Пещерите

Елиа извади двете ками и ги превъртя в ръцете сси ..Момичето реше да действа разумно..ТЪй като контрола над тялото й се губеше тя успя вече да се раздживи свободно..Страното беше ,че никой не я нападаше..Постоя така известно време и реши да действа..Убиваше все който и сее изпречеше на пътя..ако беше вампир-режеше главата, ако беше човек го пронизваше в сърцето..Ако не успеше натискаше точките в телата им ..Елиа все повече и повече и повече се доближаваше до Древния и НАйт ..ЕЛиа си промисли коя кръв ще и допадне повече..Изгони мисълта си и пред нея се разкри така да се каже епичестка битка..двамата се биеха вече повече от 20 мин..Младата вампирка накрая успя да се добере до тях като ги остави да се сръжават още 10 мин след което се качи на една по-висока скала и изкрещя..
-СПРЕТЕ СЕ..
Викът и се разнеше из цялата пещера..Братята вамприри и хора се спряха..Момичето се опитваше да спре давната битка..АКо не успеше трябваше да се намеси..Нейният живот сега не беше в опастност, защото Древния нямаше да я убие а за НАйт не беше сигурна, но реши да действа ..момичето се отласната от скалата и се презими между двамата , като беше посредата..и погледна Вампира като му каза
-Ще остана пти теб ако ги пуснеш живи..
Знаеше , че това ше и коства личния живот, но хората казваха по важно е чуждото щастие..Мислеше , че Найт нямаше да каже точно какво е станало с нея, НА вайл..но все някога щеше да стане по силна от Дрения и щеше дда го победи, след наколко столетия де, но това не беше важно.Важното беше Найт да се измъкне жив..Нямаше да й преди да устане при вампир няколко години и след това да се върне в цитадела..Факта , че Аой нямаше да знае къде я зарадва..Момичето се извърна към Найт и все едно му казваше да си тръгва и че мястото не му е тук..

Найт я хвана за рамото и я издърпа зад себе си все едно беше перце. После повдигна отново огромният си меч и го насочи към Древния. Двадесет минути беше използвал да изучи стила му, за да не направи случайно някоя грешка. Древен или не, този червей щеше да умре още сега. Напомняше му на Дефиън, което беше достатъчна причина. Вампирът изглежда обаче беше слушал думите на Елиа, което за Найт беше изненадващо. Рицарят замалко да разсече на две момичето, което толкова безрасъдно беше скочило пред оръжието му. Беше спрял острието си едва-едва.
Той замахна към лицето на Древния, който отново се раздвижи толкова бързо, че се фигурата му се размаза. Искаше да заобиколи Найт и да отиде при Елиа. Очевиден ход, който щеше да бъде наказан. Найт призова в съзнанието си Празнотата и активира Отрязък от време. Движението на вампира се забави до човешко. Найт замахна и отсече главата му, полсе извъртя меча и го прониза в сърцето. Вдигайки дръжката нагоре, той разсече на две тялото му. Но проклетото същество продължаваше да се гърчи на земята, в опит да се регенерира. Той методично започна да го кълца с безизразна физиономия. Спря чак когато усети аурата му да заглъхва. Елиа гледаше странно към красиво-кървавата сцена. Найт се обърна и видя, че останалите вампири също биват довършени от Вейнс и останалите, които ги превишаваха по брой.
Скоро всичко беше приключило. Един от елфите се приближи към Найт и попита:
- Какво да правим с нея, сир? Тя е една от тях, чухме как Древния я наричаша "кралице моя". И освен уби няколко от хората ни, които не очакваха да бъдат атакувани от нея. Трябва да я убием като останалите.
Найт не отговори, а изчака Елиа да каже нещо в своя защита.

/Имам няколко забележки. Не си асасин за да използваш ками толкова умело, всъщност не би трябвало изобщо да си добра с тях, а ти сечеш глави...с кама. И второ дадох указания да не описваш битката между Древния и Найт. Сега опиши действията си и остави резултатите на мен./

/ПС Сори за грешките..Няма се повтори.^^/

Елиа застана неподвижно, като погледна останките от Древния и въздъхна..След което се извъртя към Елфа и му изръмжа като с нисък и равномерен тон му каза:
-Единсвеният , който може да решава съдбата ми е Императора ..
След което се огледа и видя само няколко вампира как се изнасят към изхода..Момичето не знаеше какво ще прави..Отново извъртя погледа си към Найт и впи погледа си в неговия..

Найт трябваше да вземе решението бързо и без колебание, но условностите бяха прекалено много.
-Така е. - каза разко той - Ти си под закрилата на Вайл за добро или лошо, той ще реши учеста ти. Въпреки това аз не мога да ти посзволя да се доближиш до него в това състояние. Ще тръгнеш ли с мен доброволно или ще трябва да прилагам сила?
Суровият войн не смяташе да си играе с Елиа. Не я харесваше особено, а сега, когато беше и опасност за Императора симпатийте му драстично охладняваха. Нямаше да се поколебае, ако трябва да я заведе в Цитаделата на сила.

/сподели решението си с Найт/

-Найт мисля ,че най-добре е вие да си тръгвате, аз ще остана тук и някой ден ще Ви навестя в Цитадела..Ако искаш можеш дда кажеш на Вайл, че съм умряла или изчезнала..Няма нужда да му казваш че съм станала вампирит..
Каза тя като се изтегли няколко крачки назад потъвайки в сянката ..Елиа усето жаждата и лекото удължаване на зъбите си..Не можеше да стой при тях , защото и идваше да им изпие кръвта..След малко най-усети , че Елиа е на вдоха на пещерата
-Сионара, ще се видим някой ден ...
Найт усещаше все по-малко присъствието й

Найт сигурно никога нямаше да свикне със своеволията на Елиа, но това не значеше, че щеше да рискува собствената си глава, ако Вайл се разгневи от бягството на ученичката си. Не беше найн подчинен и нямаша намерение да я остави да го отпраща като втора ръка псе.
Настигна я с лекота и я стисна за врата:
-Прави каквото искаш, само гледай да не се вреш в много неприятности.
Найт се обърна и махна на хората си да го последват. Елиа трябваше да се оправя сама.

Елиа му се озъби като я хвана през врата..Като си тръгна тя седна на земята и се облегна назад..трябваше и малко време да помисли какво да прави ..Маршълката се изправи и тръгна към изхода на пещерата ..Kато пое към Източната Академия