Конюшните

Конюшните в Лорион се подържаха сравнително чисти. Имаше избор от коне, но не беше твърде голям, защото все пак градчето беше крайбрежно. Коневладелеца Морис Коста беше подъл мъж и обичаше да се пазари.

Стигнах до конюшните.Не бяха в окаяно състояние,но не и в най-цветущото.Приближих се рязко до вратата и почуках два пъти,силно и ясно в очакване да ми отворят и да си наема кон.Трябваше да отида до "Безкрайният лес",а нямах намерението да го направя пеша.Имах бегли познания по езда,но бях сигурна,че ще се справя,каквото и да става.Ако ще и пеша щях да вървя,но щях да намеря момичето.Косите ми продължаваха да се веят и вятърът си играеше с тях...странното беше,че ми бе приятно.Тогава вратата се отвори със скърцане...

Пред нея застана Морис Коста, кльощав плешив мъж, който я погледна странно и каза :
- Кон ли искаш да наемеш? Влез. - покани я той в конюшните и й показа разнообразието от коне. - Колко пари си готова да платиш? - подсмихна се мъжа, чудейки се как да я преметне.

-Имам само 15 жълтици..?Ще мога ли да си наема кон за толкова?-попитах с мили очички аз.Гледах като ангелче.Отидох до конете и си избрах един черничък с кафеви петна и дълга грива,гъста опашка.
-Ще мога ли да го наема за тези пари?-усмихнах се нежно аз

- 50 жълтици. - каза намусено Морис. Момичето беше хубаво, но той беше изпечен търговец и не се влияеше много от тези неща. - Този е много добър. Жребец е, от добра порода, ще те преведе и през най-големите опасности!

-Нямам толкова,отказвам поръчката тогава...-вдигнах рамене аз и се запътих към вратата с рязката си походка.Продавачът явно не гореше от желание да изгуби клиент и..

- Добре...Чакай. Какво ще кажеш за 70 злато и коня е изцяло твой. Не под наем, а направо купен?
Започна да се пазари мъжът.
- Повтарям, няма да намериш по-добра далавера. Петнис дестриер е, издръжлив и много верен. Не е агресивен много...само, когато има опасност е готов да защити господарката си!

-Скъпи,имам 15 ЖЪЛТИЦИ,от къде да ти вдена 70,пък и ми трябва ПОД НАЕМ,договаряме ли се за 15 жълтици или си тръгвам и ще си намеря по-подходяща цена като например,това което имам?!?!?-казах твърдо аз и погледнах с проницателните си сини очи мъжът

Морис поклати спокойно глава и каза :
- Мога да ти дам това за 15 жълтици. - показа й една доста крантеста кобила. - Но пъсрушкото е поне за 30.

-Не може ли да се договорим за Пъструшко,защото тази кобила няма да ми свърши работа!?-лицето ми потрепна,ето вече бях свалила цената с 20 жълтици.Знаех,че само още десет са достатъчни и ще си го позволя.

- Хм...Искаш да ме разориш момиче. - каза той с най-тъжния си тон. - Кой би предположил, че подобно красиво личице, може да крие такова дяволче. - 25 жълтици устройват ли те?

-Двайсет?-усмихнах се още веднъж мило-И нито жълтица по-малко или повече. -очите ми пробляснаха,свършваше ми се с това.Косите ми се спускаха по раменете и отметнах кичур коса от лицето си...

Морис поклати тъжно глава и се примири. Тези дни бизнеса му не вървеше и ако пропуснеше и тази възможност щеше да фалира.
- Добре, добре. - каза той и отвърза коня, като го изкара от конюшната. После подаде юздите и един пакет зоб на момичето. - Върни го жив и здрав. - заръча и той.

/-20 жълтици/

-Да се надяваме...-усмихнах се аз и поех юздите на животното като го издърпах извън конюшнята,яхнах го ловко и го пришпорих рязко.В бърз галоп се спуснах към Безкрайният лес.

Кейт и Джес се появиха пред вратата.Кейтлин отново почука ясно,два пъти.Трябваше да върне конят на Морис и да се приберат в академията час по-скоро.Изглеждаше й стресирана от престоя при вампира и трябваше да се наспи хубаво,за да й мине.Очите на Кейт възвърнаха нормалният си син цвят.Беше по-безобидно изглеждаща така.Скърцането на вратата прекъсна размислите й...

Морис видя върналото се момиче и пое юздите на Пъструшко от нея.
- Беше удоволствие да търгувам с теб. - изъгла той и се усмихна.

-И за мен.Довиждане!-помахах аз и се усмихнах,хванах Джес за ръка и тръгнахме към телепортната сграда

Кай и Брук най-накрая след доста лутане успяха да стигнат до конюшните като момчето се приближи до продавача и реши направо да говори по същество.
-Трябват ни 2 коня-след което погледна към Брук за секунда и се замисли-какви са цените и има ли намаления за ученици в академията.
Въпроса беше доста глупав и не се надяваше на намаление или нещо подобно,но неможе да каже нищо повече освен това,че са ученици,защото информацията относно мисията им беше напълно поверителна разбира се.

Морис се почеса по тиквата и каза:
- Ок, разгледайте какво имам да ви предложа.
Имаше множество коне около тях. Можеха да се намерят някои много добри екземпляри, но сто процента Морис щеше да иска звездна цена. Брук и Кай трябваше да изберат най-изгодното за случая.

/Кай, Брук. Опишете що за кон си избирате и аз ще се включа с цената и пазарлъка. xD/

Според Кай просто им трябваха сносни коне които ще издържат на дългият път без почти никакви почвки,защото предпочиташе да не се задържат на едно място освен за спането.Една лека усмивка се прокрадваше по лицето му докато разглеждаше конете,но отдалеч си хареса един черен жребец които изглежда имаше нрав.Красив със здрави крака и добро телосложение.Определено го искаше,но не знаеше какво ще му коства.

- Този жребец струва поне 30 жълтици за да се наеме. Много издръжливо и гордо животно е. Не би предало господаря си. - каза коняра, но гледаше с интерес двамата младежи. Беше получил едно писмо от Академията, което го предупреждаваше да не кожодерства. xD

Кай просто кимна леко като извади 30 жълтици и ги подаде на човека.Като се замисли прецени,че ако е достатъчно добър коня могат и да изкарат само с един за да спестят малко от финансите които бяха доста ограничени.

Морис ги прие и им подаде една торба със зоб за коня:
- Това е подарък. Черньо е доста бърз, но не е чак толкова издръжлив на дълги разстояние. Обаче е вярно животно, както казах. Грижете се добре за него.

/Вече можете да тръгвате към леса. Там искам по 1 пост и от двамата как търсите пътя към двореца и ще се включа и аз. Освен ако Брук не иска и тя взе конче. В противен случай ще се возите двамата на Черньо./

Кейт бе идвала тук и преди,не й отне мнго време да намери мястото отново.Трябваше й кон,бърз кон,с помощта на който искаше да стигне до Цитаделата.Това бе доста импулсивно решение,но аурата,която нарастваше и се усещаше във въздуха бе доста странна и плашеща.Точно това изпитваше тя сега...Страх.Луната единствена огряваше пътя й.Бе късно.Много късно.Момичето потропа силно на вратата и зачака киселият чичко да й отвори..Помнеше го,бе доста вкиснат на моменти..

След известно време някъде отвътре се чу ядосано мърморене и сънени, но доста пеперливи псувни. После последва звука от влачещи се крака и скоро вратата се открехна съвсем малко, колкото едно намръщено и сънено лице, осветено от игривият пламък на фенера в ръката му, да се покаже отвътре.
- Какво искате? За деня приключих с продаването...
Кейт явно трябваше да подходи по друг начин. Може би да го подкупи с малко злато, Морис изглежда не бе в настроение да говори или слуша каквото и да е, но ако видеше златце, очите му щяха да светнат.

» Конюшните