш, че сте убили до максимум 2ма от асасините. Не описвай как откривате жертвата или наемателя си./

След битката в имението на лорда , Рей отново се бе озовал по улиците на Илиос. Надяваше се да не срещне лорда , защото в момента нямаше какво да го спре да го атакува. Не бе нито на мисия , и бе сам перфектният момент , но за жалост не го видя и продължи към телепортната сграда...

Нощта бе студена,улиците зловещи,лицето ми безизразно.Знаех,че тук е опасно,но все пак,не бях беззащитна-напротив,бях добре подготвена.Щеше ми се да съм задържала пръстена му.Лицето ми избеля и в следващият миг се бях сетила за огнения затвор,който умеех.Дали не беше точно това,което ми трябва...?Просто трябваше да съм тиха и да ги изненадам-неочаквано нападение,в което да включа умението си и след това бързо да се отправя нагоре преди да са дошли подкрепленията.Чудесно измислено-трудно изпълнимо.Все пак щях да пробвам,обмислих и мисълта да е с някоя в леглото.Това вече ме накара да се разсмея вътрешно,колко мила сцена щеше да е...Не след дълго стигнах целта си.

В два вечерта,тъмнината обгръщаше улиците на Илиос.Беше зловещо...Тишината също я имаше,погълнала улиците.Вървях бързо към телепортната зала,скоро нямаше да ида никъде,щях да си седя на задните части и да се лакирам в стаята и да не изляза от там освен,за да видя неприятната физиономия на Дред,която всъщност бе скрита под качулка,за да ме кара да се бъхтя и да тичам,наляво-надясно,за да усъвършенствам бързината си...Ъгх...най-сетне стигнах сградата.

Докато се усетя бях преполовила пътя към Цитаделата.Имах страшно ясна представа,какво ще правя.Запалих си цигара,вадейки я от средата на кутията между другите цигари.Запалих я с клечка кибрит и я хванах между пръстите си.Докато вървях бавно изпусках дима от устните си.Вече бях пред портите на цитаделата и се приближих доста смело,заставайки пред стражата.

Колапсо, Шайло и Елия вървяха със забързана крачка.Токчетата на двете момичета тропаха зловещо по привидно празните улици. Колапсо не разглеждаше какво представлява града - както е нормално за новодошъл, тя се чувстваше сякаш вече е била тук... С тих и равен глас попита:
- Сега накъде?

-Хъмммм ще вървим само направо..
казах и като започнах да се оглеждам наляво и дясно ..Погледнах Шайло след което и Колапсо ..Вървяхме няколко преки надолу...През нас минаваха страни хора.Имах чувството че не са добре с мозъка (рофл..)..Накрая стигнахме до една врата на която пишеше "Старата Котва..".Отворих вратата и прибавих
-Мисля че сме тук

Двете момичета и Шайло се намираха пред "Цигулката на Мая", не пред "Старата котва", която беше в Лорион. Явно бяха объркали пътя и се намираха в Илиос, столицата на Вайл, а не в Лорион - курортното градче до морето.

/Ако ще влезете, пишете тук/

Асе мина по улиците които бяха дълги и широки имаше няколко ресторанчета общо взето много хубаво място Португас много го хареса и се запъти към Академията

Асе варвеше по улиците по-слаб от всякога чустваше как тялото му щеше да се разпадне , но той не спираше варвеше огледа хубавите сгради на около Илиос почти несе беше ппроменил . Португас крачеше заедно с Елемента почти наближаваше Черната Цитадела .

Закачулената фигура вървеше с бърза крачка през улиците на Илиос. Удряше се в случайни миновачи и не се извиняваше. Ако планът успееше.... планът ще успее, трябва да успее.

Патуването на Асе не бе кратко но пълно с препядствия няколко вълка го нападнаха . Тогава видя портите на Илиноис зарадван от мисълта че най накрая стига до тук . Но в мисълта му още се въртеше аурата която го беше потресла пред портите на черната цитадела и поведението на Императора Вайл беше страно . Асе се надяваше този проблем да бъде разрешен по бързо . Португасе се запъти към телепортната зала .

Полунощ,може би и по-късно бе станало,докато Кейт със същата скорост навлизаше в улиците на Илиос.Перфектната й фигура,върху гарваново черния жребец бе единствена по средата на една от пустите и крайни улици на столицата на Мрака.Красивите й сини очи следяха пътя..Проблеми с язденето на коня обута в обувките си с десет сантиметрови токчета за сега нямаше,може би със слизането щеше да има..При тази мисъл се засмя и пришпори вече поуморилото се животно.В никакъв случай нямаше да спират точно сега.

***

Не след дълго вече излизаха от Илиос и продължиха по пътеката към Черната Цитадела.Време беше да си изгради стратегия,горкото животно беше преуморено,но в далечината се видяха очертанията на сградата и това я накара по лицето й да се появи красивата ангелски невинна усмивка,която никой друг не умееше,като нея.Скоро бе на около 20 метра от портите.Дълго се почуди дали да стигне на кон,или пеша,но предпочете пеша..Завърза го малко по-навътре в гората спростираща се около цитаделата,близо до едно поточе от което можеше да се напои и да пасе на воля.Не искаше да остави горкото конче да умре така,след като за него бе дала толкова злато.Тръгна пеша към Цитаделата..

Асе и неговите няколко спътника минаха през улиците на Илиос всички ги гледаха страно . Но черният гвардеец беше наредил никой да неговори с хората за да не пускат слухове по градовете . Улиците бяха претъпкани с хора търговци куповачи крадци измамници или просто хора които се разхождаха . Мислите на младия пиро маг също бяха претъпкани но не с хора , а с мисли всякакви и стотици всички бяха свързани с Огненият Император . Не само уменията но и титлата му бяха по добри от тези на Асе той завиждаше много много много завиждаше на огненият боец който го беше смлял като каруца згазила пиле . Пътят им мина без никакви проблеми нямаше бандити , а през ноща няколкото вълци които се опитаха да ги нападнат бяха хубаво изпържени и изядени .

Блъъд и Аои ходеха по улиците. Отстрани изглеждаше сякаш се мотат и се чудят къде да се денат - мързели от класа.
В главата на Аои се въртяха странни мисли, които той самия не можа да определи от къде извират. Това беше странно и младият асасин знаеше това. Нямаше как да бъде по друг начин. Колко време беше седял в онези зали, провеждайки изпитанието? Не знаеше, а и не искаше да знае. Предпочиташе да си мисли, че са само няколко часа.
С Блъъд крачеха напред. Явно тук щеше да има меле. За малко Аои да се тазколебае и да се включи в битката, като убиеше който му е кеф. Така и така беше неутрален, поне за сега.
- Трябва да си намерим девойка.

- Девойка, казваш? - Блъъд го погледна с повдигната вежда, после се ухили. - Не си падам по тройки.
Разбира се, знаеше, че Аои нямаше това предвид. Явно на синеокият демон му бе хрумнало нещо доста интересно.
- Предполагам, че трябва да е привлекателна. - асасинът съвсем умишлено не попита за какво точно щеше да им е нужна. В далечината грохота постоянно се усливаше, откъм портите лъхаше на силни аури, които леко зачовъркаха желанието на Блъъд да вкара ножа си в някоя от тях. Добре де, не съвсем леко. Вместо това започна да се разсейва, като оглеждаше съвсем спокойно разхождащите се столичани около себе си, в търсене на подходящо девойче, в същото време обмисляше няколко други възможности. Реши да сподели една. - Какво ще кажеш за някоя жрица на В'хира? Чувал съм, че са наистина красиви и всичките са девици.

Блъъд не беше единственият, който имаше това желание. Ако можеше Аои веднага би избил всичко живо наоколо и защо да не се пробва. Толкова много искаше да убива. Тогава си даде реална равносметка, че ако не убие нещо тук, ще убие нещо там. Блъъд му говореше за жрици. Това се стори доста интересно предложение на Аои.
- А виждал ли си? Няма да се разкарвам от точка А до точка Б напразно.

» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците