Коридорите

Коридорите бяха широки и покрити с меки персийски килими, стените бяха покрити с картини на бойни сцени. Нямаше пейзажи, нито портрети, явно Императора не си падаше по толкова романтични неща. По коридорите винаги беше пълно с прислугата, облечена в черната ливрея на Цитаделата, с извезан червен дракон на гърдите.

Не ми костваше никакво усилие да скоча незабелязано от фургона,навличайки една роба като на прислугата,за да не довлека внимание върху себе си-естествено още пред покоите му щях да я сваля.Пефектно се сливах със слугите и тъй като бе вечерно време нямаше голямо оживление в коридора.Отправих се към покоите на Вайл.Помнех бегло къде са,но бях сигурна,че ще се справя да ги намеря.

Минах отново по опустелите коридори,в които жива душа нямаше.Вървях грациозно,тихо по празните стълбища,излизайки от черната цитадела.Въобще не ми се мислеше,как ще мина през портите,колкото и да не ми се вярваше,все пак щом бях вътре,явно нямаше никаква причина да не изляза.Голяма логика извъдих,няма що...

Беше Киба успокоих се.. -Киба как разбра че съм тук и при онзи грубянин.Благодаря ти ..ти ме спаси ..казах ааз и му се усмихна ..Бяхме далеч от онази стая ,Спрях като и той би трябвало да спре, Слабата светлина осветяваше тялото ми .. Но ме тревожеше въпроса къде беше Херакъл подяволите ..

Киба спря веднага и се обърна към Елиа.
- Докато минавах покрай покоите на Негово Величество, разбрах какво е станало от Найт и веднага дойдох. Радвам се, че успях навреме. Добре ли си? Нали не те нарани?
Киба се държеше малко по-различно от преди. Беше доста по-сериозен от обичайно. От едното му рамо течеше кръв, явно все пак не беше избегнал атаката съвсем успешно. Той погледна раната си намръщено и каза:
- За жалост не мога да се самоизцеря, но раната е плитка.

Херакъл през това време се бореше с една магическа преграда в опит да влезе в покоите на Императора. xD

Приближих се до него и го предърнах като то му благодарих и казах че съм добре..Погледнах раната и скъсах част от ръкава му и криво ляво я превързах ..След което отделих тялото си от него и каза
-Херакъл е в опастност,би трябвало да е при покойте на господаря !! Моляте да вървимм..Трябва да го намеря

Киба докосна леко импровизираната превръзка и каза с лека усмивка:
- Благодаря. Да тръгваме. Надявам се голямото ти момче да не е направило някоя беля. - каза не на шега той и се затича по коридора. Слугите и стражите наоколо се отместваха бързо от пътя им с поклони към Киба, а и към момичето, което явно го познаваше.

/И пак се връщаме пък покоите на императора. Ти пиши как пристигате там. xD После ще се включа отново./

Жерико внимателно подпрекяше Кейт, която вече обута, го използваше за опора. Двамата бързо наближиха входа към покоите на Вайл, въпреки че се движеха бавно. Найт стоеше там, но Деф го нямаше на пост, което сто процента щеше да му излезе скъпо после. Найт ги измери със странен поглед и Жерико попита Кейт:
- Можеш ли да се задържиш сама на крака? - той си спомни, че тя искаше от него само да я доведе до тук.

/Продължи при Покоите на Вайл/

Мамка му Деф беше на портите ..За цекунди се стъписах..Не можех да мръдна .но се оправих.С Вайл вървяхме по мрачните коридори .Осветлението беше слабо..Имаше запалени факли през 20-на метра.. Минава слуги и стражи който му се кланиха . Отново беше забързал крачката си..Налагаше ми се и аз да я забързам.
-Господарю за какво ше преговаряме с тези хора...от пустинята...
Казах му това като бях от дясната му страна .. Очите ми блестяха в тази тъмнина ..Отнякъде духаше ужасен вятър ..Който караше косата ми да се разпилее ..което аз не понасях ...затова я вързах на плитка (като тази на Лара Крофт хД :Р) ..

Тримата отново минаха по коридорите, като слугите се скъсаха да им се кланят. Вайл се беше замислил, но изглеждаше наистина щастлив от нещо, въпреки че само хората, които го познаваха щяха да разберат. Той обичаше предизвикателствата, а този Гоал'Хал май се очертаваше точно като такова...Но дали дори Вайл беше достатъчно силен да се справи с едно божество...Е, това може би щеше да се разбера скоро време. Въпреки че Императорът нямаше намерение да влиза в конфликта все още, нещата може би щяха да се променят. Имаше много за планиране и обмисляне...

/Елиа, ако искаш пиши направо в Покоите.../

Елиа вървеше по коридора и осъзнаваше, че така се е загубила...Обстановката все по мрачна и след малко тя се озова на входа на бараките, където няколко ветерана остреха мечовете си, а други слагаха перца на стрелите си. Отвън се чуваше адската шумотевица, все едно пред бараките, отвън на двора, се събираше огромна войска...

-Явно се загубих..а това е войската на Вайл...съобщих си аз
Търгнах към един от войниците който остреха мечовете си и го попитах..
-Кого ще нападате.....
СЛед което започнах да се оглеждам наоколо..ЧУвствах се отново като нищо и никоя...но това поне не ми беше чуждо..БЯх свикнала още от 10 годишна да съм сама..така че ми пречеше но шумът който се вдигаше не исках да си помисля къде ми бърка ...чаках отговорът му

Мъжът я огледа щателно, преценявайки коя е и дали е длъжен да й отговори. Накрая каза просто:
- Не се знае, имаме заповеди да сме готови за битка, но не знаем все още с кой, чакаме заповеди от висшите военачалници.
Той огледа меча си и докосна леко острието му, оставяйки доволен от капчицата кръв по показалеца си. После пак я погледна. Лицето му беше грубо и нашарено с белези, изглеждаше опитен ветеран.
- Сега като свърших със задълженията си, мога да ви насоча към някъде, ако сте се загубила. Може да греша, но имате този вид.

-Ми да но мисля че ще се справя и сама ...
КАзах му аз като тръгнах отново по коридора..Вървях по тъмните коридори лутах се наляво надясно като муха без глава..Имах чувството че отново започва да ми става студено наскоро не беше ми се случвало ..Прокарах ръце през рамената си и продължих да вървя все направо надявах се да стигна до някое познато място ...

Но се озова на портите, които служеха за вход и изход. Там тя видя едно друго познато момиче, което в момента говореше със стражата и изглеждаше видимо разстроена от нещо.

/Следващия пост в Портите. Smile

/

Лесли се разхождаше като виждаше много полилеи в началото, а след това виждаше само факли. Пламъчетата игриво се въртяха до стената като допълнително нажежаваха обстановката. Балната зала приличаше на клане и момчето трябваше да е много внимателно за да не попадне в битка. Преплитането на аури беше много... нямам думи да го опиша. За миг на ЛЕсли му се пристори, че е усетил аурата на Хавиер, но незнаеше дали сега е там или не. Търсеше нещо интересно из цитаделата трябваше му разнообразие.

Айви се луташе из коридорите. беше тужна и далечния шум на битка и смрадта на кръв не правеха положението по-леко. Кухня никъде не се виждаше. Луташе се из коридорите почти без да вижда къде върви. Знаеше, че трябва да е внимателна, но сега нямаше значение. Блъсна се в нешо и вдигна поглед. Беше Лесли.

- Айви! - Каза учудено Лесли. - Какво правиш тук? Опасно е! - Вече в тона му се разчиташе загриженост и милост към нея. Лесли свали маската си и я погледна в очите.

- Искам сладолед - каза тъжно тя и свали погледа си. Не искаше той да види, че е плакала.

Лесли се разсмя и каза:
- Ами да идем тогава! - След което надигна леко главата й. В тъмнината не личеше нищо освен лицето й. - Нещо е станало! Плакала си! - Сега вече се четеше и лека строгост към нея, но допълни духовито: - Няма значение! Важното е, че сме тук живи и здрави нали?

- Да, няма значение... явно. - каза леко ядно тя, а после добави по-лековато - нека потърсим сладолед, а...

- Да тръгваме!? - Каза Лесли като закрачи бавно, но уверено по коридора. Не знаеше къде отиват, но нямаше да се остави това да го спре. В момента искаше да се охлади и да реши какво ще прави. Изглеждаше стреснат от кошмара и още не можеше да го разтълкува. Крачеше бавно, а безизразното му лице не издаваше никаква емоция. На този етап искаше да реши какво да прави.

Айви срещна стена в гърба на Лесли. Той вървеше напред с бавни крачки, явно мислеше за нещо друго. Тревожен беше. Искаше и се да го попита какво има но, в този момент наистина нямаше сили за това. И сладоледът нямаше значение вече. Все пак, две грешни не правеха едно правилно нещо. Нямаше нужда да са в лошо настроение заедно. Трябваше да поработи над приоритетите си, да помисли. Премина наусетно в света на духовете и отново се върна в стаята си, без Лесли да я усети. Надяваше се да дойде при нея когато тревогите му се вдигнат.

Лесли продължи да се разхожда. Не знаеше още какво да прави и това го побъркваше. Оглеждаше внимателно всяко ъгълче на Цитаделата като накрася се облегна на една колона. До него се появи Драго и той започна да го гали. Застоя се повече време като чуваше всякакви звуци. Реши да се прибере и по-късно да навести Айви.

На Елиа и отне малко време да възпиеме чутото , но успя . Остана изненадана от това , което се случи пред нея. Вървяха с умерено темпо . Вампирката намери за разумно да си сложи качулката , за да не невлече още пищящи слуги . Вървяха още 10 минути и накрая стигнаха пред портите на покойте му . Слугинята се изнесе , а двамата с Нектомана останаха сами.

» Коридорите