Конюшните

-Повярвай ми,за свое собствено добро би продължил с продажбите.-каза Кейт и го погледна злобничко.Извади 50 жълтици и ги отдели в една празна кожена кесийка.
-Искам само един кон под наем,а ще ви дам почти толкова за колкото бихте ми го продали.Ако не се получи с пари имам и други начини..-след миг в другата й ръка заплашително грейна игриво пламъче,което бе достатъчно силно,за да освети незабравимите й сини очи.Гласът,с който му говореше бе леден,почти съскащ.Бързаше и нямаше време за игрички или сам щеше да й даде кон,или тя сама щеше да си го вземе и в двата случая това трябваше да стане бързо.

Морис се намръщи още повече, ако това изобщо бе възможно, но после присви кльощавите си и леко прегърбени рамене и отвори вратата.
- Щом е за пари, Майстор Морис ше напраи почти всичко.
Той набързо я заведе в отделенията за конете, които в момента дремеха сладко-сладко. Конярът ги разбуди с неочаквана нежност, като преди това запали фенерите в помещението.
- Е, избери си.

/Опиши избор по твой вкус и аз ще назова цената. Smile

/

Кейт се усмихна самодоволна от резултата,който постигна.Сега оставаше само да си избере набързо кон.Не се забави дълго.След няколко изминати крачки,погледа й попадна върху един черен жребец,с чисто черна опачка,грива..Изглеждаше й доста бърз и здрав,а и когато го погали със снежно бялата си кожа,той доволно изпръхтя и поклати глава.Привлече я и точно това,че се разбраха от първата й ласка я накара доста бързо да реши.
-Искам него!-посочи Кейт с поглед коня и зачака търпеливо,но не достатъчно спокойно цената.Този човек си търсеше белята с нея..и щеше да си го получи,ако продължаваше да я изнервя с киселото си изражение..

- Добър избор. - усмихна се мазно мъжът. - 250 жълтици. - допълни съвсем безсрамно. Всъщност цената не беше висока, реши търговецът, знаейки, че скоро бизнесът му можеше да фалира. Откъде имаше това предчувствие...така и незнаеше, но вънка се бе надигнала опаснала шумотевица, от която незнайно защо настръхваше.
- Нямаме много време за пазаране. Дори ще ти го продам за толкова. - отново каза той забързано, усещайки, че го избива студена пот. Трябваше да се махне от тук скоро.

Кейт се засмя и го изгледа невярващо.С рязко движение извади студеното острие на камата и с две рязки и бързи крачки я опря в коремът му.В сините й очи пламнаха буйни пламъчета.Заплашително го изгледа.Нима за 2 дни с тзи кон,който щеше и да върне щеше да плаща 250 златни жълтици?!Можеше да вземе и всички коне,след като забие камата си в плътта му.Защо ли не я разбираше?Пак ли щеше да губи време в пазърлъци?Само това нямаше да губи..
-Аз пък мисля,че 150 ще е прилична сума за него..-изсъска тя и продължи да се съзерцава в избилите капки пот по бледото му чело...

- 260. - озъби се той и сведе поглед към камата. - И е твой. Без да го връщаш. Не си мисли, че ако ме убиеш ще се измъкнеш.
Някой рязко потропа по вратата на конюшните.
- Ето виждаш ли? Вече идват стражите, сигурно са те надушили.
- Незабавна евакуация! - изкрещя някакъв мъжки глас отвънка. - Излизай, старче, не че ми дребе за теб, но ще ми е жал ако конете умрат по време на битката!
Конярът се намръщи и каза на Кейтлин:
- Последна цена 220. Няма нужда да го връщаш след това.

Кейт се почуди за миг,дали да го убие и дали ще си е струвало.Извади бързо 220 жълтици и ги пъхна в кожена кесийка с думите:
-Извади коня,веднага!-каза момичето и впи поглед в жалкото подобие на човек пред себе си,все още държаща кесията с парите.По вратата се потропа,бяха войските на Вайл.Нима положението бе толкова сериозно,битка,евакуация на хората?!Не,трябваше да побърза.Всичко се развиваше прекалено бързо,не беше на добре.
-Разкарай се!-кресна изгубило търпение момичето,на вратата отново се потропа..Бутна стареца в страни като хвърли кесията в негова посока.Изтича до стената с окачените седла върна се по същия начин и оседла гарвановочерния жребец.Хвана го за юздите,а златните жълтици, разпиляни, като пътечка пред нея потъпка с омайната си походка.Тънките й токчета тракаха по дървения под,тръгвайки към портите на конюшнята момичето бутна вратата и ...

Войникът отпред я погледна намръщено, но кимна:
- Добър вечер. Виждам, че имате намерение да напуснете града. Съветвам ви да го направите бързо.
След тези думи той влезе в конюшнята и се развика на коняра за бавните реакции и за какво ли още не.
Кейтлин бе свободна да продължи по пътя си. В далечината неприятната аура наближаваше.

/-220 злато./

След като нямаше проблем с войниците,в което много се съмняваше Кейт се качи с лекота на коня,който помилва с ледено студените си ръце.Пришпори го и сякаш полетяха.Конят наистина бе бърз,сините очи на Кейт се навлажниха от студения вятър който се врязваше безжалостно в кукленското й лице.Косите й се развяваха ,сливащи се с мрака.Бялата й кожа контрастираше на всичко около нея,скоро беше на улиците водещи към Илиос.Нямаше да се бави много,всички с изключение на армията на Вайл се бяха изпокрили в домовете си..Скоро силуета на Кейт се заличи в мрака и изчезна..

» Конюшните