Бойния лагер на Пустинните войски

- Хммм! - Погледна го учудено Лесли и каза с лека усмивка на уста: - Защо въобще си мислиш че съм от Академията или там каквото и да е? Не те разбирам! Не разбирам и защо не дадеш на сестра си да се бие?! Тя има такова желание и ще ни е полезна за битката с тамушните войници. - Каза Лесли след което започна да се чуди как се е издал?! И сега се мъчеше да убеди брата на Селехин че наистина е арабин и затова той беше подготвил един малък резервен план който много скоро можеше да влезне в действие. Думите му звучаха студено, отцепено и много безгрижно.

-Благодаря отново, бъдете сигурен, че духът ми ще си остане същият и няма да се размекна.-Клеър се завъртя и тръгна по посока към палатките, като вървеше бързо, почти подтичваше. След малко се скри зад тях и със сведен поглед вървеше към границите на лагера. Не искаше да привлича внимание. Навсякъде беше настанало въодушевление, всички бяха развълнувани, а по лицата на войните беше изписананевиждана свирепост и кръвожадност. Въпросът беше как Клеър щеше да мине през охраната без да я забележта. Беше застанала на около 10 метра от един от пазачите и го наблюдаваше. От външната страна на периметъра около лагера теренът беше осеян с храсти. А съвсем близо имаше хълм. Клеър можеше да се придвижи до хълма, криейки се зад храстите, а после вече беше лесно-минеше ли хълма вече нямаше да могат да я виждат. А ако охраната станеше подозрителна...е, пак щеше да ги метне с някоя лъжа.

/Мислех си, че съм пуснала зарче ама...xD/

The member 'The moon shadow' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Бойния лагер на Пустинните войски - Page 2 De3

Пиерон написа:: - Хммм! - Погледна го учудено Лесли и каза с лека усмивка на уста: - Защо въобще си мислиш че съм от Академията или там каквото и да е? Не те разбирам! Не разбирам и защо не дадеш на сестра си да се бие?! Тя има такова желание и ще ни е полезна за битката с тамушните войници. - Каза Лесли след което започна да се чуди как се е издал?! И сега се мъчеше да убеди брата на Селехин че наистина е арабин и затова той беше подготвил един малък резервен план който много скоро можеше да влезне в действие. Думите му звучаха студено, отцепено и много безгрижно.

- Не си играй с мен. - беше краткия му отговор. Черните му очи се бяха впили в Пиерон. Лесли постепенно разбра какво бе станало. От Феарнир лъхаше сила. Пиро енергия. Младият мъж пред него беше силен пиро маг. Доста силен. Лесли не можеше да прецени кой от двамата е по-силен. Може би ученика на Хелс излъчваше повече пиро енергия, но пустинния маг изглеждаше много по-опитен и със сигурност знаеше някои гадни трикове. По лицето на Феарнир изгря една хищна усмивка. - Сам виждаш, че между нас не може да има тайни. Искам да знам името на човека, който ще убия. Пък и аз ти казах моето име, не е достойно да криеш твоето.

The moon shadow написа:: -Благодаря отново, бъдете сигурен, че духът ми ще си остане същият и няма да се размекна.-Клеър се завъртя и тръгна по посока към палатките, като вървеше бързо, почти подтичваше. След малко се скри зад тях и със сведен поглед вървеше към границите на лагера. Не искаше да привлича внимание. Навсякъде беше настанало въодушевление, всички бяха развълнувани, а по лицата на войните беше изписананевиждана свирепост и кръвожадност. Въпросът беше как Клеър щеше да мине през охраната без да я забележта. Беше застанала на около 10 метра от един от пазачите и го наблюдаваше. От външната страна на периметъра около лагера теренът беше осеян с храсти. А съвсем близо имаше хълм. Клеър можеше да се придвижи до хълма, криейки се зад храстите, а после вече беше лесно-минеше ли хълма вече нямаше да могат да я виждат. А ако охраната станеше подозрителна...е, пак щеше да ги метне с някоя лъжа.

Клеър започна да се промъква към хълма, като използваше храстите за прикритие. За малко да се натъкне на един страж, който се облекчаваше зад един от храстите, но избегна успешно неприятната среща. Когато се добра до хълма, тя забеляза две фигури доста по-нагоре. Изглеждаха така, всякаш всеки момент щяха да се нахвърлят един върху друг, въпреки че стояха спокойно и се гледаха. Това затрудняваше малко промъкването й, но те едва ли щяха да я видят, бяха твърде заети със собствения си разговор.

/Клеър, можеш спокойно да си тръгнеш и да докладваш в Академията или можеш да се качиш и да видиш как ще се развият нещата м/у Пиерон и неговия бъдещ опонент. Може би малко помощ ще му е полезна? Или пък ще успее да се справи и сам. xD/

- Хм! Добре! Аз съм Лесли Пиерон! Ученик на Хелс Мелтън. В този момент облеклото му се промени тотално и мечовете станаха на жезли. - Щом ще се мре да се мре! Нека изясним правилата! Бием се оригинална битка 1 вс 1 в огненото измерение. Съгласен?!

Феарнир кимна, но допълни:
- Бием се тук и сега. Искам всички да видят победата ми. Никой няма да се намеси, спокойно влагоземецо. Ние сме честен народ.
С тези думи Феарнир повдигна пръст и прати чиста пиро енергия към Лесли. Умението беше толкова просто и все пак притежаваше груба сила, която разтърси младия маг. Единствено бързата му реакция му бе позволила да оцелее след тази атака. Няколко дървета около него, обаче, нямаха този късмет и станаха на прах.
- Ще те направя на прах и ще подхраня плодородието на почвата. - обясни спокойно Феарнир и изрече няколко слова, като отприщи нова, още по-силна вълна от същото умение.

/Лесли, в битката си и в постовете си използвай единствено умения, които притежаваш. В следващия си пост опиши действията си и аз ще кажа какъв резултат са имали те срещу Феарнир./

Лесли извади един от жезлите и вътре постави червено топче:
- Господар на огъня дай ми сила да се справя с този противник! - В този момент около жезъла се завихриха пламъци и се оформи един меч с кръг на дръжката. Това беше комбинация от всички негови умения, а в другият си жезъл младежът сложи синьо топче и каза: - О, могъща светкавица дай ми сила в този момент! - В този жезъл се оформи подобен меч само че от светкавици. Двата жезъла обградиха Лесли с пламък и светкавица и гласът му стана като на гръм от ясно небе. Пламъкът и светкавицата бяха пречистващи и не нараняваха Лесли.

/ПП Относно светкавицата. Светкавицата произлиза от огънят а и на Влад казах че топчетата са различна сила на огъня./

Феарнир не си губеше времето и докато Лесли призоваваше силите си, пустинния маг размахваше ръце и сновеше нещо под носа си на древен език. Около Лесли се материализира огромна клетка от огън, която започна да се стеснява все повече и повече, с явната цел да изпържи младежа вътре. Мечовете на Пиерон изглежда затрудняваха неизбежното смазване и изгаряне, но не за дълго.

/Лесли, опиши какво правиш и хвърли зарче. Трябва ти число 2 или 6 за да се измъкнеш с лекота от капана./

- Божичко! Ти би трябвало да си доста глупав! Обграден съм от пречистващ плам и няма как дори да се одраскам. Аурите са ни огнени. - След това и Лесли измънка нещо под носа си на друг древен език и под земята точно под война се оформяше знака който замръзяваше всичко, а Лесли се опитваше да прикрие почти незабележимата аура на знака който ако успееше щеше да го освободи от капана и може би да му даде малко преднина, защото за тази магия се използваше няколко билярдни от маната или аурата и другото беше чиста и проста техника. Докато това се оформяше щитовете на двата меча започнаха да се сливат и да се обгръщат от светкавицата за да предпазят Лесли.

The member 'Пиерон' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Бойния лагер на Пустинните войски - Page 2 De5

/За замразяването -> нямаш това умение. Знам, че топчетата ти дават различни сили, но нека не пракаляваме. Ще стане PowerPlay. :S/

Феарнир се разсмя. Битката му харесваше. Обичаше силни противници. Заклинанието, което Лесли използваше обаче се разсея. Енергиите, които свистяха от мечовете и от огнената клетка бяха твърде силни и размиваха почти всичко друго.
- Клетката е за заблуда, нали разбираш. Това е истинската ми атака.
В ръцете му постепенно се материализира огромен червен меч. Беше сравнително безформен и дори можеше да се нарече грозен...Но цялата пиро енергия на Феарнир беше внедрена в него. Тази атака щеше да използва цялата магия на пустинния маг. - Това е краят ти, Пиерон Лесли. Беше добър противник. Но битката свърша тук. Знай поне, че ще бъдеш убит от мен, маг с ранг Хариурх, чест, която ще окажа на малцина!
С тези думи клетката околи Лесли изчезна и Феарнир се затича към него, надигнал огнения си меч.

/Лесли можеш да:
1. Да се защитаваш. Хвърли зарче. Трябва ти 2 или 5 за да успееш.
2. Да атакуваш с всичка сила. Хвърли зарче. Трябва ти 6 за да успееш да пречупиш атаката и да убиеш Феарнир.
3. Да отскочиш. Хвърли зарче. Трябва ти четно за да успееш. Но ще загубиш концентрация и има шанс Феарнир да направи нова, по-бърза атака.
4. Да се опиташ да избягаш. Отново зар. Трябва ти число различно от 1 или 6 за успех.
Каквото и да покажат заровете ти, няма да загинеш. И ще имаш шанс за отмъщение. xD/

Клеър присви очи и огледа внимателно двете фигури горе на хълма. Бяха двама, мъже, облечени в дрехите на Пустинния народ. Сано че единят май не беше от пустинните войни. Птосто му личеше от километри. Беше се облякъл с нужните дрехи, но лицето му си оставаше бяло като мляко, силно контрастиращо с това, на другия мъж. Вторият беше висок и мускулест, а другият...е, той беше просто хилаво момче. Клеър се чудеше какво правят там горе-накрая разбра-биеха се. Момчето от Академията най-вероятно беше ново и неопитно, а Пустинният войн...щом беше тук значи трябваше да е добър боец. Кой ли щеше да победи. Не биваше да се допуска загубата на ученик още толкова рано. Но ако Клеър се намесеше и опиташе да помогне на момчето, щеше да загуби времето, което така или иначр нямаше. А Академията трябваше да се подготви. ВсеНадяваше се да приключат бързо. Мнимият "Пустинен войн" затича към върха на хълма, като по пътя извади две ками. Малко преди да достигне до биещите се, Клеър изгрещя пронизително. Ако имаше стъкла наоколо, имаше възможност и да затреперят,, може би даже да се счупят. Надяваше се по този начин да разсее врага и той да загуби концентрацията си и да се зачудо какво става. Не знаеше дали тактиката й е имала успеха, който се очакваше. След секунди момичето вече беше на върха на хълма, на няколко крачки от държащия меч мъж и беше насочила камата си срещу него. Дали щеше да улучи целта си?

- Мда! Както и предполагах! Ще пробвам от всичко по малко и дано се получи! - В този миг мечът се разтегна и се закачи за един клон. След това Лесли остави част там и мечът му се разтегна още като след още около десетина такива клона веригата завърши точно над Лесли. Клоните бавно се подпалиха и от там Пиерон черпеше енергия. Предимството му беше в две неща:
1. Меча на Феарнир беше по-голям от неговите два взети заедно.
2. Докато Феарнир атакуваше с един голям меч Лесли използваше два малки които имаха способността да се разтягат. - Накрая острието което се разтягаше остана свързано с меча и Лесли каза:
- Давай! Атакувай! - Сега младежът се подхилкваше злобно и чакаше момента за да дръпне меча си назад и да препъне Феарнир и да може да поведе в битката. Огнените остриета хвърчаха безразборно, но и изчислени максимално според уменията на Лесли и трябваше вече да са ти прилагали този трик за да можеш напълно да го отблъснеш, защото въжетата се виеха нависоко над двамата Пиро владетели и функцията беше много трудно разпознаваема.

/Статично: Атака и защита/

Проблема беше не в големината на меча на Феанрир, а в силата, която струеше от него и помиташе всичко по пътя си. Клони, растения...всичко ставаше на прах. Но тогава се чу вика, някъде под тях. И двамата бяха временно разконцентрирани, но атаката на пустинния маг все пак уцели целта. Или по-скоро блъсна се в остриетата на Пиерон, предизвиквайки ударна вълна. Капана на Лесли също имаше видим ефект, но Феанрир бе издигнал силен щит около себе си и не пострада фатално. Клеър успя да избегне подлите пламъци, но камите й се удариха в същия невидим щит и момичето изхвърча силно назад. Падането й беше възпрепятствано от меки(и все пак леко бодливи) храсти. Точно когато се изправяше тя видя как до нея се строполи и момчето от Академията. Очите му бяха затворени и дишаше тежко, но нямаше видими рани. Просто Лесли бе изтощен и леко зашеметен от удара. Феарнир от своя страна също бе паднал на колене и дишаше тежко. Погледа му се беше забил в двамата ученика от Академията. Една хищна усмивка покри устните му.
- Пиерон Лесли. Ще очаквам с нетърпение реванша.
После той също падна и загуби съзнание.

/Клеър, сега единствено от теб зависи оцеляването на Пиерон. Имаш малко време да измъкнеш себе си и него от тук, преди да дойдат близките стражи.(с други думи нямате време да довършите Феанрир). Опиши какво правиш, дали се опитваш да го свестиш или се опитваш да го вдигнеш на крака и т.н.
- Пиерон после е твой ред да пишеш. Опиши твоята версия на сблъсъка и как двамата с Клеър се измъквате.
И последно е мой ред да довърша и да обобщя./

-О, боже, само това ни трябваше.-изохка Клеър. Какво трябваше да го прави този тук? В никакъв случай не можеше да го отнесе до Академията, за да потърси нужната помощ. Беше прекалено тежък за нейните сили, а и Академията не беше чак толкова близо..Клеър коленичи до момчето и го сложи да лежи с лице нагоре. Напипа пулса му-беше сравнително нормален, но все пак дишаше някак тежко и хикак не изглеждаше добре. Какво трябваше да прави сега? Момичето хвана раменете му и силно го раздруса, след което няколко пъти го удари леко по лицето. Дано да успееше да се свести и поне да можеше да ходи до Академията. Само да имаше малко вода...В същия момент подухна хладен ветрец. Надяваше се, че това ще го освежи и ще му помогне. Бусите му бяха наситено червени, все още дишаше тежко, но не изглеждаше нещо опасно и непоправимо. Може би просто умора.
-Хайде!-извика Клеър.-Ставай, лигльо такъв! Искаш да ни хванат ония мухльовци ли?!

Лесли разтвори очи и каза:
- К.....коя си ти? - Погледна я учудено като каза на Феарнир: - Ще си получиш реванша само ако уцелееш във войната! - След това се опита дастане но краката му отказваха. С малко сили той успя да плесне с ръце и да повика феичката си за да им помогне като ги води по преки пътища. - Как се казваш момиче? От Академията ли си? Аз съм Лесли Пиерон Пиро ученик в Академията! Ще имам сили да ходя, но няма да мога да тичам така че да тръгваме и да говорим по пътя! - Те тръгнаха и след няколко минути мълчание Лесли каза: -Аз отидох в лагера само за да се докопам до информация за тактиките, но вместо това срещнах един брат и сестра. Сестрата поиска от мен да я вкарам в отряда на проникващите, но брат и не позволи да й укажа тази чест. Последвах го и започнахме да се бием в оригинален вид на Пиро битките. Той ме затвори в клетка, но аз активирах силите на своите жезели. После се оказа че клетката бе само заблуда докато той призове истинското си оръжие. - Мечовете на Лесли още не бяха прекъснали активирането си и той ги използваше като патерици като продължаваше да говори: -Накрая той призова своя меч който беше много по-голям от моите два. Тогава аз изтрелях върха на острието на единият си меч нагоре и имах за цел с едно дръпване да му отнема меча и битката да приключи. Но сбъсъкът между мечовете бе сравнително силен, защото се получи адски силна звукова вълна която ме докара до тук. Е това беше за мен, сега кажи твоята мисия как мина? - Каза Лесли вече с пълно доверие към събеседничката си.

/Успешно се измъкнахте. Можете да напишете още 1-2 поста тук, колкото да се запознаете или да обмените информация, ако искате. И двамата получавате бонуси. Лесли заради кратката битка с Феарнир, а Клеър за това, че му помага(допълнително ще получи като докладва за мисията си). Лесли - 10 Опит, 3 Магия, 1 Защита. Клеър - 10 Опит, 3 Атака, 1 Защита./

-Дадоха ми мисия. И аз трябваше да проуча какво кроят и най-вече кога ще нападнат. Същото, което опита и ти, но планът ти се скапа.-каза Клеър с крива злорада усмивчица. Приеха ме в отряда на проникващите, но трябваше да се махна веднага, след като ми казаха, че ще ме вземат. След 2 часа те ще нападнат. Сега се моялт.-изсумтя Клеър.-Излъгах ги, че искам да се сбокувам със семейството си, защото можело да не ги видя повече и наговорих такива разни глупости. След това се измъкнах и видях теб и оня гругия. Иначе съм Асасин, с втора специалност Пиро. Само дето в Пиро-то не съм особено добра, не съм ходила и много на тренировки. За разлика от другата ми специалност. Не че се хваля.-допълни тя.-А сега да вървим към Академията, трябва да съобим, за да има време за подготовка.-момичето огледа критично Пиерон.-В момента състоянието ти никак не е подходящо за битка.-каза сериозно тя.-По-добре ще бъде да не се пречкаш много пред погледите на Пустнния народ, защото като те гледам ще те убият без кой знае колко проблеми..А, и забравих, името ми е Клеър Хийтън.

- Пфу! Не ми трябва да победя цялата армия! Аз ще защитя врага си и след войната когато и двамата станем по-силни и по-умели ще се бием до смърт. Ще се включа във войната с голямо удоволствие. Трябва ми само 2 часа почивка тамън докато започне войната. Неговата аура беше много силна, но моят Пречистващ плам ме спаси и честно казано мисля че разгадах стила му на битка.

-Както изкаш.-изсумтя Клеър.-Но да ти кажа честно, излагаш се на явна смърт. Погледни се само на какво приличаш. Но както си искаш. А сега да побързаме, защото времето тече.-момичето забърза крачка, почти подтичваше. Следвай ме, нали бързо се възстановяваш. За два часа, да бе да.-добави под нос тя, но Пиерон нямаше как да чуе това. Продължиха в мълчание. Клеър мислеше за предстоящата битка. Колко ли ученици щяха да загинат в нея? Кой ли щеше да победи..

Лесли я последва като вече прибра мечовете и прибра жезлите на мястото им като започна леко да подтичва, но често спираше защото се изморяваше.
- Няма как да не се включа във войната! Трябва да убия мноого хора и да защитя някои. Сега не можеш да ме разбереш какво искам да кажа, но някой ден ще разбереш! Тук нашият път се разделя! Аз имам малко работа така че чао! Ако имаш нужда от мен само кажи. Ще ме намериш в Покрова на Пламъците. - Това бяха последните думи на Лесли за довиждане и тръгна към Хелс. С усилена крачка лека по лека той успя да достигне Академията след няколко минути вървеж.

» Временен лагер на защитниците