Стая за гости

Стаята беше по-скоро апартамент, с богата украса, скъпи мебели и килими, много прозорци и няколко отделни помещения - спалня, хол, баня и т.н. Тук по принцип отсядаха някои много важни гости, но апартамента не беше използван от много време, тъй като Императора не обичаше да има досадни гости, а повече бяха точно такива - ласкатели, подказвачи и глупаци.

Стражът ме доведе в стаята.Аз влязох очарована от обстановката,Вайл имаше вкус,о,да,имаше.Ценеше красивото,стойностното,луксозното и уникалното.Разходих се из огромното помещение.Знаех коридорът на изуст,обърнах внимание на Найт,но с полуотворени очи,поради простата причина,че по тях се познавах от далече.Имаше някакво момиче пред вратата,не се заинтересовах..
Попитах:
-Е,сър,това ли е всичко,желаете ли нещо друго?

Той я погледна мълчаливо и поклати глава. После все пак и каза:
- Ще пазя на входа, така че не се опитвай да излезеш.
После излезе и затвори вратата зад себе си. Всичко това приличаше малко на държане под стража и всъщност беше такова. xD

Хм,този май ме подценяваше...Е,без значение.Легнах на леглото и се заиграх с колието ми.Косата падаше по завивките и се стелеше като водопад.Бях напълно спокойна,запалих клечка кибрит,извадих цигара от кутията и я запалих.Загасих клечката,а червилото ми остана по цигарата.Отидох до прозореца и запуших там.Доста ми отиваше.Изпусках гъст,кълбест пушек и всъщност изглеждах доста възбуждащо,вдигнала краката си на перваза....На лунната светлина тялото ми се открояваше,изкуствените руси кичури падаха надолу по бюста ми чак до талията.Червилото блестеше и докато дърпах от цигарата бавно гаснеше с нея.Очите ми имаха удивителния аквамаринен цвят,а едната ми съка се плъзваше ту по дървената рамка на стъклото,дращейки я с маникюрът си или по полуголите ми бедра..

Вайл влезе съвсем безцеремонно, с явната идея да види кое е момичето от Лорион и според това, което видеше, щеше или да я убие, или да си тръгне. Момичето беше русокосо и беше много приятна гледка в позата, която беше заела до перваза. Цялото й облекло беше доста екстравагантно и пробуждащо перверзни помисли. Той понечи да я пита коя е, но вместо това я позна по очите. Знаеше много добре, че пред него стои Кейтлин...Но с това облекло? И с тази руса коса? Какво ставаше тук, нима наистина беше станала компаньонка? Идеята не му се понрави и той се намръщи. Също така се зачуди какво прави тук...

Вайл се появи от нищото,завъртях се рязко и го погледнах в очите.май не беше много доволен,че ме вижда.Махнах си перуката и черната ми копринена коса я замести:
-Добър вечер,Ваше Величество,не се ли радвате да ме видите?-промълвих аз хвърляйки цигарата от перваза.Слезнах бавно,туниката се повдигна допълнително,но когато стъпих на високите обувки падна по нежната ми кожа,галейки я с леката материя.Прецених изражението му.Първо бе опианен от тялото ми,после се смръщи,изглеждаше ми отпаднал..

- Защо си тук? - попита я той направо, оставайки доволен донякъде от факта, че показа естествената си коса. Така я харесваше повече. Понечи да каже още нещо, но първия световъртеж от изтощение го застигна, затова той замълча и присви очи в опит да не му проличи слабостта. Мразеше човешката слабост най-много от всичко и не искаше да я показва пред никой. Беше грешка, че не си почина преди да дойде. - И защо си облечена така? - успя да каже след малко Вайл, като се опита да вложи упрек в гласа си, но вместо това прозвуча едва ли не похвално xD.

-М,как да не ме познаят,като съм облечена нормално и съм с моята коса.Допълнително,че и очитте ме издават,имах чист късмет,че не попаднах на Найт...-усмихнах се аз прехапвайки устни-Не се тревожи,не съм компаньонка и нямам намерение да ставам такава...И какво всъщност й има на роклята ми,не ти ли харесва?-нямаше да го питам защо е изморен,личеше му малко,но го познавах,не бе такъв никога.Приближих се с тихи крачки-А защо съм тук,знам ли...домъчня ми за присъствието ти..знаеш,че съм по нощните гостувания.

Вайл се усмихна неволно.
- Не си ли спомняш, че предишния път историята щеше да завърши с лош край? - попита я той, като превърна усмивката си в заплашителна. - Какво да те правя сега с толкова безрасъдно момиче като теб?
Беше си все така привлекателна с нейните "невинни" жестове, реши Вайл...Но дали го лъжеше за работата си...Беше я видял в Лорион преди ден...

-Спомням си,краят не беше лош,бих казала-естествен.В крайна сметка,кой е толкова глупав да упорства на Императора?-усмихнах се аз.Повдигнах края на едната страна от роклята и продължих с тих тон,наподобяващ шепот-...а какво да правиш с мен си е твое решение.-вече бях до него,гледах го изпитателно в очите.Не му се нравеха лъжите ми,но това беше положението,щом трябваше да стигна до него.Нещо го тормозеше..личеше,направо прозираше в очите ми.Аромата на вишни от роклята се разнесе когато влезе студеният въздух от прозореца.

Вайл изръси само едно простичко "Хм...", после се наведе леко към Кейт. Разстоянието между лицата им вече беше съвсем малко, но Вайл всякаш просто изучаваше чертите на Кейт за пореден път. Чудеше се дали е просто безрасъдно смела да се върне така в Цитаделата? Глупава не беше със сигурност, иначе нямаше изобщо да може да се добере до него. Фигурата й се открояваше толкова добре от тази рокличка, която оставаше съвсем малко на фантазиите. Той прокара ръка по едното й голо бедро, почти разсеяно, като в транс. Една лека усмивка заигра по устните му.

Увих ръце около вратът му и го целунах по устните.Беше съвсем невинно,някак си детинско.Когато докосна кожата по бедрата ми изтръпнах.Беше доволен,незнам,как все сменяше настроението си,но го правеше ефектно.Свалих едната си ръка и преместих част от косата си назад,така че шията ми се откри.Потреперих,когато ме обля студенината на прозореца,но я обичах.Харесваше ми по нестандартен начин,караше ме да попивам тръпките,които полазваха тялото ми всяка секунда.

Вайл се потдаде за момент на леката целувка, после премести устните си за момент на шията на Кейт, като я целуна съвсем повърхностно, но и някак си нежно. Омайващия й парфюм го заля като студен душ в пустиня и той премести ръката си от бедрото й на кръстчето й. Не бързаше този път, срещата му се Кейтлин отново се беше оказала едно от малкото приятни неща тези дни...наред с злините, разбира се(xD). Така в ръцете му, той я чувстваше малка и крехка, което незнайно защо го успокояваше и изсмукваше умората му.

Продължих да го целувам,нежно и да прокарвам пръсти по лицето му.Очите ми се затваряха, когато го целувах.С меки стъпки стигнах до ръба на леглото.Чувствах се някак сигурна в обятията му,че няма да ми се случи нищо.Това беше немислимо за повечето хора.Да,нещо ме прихващаше,а даже не бях и пила..Вдигнах кракът си,подпирайки го от колното надолу на леглото.С нежните си пръсти галех кожата по шията му.Гледах го внимателно преценяваща всяка негова реакция.Действаше ми като дрога..Всеки път,когато я спрях бавно,но сигурно ме водеше пак към нея...

Вайл точно беше в разгара на нежната целувка и точно усещаше как кожата му настръхва от удоволствие, от допира на Кейтлин, когато се приближиха към леглото. Тогава второто замайване и последвалия го световъртеж решиха да се намесят и той щеше да падне върху Кейт, но се измести леко встрани, защото беше опряла крака си на леглото по начин, по който можеше да я нарани ако се изтърси върху й(xD). Вместо, това, той се отдръпна леко от нея и се опита да замаскира падането на леглото като лягане и успя дори да легне по гръб на мекия дюшек. Света се въртеше пред очите му. По-дяволите, този път се беше поувлекал и беше излъчил твърде много енергия.

Нищо не остана скрито за мен.Всичко в детайли.Беше много уморен,щом чак му се виеше свят.Не беше подходящ момент да го питам,какво става.Познавах го твърде добре,нямаше да си признае,че е слаб,ама никога!Тъй като си легна доброволно по гръб,аз събух бутушите и се качих на леглото върху него.Коленете ми се опираха в сатенените покривала на леглото.Бях доста нестабилна така,но...Наведох се и го целунах по устните,продължитело,този път вкарах език в целувката,не беше повърхностна,само косата ми се допираше лекичко по кожата на гръдния му кош.Когато беше "добричък",беше много сладък.Радвах се на секундите си величие.Ако беше в друга ситуация,отдавна да съм отдолу..Всичко вървеше в моя изгода,преминах с пръсти между косата му отстрани.Целунах го по врата и започнах да свалям горната му дреха...

Това си приличаше на изнасилване, обаче не беше(xD). В началото инстинктите на Вайл се бореха с това, той да е отдоло. Императора винаги обичаше да властва над положението, но по едно времето той осъзна, че всъщност в този случай не е мъчение да е отдоло. В интерес на истината, стана му доста приятно от това разнообразие, а и устните на Кейтлин сприраха всички възражения. Вайл реши да се остави малко по течението, като в същото време си възвърне силите. Косата на Кейтлин се сипеше нежно по него и той отново се зарадва, че е махнала перуката си. Не че не й приличаше, приличаше й доста, но естествения й цвят всякаш допадаше повече на вкуса му. Студения вятър продължаваше да влиза през отворения прозорец, но в крайна сметка връхната му дреха май наистина му пречеше. Лунната светлина всякаш огряваше точно тях, случайна приумица на природата, която постигаше добър ефект.

Той беше съвсем безсилен.Някакси се държеше кротко..?Просто вдигна безсилно ръце и аз изхлузих горните му дрехи.Нямаше съпротива...Целувах го по вратът и по устните,почти долепила тялото си върху неговото.Лека закачка започвах да вкарвам в цялата тази работа.Хапейки нежно долната му устна или слагайки ръцете му на бедрата ми.Ставаше интересно с всяка минута.Отместих косата си назад и нежно започвах да целувам гърдите и стомахът му.Колието се влачеше малко пред устните ми.Очите ми бяха отворени,но от позицията на Вайл се виждаха само клепачите и миглите ми.Когато се изправих,той отново видя аквамариненият цвят на очите ми.Вметнах коментар към цялата ситуация
-Виж,че не е толкова лошо,да си отдолу...но пък ме очудваш...тези дни си го ударил на разврат,как така реши да ме оставиш аз да командвам?-засмях се чаровно.Прехапах устни.Изражението,което очаквах да направи ме разсмиваше подсъзнателно.Та той ме оставяше аз да командвам,това нещо не беше нормално...не,не,не...Но при всички положения,явно си имаше причина.Дали,защото бе твърде слаб или защото тайничко си му харесваше?Докато чаках да ми отговори или да ми отреагира,като след секунда той да ми се смее от горе,с ноктите на една ръка пошарих върху кожата ми.Като бавно разкопчах коланът му .Очите ми лъщяха на лунната светлина.Лицето ми беше толкова детски невинно.Едва ли не кукленско.Чертите ми бяха толкова изписани,така меки.Туниката се развяваше котаго се изправях,наистина нощта бе хладна.Чудех се дали да затворя прозореца,ако му е студено,иначе на мен ми беше добре.Не посмях да го питам,в интерес на истината не ми се ставаше от положението,в което бях.Трябваше по-често да е изморен...Сатенените покривала на леглото се плъзгаха под ръцете ми,краката ми.Самото им местене беше много приятно.Най-хубавото на тази материя бе че държеше прохладно.Малко преди да ми отговори го целунах по шията продължавайки целувката настрани и стигайки под брадичката му.Моите номера действаха безотказно в н якои положения.Дърпайки се рязко след това го изчаках кротко,вече,да ми каже мнението си по въпроса.Докато се изправях го оставих да вдиша сладникавия аромат на кожата и косата ми.Опианяващи,както обикновенно.

Вайл реши, че е дал на Кейтлин твърде голяма свобода да си играе с него. Пък и не му трябваше дълго време да възвърне силите си и сега се чувстваше доста свеж и зареден с енергия. Затова с едно бързо движение той отново беше отгоре, а Кейт под него.
- ТИ да командваш? - засмя се той. - Признавам, ставащ за главнокомандваща.
После я целуна в началото нежно, но постепенно с повече страст, като плъзна езика си в устата й. Ръцете му не преставаха да се движат, следваха очертанията на прелестното й тяло, без да се задържат дълго някъде. Той набра още малко рокличката й, като я издърпа леко нагоре и прокара пръсти отново по гладките й, хладни бедра. Кожата й беше нежна, като най-изтънченото кадифе, въпреки че нямаше място за сравнение. Когато най-сетне прекъсна целувката им, той се надигна леко от нея и с подла усмивка я попита:
- Все още ли си мислиш, че командваш?
Вайл не искаше да си признае, но преди малко наистина му беше харесала смяната на позициите. И то доста. xD

Както си и знаех...Вече,сякаш ми бе прозрачен.По устните ми се разля усмивка.Знаех,какво мисли във всяка секунда,какво изпитва и точно какво желае.Нямаше и смисъл да пробвам да преобърна положението,обаче...Бях инат.Отвръщах на целувките му,до колкото ми стигаше дъхът.Играех си с езикът му,прокарвах пръстите си по продължението на полуголото му тяло.Не ми стана неприятно,че си зае позицията,той си я извоюва,но и аз можех някои номера
-Е,ако не аз,кой друг ще командва?-засмях се отново и преди да ми отговори го целунах по устните,с длани прихванала лицето му от страни

По средата на целувката Вайл плавно се отдръпна и стана от леглото. Беше осъзнал нещо в предишните няколко мига и това всякаш го беше стреснало, което разбира се не беше възможно. Поне според него. Той погледна със странно изражение Кейтлин, която все още беше на леглото и с известна доза усилие отмести поглед, като се приближи към отворения прозорец, заставайки се гръб към леглото. Лунната светлина го обгърна за миг, толкова чиста и невинна, колкото душата му беше черна и покварена. Той повдигна дясната си длан пред очите си и раздвижи пръстите си, а после ги сви в юмрук. Това, което ставаше тук, го заплашваше ужасно много, осъзна той. Повече от всички опасности, през които бе минал. Лицето постепенно му се отпусна в безчувствена маска, действие, което този път не му се отдаде съвсем лесно. Вайл се обърна и измери с поглед Кейтлин, запечатвайки образа й в една тайно кътче на съзнанието си.
- Това е последния път, когато се виждаме. - тона му беше съвсем безчувствен и с тези думи той навлече горната си дреха и излезе от стаята. Това беше просто едно приятно изживяване, реши Императора и тръгна към покоите си, като заръча на стража, когато момичето излезе да я изпроводи до изхода.

Очите ми присветнаха в последните два мига разбрах,какво стана.Знаех,защо се отдръпна,лицето ми коренно се промени,станах от леглото,беше го страх.Да,беше го страх.Беше уязвим преди и аз го разбрах,а това го застрашаваше страшно много.Никога не бих го използвала срещу него,но...той не го знаеше.Трябваше да говоря с него,а той си тръгна.Каза и че няма да се видим повече,а не ми го бе казвал веднъж.Съмваше се..Станах от леглото,сигурно секунди след като бе излязъл от стаята.Забравих за перуката,ботушите,цигарите,дори аромата на кожата ми остана по завивките.Отваряйки вратата,стражът...

...я пресрещтна и каза:
- Имам заповеди да ви изпроводя до изхода. Бихте ли ме последвали?
Това беше стража на име Морин, който беше довел Кейт дотук. Той гледаше косата й с някакво неверие.

-Ясно...-със съвсем тих глас и безсилие да направя,каквото и да било, казах аз.Общо взето не бях взела нищо,щях да се върна поне за ботушите си,но трябваше да настигна Вайл,а той бавно се отдалечаваше без да се обръща.Цялата бях пребледняла,стана ми зле от последните думи,които ми каза.Успях само да направя крачка от вратата,след това паднах на земята в безсъзнание,незнаех,какво ми стана,виеше ми се свят и цялата бях ледена-кожата по лицето и тялото ми.Очите ми се затвориха,косата ми падна по лицето и тялото надолу,като се разпиля по земята.Устните ми бяха отпуснати,много бледо розови.Всъщност бях изхвърчала от стаята след Вайл и бях загубила координация,когато той беше с гръб към мен.Това ли беше всичко,което можех да направя.Да припадам,като някоя глупачка след него ли?Явно,защото нямах сили да помръдна.Защо вечно си причинявах най-лошото,най-грешното.Винаги,обаче-неее...аз винааги трябваше да рискувам,винаги да се излагам и винаги да го правя по всевъзможни начини.Трябваше просто да отида при Дред и да науча още нещо от него,но поради простата причина,че беше грубиян,неприятен,вечно намусен дядка и брат на Вайл не желаех и да чувам за него.Имаше и още един факт-знаех повече за Вайл от всеки друг.Това имаше две страни,но нямаше значение.Аз не трябваше да мисля повече за това.Трябваше да си опичам акъла и да не го мисля ммного.Просто трябваше да завърша образованието си,все още трезво мислеща и по възможност-жива.Спрях да мисля,главата ме болеше не усещах нищо друго освен остра болка в стомаха и гръдния кош.Беше ми по-лесно просто да не чувствам нищо..

Но все пак чуваше някакви приглушени гласове. Имаше чувството, че я носят за момент, после пак имаше гласове, които бързо заглъхнаха. Последва дълбока и пълна тишина. Всякаш имаше някой до нея, но Кейт не можеше да разбере дали наистина е така. Не, всъщност можеше да е сигурна, че има някой там, въпреки че не го виждаше. По едно време болката започна да изчезва и момичето попадна в лек сън, като й се стори, че едни познати изумрудени очи са се надвесили над нея. Когато най-сетне отвори очи вече беше сутрин. Тя лежеше на леглото в същата гостна стая и беше завита до носа си със завивки, под които беше гола(xD). Прозореца си стоеше отворен, но вътре влизаше просто чист въздух и слънчеви лъчи. До нея, на едно шкафче, беше сложена ваза с много цветя, а дрехите й стояха прилежно сгънати на друго. Нямаше никой в стаята, освен нея.

» Стаи за гости
» Солариум за високопоставени гости