Бистрата река

Това беше най-пълноводната река в земите на Шелтър. Около бреговете растяха всевъзможни цветя и растения, някои от които високо ценени на градските пазари, а други използвани за отрови и отвари.

Асе вдигна ръцете си на горе и заповяда на Огнения Елемент да пусне двата си меча на земята но това небеше единстевоното което направи Португас той на бързо обмисли план как да неутрализира нападателя но все пак него издаде той се държеше напълно спокойно Елемента седеше неподвижно като статуя Асе заинтересуван от това че някой се опитва да го нападне попите:
-Кой си ти и какво искаш от мен ?
/след което се втренчи в храстите от там никой несе показваше Португас се надяваше това да е Уми мага за това каза:
-Излез от храстите и се покажи ако не друго искам да знам кой си ти

Португас погледна елфа помисли си
-Дали има женски видовве такива елфи и дали имат цици искам да ги видя
/ и започнаха да му течат лиги от устата след секунда Асе се усети и отговори на елфа
-Аз съм Португас.Д.Асе бях испратен тук от Академията за да намеря един Уми Маг и да го задържа жив или мъртав несам тук за да ви нараня или нещо подобно
/в този момент Асе пак си помисли перверзно
-Но с радост бих изнасилил някоя елфка
/и пак започнаха да му течат лиги той се усети и попита Елфа
-А ти сигорно си един от пазачите на гората сигорно знаеш сичко за случващото се в нея може ли да те помоля да ме напътиш към местонахождението на Уми Мага ?

-Разбира се ще ви последвам до замъка
/отвърна Асе и започнаха да му течат лиги той пак си мисллеше нещо перверзно но ако кралят не Елфите е усетил силна магия това означава че уми мага ще е някакъф изруд което наведе Португас на мисли за да измисли някаква тактика как да убие или победи мага който преследваше

Със своя водач по неволя стигнаха реката:
- Стой тук и не мърдай докато не се върна! - каза Аои - Ще ми трябваш и на излизане от този лес.
Аои посочи на елфа един камък с показалеца си и създанието седна на него. Акума вметна в изражението си доволна усмивка и тръгна с умерена крачка нагоре по реката. Той нямаше търпение да нацапа ръцете си с малко свежа квър, но трябваше да бъде изключително внимателен. Този уми маг го блазнеше отвътре плюс това цяла група го придружаваше. Колко ли кръв щеше да пролее? Това се питаше младия асасин и разбира се, отговорът беше само един: "Колкото се може повече."
Аои ходеше по течението на реката вече два часа, а от този уми маг и неговата групичка нито следа. За това той продължи още нагоре като се услушваше за всеки излишен шум и се оглеждаше за следи оставени от тези, които търсеше...

Аои стигна до една пещера, при което влезна в нея малко по-навътре в пещерата чу някакви звуци от хора и видя двама бандити как си говорят:

/имаш 2 избора: 1. да скочиш и на двамата; 2. да изчакаш единият да си тръгне./

Акума се приближи до тях безшумно и се скри зад една паднала от тавана скала. Огледа ги добре, не му изглеждаха трудни за преодоляване. Послуша малко безсмисленият им разговор за злато и елфки и внимателно им следеше невербалното поведение. След като беше прикючил да оглежда бандитите и всичко наоколо започна да манипулира сенките и на двамата като те се увиха много нежно около собствениците си. Двамата бандита продължиха да си говорят. Аои излезе съвсем спокойно пред тях: "Йо." - подметна им той и привлече моментално тяхното внимание. Аои се спусна бързо към единия от тях изваждайки уакизашито си с едната ръка, а в другата беше събрал на кълбо собствената си сянка. Той увеличи скоростта си и само докосна единия с върха на пръстите си по лицето, сянката се проплъзна между тях и се омота около врата на бандита. Аои дръпна ръката към себе си и сянката го стегна, бандита започна да се задушава и се струполи на земята. Асасинът се завъртя и се спусна към втория си противник замахвайки с уакизашито....

Аои успя да удуши първият бандит и наряза втория на пърчета, но това привлече вниманието на Уми мага, който се изправи и се запъти към бандитиде, за да види каква е тази шумотевица.

Посичайки вторият кръвта му започна да се стича по уакизашито. Аои замахна на страни с него, за да отстрани насъбралата се кръв по острието му, а и тази по ръката си, с която го държеше. Асасинът прибра уакизашито в ножницата му. Изобщо не беше доволен, че тази бърза акция се оказа толкова шумна и присви очи за момент от яд. Аои се впусна напред в пещерата бавно и безшумно. Сега зад всяка скала можеше да има враг. Тишината отново беше обвила всичко и Акума се вслушваше в нея като продължаваше напред. Изведнъж Аои се спря. Някой идваше насам. По шумът от стъпките, които приближаваха Акума заключи, че този, който е тръгнал към него е сам. Въпреки че беше почти сигурен в това младият асасин застана до стените на пещерата, облегна се на тях и се обви със тях правейки т.нар. сенчесто наметало, което го скри напълно...

Уми мага влезна в помещението при двамата пазачи видя, че са умрели и се ядоса супер много, направо превартя, веднага изтича по стапалата на горе, но там не видя никой и си тръгна пак вътре, а на ум си мислеше:
-Ех, какво пък един-двама по-малко, които да ме ядосват. - и влезна обратно в пещерата.

Аои последва увит в сенките уми магът навътре в пещерата. Уми магът не го усети, а може би нарочно не показваше, че усеща присъствието на Аои, въпреки че асасинът беше напълно безшумен.
Следвайки магът Акума се озова с кръгло помещение. Уми магът седна на един стол, наподобявайки трон. Аои огледа всичко наоколо, бандитите, които бяха последователи на този мъж не бяха изобщо много. В кръглото помещение се намираха 7 бандита и Уми магът. Те не изглеждаха като хора, които притежаваха огромна сила съдейки по тяхното поведение, тон и език на тялото, но магът беше нещо различно. Аои не можеше да определи колко е силен той и какви умения имаше. Това зарадва асасинът и желанието му да види кръвта на този маг по ръцете си направо взе контрол над него. Аои тръгна със Скоростта на Демона, обвит в сенките извади уакизашито си. Имаше намерение да убие един по един бандитите със скоростта на светлината, за да не му се пречкат докато разливаше кръвта на мага. Аои мина покрай първия и го разряза, на втория отряза главата и така той сваляше един по един бандитите пред очите на мага - безшумен, невидим, неистово бърз кръвта от бандитите се пръскаше навсякъде...

Уми мага се изправи от неговия трон и каза:
- Добре се справяш, ассассино, но това ще ти е последното убийство. - При което направи Водна Сфера в средата на стаята, от която излизаха Ледени Стрели, те стреляха на разбъркано из цялата стая, а Уми мага в този момент се обви в Уми Щит, който го пазеше от Ледените Стрели и каза:
-Какво ще правиш сега? - и започна да се смее изтерично.

Обвит в сенките и със скоростта си Аои имаше до известна степен предимнство пред тези стрели. Наистина те биваха изстрелвани разбъркано и на посоки, но асасинът успяваше поне за сега с крачката си да ги избягва. Той трябваше да измисли нещо много бързо, защото не можеше да продължава вечно това избегване на стрелите, а и той нямаше намерение да се крие и да бяга. Акума беше дошъл, за да пролива кръв, а не да се крие като мишка. Избегвайки за момента стремите на Уми магът Аои трябваше да мисли бързо, защото вече му писна да бяха и да играе на: "тук ме има - тук ме няма".
Аои вече беше готов с плана си. Той затвори и отвори очите си използвайки Илюзия. Магът попадна изведнъж в пустинята където нямаше вода. А уми щитът му започна да се изпарява, Водната сфера вече я нямаше - нито стрели, нито сфера. На магът започна да му става адски топло, слънцето като чели грееше само и единствено в него.
Докато магът беше изпаднал в илюзията Аои използвайки своята скорост беше подготвил почти всичко за атаката си срещу него, но му трябваше още малко време. А и тези стрели, които излизаха на разбъркахо му пречеха всичко да върви глатко. Колко време щеше да поддържа илюзията върху уми магът Аои не знаеше и не искаше да губи нито ценна капка време. Уми щитат повлият от илюзията беше загубил малка част от своята сила, но не беше достатъчно. Аои трябваше да задържи илюзията възможно най-дълго, за да не може магът да разбере какво точно става като излезе от нея, ако изобщо можеше. Аои засили Илюзията си повече и слънцето стана още по-жежко, пясъците почнаха да се топят около мага. Краят на приготовленията се виждаше...