Маунт Феруинд

Асе седна и се наслаждаваше на битката след като единия час мина .Елфа им каза че е време да тръгват Асе и групата му тръгнаха през една тясна горска пътечка . В главата на Португас се въртеше мисълта за битката и какво да направи срещу друид след като премисли нещата реши че би трябвало да победи все пак той управляваше пламъците на М'лаах . Стигнаха до едн хълмче елфа им каза че са стигнали . Там беше врагът Асе погледна към групата му и им каза .
-Тук е врагът ни вие нападнете пазачите аз ще се бия с елфката . /И се усмихна след което тръгнаха по хълмчето напред към последната им битка .

-Добре дами и господа Симон Джак останете да починет също така и Дух Мага ще остане при вас да ви изцери ще се включите в битката когато сте готови . /Каза с леко натъжен глас Португас и продължи .
-Другите ме последвайте нека смачкаме веднъж и за винаги тези копеленца . /Асе разярен от това което се беше получло радостен от това което беше научил и терперещ като лист от страх . Ходеше към победата или загубата опитвайки се да събере последните си капчици смелост . Всичките 9 човека които го следваха се бяха оплашили от обсадата стъпваха на пред събирайки всичко което имат и превръщайки го в една единствена цел да победят и да се върнат живи на тридесетина метра от враговете Асе изрева като боен звяр заедно с него и берсеркарите под негова команда . Португас се изтреля на пред отскочи от земята и разпери огнените си крила след което падна точно зад лидерката на противниците , а всички останали се биеха на полето . Виждаше се ясно че съюзниците на Португас които бяха по-тренирани и по-дисциплинирани водеха в битката . Португас на свое време започна безмилостни атаки срещу елфката срещу която се беше изправил .


/П.П извинявай че ми отне толкова време ти отг /

-Да аз съм Португас.Д.Асе . /каза младежът след което се усмихна и излуша какво му казваше главнокомандващата на враговете . До като я изслушваше той забеляза че тя е тъжна за нещо и че в други обстоятелства би и помогнал , но не и сега Асе трябваше да изпълни желанието на Императора Вайл . След като тя се изказа и Огненият Юмрук я изслуша той погледна към нея и каза .
-А ти защо се биеш срещу съюзниците на моят господар защо се осмеляваш да нападаш мойите приятели Принцесата и Ингрид . Как се осмеляваш да застанеш пред мен и да ми казваш защо ви нападам . /Лицето на Асе стана сериозно по него се разчитаха омраза ярост по тялото на младежа започнаха да излизат пламъци леко по леко , но той продължи да говори . -Една молба преди да те нападна и да приключа битката да изпълня своята мисия и да най-накрая да се присъиденя към Императора Вайл да бъда рамо до рамо с него с Копието едни от най-близките хора които имам . Молбата ми е бъди равен опонент за мен неме предавай . /След тези думи пламъчетата които игриво бликаха по-тялото на младежа избухнаха и се обедениха направиха форма на череп Асе беше изпуснал аурата си . Възполваайки се от временото заслепяване което беше обхванало опонента Огненият Юмрук се изтреляна пред с пълна скорост ръцете краката Огненият Чук На Разрухата горяха както никога до сега . Пламъците бяха леко оранжави , а оръжието подрържаше хиляди целзи само един удар щеше да направи много голями щети . За да подсили изненадата Португас започна яростно да размахва чука ударите падаха като дъжд в ранен пролетен ден . Това небеше всичко около оръжието се образуваха ветрове които овеличиха пламъците на момчето с пентаграма на гърба от който сега се извисяваше величестен огнен кристал който му подмомагаше да тича по-бързо . След фанатичните удари не спираха макар да беше на три четри метра разтояние момчето стигна и сякаш удари вражеската лидерка , но дали я удари не беше сигорен че умение като Пиро Слаш ще подейства върху противник от толкова висок ранг . Хелиар ла Нейт изпъна ръката си в страни цялата ръка както и оръжието се изпълниха с пламъци . Той върна ръката си в нормално положение след което я хвана с две ръце и направи въртеливо движение . Движението приличаше на косач в полето който жънеше плодовете на своя труд . След което рязко замахна от върха на оръжието му излезна Огнено копие което полетя към жената стояща пред него , а пламъците които пламтяха от младежа започнаха да изгарят въздуха в тунела .

Асе се разяри още повече чустваше се като червей мразеше влагата . Яроста обгърна младежа цялото му тяло беше подивяло никога не бе изпитвало нещо толкова отвратително . Огненият Юмрук искаше да се измъкне от прегръдките на земята . Той съсредоточи пиро енергия всеки един от крайниците си тя започна да тече на долу към ядрата на майката земя . Няколко мига по-късно започна да става топло , а лава обгърна тялото му земята се изпраи младежа се изтреля на горе с лавата . Още няколко мига минаха той бе на повърхноста , а противничката която беше се запътила към бойното поле обърна гръб изненадано . Португас я погледа с злобен студен поглед от който най-ледените земи щяха да и се сторят лятен следобед преди тя да заговори Асе и каза .
-Няма да ме убиеш прекалено много неща трябва да направя преди да умра . /След което стисна здраво оръжието . Лавата продължаваше да блика всичко в радиус от около двадесет метра беше залято в лава природата беше напълно опустушена . Асе който стискаше оръжието както никога до сега по-яростен от тигър в клетка . След като оръжието му бе напълно изпълнено с лава той се изтреля с пълна скорост на пред . Яростно размахваше оръжието си с другата с иръка махна в страни , а лавата започна да го следва секудна по-късно беше се образувала вълна от лава гигантска вълна . Асе спря вълната продължи на пред тя вървеше на пред към опонента на Огнения Юмрук . Той самия последва вълната от която се отделиха няколко огнени топки които следваха вълната . Португас се спря завъртя оръжието няколко пати и удари в земята която се разцепи и една линия изтреля на пред мина през вълната и почти стигна до противничката на Португас линията беше покрита с камени шипове и лава бликаше от нея .

Асе зарадван от присъствието на Ингрид я погледа и и каза .
-Победихме вече сте свободни . /Тя с няколко капчици сълзи му отвърна колко е доволна , но думите отекоха във въздуха Португас беше усетил някакво страно чуство сякаш част от него умира . Тогава се сети за отряда си и хукна да ги търси из бойното поле тичайки той се спъна и си удари ръката тя изпука сякаш бе строшена . Но той не спря тичаше на пред сред труповете откри труповете на Дженифър , Йоко и Дакира . Той ги погледна и започна да се оглежда за остналите . Гледаше на всякаде , но нямаше и следа от тях тогава някой свирна в далечнината . Асе надигна глава и видя Симон и останалите тръгна към тях . Тогава нещо го хвана за кракъ той наведе глава и видя Дакира въпреки тялото което беше покрито с рани и кръвта около него бе все още жив . Асе го хвана за ръка и го изправи след което го вдигна и го сложи на рамото си . Изтича към отряда който вече беше изцерен сложи тялото на Дакира на земята и Дух маговете започнаха да го изцеряват . Ингрид вече беше настигнала Португас който я прегърна облекчен от мисията и това че тя е все още жива , а Ингрид не продума и неиздаде нито звук въпреки болката която Асе и причиняваше с прегръдката си . Той самия не осъзнаваше колко силно я бе прегърнал . Симон потупа генерала по гърба и каза .
-Ние всички се гордеем с вас капитане въпреки че сме на едно и също ниво в нашето обучение вие някак си се бихте величествено като титан биещ се срещу бог благодаря от моето и имената на всички останали . /Асе се усмихна и каза .
-А аз ви благодаря че се бихте рамо до рамо с мен неискам да го казвам но ще те помоля да погребеш Дженифър и Йоко . /Асе въздихна изморен и седна на земята извади две чашки и бутилчицата с кафе остави ги на земята след което бръкна в горния десен джоб на бронята си и извади табакерата която беше покрита с кръв Асе си помисли "Дано несам си намокрил цигарите" . Той отвори табакерата и видя че цигарите им няма нищо тогава усети как няколко ръце се допряха до гърба му това бяха Дух маговете които започнаха да го изцеряват . Португас погледна към Дакира и видя как дух маговете припадаха от изтощение покрай него . Раните на Берсерка бяха огромни , но той беше понесал близо двадесет от най-елитните елфски бойци . Асе извади цигара и я захапа стисна юмръка си и упря палеца си в показалеца след което рязко изправи показалеца и по върха му се запали пламъче . Момчето запали цигарата си сипа кафе и тогава до него седна Ингрид . В настъпилата вече нощ под луната светлина очите и изглеждаха като перли , а лицето и беше по красиво от всяко друго елфско момиче което младежа бе виждал по лицето и се четеше радост и възбуда тя леко се беше изчервила . Португас взе една чаша сипа малко кафе стопли го с дланта си и го подаде към Ингрид и каза .
-Заповядай . /Момент по-късно Каунта и всички останали смели войни се приблжиха към отряда на Асе всички бяха радостни че отрядат му беше успял и че битката бе спечелена . Португас стана и каза на Ингрид .
-Извини ме за момент . /Той отиде към Каунта изправи се пред него , а лицето на Каунта беше покрито с кръв но въпреки това се виждаше колко беше радостен . Младият рицар го погледна в очите и каза .
-Победихме . / След което обърна с гръб и с всичката сила която имаше в момента с боен яростен вик който само един истински берсерк имаше извика .
-ПОБЕДААААААААААААА!!!!!

-ИМИЕНИЕ ? /Каза очудено Асе никога не бе чувал за такова нещо или поне неси спомняше той отвори очите си от очудване стилл 0_0 . В главата му протече мисълта "Какво става тук аз си имам имение баси якото " младежа погледна към ингрид отново и се усхмина широко и каза .
-Да с радост бих те последвал дори да ме водиш към края на моите дни . /Португас не спираше да се усмихва на бързо изпи кафето и прибра чашката в раничката си и последва Игнрид . Докато ходеха между тях протичаше интересен разговор . Момчето беше много за интересувано от Ингрид още от първия път когато я видя . В мозъкът му се въртяха мисли как когато Императора Вайл завладе света и дойде най-накрая мирът и спокойствието той щеше да се отегли с Ингрид в имението кам което той се беше запътил и щяха да живеят щастливо . Но преди това той трябваше да измине дълъг път сигорно щеше да е по опасен от всичко до сега . Сигорно почвения капан на Друидката щеше да му се стори като детска игра . Но животат беше пред Асе и той нямаше търпение да се види с Господаря Вайл да му отдате почест и най-накрая да бъде част от неговата армия . Асе не спираше да се усмихва беше по радостен от всякога . Битката между Хелс и Асе от преди няколко месеца нему беше доставила такава радост както която испитваше сега .

След като двамата влезнаха вътре Португас.Д.Асе беше изумен от гледката . Имаше камина изработена от бял камък над нея имаше картина нарисувана от прекрасен художник в страни до камината имаше дървен стол . Който приличаше на трон имаше маса и четри по малки столчета . В страни от масичката имаше библиотека сигорно беше на половина голяма колкото тази в академията . След като огледа всичко на около Асе изумен осъзна че има още два етажа . През прозорците влизаше райска светлина която огряваше почти целия първи етаж момчето погледна към ингрид и каза .
-Хадйе да видим втория етаж . /След това я дръпна за ръката и се качиха горе . Там се откри още по изумителна гледка имаше двуместно легло тялото беше изработено майсторски от дърво бяха гравирани няколко дракона които издишхваха огън един към друг под тях имаше огромен замък , а пред портите на замъкът стоеше човек с голям боен чук много наподобяващ този на Асе . От двете страни на леглото имаше щкафчета с голями златни свещници в които се ловеха по двадесет свещи . На стените имаше две картини изобразяващи прекрасния пейзаш в Моун Феруинд . В страни до прозореца имаше масичка за двама рамките му бяха изработени от невероятен метал много бляскъв той отразяваше светлината и огряваше цялата стая . Имаше и камина по-голяма от тази на първия етаж с по хубава изработка от същия прекрасен бял камък . Португас се радваше ужасно много и реши да се качи на третия етаж . След като двамата с Ингрид се качиха горе видяха един огромен пентаграм на земята от двете му страни плътно лепнати до стената имаше две маси на масите имаше разни шишенца бутилчици в страни от лявата маса имаше голям библиотека Асе се приближи и видя страни книги повечето бяха с рецепти за някакви отвари . От другат страна на другата маса имаше инстументи за подковаване на оръжия . Имаше и голяма библиотека в страни на нея имаше книги в които имаше информация как да направиш своето оръжие по добро да подобриш неговата бързина и сила издържливост . Понеже на третия етаж нямаше прозорци на тавана имаше окачена глава на дракон от която излизаше светлина и огряваше стаята след като Асе бе огледал всяко едно кътче от къщата Португас погледна към Ингрид и каза .
-Ще те помоля да си ходиш защото мисля да лягам да поспя за да възтановя силите си . /Каза Асе любезно и се усмихна и след това добави .
-Освен ако неискаш да прекараш ноща с мен ? /Каза Асе .

След като Асе си взе довиждане с Ингрид се качи горе на последния етаж . Там взе една книга от библиотеката за коване и изработване на оръжия също така и подобряването им . Португас се зачете в нея няколко часа по-късно на около 230-250'та страница откри нещо много интересно . Португас прочете много внимателно всичко което пишеше там пишеше как може да подобри оръжието си . Чрез екстракт от няоколко вида животинска кръв закрети при 50 градусова температура и след като оръжието бива потопено вътре то става по-твърдо и по тежко . След като стигна до последната страница Португас беше научил изумителни страници и посегна към следващата книга след като я отвори той видя че тя е фалшива , а в нея има ключ и белешка . Момчето си помисли "Какво по дяволите ? " след което разтвори белешката в нея прочете че в къщата има тайна ковачница . След като прочете до край реши да погледа стените но не намери нищо . Огледа библиотеките и пак нищо не намери накрая седна отчаян от това че неможе да намери стаята . Докато седеше на стола и продължаваше да оглежда той се натъкна на нещо много страно . Едната от факлите беше леко изкривена след като пристъпи до нея за да види защо е така . Той бутна факлата и едната от библиотеките се измести в страни , а пред него се откри голяма жилезна порта Асе пъхна ключа вътре и тя се отвори там видя ковачница и няколко шкафа пълни с различни колби с кръв и други работи в средата имаше казанче . На Португас му хрумна идеята да смеси кръвта както беше описано в книгата . Запали огън изсипа нужните колби с кръв и потопи оръжието си . Докато чакаше той разгледа стаята и намери кисия с монети но не такива с каквито можеше да си купи нещо явно тези монети се използваха за подобряване на оръжието . Докато чакаше кръвта да се нагрее той прочете друга книга но нищо интересно не намери . След като прецени че вече трябва да махне оръжието той го извади и наистина то бе станало по тежки и беше покрито с някакъв странен слой който го правеше по-силно . Португас си помисли дали след като го е подобрил оръжието ще му ще бъде по-силно . Но нямаше как да го изпорбва той слезна на втория етаж и видя че вече е сумрак на вън и реши да легне да поспи малко . Неможеше да дочака срещата с Императора Вайл на другия ден но умората го отнесе в дълбок сън .

Асе последва Ингрид към замъкът след като влезнаха вътре . Той огледа замъкът беше прекрасен отвътре вървяха по един дълъг коридор по стените имаше окачени картини с елфи предишни крале и принцеси . Под картините имаше статую изобразяваща животно под всяка картина имаше различно животно . След дълго ходене те влезнаха в голяма зла която бе подготвена за пиршеството довечера Ингрид я викнаха да помага , а на Асе явно нему бе тук мястото поне не сега . Той тихичко се измъкна без никой да го види и отиде в двора седна под едно дърво запали цигара и усети че е изтощен и че му трябва сън . Той заспа и тогава кошмарът пак започна той вървеше по тъмен коридор . Огненият Юмрук запали ръката си за да види какво има на около . Нямаше почти нищо по стените имаше вдлабнатини за клетки а вътре вериги и оръжия за мъчене . Това нему направи голямо впечатление имаше кости по земята той продължи на пред стигна до огромна зала цялата бе покрита с кръв на всякъде , а пред него стоеше убиецът на майка му все още държеше трупа и . Гавреше се с него по невиждани и нечувани начини . Асе стъпи на пред но тогава ассассинът се изправи и вдигна гащите си след кето се впусна към Асе и отряза едната му ръка . Португас изрева от болка както никога до сега пред очите му причирня и той се събуди . Тогава видя че портите на крепоста се отварят , а през тях влиза Имепратора Вайл . Португас извади оръжието си отиде на пътя по който Вайл вървеше . Момчето коленичи и държеше оръжието си в страни за да отдаде почест на Императора Вайл .

"КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ? " Помисли си момчето неможеше да повярва какво вижда пред себеси убиецът който уби майка му с бавна и мъчителна смърт . Асе се обърна към Императора Вайл коленичи и каза .
-Благодаря ви много ужасно много ще съм ви във вечен дълг затова . /След което се изправи хвърли оръжието на земята пристъпи на пред . Пред него стоеше червено окото чудовище наричащо себе си Блейз нещастникът който беше променил живота на Асе . Нещастникът който щеше да си плати . Португас стисна юмрука си изпъна напред показалеца си и го запали след кето леко по леко започна да обгаря тялото на нещастният ассассин . Който започна да се гърчи и вика от болката която понасяше скоро започнха да се появяват плюски от изгаринията . След като Огненият Юмрук покри половината му тяло в плюски той започна да ги удря с юмруци , а те се пръскаха една по една болката която ассассина изпитваше беше непоносима . По жилезните калъфи с които бе окован започна да блика кръв от дърпането на ассассина на левият му крак даже зе бяха показали няколко от мусколите му . След като пръсна всичките плюски Асе се отдалечи малко порови в чантата си и извади някакъв бял кристализиран прах посипа на две три от местата къдете беше изгорен Ассассинът който . Още повече започна да се дърпа и да вика едната от ръцете му се строши на половина от дърпането коста се беше строшила на пет-шест парчета . Асе се обърна взе Огненият Чук На Разрухата стисна го здраво с две ръце и замахна да удари ассассинът . Но в този момент чу Огненият Дух който беше в него който му каза .
-Оставете го на мен господарю . /Асе реши че и елементат заслужава да поизмъчи ассассинът . Остави тялото си в контрол на елемента който на своя страна взе няколко от ножовете които елфите използваха за тренировка и започна да обрязва убиецът . Парче по парче падаше на земята , а виковете не преставаха . След като изряза двата му крака Елементът начерта голям пентаграм върху тялото и напусна тялото на Асе . Португас направи крачка на зад стисна здраво чукът и смачка проклетата гадина строши я на две като дървар сечещ дърва в гората . Както камък на две когато каменоделец започне да прави изделията си . Както метал в ръцете на ковач . Португас се усмихна чустваше се прекрасно сякаш от душата и тялото му бе паднал огоромен товар който можеше да се побере в елитен товарен транспортен кораб . Португас погледна към Императорът който все още бе в залата поклони му се с уважение и каза .
-Извинете ме трябва да се изкъпя . /Асе излезна от стаята и затича към имението си всички хора по улицата го бяха зяпнали защото целият бе покрит с кръв и някаква мазна течност след като взе душ момчето се преоблече с официални дрехи които Ингрид бе оставила в имението и тръгна към вечерното пиршество .

Асе вдигна брошката и я закачи върху сакото си до сърцето си за да покаже че вече е част от гвардията . Той обърна погледа си към импеараторът и каза .
-Разбира се че приемам ваше величество немога да откажа и неискам да го направя след като преди толкова години влезнах в академията и разбрах за вашето владени от тогава се стремя да бъда ваш преданик и ваш последовате . /Очите на Асе се насълзиха но в тях личеше че той говори изкрено и че се радваше като малко дете на бонбони . Вечерта продължи разговорите между Асе и Ингрид се разгорещаваха двамата бяха на доста алкохол . Танците с младата госпожица бяха прекрасни няколкото чаши с вино изпити в компанията на императора доставиха същотот удоволствие на Асе . Някаде към полунощ всички излезнаха на терасата и няколко пиро и казе магове направиха страни но прекрасни фигури в небето което беше исто , а луната грееше с пълна сила . След като пиршеството беше към края Португас тръгна към имението той се качи в спалнята и видя ингрид чакаща го в леглото . Асе беше леко изненадан от присъствието и но легна при нея . На другата сутрин докато Асе пиеше кафето си в паркът той забеляа Императора който се разхождаше Португас отиде при него и го попита .
-Кога ще се връщаме към черната цитадела господарю Вайл ? /С лека и уважителна усмивка каза Асе и зачака отговора му .

В глават на Асе започнаха да се въртят теорий за това какво ли можеше толкова да притеснява Императора . Тогава докато размисляше го побих тръпки както когато се биеше в първата си битка в академията докато защитаваше кулата някаква страна аура беше повалила войската . Това беше аурата на Императора който тогава се бил с богът на пустиниците . Но сегашната аура която се надигаше беше мрачна и силна това което го измъчваше от няколко дена . Аурата беше невероятно мощна въпреки че беше на няколко хиляди километара от местонахождението на Асе някаде из бурното море предположи младия пиро маг . След като се усвести отиде при една от прислужниците и даде прощална белешка за Ингрид . Няколко часа по-късно Асе се беше облегнал на една външните порти и чакаше Императора за да тръгнат .