Бистрата река

Уми магът се луташе с дни докато накрая несе плиосна на земята мъртав , а в реалноста магийте му се разпаднаха , а Аой победи магът реката започна отново да тече . Сега той можеше да се върне в академията и да изпълни мисията си .

/Получаваш 5 атака . 5 защита . 0 магическа атака . 10 опит . 30 слава . Варни се по същия пат който дойде/

Аои се наведе и отряза главата на уми магът, след което се върна по стъпките си скоростно. Неговият водач го чакаше там на камъка. Не е смеел да се помръдне. Аои му ритна главата на магът.
- Дръж, това е за доказателство, че е мъртав, а сега - асасинът се наведе над него - ме изведи от тоя проклет лабиринт.
Елфът не беше много доволен, но трябваше да изпълни задачата. Той стана и повече Аои обратно навън.

Из бараките
Повечето от половината от мъжете бяха се уседлали конете си ..а други ти първа почваха..На лицето на НайТ цареше спокойтвие..Когато всички бяха се накачилии по конете..НАйт Елиа и Маршъла бяха отпред..Та така те потеглиха по брега на реката..

След няколко дена път и малки почивки ..Успяха да се доберат , яздейки конете , до целта си ..Имаха само някой леки спречквания...Но васалите успяха да ги преодолеят..Елиа скочи от коня като се превъртя във въздуха и слезе на земята..Започна да ровичка из дисагите ,за да си искара вода...Изпи няколко глътки ..След което тръгна към Найт който правеше същото ..Младата маршълка мина пред него и го заговори..
-Найт искам да те помоля нещо..Тъй като ще пренощуваме тук..щЕ потренираш ли малко с Херакъл...
Мъжът забеляза как зад момичето се материализираще..нещо високо,едро с мощта аура..тя го погледна и закача отговора му..А васалите..бяха започнали да правят лагера..Слънцето ги галеше с последните си лъчи ..Всеки се беше впрегнат на няк'ва работа..пове4ето оправяха юртите..други се занимаха с огъня и вечерята..а трети разторварваха..До изгрева на луната оставаше още около половин час..а васалите бяха почти готови

Найт кимна.
- Негово Височество говори с мен за това. Ще гледам да съм нежен с голямото ти момче.
Двамата с Херакъл се отдалечиха и започнаха тренировката. Звука на мечовете им оглуши лагера.
Елиа забеляза, че Найт от време на време й хвърля по някой поглед и разбра, че Вайл му е дал заповед да я пази. След около два часа усилена тренировка двамата се върнаха. Найт назначи постове, като самият той пое първата смяна.
Маркъс Вейнс разказваше някаква стара история на войниците, а Елиа се чудеше какво да прави, докато дойде сутринта.

Елиа се разхождаше надолу по брега на реката и като се отдалечи от лагера..си свали дрехите..като остана по бельо и навлезе във водата...Поплува малко..Луната светлина галеше нежно кожата..След няколко минути тя излезе ,облече се и тръгна обратно към лагера..Момичето тръгна към юртата си.Видя Найт да обикаля из територията..като влезе видя Херакъл заспал на земята..мОмичето се усмихна и седна до него , палейки си цигара

Елиа беше заспала неусетно след като си беше изпушила цигарата. На сутринта я събудиха сънените гласове на войниците. Те вдигаха бивака и бяха почти готови да продължат по пътя към замъка на елфите. Елиа забеляза, че през нощта, докато е спала, при тях бяха дошли две елфки, които щяха да ги преведат през лабиринта до замъка. Мъжете се хилеха тъпо и гледаха съществата с похот, но когато Найт даде знак за потегляне, бързо добиха сериозни физиономии. Една от елфките приближи кобилата си до тази на Елиа и каза:
- Здрасти. Името ми е Ингрид. Какво прави момиче като теб с тези типове?
Елфката беше стройна и наистина красива, а изглежда и дружелюбна.

/Можеш да отговориш със следващия си пост в безкрайния лес - лабиринта./

» Сребрен звън(река)