Пещерите

В гъстите дебри на Безкрайния лес имаше пещери, които водеха към неизвестното. Носеха се слухове, че през тях можеше да се стигне до местността Хелгейт напряко...Не, че някой желаеше това, нали? Пещерите бяха населени с прилепи-вампири, а може би дори хора-вампири.

Стигнахме пред пещерата.Казах спокойно:
-Страх ли ви е?-и без да изчакам отговор добавих-Сигурна съм,че е така,тръпката е голяма,е вие бяхте до тук!Седнете на камъните и ме чакайте там,ако има проблем се защитавайте докато дойда,ще вляза сама,няма място за елфи вътре...ще намеря Джесика и ще убия вампира,после ще изляза,искам да ме чакате тук,за да не пострадате.-казах бързо аз.Отметнах коси и влязох в пещерата.Там........

-Това няма да стане , ние влизаме с вас. Оръжията ни са от чисто сребро , ние сме от отряд срещу вампирите. - и така тримата продължиха заедно. Елфа с лъка бе опънал тетивото му и само чакаше да стреля. А този с мечът вървеше втори , като Кейт вървеше първа като осветяваше пътя и на тримата. Те продължаваха по пътя си като за момента нямаше и следа от вампира или момичето. Но изведнъж се чу писък , това бе знак че трябва да се забързат.

-Свалете оръжията и се скрийте ВЕДНАГА!-заповядах
аз,това щеше да ми коства живота.Те влязоха...елфи и оръжия срещу
вампирите...ВСИЧКИТЕ...недопустимо бе да се работи с тях.Трябваше да
заблудя вампира не да го предизвиквам.Тръгнах по посоката на писъка на
Джесика.Скоро стигнах в....

Кейт се озова в едно огромно помещение , елфите я чакаха по средата на пътя. Сега тя рискуваше живота си със своята комнда. Помещение бе леко осветено , и Кейтлин можеше да види Джесика , която бе завързана по средата на помещението , но от вампира нямаше и следа. Когато Джесика видя своята спасителка вместо да се зарадва тя и се развика:
-Изчезвай оттук , няма да можеш да се изправиш сама срещу него... Твърде е опастно!-като по лицето на плененото момиче бе изписан ужас. А вампира все още го нямаше никакъв.

Трябваше да следвам планът си:
-Че кой е казал,че идвам да те спасявам?-засмях се зловещо аз.Доста ме биваше в актьорското майсторство
-Че чак ме и изпрати да си ходя,аз не искам "да се справям с него",аз искам да работя за него!-погледнах я като с очите си исках да й кажа да не се тревожи толкова и че знам,какво правя.Точно тогава...

Стратегията на момичето обаче , бе много грешна това не беше човек-вампир , а див вампир. С които неможеше да се разбереш , като момичето й извика отново.
-Махай се този вампир , дори неможеше да говори човешки няма как да се разбереш с него. Аз също съм от академията и знам как би излгеждал един академик! Махай се докато...-точно тогава Джесика започна да пищи , защото вампира появил се отнякъде се приземи точно пред Кейт. Той й посегна с дясната си ръка като ноктите му издраха цялото й лице и я захвърли около три метра назад. Какво щеше момичето да прави сега , като подкрепленията й от елфи бяха толкова назад в пещера ?

Веднага се изправих.Обмислих бързо вариантите.Реших да освободя Джесика.Затичах се рязко към средата на помещението.Бях готова да опаря вампира,ако реши да ми посегне още веднъж.Стигнах до столът на който бе завързано момичето:
-Хайде.Помогни ми.Двете ще се справим с него.-казах аз докато развързвах въжетата.

Вампира с раната , която направи на момичето също й направи и малка услуга тя имаше повече дистанция да освободи Джесика. Въпреки това кръвопиеца тръгна да я спира , но този път нямаше момент на изненада и Кейт го запрати назад с една огнена топка , която не му направи почти никакви наранявания. Това осигури време да развърже Джесика , която забеляза , че Кейтлин е Пиро-маг.
-Аз съм Казе-маг , изпрати му още една сфера - каза Джес , като бе готова да подсили , огнената топка с острие от вятър. Но дали това щеше да бъде достатъчно да спрат и убият вампира...

Направих две сфери,които засилих напред към пиявицата.Косите ми се развяха от бързината,с която летяха към съществото и за допълнение добавих огнени стрели.Сега имахме по-големият шанс да го нараним,а ако Джесика засилеше още повече огнените сфери и стрели имаше шанс и кръвопиеца да не разбере от къде му е дошло.Скоростта щеше да е огромна дори и за него.

Момичетата имаха прекрасен синхрон , но явно незнаеха нищо за вампирите. Трябваше да го прободът в сърцето или да го заколят със сребърно оръжие. Въпреки силата на атаката на момичетата , те въобще не изплашиха вампира , които преспокойно тръгна срещу сферите и стрелите на Кейт. Те го удариха с всичка сила , което само изхвърли вампира назад , и яроста му растеше с всяка неуспешна атака на Кейт и Джесика. Те трябваше да измислят как да го победят. За момента вампира нямаше възможност да атакува , но колко време щяха да издържат момичетата да го обстрелват ?

-Мамка му...огън не помага..."чисто сребро"...сега се сетих,какво имаха предвид дребосите,извадих камата си със сребърно острие.Направих още сфери и стрели,които поне да зашеметят вампира и казах на Джесика:
-За последен път...усили ги!-стиснах дръжката на камата здраво в дясната си ръка и само чаках да дойде моментът,за да го пробода...

Планът на момичето вървеше по вода , Джесика усили топките , които отново върнаха вампира в изходна позиция. Сега бе и момента Кейт да атакува , но тъй като тя бе посветена на магията неможеше да си служи толкова добре с камата и вампира лесно и я отби като с един удар я върна отново при Джесика , и явно се готвеше той да атакува. Момичетата нямаха още много време.

Кейт се приближи до Джесика.
-Мога да направя огнена стена и през нея нищо няма да ни направи,но ако я направя няма да мога да атакувам и аз.-казах тихо-Естествено,мога да повикам и елфите,които няма да могат да направят нищо по въпроса,но могат да го разсеят и да се надяваме,няма да съм толкова саката,че един нож да не мога да забия като хората...-тихо измънках аз и зачаках мнението й

ПП:Направих разтърсващото откритие,че не мога да боравя с нож...ама сериозно ли?

Елфите бяха чули виковете на Джесика от по-рано и като са забелязали , че момичетата толкова време се бавят се затича натам накъдето бе тръгнала Кейт. Елфите влязоха точно навреме в помещението и веднага насочиха атаките си към вампира. Стрелецът заби една от стрелите си , но за жалост уцели рамото му. А този с мечът бе изхвърлен назад като плюшена играчка , но въпреки това вампира ме заангажиран да атакува другия си нападател.
-Стана точно както го планираше , атакувай сега!-извика Джесика на своята спасителка.

Учудих се на намесата на елфите.Хванах отново дръжката на камата,бързо стигнах до кръвопиеца,който се завъртя с лице към мен,след като вече бе се справил с елфите и без,които нямаше да се разконцентрира достатъчно много,за да го нападне.Очите й блеснаха и тя заби камата,но дали се бе получило тя не знаеше.Единственото,за което бе сигурна е,че бе дала от себе си,каквото може...от там на татък силата имаше значение...но дали тя я имаше?

Кейт този път успя , явно елфите наклониха везните в полза на академичките. От вампира остана само пепел , а момичетата вече можеше да си ходят. Елфите бяха така добри , че показаха пътя на момичетата навън от безкрайния лес.

В замъка
На Елиа и идваше да му прекърши врата в този момент...Момичето вървеше по коридорите като накрая излезе извън двореца..
Пещерата:
Докато идваха беше забелязала една пещера..Можеше там да е Дрения...Момичето вървеше към пещерата , с умерена крачка без д абърза..Не знаеше как беше запазила такова спокойствие , но се гордееше със себе си ..Ако Найт мислеше ,че ъя е вампир и трябваше да достигне последната си фаза за да не бъде убита..Беше затънала толкова в мислите си , че не усети кога беше стигнала до входа на пещерата...Имаше чувството , че тялото й я води ..Бавно навлизаше в пещерата оглеждайки я внимателно..През нея понякога прелитаха прилепи , на които тя изобщо не им обръщаше внимание...Накрая тя стигна до едно голямо каменно помещение

По протежение на стените имаше множество ковчези, положени в ниши. Помещението приличаше на гробница и единствено усиленото й зрение й позволи да забележи тези подробности, тъй като толкова навътре в пещерата не влизаше слънчева светлина. В центъра на помещението имаше един по-голям ковчег от черен мрамор. Беше отворен.

/Можеш да погледнеш там или да си плюеш на петите и да викнеш помощ./

-Древнийй
каза плахо вампирката като не помръдна от мястото си ..Не знаеше какво да очаква..Ков4ега беше мраморен, по различен от другите ..Древния беше най-великия вампир.. Момичето се усмели да направи няколко крачки напред и като беше на 10-на метра от леглото на вампира чу шум и рязко се обърна и каза
-Кой е там

Една студена ръка се протегна към нея и я хвана за рамото. Кожата не беше бяла, явно вампирът беше пил скоро кръв. Нейната кръв. Древният беше висок и от елфски произход...Елиа го беше виждала...Не можеше да повярва, че владетелят на елфите е Древният! Та нали той беше помолил за помощ императора. Или може би кралицата го беше направила?
- Момиче. - усмихна се той. - Вече си у дома.
И Елиа осъзна, че е под негов контрол. Каквото и да кажеше тя щеше да го изпълни. Такова влияние имаше създателя над децата си.
- Ковчега ми те чака. - каза й той и й посочи този в центъра. - Легни до мен и когато се събудим ще превземем леса. Можеш да си новата ми кралица.

/Няма право на избор. Трябва да следваш командите му. Но можеш да мислиш както решиш, просто тялото ти няма да те слуша./

Елиа започна да говори
-А ние всъщност какво правим тук, като вие сте Древния, едва ли вие сте ни наели да ви убием ..А и не искам да ставам кралица..Има много по-добрри вампирки от мен
Момичето не можеше да контролира тялото си слушаше единствено , заповедите на вампирски-елф..нЕ й трябваше да става кралица на вампирите..искаше да има нормален живот ипзълнен с няколко спре4вания

Древният не отговори, а Елиа легна послушно в ковчега. Той точно щеше да се намъкне при нея, когато се обърна рязко и погледна към изхода, през който точно влизаше нов неканен посетител. Елиа успя да разпознае Ингирд. Елфката разшири широко очи когато ги видя.
- Ваша Милост... - каза тя, гледайки невярващо към владетеля си. - Но какво...
Но елфката не беше бавно загряваща и веднага побягна, усетила опасността. Вампирът изсъска.
- Все още не мога да излезе на слънчева светлина, въпреки че пих от теб кръв наскоро, кралице моя. Май ще трябва да се приготвим за битка. Ще събудя братята и сестрите ти. А ти ми кажи всичко, което знаеш за онзи досаден едноок рицар, която ми държеше тон в тронната ми зала.

-Аа нее няма да ви стана кралица не искамм...Имам и други работи..И ако остана дълго ще започнат да ме търсят..Което няма да добре за вас..А за еднооокиа нищо не знам..Само че е бил белязан от друг вампир..който умря...
информира го тя като звучеше много сериозно..Не и трябваше да му става кралица..т.е не искаше..и ако не успеше да да го убеди трябваше да опита по трудния начин..гледаше като всякаш го питаше дали и елфката е вампирка или просто му служи

- Жена ми е просто пионка, дори незнае, че съм вампир. - засмя се той, прочел мислите й. Все пак тя беше негово творение. - А ти малката ще ми бъдеш кралица, искаш или не. Има нещо странно възбуждащо в уханието ти. А ако дойдат да те търсят...нека посмеят!

И те посмяха. Първо влетяха няколко елфски рейнджъра, специализирани в лова на вампири. Древния се раздвижи с нечовешка скорост и скоро труповете им лежаха на пода.
- Събудете се деца мои! - каза той дълбоко и високо и ковчезите в залата започнаха да се отварят, а от тях излизаха мъртвешко бели вампири, повечето от елфски произход, но имаше и от човешки. Всички бяха в последна фаза, с други думи бяха най-опасни сега. Те се нахвърлиха върху все още топлите тела на пода.
А след това настъпи хаос. В пещерата, колкото и широка да беше, навлезоха твърде много души. Стане пълно клане. Елиа незнаеше на кой да помага. Не можеше да вдигне ръка срещу господаря си, тялото не я слушаше.
- Елиа! Махни се от там! - чу тя гласа на Найт и го видя как размазва с юмрук лицето на един вампир. - Какво правиш до този...червей?!
- Червей...? Червей?! - в гласа на Древния имаше луд гняв, очите му почерняха от гняв. Елиа усети как контрола му над нея почти изчезва, докато двамата с Найт се биеха на живот и смърт.

/Опиши действията си. Резултатите от мен. Можеш да опишеш и част от заобикалящата те битката(освен тази на Найт и Древния) по свой вкус./