Маунт Феруинд

Аои навлезе в непознатите дебри на Маунт Феруинд. Нямаше никаква представа къде се намира Фосфорната пещера. За щастие, обаче, асасинът имаше много добро чувство за ориентация и нямаше как да се загуби. Докато още траеше обучението му той беше телепортиран чрез магия в непозната за него местност. Целта на обучението беше да намери пътя си обратно. Успяваш – живееш, не успяваш – мъртъв си. Желанието за живот в младият асасин беше твърде силно. От тази мисия той бе придобил този талант – да се ориентира без проблемно където и да е. Въпросът не беше в това дали ще се загуби, а в това къде се намираше тази пещера? Дни ли трябваше да седи тук? Това не му беше проблем – бликаше от храна и вода около него.
Аои придължаваше напред като маркираше пътя си с определени знаци, за който използваше уакизашито си. То също му помагаше да си проправя път в определени местностни. Движейки се на изток Аои излезе на пътека, добре отъпкана пътека. Това веднага не се хареса на асасина. По тези местности нямаше население и идеята за пътека изобщо не му допадаше. Имаше някой наоколо. Аои веднага ги усети, очите впити в него. Но от къде? Асасинът се съсредоточи. От там. Въздуха изсвистя и горотата се уви около врата му. Аои дръпна към себе си.
- Не съ.. запла... з.. те... – чу асасина.
Аои дръпна по силно и осмото дърно в западна посока падна агонизиращо тяло.
- Мога д.. ... пом...гна. – почти умиращ глас.
Аои се приближи над жертвата си като допълнително беше манипулирал няколко сенки, за да го задържи на земята.
- Аха. – отвърна Акума и дръпна гаротата към себе си.
- Се...зно.
- И с какво може да ми помогнеш? Ненужен си.
- Наппррр.. ... ... Ед...рог.
Аои отпусна гаротата давайки му възмпожност да си глътне само малко количество въздух.
- Къде е пещерата?
- Нагоре по пътя. В западна посока.
Аои го погледна с ледените си очи и се усмихна лунатично, сетне дръпна гаротата с огромната си сила и мъжа лежащ пред него умря. Този стар номер нямаше как да мине пред Акума. Асасинът беше забелязал присъствието му още от момента, в който прекрачи портите и беше започнал да навлиза навътре в местността. Явно този индивид е бил нает да защитава еднорога. Всъщност Аои не се интересуваше от това. Важното бе, че трупът на земята вече не е заплаха за него и изпълнението на мисията му. Но имаше ли още? Акума не можеше да каже, но според вътрешното си чувство беше само този тук. Истински глупак. Аои ритна трупа един път. Не, за да провери дали наистина е успял да го задуши, а за собствено удоволствие. Въпросният господин беше споменал коня преди малко уточнявайки на къде трябва да се върви. Аои не беше глупак. Завъртя се и тръгна в източна посока. Пътят изчезна. Илюзия. Аои беше наясно с това. Явно е бил хванал правилния път.
След няколко часа вървене в източна посока Аои стигна до някаква дупка в една скала. Не му изглеждаше като типична пещера, а просто като дупка, която се спускаше надолу към недрата на Земята. Асасинът се спусна с безшумната си походка надолу. Нямаше избор, това беше единствената пещера, която намери, а вече се луташе около 20 часа. Продължавайки навътре пещерата ставаше по-светла. Той се спря. Целите стени бяха във фосвор и светеха. Аои продължи напред и стигна до една голяма петоъгълна зала. Нямаше път натам, нямаше и кон. Тогава чу тропотът на копита идващи зад него.

Асасинът изчезна, използвайки своята скорост, преди коня да е успял да се презими върху него. Аои се отдаде на бърза атака. Не му се занимваше с животното. Колкото по-бързо го ликвидираше, толкова по-добре. Наистина беше огромен кон. Светлината от фосфорът не хвърляше достатъчно светлина, за да може да образува каквата и да е била неразмиваща се сянка. „Колко неудобно.” – помисли си той. Сега Аои беше очи в очи с огромното животно. Близък сблъсък не му се нравеше. Подобно начинание щеше да приключи със смъртта на този еднорок, но и с неприятни физичеки наранявания за Аои. Асасинът стисна камата, която беше прикрепена към единия край на гаротата и я хвърли право към главата на коня.

Аои бързо изтегли камата си и тя отново легна в ръката му.
- Ако да виждам теб означава, че онова същество вече не е сред живите - да, доволен съм. - леденият му глас разцепи настъпилата тишина на две.

- Можеш. Дай ми този рог... - последва минутка ледено мълчание - ...за да не си правим живота проблемен.

Аои присви очи. Точно когато беше предложил за пръв път в живота си да се размине на някого трябваше да стане това. Добре. Животът от сега нататък започва да става проблемен. Този рог му трябваше и без да се замисли или пък да губи от ценното си време Аои скочи в ямата и се плъзна надолу към неизвестното. Беше готов да убие всичко и всички по пътя си.

Аои не беше сигурен дали това е илюзия, но реши да следва играта й.
- Да съм ти полезен? Едва ли бих могъл. Аз не съм полезен и сам на себе си. - гласът му беше монотонен и безизразен. - Дай ми този рог. Не е въпросът в силата, а в тактиката, която ще приложиш.

- Да го заслужа? И с какво мога да го заслужа? Обещание? Сделка? Убийство?
Редица въпроси, които евентуално нямаше да получат отговор. Просто задавани в нищото. Аои не знаеше колко е силна тази жена, но знаеше, че това, което беше в ръцете й беше негово и щеше да се добере до него на всяка цена - дори да излезе от тази пещера в най-лошото физическо състояние на света. Мразеше да си играят с него по този начин и това събуди гнева му. Гняв, който беше прикрит под добре замаскирано лице на безразличие. Акума трябваше да се измъкне от този "черен затвор" и да добере ръцете си до нея. Как искаше да вкуси кръвта й.
За да седи така в нищото Аои констатира, че някакъв вид магия го задържа така. Нямаше сенки, които да използва за да разбере къде е. Оставаше му само аурата. Той започна да изпуска все по-вече и по-вече от ледената си аура и да я примесва с черната си магия докато засече от къде идва потокът на енергия, който го задържаше тук и в това положение. Ако тази жена искаше да си играят - определено той беше способен на това. Игра, която би играл на живот и смърт.

Аои я погледна. Не му вдъхваше доверие. За това не свали гарда си. Интересна жена имаше пред себе си. Не й беше студено. От части му хареса, от части я осъди на смърт. Изведнъж нещо се промени. Той не висеше просто в пространството на пещерата и можеше да стъпи на краката си както и направи, приближи се две крачки напред към жената, която виждаше пред себе си и просто си протегна ръката разпервайки пръстите си, сякаш готов да хване нейната. Искаше да го докосне - това можеше да й позволи. Аои се замисли за момент какво ще спечели и какво ще загуби. Нямаше впредвид рогът, а себе си.

Аои гледаше този белег така няколко мига. Дразнеше го, пареше. Този тип маркировка изобщо не му допадна. Асасинът се изправи на крака, пухна рога в един вътрешен джов на якето си и тръгна по пътя за Последния пост. Нямаше как да го сбърка, защото беше маркирал, там откъдето бе минал. Всъщност връщането му се оказа по-бързо, отколкото намирането на пещерата. По пътя наобратно в главата на Аои беше пренаселено от, може би, празни и безсмислени мисли опитващи се да намерят логическата връзка на всичко това. "Първо онзи странен тип, който убих прекалено лесно. После този противен кон, странна жена, а накрая това S." - Аои навърза нещата на бързо, тъй като на връщане не намери и следа от трупа на онзи мъж. Нямаше как животните да са го изяли за толкова кратко време, всъщност имаше, но щеше да има следи, които в действителност ги няма - "Санна е приела образа на мъжа, знаела е, че няма да тръгна на там, на където ми казва - отвела ме е право, там където ме иска." Аои погледна отново S-а. Нямаше значение какво е това, важното беше да е свързано с проливането на много кръв, а ако не беше, то той щеше да се погрижи да се свързва точно с това. Аои стигна безпорблемно до Последния пост.

Асе погледна към Джулия и каза .
-Може ли да намериш нещо за хапване за да възвърнем част от силите си . /Тя веднага прие командата на командира и отиде в гората след 20'сетина минути се върна влачейки един глиган . Близнаците опърлиха прасето и всички седнаха да хапнат до като всички се хранеха , а Асе беше захапал една мръвка той премисляше план за последната битка в главата му се въртяха много тактики . Тризъбец , Клин и т.н в крайна сметка не стигна до своя избор няколко часа по-късно когато всички се бяха подредили и бяха готови за тръгване . Португас изправен пред своя отряд каза .
-Това е последната ни битка ако няма засади по пътя ни обмислях няколко часа план за атаката ни но не стигнах до своя избор така че планът ни е следния . Всички от вас да правят това което могат най-добре и нека Млаах ви благослови . /След като Португас свърши с речта си той отиде при Каунт'а и му каза .
-Моя отряд е готов за тръгване само дайте знак и тръгваме .

Отстрани се чу .
-Да с моя отряд ще отидем . /И на пред стъпи Протугас.Д.Асе заедно с неговия отряд .
-Ако е възможно разбира се все пак аз съм Хелиар ла Нейт трябва да защитя честа на моите елфски приятели и на Императора Вайл трябва да убия тази бунтовничка и да я науча че никой никога неможе да прави възтание срещу елфите и Императора . /Каза Португас с дълбок сериозен и някак си лоялен глас .
-Ще обиколим по обиколния маршрут и ще я нападнем моя отряд ще се погрижи за пазачите , а аз ще се изправя и ще я нападна лице в лице на четри очи . /И се усмихна .
-Едва ли ще издържи срещу мен все пак аз нося Крилата На Млаах и неговата благословия . /Продължи сериозно Асе .
-За това мисля че трябва да изпратите мен въпреки че вие двамата сте по-силни , но сте нужни на централното поле в битката . /Каза с лоялен глас Португас .
-След като я победим ще нападнем враговете в гръб и ще довършим този поход мисля че Императора достатъчно ни чака . /Каза Асе с лека усмивка и някак си натъжени очи сякаш тъгуваше за нещо .